Р Е Ш Е Н И Е
град София, 10.11.2022 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА
и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№5683 по
описа за 2021 година и за да се произнесе
след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №********* от 01.03.2021г., постановено по гр.дело №22343/2019г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 66-ти състав, е осъдена С.О.да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "Л.И." АД, с ЕИК ******, на основание чл.213, ал.1, пр.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД сумата от 653.20 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди, причинени на лек автомобил марка "БМВ 7", рег.№******, от ПТП, станало на 12.03.2015г. в град София, в която сума са включени и 10.00
лв., ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.04.2019г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от
234.14 лв., обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва
за периода от 06.10.2015г. до 17.04.2019г., като отхвърля предявените искове за
сумата над 653.20 лв. до пълния предявен размер от
889.00 лв. – регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение, както и за сумата над 234.14 лв. до пълния
предявен размер от 315.09 лв. - обезщетение за забава върху главницата в размер
на законната лихва за периода от 06.10.2015г. до 17.04.2019г., като
неоснователни. С решението е осъдена С.О.да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
"Л.И." АД, с ЕИК ******, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 375.84 лв., направени
разноски по делото. С решението е осъдена ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "Л.И." АД, с ЕИК ******, да заплати на С.О.на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 26.31 лв., направени разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от ответника - С.О.,
чрез юрисконсулт М.А., с която се обжалва решение №********* от 01.03.2021г., постановено по гр.дело №22343/2019г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 66-ти състав, в частта, в която са уважени
предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл.213, ал.1, пр.1 от КЗ /отм./ във вр. с
чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и в частта на възложените разноски. Инвокирани
са доводи за неправилност, незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваните
части, постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати нарушения
на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно
СРС е приел, че към датата на настъпване на застрахователното събитие е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка
"Каско" между застрахователното дружество и собственика на увредения
лек автомобил, без за установяването на този факт по делото да са представени годни
доказателства. Поддържа се, че представената по делото застрахователна полица
не е подписана от страните, предвид на което се налага извода, че липсват
доказателства за валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка "Каско" между
застрахователното дружество и собственика на увредения лек автомобил. Твърди се, че неправилно
СРС е приел за доказано, че щетите
по процесния автомобил са вследствие на преминаване през необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, част от общинската пътна
мрежа, както и не е изяснен
по безспорен начин механизма на ПТП. Сочи се, че за тези обстоятелства представеният протокол за ПТП не се ползва
с материална доказателствена
сила, тъй като е съставен от служител на КАТ-СДВР,
който не е бил пряк очевидец на настъпилото
ПТП. В тази връзка се излага се, че по делото не е установен
по категоричен начин механизма за настъпилото ПТП и причинно-следствената
връзка между механизма на ПТП и причинените щети, предвид на което предявеният
иск се явява неоснователен и недоказан. Излага се още, че по делото не са
събрани доказателства относно факта с каква скорост се е движил водачът на
увредения автомобил, съответно дали същата е съобразена с пътните условия, респективно
дали е могъл да предотврати процесното ПТП. Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени
и в молба-становище от 12.10.2022г.. По тези съображения се твърди, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което моли съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното
решение в обжалваните части и постанови друго, с което да отхвърли предявените
при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.213,
ал.1, пр.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение, направени пред двете съдебни инстанции. В представената молба-становище
от 12.10.2022г. е обективиран списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна - ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ /ЗК/ "Л.И." АД, с ЕИК ******, чрез процесуален
представител юрисконсулт Светла Лалова, депозира писмен отговор, в който взема
становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи,
че в резултат на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства
и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон е обоснован крайният
извод на първоинстанционния съд относно фактите и обстоятелствата, обуславящи
механизма на ПТП и наличието на пряка причинна връзка между него и настъпилите
вреди, съответно за наличието на основание в закона за ангажиране на регресната отговорност на ответника. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното
решение в обжалваните части, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Предявени
са от З."Л.И." АД, *** ОБЩИНА при условията на
обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.213, ал.1, пр.1
от КЗ /отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед
предмета на подадената въззивна жалба, съдът приема, че на въззивен контрол
подлежи постановеното първоинстанционно решение в
частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл.213, ал.1, пр.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Постановеният
съдебен акт в частта, в която са отхвърлени предявените при условията на обективно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл.213, ал.1, пр.1 от КЗ
/отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД е
влязъл в сила като необжалваем.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които
да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по
същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му
– в обжалваната част, като
по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение
на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението в обжалваните части е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за частична основателност на предявените от З."Л.И." АД, *** ОБЩИНА при условията на
обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.213, ал.1, пр.1
от КЗ /отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради
което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи за частична основателност на предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с
правно основание чл.213, ал.1, пр.1 от КЗ /отм./ във вр.
с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като на
основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата
са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи,
следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.213, ал.1, изр.1 КЗ /отм., приложим
в настоящото производство с оглед датата на настъпване на процесното
ПТП/ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. В случая регресното право срещу ответника /въззивник/
се основава на чл.49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за
вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа. Видно от законовата разпоредба предпоставките за
предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят
да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Със застрахователна полица №93001510007733 от 04.02.2015г. З."Л.И." АД е бил застраховател
по имуществена застраховка
"Каско" на МПС за лек автомобил марка "БМВ 7", рег.№******, собственост на „Б.“ ЕООД, като срокът
на застраховката е от 05.02.2015г. до
04.02.2016г.. По делото са приети като доказателства, неоспорени по
надлежния ред от ответника, сметки за платени застрахователни премии от
застрахования - „Б.“ ЕООД по имуществена застраховка "Каско" на МПС, в които е посочено, че
се отнасят за МПС с рег.№****** по застрахователна полица №93001510007733 от 04.02.2015г., за която са събрани
доказателства, че е унищожена с акт за унищожаване от 17.12.2019г.. Наред с
така представените сметки за платени застрахователни премии от застрахования наличието на валидно застрахователно правоотношение се потвърждава от представените по делото уведомление за застрахователно събитие по застраховка
на МПС от 13.03.2015г., изходящо от застрахования, опис-заключение
по щета от 30.03.2015г. и доклад по щета от 26.06.2015г., изходящи от застрахователя, ведно с платежно нареждане за
изплатено застрахователно обезщетение от застрахователя, от които неоспорени
доказателства се установява, че страните по застрахователния договор за упражнявали
права, съответно изпълнявали са задължения по договора за имуществена застраховка "Каско" на МПС, поради което съдът намира за
неоснователни възраженията на въззивника-ответник за липсата на
валиден застрахователен договор по имуществена застраховка
"Каско" на МПС между застрахователно дружество - З."Л.И." АД и
собственика на увредения лек автомобил. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се налага извода, че по
делото е доказано, че З."Л.И." АД е имал качеството на застраховател по застраховка "Каско" на МПС с предмет увредения
лек автомобил
марка "БМВ 7", рег.№******, към датата на процесното ПТП – станало на 12.03.2015г., на територията на гр.София, като застрахованият лек автомобил марка "БМВ 7", рег.№******, се е движил по
бул."Бойчо Бойчев" от ул."Суходолска" към ж.к."Горна Баня" до автокъща "МАК", и е попаднал
в несигнализирана и необезопасена дупка
на пътното платно, за който път не се спори между страните, че представлява
част от общинската пътна мрежа, като в резултат на това са причинени увреждания
на лекия автомобил. Не се спори, а и видно от представените по делото доказателства,
че за претърпените вреди ищецът е заплатил на собственика на автомобила
застрахователно обезщетение, като за факта, удостоверяващ извършеното плащане е
приет като доказателство по делото платежно нареждане за кредитен превод. Следователно
съгласно чл.213,
ал.1, пр.1 от КЗ /отм./ застрахователят е встъпил в
правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното
ПТП.
Неоснователно
е оплакването на
въззивника-ответник за недоказаност на обстоятелството, че процесното
ПТП е настъпило вследствие на преминаване на застрахования автомобил през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на общински път. Това
обстоятелство се доказва от съставения от СДВР - протокол за ПТП №1542905 от 12.03.2015г.,
който представлява официален документ, съставен след оглед на място от
длъжностно лице- служител на МВР, в кръга на службата му и по установените в
закона ред и форма /съобразно Наредба №І- 167/24.10.2002г./ Действително,
съобразно чл.179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена
сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в
случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента,
т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и
професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил само на разказа на
водача. Отразените в протокола обстоятелства са потвърдени от констатациите на
вещото лице в приетата по делото САТЕ, в която изрично е посочено, че
причинените щети по лек автомобил марка "БМВ 7", рег.№******, могат да се
получат при преминаване през дупка, намираща се на пътното платно. Следователно
с оглед събраните доказателства съдът намира за установен по делото механизма
на ПТП, който отговаря на описанието в протокола, като от заключението на
изслушаната по делото САТЕ се доказва причинната връзка между този механизъм и
настъпилите вреди на автомобила. В случая след като протоколът за ПТП е бил
надлежно изготвен след извършен от
съставителя му оглед на мястото на произшествието и съставлява доказателство за
възприетите от длъжностното лице факти и направените пред него изявления и
действия, то в доказателствена тежест на ответника е
било установяването на различна фактическа обстановка, като напр. липсата на
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в участъка, в който е
настъпило процесното произшествие, или изпълнение на
задължението му за поставяне на предупредителни пътни знаци за обозначаването
на съществуващото препятствие на пътното платно. Доказателства в горния смисъл
не са ангажирани от ответника до приключване на устните състезания пред първата
инстанция. Наред с това съдът намира да посочи, че даденото от вещото лице по
САТЕ заключение, установяващо причинна връзка между описаното в протокола ПТП и
настъпилите щети, не е оспорено от ответника по надлежния за това ред в закона.
На следващо място неоснователно
се явява поддържаното от въззивника-ответник възражение за съпричиняване,
изразяващо се това, че водачът на лекия автомобил е карал с несъобразена с
пътните условия скорост, което е довело до невъзможност да предприеме мерки за
предотвратяване на настъпилото ПТП, същият с поведението си е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. В доказателствена
тежест на ответника е да ангажира доказателства в горния смисъл с оглед
твърдените от него факти, което не е сторено до приключване на устните
състезания по делото пред първата инстанция. При това положение настоящият
състав намира за недоказано твърдяното противоправно поведение на водача, както
и наличието на принос от същия за настъпилото ПТП.
В случая и с оглед на
представените по делото доказателства, неоспорени от въззивника-ответник в хода
на производството пред първата инстанция, настоящият въззивен състав приема, че
по делото е установено по несъмнен начин, че вредите са настъпили на посочения
в исковата молба пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа, поради
което са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на
въззивника-ответник. Правилни и законосъобразни са изводите на
първоинстанционния съд по повод факта, че на база събраните по делото
доказателства безспорно се доказва, че въззивника-ответник е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск. С оглед установеното в случая
настъпване на вреди по застрахования при ищеца автомобил вследствие на
преминаване му през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, е
установено и бездействие от страна на компетентните служби на ответната
административна структура да поддържа и стопанисва процесния
пътен участък /чл.31 във вр. чл.19, ал.1, т.2 във вр. с чл.8, ал.3 от ЗП/, от което са причинени вредите по
автомобила. Налице е следователно противоправно бездействие, което е основание
за ангажиране отговорността на ответника- възложител на работата при условията
на чл.49 ЗЗД, като съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на
виновно поведение не е необходимо.
При така изложените съображения претенцията
на ищеца по чл.213, ал.1, пр.1 от КЗ /отм./
вр. чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди
на увреден лек автомобил по застраховка "Каско" настоящият съд приема че е доказана по основание.
Относно установяването на действителния размер на причинените щети по увредения
лек автомобил марка "БМВ 7", рег.№******, правилно първоинстанционният съд е
кредитирал приетото по делото заключение на САТЕ като обективно и компетентно
изготвено, неоспорено от страните по делото, предвид на което е уважил
предявения иск за сумата от 653.20 лв., представляваща стойността на
причинените материални щети по застрахования лек автомобил в резултат на процесното ПТП, в която сума е включена и 10.00 лв.,
ликвидационни разноски.
По иска с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С оглед уважаването на главния иск подлежи на разглеждане
и акцесорната претенция на ищеца. Правилно и
законосъобразно е обжалваното решение и в частта, в която е уважен предявения
иск за заплащане на мораторна лихва. Във въззивната жалба липсват конкретни
оплаквания досежно незаконосъобразност на съдебното решение в частта, в която е
уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за забава върху дължимата
главница. Доколкото съдът е обвързан само с доводите във въззивната жалба /по
аргумент на чл.269 от ГПК/ и при липса на конкретни възражения за
незаконосъобразност препраща изцяло към мотивите на обжалваното решение в
частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,
които са правилни и законосъобразни.
С оглед на изложените съображения
и поради съвпадение на крайните изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд атакуваното решение, в т.ч. и за разноските, възложени с
оглед изход на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и при отчитане на факта, че не е осъществено процесуално представителство в съдебно заседание. Чл.78, ал.8, изр.2-ро от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл.37, ал.2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска, както е в разглеждания случай /в този смисъл е определение №518/03.12.2019г. на ВКС по ч.гр.д. №4461/2019г.
, IV Г.О., Г.К./.Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.