Решение по дело №313/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на С. В. П. от [населено място], депозирана чрез адвокат А. А. от Адвокатска колегия – [населено място], против Решение № 203/24.06.2024г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по АНД № 250/2024 г. по описа на съда. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 23-0869-002799/16.11.2023 г. на Началник група в ОДМВР – [населено място], сектор Пътна полиция, с което на касационния жалбоподател, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания "глоба" от 3000 /три хиляди/ лева и "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от същия закон.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Сочи, че осъщественото от него деяние не е съставомерно по приложения административнонаказателен състав, доколкото извеждането на управлявания от него автомобил от посоката му на движение не се дължи на виновно осъществено поведение от страна на водача. Счита също, че събраните по делото доказателства не установяват по безсъмнен начин факта на осъществяване на вмененото му "използване на пътя за други цели, а не по предназначение". С оглед изложените аргументи отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв.А. А., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответната страна, Началник група в ОДМВР – [населено място], сектор Пътна полиция, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И. С., която приема оспорването за неоснователно и отправя искане за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На касационния жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2799/26.10.2023 г., с който актосъставителят Н. Н. е констатирал нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 26.10.2023 г., в 20:55 часа, в [населено място], на паркинга на "Арена Шумен", в посока кръговото кръстовище между ул.М. и ул.Софийско шосе, управлявал собственият си л. а. "Фолксваген Голф" с рег. №[рег. номер], като не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, по предназначението му. Противоправното поведение на касатора се изразявало в това, че по време на движението подавал прекомерно много газ и с помощта на ръчната спирачка на МПС блокирал задните колелета, в резултат на което автомобилът поднасял по пътя в различни посоки, странично със задната си част, с приплъзване на гумите. Актът бил връчен на С. П., който го подписал без възражения, сочейки, че съжалява и че му е за пръв и последен път. Впоследствие последният не се възползвал от правото си по чл.44 от ЗАНН и не депозирал писмени възражения в законоустановения срок. Въз основа на така съставения акт и събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства, било издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд е достигнал до извод, че в хода на санкционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи съставения акт и издаденото НП. Приел е, че както АУАН, така и НП съдържат изискуемите реквизити и в тях са посочени всички съществени обстоятелства, при които е извършено нарушението. Съдебният състав е счел още, че водачът действително е допуснал вмененото му нарушение, а именно, при управление на собствения си автомобил е извършил опасни маневри, изразяващи се в приплъзване, поднасяне и форсиране, като по този е използвал паркинга на "Арена Шумен", който притежава характеристиките на „път, отворен за обществено ползване“, за други цели, а не в съответствие с тяхното основно предназначение за превоз на хора и товари, респективно, че виновно е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДП, поради което и правилно административнонаказателната му отговорност е била ангажирана по административнонаказателния състав, регламентиран в чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и по редовно подадена жалба, срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.

За да постанови решението си, Районен съд – гр. Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и обосновано от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правилен извод за съставомерност и доказаност на вмененото на последния, нарушение. Изводите на предходната инстанция напълно се споделят от касационния съдебен състав, поради което, за да обоснове решението си, последният препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Настоящата инстанция не споделя твърденията на касатора за недоказаност на вмененото му противоправно деяние. В унисон с мотивите на районния съд, касационният съдебен състав приема, че със своите действия С. П. е осъществил нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП както от обективна, така и от субективна страна, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че касаторът е санкциониран именно за това, че използва път, отворен за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия, разкриващи белезите на административно нарушение по приложения санкционен състав. Осъщественото от дееца неправомерно поведение е установено по безспорен начин от показанията на полицейските служители Т. К. и Д. С., които лично са възприели, че касаторът управлява автомобила с висока скорост, причинявайки поднасянето му посредством задействане на ръчната спирачка. Техните показания са в унисон с показанията на св.Н. Н., който не е очевидец на нарушението, но е бил информиран за същото непосредствено след констатирането му, за което е съставил и АУАН, поставил началото на процесното санкционно производство. Показанията на посочените свидетели са последователни и непротиворечиви относно релевантните за отговорността на дееца факти, като обосновават безспорния и непротиворечив извод, че водачът умишлено е допуснал опасно шофиране, посредством приплъзване на превозното средство, което в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната му цел – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в населените места застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, в това число и на пътниците в превозното средство, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Районният съд е достигнал до аналогичен правен извод, който се споделя напълно от настоящата инстанция.

В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява виновното извършване на нарушението, вменено на касатора. Издирен е относимият санкционен състав, въздигащ в състав на административно нарушение именно поведение от категорията на допуснатото от страна на водача. Поради това постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и предвид отправената претенция от страна на ответника за присъждане на разноски за юрисконсулт, и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР – [населено място] разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 203/24.06.2024 г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по АНД № 250/2024 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА С. В. П. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на ОД на МВР – [населено място] деловодни разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.