Р Е Ш Е Н И Е
№ …./03.02.2016г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети
януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Е.П.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 158 по описа за 2015г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД от Л.Д.М., М.Д.М. – П. и Н.И.П. против „Одисей 96” ЕООД - в
несъстоятелност, със седалище гр.Варна и З.Д.Д. с правно основание чл. 135, ал.
1 от ЗЗД, вр. с чл. 649, ал. 1 и ал. 5 от ТЗ за обявяване недействителността
на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в нот. акт № 57, том ІV, рег. № 8946, дело № 645/2012
г. по отношение на ищците, явяващи се кредитори на несъстоятелността на
търговското дружество. Ищците твърдят, че
са кредитори на „Одисей 96” ЕООД - в несъстоятелност, със седалище
гр.Варна, с приети вземания в производството по несъстоятелност по т.д.60/2012
г. по описа на ВОС, както следва: за М.Д.М. – П. и Н.И.П. 29337,45 лв. и за Л.Д.М.
– 39116,60 лв., вкл. стойността на трансформираното непарично задължение за
строителство по предварителен договор от 23.11.2004г. и анекс към него от
09.07.2008г. в парично. Твърдят, че първият
ответник е извършил сделка, увреждаща ищците в качеството им на кредитори, като
към момента на извършването длъжникът е знаел за увреждането, тъй като е
прехвърлил имота на свързано лице.
С определение N 2607/10.03.2015г., съдът на осн. чл.649, ал.3 от ТЗ, служебно е конституирал като съищец синдика на „Одисей 96” ЕООД - в несъстоятелност, със седалище гр.Варна, който поддържа предявения иск.
В срока по чл.367 от ГПК, ответникът З.Д.Д. е
депозирал писмен отговор, в който излага доводи за недопустимост на иска, а по
същество оспорва исковата претенцията.
В срока по чл.367 от ГПК, ответникът „Одисей 96” ЕООД - в несъстоятелност, със седалище гр.Варна, не е подал писмен отговор.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от Л.Д.М., М.Д.М. – П. и Н.И.П., в която са наведени доводи, че платената цена по атакуваната сделка, е значително по-ниска от пазарната.
В срока по чл.367 от ГПК, ответникът З.Д.Д. е депозирал допълнителен писмен отговор, в който поддържа направените възражение, като прави искане за привличане като трето лице помагач на Националната агенция за приходите, поради обстоятелството, че продажната цена по атакуваната сделка е платена по сметка на НАП.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е като доказателство по делото нот.акт №47 от 23.11.2004г., в който е обективирана сделка за покупко-продажба на 10 кв.м. ид.части от дворно място с площ от 212,25 кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.“Лаврентий“ №33, представляващ УПИ ІІІ-11 в кв.388 от Л.Д.М., М.Д.М. – П. и Н.И.П. като продавачи на купувач „Одисей 96” ЕООД, със седалище гр.Варна, представлявано от Д.А.Н.в.
В нот. акт №42 от 28.10.2009г. е обективирана сделка за покупко-продажба на 2 кв.м. ид.части от дворно място с площ от 429 кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.“Лаврентий“ №31, 33, представляващо ПИ с идент. по КК 10135.1503.596 заедно с учреденото в полза на дружеството право на строеж за обекти в жилищната сграда, чието строителство ще се извърши в дворното място, от „Одисей 96” ЕООД, със седалище гр.Варна, представлявано от Е.Н.Н., като продавач и З.Д.Д. като купувач.
В нот. акт №57 от 16.11.2012г. е обективирана сделка за покупко-продажба на 10 кв.м. ид.части от дворно място с площ от 429 кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.“Лаврентий“ №31, 33, представляващо ПИ с идент. по КК 10135.1503.596 от „Одисей 96” ЕООД, със седалище гр.Варна, представлявано от Е.Н.Н., като продавач и З.Д.Д. като купувач.
Представени са нот. актове №100 от 05.12.2012г., 104 от 07.12.2012г., 167 от 27.12.2012г., видно от които З.Д.Д. е дарила на Красимир Статев Статев, Д.Я.Д. и Ралица Валентинова Б. по 1 кв.м. ид.част от гореописаното дворно място, представляващо ПИ с идент. по КК 10135.1503.596. Представени са и справки по лице за З.Д. и Д.А.Н.в от Служби по вписванията – Е., Каварна, София, Троян и Варна за периода от 01.01.1992г. до 26.03.2015г., както и за Д.А.Н.в от Служба по вписванията –Варна за периода от 01.01.1992г. до 19.01.2016г.
Представен е като доказателство по делото договор
за проучване, проектиране и строителство на жилищна сграда в гр.Варна,
ул.“Лаврентий“ №33, УПИ ІІІ-11, кв.388, 10 подрайон, сключен между Л.Д.М., М.Д.М.
– П. и Н.И.П. като възложители и „Одисей 96” ЕООД, със седалище гр.Варна,
представлявано от Д.А.Н.в, в качеството на изпълнител.
С анекс към договора от 09.07.2008г., сключен между Л.Д.М. и „Одисей 96” ЕООД, за
уточнение на квадратурите на избраните обекти.
Разрешение за строеж №75/26.05.2008г. е издадено от Община Варна за жилищна сграда, находяща се в УПИ ІІІ-10,11, кв.388, по плана на 10м.р. /пл.“Лаврентий“ №33 и ул.“Тодор Шишков“ №9/, гр.Варна.
Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа е издаден на 18.08.2008г. за жилищна сграда с местонахождение УПИ ІІІ-10,11, кв.388, по плана на 10м.р. /пл.“Лаврентий“ №33 и ул.“Тодор Шишков“ №9/, гр.Варна.
Представено е и удостоверение от район „Одесос“, Община Варна от 31.07.2013г. за описаната в разрешението за строеж жилищна сграда, от което се установява, че сградата е изградена на нулев цикъл и изпълнена носеща конструкция до последния етаж съгласно констативен протокол от 30.07.2013г. на служители от Дирекция „УТ“ при район „Одесос“.
По силата на заповед №660/21.10.2009г. е прекратен трудовия договор на З.Д. с „Одисей 96” ЕООД. Видно от удостоверение на ТД на НАП – Варна от 25.11.2015г. „Одисей 96” ЕООД е имало сключен трудов договор със З.Д. за периода от 13.10.2006г. до 27.11.2015г.
Видно от удостоверение на ТД на НАП - Варна от 15.12.2015г. Д.А.Н.в не е декларирал получени доходи от наем през 2010г., през 2011г. е декларирал доход от наем от апартамент №29 в гр.София, ул.“Ив.Сусанин“ №43 в размер на 24000 лв.
Приети са като доказателства по делото Учредителен акт – устав на „Голден Билд 31“ ЕООД от 25.11.2009г., отчет за приходите и разходите на дружеството за 2010г., счетоводен баланс към 31.12.2010г.; Учредителен акт на „Хеката 2007“ ЕООД от 19.02.2007г.
Видно от издадено от ЧСИ рег.№807 при ВОС е образувано изп.дело със страни: взискател З.Д. и длъжник Д.А.Н.в за сумата от 45072 лв.
По искане на ищеца, с оглед доказване твърденията за увреждане от страна на продавача и знанието на купувача за това, е разпитан свидетеля Р.К.Р., от чийто показания се установява, че от началото на 2003г. е заемал длъжността „управител строителство“ в „Одисей 96“ ЕООД и по този повод се е запознал със З.Д., която постъпила на секретарска длъжност в дружеството в средата на 2006г. Свидетелят напуснал през 2008г., но и след това, до началото на 2013г., посещавал офиса на дружеството, където виждал З.Д.. Виждал я също и да влиза заедно с Делян Николов в кооперацията в Бъкстон, в която той имал апартамент.
По искане на ищеца, е разпитан и свидетеля Д.Я.Д., от чийто показания се установява, че е закупил жилище от „Одисей 96“ ЕООД през 2008г. След известно време бил извикан в офиса да заплати 1800 лева за 1 кв.м., които предал в брой. През 2012г. отново го извикали при нотариус, където сключили договор за дарение на 1 кв.м. от З.Д.
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни изводи:
Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД се обуславя от
кумулативното наличие на три предпоставки - 1) ищецът да има качеството на
кредитор; 2) действието, чиято относителна недействителност се претендира, да
има характер на увреждащо по отношение на кредитора; 3) длъжникът и лицето, с
което е договарял, да са знаели за увреждането. По отношение на знанието на
третото лице, ако същото е свързано лице, законът въвежда оборима
презумция, за опровергаването на която
доказателствена тежест носи длъжника.
При извършена служебна справка по т.д.60/2012г. по описа на ВОС съдът установи, че ищците имат качеството на кредитори в производството по несъстоятелност на „Одисей 96” ЕООД - в несъстоятелност, със седалище гр.Варна, поради което са активно легитимирани да предявят иска по чл.135 от ЗЗД.
Съдът намира, че искът е предявен в срока по
чл.649, ал.1 от ТЗ от датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност на „Одисей 96” ЕООД – 09.07.2014г., като има предвид, че
исковата молба е входирана във ВРС на 11.07.2014г.,
но е изпратена по пощата на 09.07.2014г.,
която е релевантната дата при извършване на преценка за спазване на
законоустановения срок.
В настоящото производство съдът не изследва отношенията, легитимиращи ищеца като кредитор, а изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. (В тази насока е задължителната съдебна практика Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. ІV г.о. ВКС; Решение № 552/15.07.2010 г. на ВКС, по гр.д. № 171/2009 на IV г.о; Решение № 450-2008- I ТО). В случая легитимацията на ищеца съответства на твърдения за наличие на парично вземане във връзка с възникнала между страните облигационна връзка за проектиране и строителство на самостоятелни обекти в жилищна сграда, а и вземанията на ищците са приети в производството по несъстоятелност на „Одисей 96” ЕООД като предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие се затруднява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, като може да намери израз в трансформирането на имуществото в паричен еквивалент, или обременяване на имуществото чрез ипотека и др. (в същия смисъл решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. IV г. о. ВКС). В случая при извършената разпоредителна сделка не е получена парична сума като продажна цена, тъй като договорената цена е преведена на НАП за погасяване на съществуващи задължения на прехвърлителя. Съобразно константната съдебна практика при всички случаи на отчуждаване на имущество е налице увреждане предвид реалната възможността към момента на реализиране на принудителното изпълнение паричните средства да не са налични. В настоящия случай този аргумент важи на още по-голямо основание, предвид липсата на получена като насрещна престация парична сума.
Фактът
на разпореждане с конкретно имущество е безспорно установен с извършената в
полза на ответника З.Д. продажба на процесния
недвижим имот: 10 кв.м. ид.части от дворно място с
площ от 429 кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.“Лаврентий“ №31, 33,
представляващо ПИ с идент. по КК 10135.1503.596.
Към датата на сключване на атакуваната сделка длъжникът е знаел за съществуването на негови задължения към определени кредитори, без значение е дали тези задължения са били изискуеми или не, поради което следва да се приеме, че длъжникът е съзнавал увреждането на кредиторите си чрез разпоредителните действия със свое имущество в полза на трето лице.
Независимо от факта, че в патримониума на прехвърлителя не са постъпили паричните средства, договорени като цена по сделката, съдът приема, че сключената между ответниците сделка е възмездна, тъй като същите са послужили за погасяване на задължения като трето лице, поради което приложима към случая е хипотезата на чл. 135, ал.1, изречение второ от ЗЗД. Ищецът следва да установи не само знание на длъжника, но и знание на съдоговорителя му за увреждащото кредитора действие.
Знанието като елемент от фактическия състав на отменителния иск се отнася до това, че в резултат на тази възмездна сделка имуществената сфера на продавача, представляваща съгласно чл. 133 ЗЗД общо обезпечение на неговите кредитори, е претърпяла негативни промени, водещи до намаляване възможността на ищеца като кредитор да получи удовлетворение на вземането си в същия обем, в който е могъл преди разпоредителната сделка.
Знанието на ответницата З. Д. за наличие на
задължение към ищците се установява от събраните по делото доказателства,
ценени в тяхната съвкупност: въпреки установеното от представените писмени
доказателства прекратяване на трудовия й договор през 2009г. от свидетелските
показания се установява, че фактически и след този момент тя е изпълнявала същите
функции в офиса на дружеството. Съобразно
задължителната практика на ВКС, обективирана в
решение № 13 от 19.02.2015г. на ВКС по гр. д. № 4606/2014 г., IV г. о., ГК презумпцията
по чл. 135, ал.
2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на съответна
фактическа степен на близост в отношенията имат значение и ако бъдат доказани
могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание, като
разбира се естеството на съществуващата фактическа близост определя естеството
на узнатите обстоятелства. Отношенията между ответницата и Делян Николов, бивш
управител на дружеството и син на настоящия управител Етя
Николова, се установяват и от извършеното в нейна полза дарение през 2011г. на
недвижим имот на значителна стойност. Не е налице хипотезата на пар.1, т.9 от
ДР на ТЗ поради липсата на формалните елементи, тъй като дарител не е
управителя на дружеството, а свързано с него лице, но сделката представлява
допълнителна индиция за степента на близост в
контекста на цитираното решение.
В случая не се
установиха по безспорен начин твърденията на ищцовата
страна за фактическо съжителство между управителя на дружеството и ответницата З.Д.,
но безспорно се доказа наличието на осъществявана от нея дейност, фактически
отговаряща на предходната й трудова функция в дружеството. От свидетелските
показания се установи, че именно З.Д. и през периода на процесната
сделка е контактувала със съдоговорителите във връзка
с договора за строителство, организирала е срещите с управителя на дружеството.
Ангажираността й във
връзка с процесния договор се потвърждава и от факта,
че именно през този период ответницата е дарила по 1кв.м. от процесния парцел на някои от лицата, сключили договор с
дружеството за закупуване на самостоятелни обекти в жилищната сграда, за които
преди това същите лица са заплатили суми на управителя на дружеството. Обстоятелството,
че ответницата е била не само информирана, но и пряко ангажирана с осъществяваната
от дружеството дейност към периода на сделката, се потвърждава от многобройните
сделки с имоти на дружеството, по които същата е страна
При така установената
фактическа обстановка и правни изводи, съдът приема, че при извършването на
отчуждителната сделка първият ответник е имал съзнанието, че с тези свои
действия увеличава платежния си дефицит, т.е. налице е знание за увреждане у
длъжника. С оглед момента на извършване на сделката, а именно след възникване
на вземането, не е необходимо доказване на намерението на страните за увреждане
на кредиторите. Достатъчно е съзнанието, че с извършване на разпоредителното
действие се ощетяват кредиторите, че длъжникът увеличава неплатежоспособността
си или затруднява удовлетворяването на своите кредитори. Безспорно е, че с така
извършената от първия ответник - длъжник сделка са увредени интересите на ищците
- кредитори, доколкото имуществото на длъжника е намалено и е създадена
трудност за удовлетворяване на кредитора. Доказано е и знанието на третото лице
– ответник за увреждането чрез тази сделка на кредиторите на дружеството -
продавач.
Предвид на
горното съдът намира за доказани обективните и субективни предпоставки на предявения
иск, поради което същият се явява основателен и следва да бъде уважен, като се
обяви за недействителна по отношение на ищците сключената от ответниците
сделка, обективирана в нотариален
акт за продажба на недвижими имоти № 57, том ІV, рег. №
8946, дело № 645/2012 г.
Съобразно направеното искане и с оглед изхода
от спора на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на ищците следва да бъдат присъдени разноски в общ размер 566
лева, включващи 50 лв. заплатена държавна такса, 16 лв. съдебно-деловодни
разноски и 500 лева адвокатско възнаграждение, в съответствие с представените списък по чл.80 от ГПК и
писмени доказателства, вкл. договор за правна защита и съдействие с
отбелязване, че договореното адвокатско възнаграждение е изплатено в брой, поради
което съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк.д.
№ 6/2012г., ОСГТК на ВКС има характер на разписка.
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135 от ЗЗД вр. с чл.649, ал.1 от ТЗ по отношение кредиторите
на „ОДИСЕЙ 96” ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ********* сключения между „ОДИСЕЙ
96” ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище ***** и З.Д.Д., ЕГН **********,***
договор за продажба на недвижим имот, представляващ 10 кв.м. ид.части от дворно място с площ от 429 кв.м., находящо се в
гр.Варна, ул.“Лаврентий“ №31, 33, представляващо ПИ с идент.
по КК 10135.1503.596, при граници: ПИ с идент. по КК
10135.1503.292, 10135.1503.621, по КК 10135.1503.301, по КК 10135.1503.288, обективиран в нотариален акт № 57, том ІV, рег. № 8946,
дело № 645/2012г. на нотариус О.Ш. с район на действие ВРС, вписан в АВ -
Варна под № 38, том LXVI, вх. рег. № 24770 от 21.11.2012г., по иска на Л.Д.М.,
ЕГН **********,***, М.Д.М. – П., ЕГН ********** и Н.И.П., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес ***, и В.С. ***, конституирана като съищец в качеството си на синдик на „ОДИСЕЙ 96” ЕООД - в
несъстоятелност.
ОСЪЖДА „ОДИСЕЙ 96” ЕООД - в несъстоятелност,
ЕИК *********, със седалище ***** и З.Д.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Л.Д.М.,
ЕГН **********,***, М.Д.М. – П., ЕГН ********** и Н.И.П., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес ***, сумата от 566 лв. (петстотин шестдесет и шест
лева), представляваща сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение
на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.