№ 18202
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.ИВ.СТ.
при участието на секретаря ЦВ.ИЛ.П.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело №
20221110170336 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Постъпила е искова молба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. “Я” 23Б, срещу Г. Г. Г. с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, 1330, обл.София, общ. К.,
ж.к.,,К.“, ***,**,**,** с която се иска да бъде признато за установено спрямо
ответника, че дължи сумата от 1027,05 лв., от които 854,14 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2019 г. до м.04.2021 г„ ведно със законната лихва от 16.08.2022г. до
изплащане на вземането, и 129,92 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 08.08.2020г., както и суми за дялово разпределение 35,99 лева
- главница за периода от м.07.2019г. до м.О4.2021г., ведно със законната
лихва от 16.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и и 7,00 лева
- лихва за периода от 31.08.2019г. до 08.08.2022г. като претендират и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение
Ищецът твърди, че ответникът в качеството му на собственик на
процесния имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при
условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
1
топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на
ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
“Т.С. АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т.С.”
ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите
общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че
съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила
ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна
енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил
задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от
предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Третото лице помагач не взема становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали,
че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докаже погасяване на задълженията.
2
По отношение на горепосочения фактически състав не се спори между
страните, а и се установява от доказателствата по делото, че процесният имот
е собственост на ответника, Г. Г. Г., придобит 1981г. с нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от. Не се спори, че съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответникът се явява клиент на ответното
дружество и като такъв между тях е възникнало договорно правоотношение
за доставка на топлинна енергия.
Не се спори, че за исковия период останали непогасени суми
отговарящи на размерите на предявените искове.
Напротив установява се че след образуването на производството е
постъпило плащане в размер на 1027,03 лева като са погасени всички
дължими суми за дялово разпределение, лихви и разноски като останала
непогасена единствено главница в размер на 128,29 лева ведно със законната
лихва от датата на образуване на заповедното производството.
В хода на производството ищецът признава направеното плащане в
размер на 1027,03 лева, а ответникът признава, че дължи сумата от 128,29
лева ведно със законната лихва от датата на образуване на заповедното
производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяване на
решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право.
В настоящия случай такъв факт е направеното плащане сумата от
1027,03 лева и направените с нея погасявания.
При това положение съдът намира, че следва да бъде уважен частично
иска само по отношение на главницата от 128,29 лева ведно със законната
лихва от датата на образуване на заповедното производството, а в останалата
част следва да бъдат отхвърлени като погасени в хода на производството.
По отношение разноските.
При този изход на производството макар и исковете да са отхвърлени
частично ищецът има право на разноски, тъй като ответникът е станал повод
за завеждане на производството.
Доколкото ищцовото дружество заявява, че са изплатени разноски, то
съдът следва да определи единствено размера на юрисконсултското
възнаграждение.
Предвид ниския материален интерес и безспорното вземане и липсата
на фактическа и правна сложност до делото, то възнаграждение за
юрисконсулт следва да бъде определен в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове по реда на чл.
422, ал.1 ГПК че Г. Г. Г. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София,
1330, обл. София, общ. К., ж.к.,,К.“, ***,**,**,** ДЪЛЖИ на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Я” 23Б,
сумата от 128,29 лева ведно със законната лихва от 17.08.2022г. - датата на
образуване на заповедното производството по ч.гр. д. № 44373/2022г. по
описа на СРС, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. доставена до топлоснабден
имот с адрес гр. София, 1330, обл. София, общ. К., ж.к.,,К.“, ***,**,**,**
КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Г. Г. Г. с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, 1330, обл. София, общ. К.,
ж.к.,,К.“, ***,**,**,**, искове за разликата над 128,29 лева представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 г.
до м.04.2021 г. доставена до топлоснабден имот с адрес гр. София, 1330, обл.
София, общ. К., ж.к.,,К.“, ***,**,**,** до пълния предявен размер от 854,14
лв. – главница / или за сумата от 725,85 лева/ както и за сумата 129,92 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 08.08.2020г., както и за сумите
за дялово разпределение 35,99 лева - главница за периода от м.07.2019г. до
м.О4.2021г., ведно със законната лихва от 16.08.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, и и 7,00 лева - лихва за периода от 31.08.2019г. до
08.08.2022г. КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ НАПРАВЕНО В
ХОДА НА ПРОИЗВОДСТВОТО.
ОСЪЖДА Г. Г. Г. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София,
1330, обл. София, общ. К., ж.к.,,К.“, ***,**,**,**, на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
производството.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач –
„Топлоснабдителна агенция – енергиен сервиз – Нелбо инжинеринг“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4