Р Е Ш Е Н И Е
Номер 10 19.01.2023 година град Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд първи състав
На десети
януари 2023 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: Г. БАЧЕВА
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 226 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Ф.М.
против Решение №2153-25-53/07.11.2022 г. на
директора на ТП на НОИ гр.Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-25-401/21.09.2022
г. издадено от ръководител „Пенсионно
осигуряване“ и е отказано отпусне на пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност
на акта. Моли за отмяната му. В жалбата се излагат доводи, че актът се
явява незаконосъобразен, тъй като неправилно положеният от него стаж за времето на наборна служба не е зачетен за действителен
осигурителен стаж от пенсионните органи. С оглед на това моли съда да го
отмени, ведно със следващите от това законни последици. Претендира и за
заплащане на деловодните разноски по производството.
В съдебно заседание по делото
жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. Постъпила е писмена защита. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТП
на НОИ-Търговище, редовно призован, се явява
лично и оспорва жалбата, като неоснователна, поради което
моли съда да я отхвърли.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните,
приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока
по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява основателна по следните
фактически и правни съображения:
Събраните писмени доказателства установяват
следното:
Административното производство е
образувано по повод заявление №
2113-25-696/25.07.2022 г., с което жалбоподателят е поискал да му се отпусне
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Към заявлението са приложени трудова книжка, удостоверения
доказващи наличието на трудов и осигурителен стаж, както и военна книжка за
отбита редовна военна служба.
В обстоятелствената част на разпореждането е посочено, че заявителитят към датата на подаване на заявлението има по така представените от него документи, удостоверяващи
трудов/осигурителен стаж, като е извършена преценка на правата по реда начл.
68, ал. 3 от КСО с процесното Разпореждане №
2140-25-401/21.09.2022 г. На
жалбоподателя е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание 68, ал. 3 от КСО, тъй като към датата на заявлението - 25.07.2022 г.,
лицето няма изискващия се действителен осигурителен стаж от 15 години, а има -
13 г. 04 м. 20 дни. Осигурителен стаж от втора категория труд- 12 г. 05 м. 08
дни Осигурителен стаж от трета категория
труд- 03 г. 00 м. 15 дни В това число,
приравнен стаж на осигурителен- военна служба - 02 г. 01 м. 03 дни. Общ стаж- 15 г. 05 м. 23 дни, без превръщане
съгласно чл. 15, ал. 4 от НПОС, в който изрично е посочено, че се включва и
периода на военна служба. Действителен стаж - 13 г. 04 м. 20 дни.
Разпоредбата
на чл. 68, ал. 3 от КСО определя в случай, че лицата нямат право на пенсия по
ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване
на 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67- годишна
възраст. През 2022 г. изискуемата възраст е 66 години и 10 месеца.
За
придобиване право на пенсия по тази разпоредба е необходимо да са изпълнени
кумулативно и двете условия, навършена определена възраст и най- малко 15 години
действителен осигурителен стаж. Жалбоподателят има навършена възраст 67 г. 00
м. 19 дни при необходима възраст през 2022 г. по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО- 66 години и 10 месеца, с което изпълнява едно от условията, а именно за
навършена определена възраст. Към същата дата действителния осигурителен стаж
на лицето е 13 г. 04 м. 20 дни, с което не е изпълнено второто условие за
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж според административния
орган.
От представените към
преписката доказателства се установява,че за времето от 28.09.1974 г. до
31.10.1976 г. жалбоподателят е отбивал задължителната за това време военна
служба.
При тези данни е прието, че не са налице
предпоставките по чл.68, ал.3 от КСО, тъй като няма доказан действителен стаж
най-малко от 15 години и с Разпореждане
№ 2140-25-401/21.09.2022 г. на Ръководителя по
пенсионно осигуряване е постановен отказ да се отпусне исканата ЛПОСВ. То е
обжалвано пред Директора на ТП на НОИ-Търговище по реда на чл.117 от КСО, който
със свое Решение №2153-25-53/07.11.2022
г. е отхвърлил жалбата, като е
възприел изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в
разпореждането. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето
производство.
Оспореното решение е валиден
административен акт, като издаден в предвидената писмена форма,
от оправомощен административен орган, в кръга на неговата
териториална и материална компетентност. То обаче е незаконосъобразно, като
постановено в противоречие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.7 КСО за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни
вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху
минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл
е и разпоредбата на чл.44, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
(НПОС), която определя като осигурителен стаж от трета категория времето на
наборна военна служба, независимо кога е положена и сочи, че
за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. По този
начин законодателят изрично е признал периода на наборната служба като
осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Цитираните норми са приети след периода,
когато жалбоподателят е бил на наборна военна служба, но са действащи към
момента на подаване на процесното заявление и към настоящия момент.
Наред с това, съгласно правилото на §9, ал.1
от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В казуса
жалбоподателят е отбивал наборна военна служба в периода и според действащата
тогава разпоредба на чл.81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите
(отм.) изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от III
категория. Анализът на цитираните норми от различните нормативни актове,
действали през различни периоди, сочи, че законодателят е бил непротиворечив и
последователен във волята си наборната военна служба да се зачита за стаж при
пенсиониране. С оглед на това, положеният от жалбоподателя трудов стаж от
ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е период, през който
той е работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е
признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, т. 12 от ДР на КСО.
След отчитането като действителен осигурителен
стаж на този период, то общият осигурителен стаж от ІІІ-та категория, придобит
от оспорващия, ще бъде повече от 15 години и с оглед навършената от него
възраст към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ, той е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.
68, ал. 3 КСО.
Към този момент е действал чл.9 от Закона
за всеобщата военна служба в Народна република България, съгласно който
военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и
служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите,
генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за
кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и
курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените
сили. Като срочно служещ от войнишкия състав жалбоподателят е положил
действителен осигурителен стаж, който следва да бъде зачетен при пенсиониране.
/В подкрепа на горното е и съдебната
практика, изразена в Решение № 11681 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. №
10591/2017 г., VI о., Решение № 6234 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
1300/2019 г., VI о., Решение № 9097 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
890/2020 г., VI о., Решение №9933/01.10.2021г. на ВАС по
ад.д.№4479/2021г., Решение № 6611 от 02.06.2021 г. на ВАС по адм. д. №
4442/2021 г., VI о., Решение № 14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. №
6444/2020 г., VI о., Решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. №
6255/2020 г., VI о., Решение № 8978 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. №
11473/2018 г., VI о., Решение № 266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. №
2856/2018 г., VI о., Решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
6749/2018 г., VI о., Решение № 15587 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
13944/2017 г. и много други./
В процесния период наборната
военна служба в България е била задължителна и действителна за мъжете,
съгл.чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ. Като такава същата е
представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие,
същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване
и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега
действащото законодателство. Ето защо съдът приема, че непризнавайки периодът от
време, в който оспорващия е положил редовна наборна военна служба за
действителен осигурителен стаж административният орган е постановил актът си не
само при неправилно приложение на закона, но и в несъответствие с неговата цел.
Приемайки противното административнят орган
е постановил своя акт в противоречие с материалния закон. Той следва да се
отмени, като преписката се върне за ново произнасяне при спазване на дадените
указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на сторените деловодни разноски.
Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 450.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение което е към минималния размер определен съгласно действащата към сключване на
договора разпоредба на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.173,
ал.2 във вр. с чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ф.М.
Решение №2153-25-53/07.11.2022 г. на
директора на ТП на НОИ гр.Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-25-401/21.09.2022
г. издадено от ръководител „Пенсионно
осигуряване“ и с което е отказано отпусне на пенсия за
ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО.
ВРЪЩА преписката на административния орган за
ново произнасяне при спазване указанията на съда.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Търговище да заплати
на Ф.М.Ю., ЕГН ********** сумата от 450 лв., заплатено а.. възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.