№ 83
гр. Попово, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Д.Г.Л.
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20243520100296 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК от К. Т. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. ж.к.*********,
действаща чрез пълномощника си адв. Н. Г. Т.- А., вписана към Адвокатска колегия –
Търговище, с адрес на упражняване на дейността: гр. П. ,обл.Т, ул. ******, срещу ОБЩИНА
П., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П. ул. *****, представлявана от
Кмета на Общината д-р Л. В..
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата притежава по давностно владение
недвижим имот, представляващ дворно място с площ от около 3750 кв.м., заедно със
застроените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, жилищна пристройка, паянтов
навес и стопански постройки. Имотът се намирал в село С., ОБЩИНА П., и е отразен като
поземлен имот с кадастрален № 313 по отменения кадастрален и регулационен план на
селото, който е действал до 1973 г. Според удостоверение, издадено от главния архитект на
ОБЩИНА П., имотът бил изключен от регулационните граници на населеното място със
заповед № I-3-155/1973 г. на ОНС гр. Т. а за собственик в разписния лист са били вписани
наследници на И. П. Д. – дядото на ищцата по бащина линия.
Сочи се , че процесният имот е бил владян единствено и само от покойните дядо и
баба на ищцата, след това от родителите й и накрая от самата ищца. Въпреки че имотът е
бил изключен от регулационните граници на селото и не е включван в кадастралната карта и
кадастралния регистър на населеното място, той реално имал селищен характер, тъй като
включвал застроени постройки и никога не е използван за земеделски цели. Освен това
имотът никога не е бил включван в ТКЗС или други организации.
При изработването на кадастралната карта през 2017 г. имотът бил отразен като част
от поземлен имот с идентификатор 67091.12.540, който понастоящем бил вписан като
общинска собственост. В исковата молба се твърди, че това вписване е неправилно, тъй като
имотът е владян открито, непрекъснато и необезпокоявано от ищцата и нейните праводатели
в продължение на десетилетия.
Ищцата се позовава на давностното владение като основание за признаване на
правото й на собственост.
1
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение с
което да бъде признато за установено по отношение на ОБЩИНА П., че ищцата К. Т. И. е
собственик по давност на имот с площ от 3750 /три декара седемстотин и петдесет кв.м./,
попадащ в централната част на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67091.12.540 по КК и
КР на село С., общ. П., обл. Т. одобрена със Заповед № РД- 18-729 от 17.11.2017 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 20 676 кв.м., в местността „К., вид
територия: Земеделска, категория на земята: 5-та, с начин на трайно ползване „Друг вид
земеделска земя“, стар номер 000540, ЗАЕДНО със застроените в имота Двуетажна
полумасивна жилищна сграда, жилищна пристройка, паянтов навес и стопански постройки,
при граници: от североизток- имот с кад. № 312-извън регулация, от северозапад-поляна, от
югозапад-имот с кад. № 314- извън регулация и от югоизток-имот с кад. № 301- извън
регулация и имот с кад. № 308- извън регулация.
Претендират се разноски.
В отговора на исковата молба ответникът изразява становище за допустимост на
иска. ОБЩИНА П. признава, че процесният имот е с площ от 3750 кв.м. и попада в
централната част на по-голям поземлен имот с идентификатор 67091.12.540 по
кадастралната карта и кадастралния регистър на с. С., община П.
В отговора се посочва, че към момента на изключването на имота от регулацията на с.
С. (1973 г.), в разписния лист са били вписани наследниците на И. П. Д., но без наличието на
документ за собственост.
община П.отбелязва, че към исковата молба е приложена декларация от останалите
наследници на И. П. Д., които удостоверяват, че имотът е бил владян непрекъснато и
необезпокоявано от К. И.. В допълнение, след извършена служебна проверка, общината
установила, че няма съставен акт за общинска собственост за имота с идентификатор
67091.12.540.
Ответната Община се солидаризира с ищцовото твърдение, че при изработването на
плана за земеразделяне на землището на с. С., имотът е записан като общинска собственост,
тъй като не е бил установен частен собственик с документ за собственост. Въпреки това,
общината твърди, че никога не е оспорвала владението на имота от страна на ищцата, респ.
не е давала повод за завеждане на настоящото дело.
Въз основа на изложените в писмения отговор факти и обстоятелства, община
П.заявява, че не оспорва правото на собственост на К. Т. И. върху процесния имот, няма
претенции към имота и не се противопоставя на предявения установителен иск.
община П.изразява становище, че разноските по делото следва да останат така, както
са направени от страните, без да бъдат присъждани в полза на ищцата.
В съдебно заседание, ищцата К. Т. И., редовно призована, се явява лично и с адв. Н.
Г., редовно упълномощена.
Процесуалният представител поддържа исковата молба на изложените в нея
основания и моли за уважаване на исковата претенция.
Ответникът община П. редовно призована, не изпраща представител.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.124 ал. 1 ГПК.
За да бъде уважена исковата претенция с посоченото правно основание, ищцата
следва да докаже твърдените от нея обстоятелства, а именно че е собственик на процесния
имот на основание придобивна давност, като в тази връзка следва да установи, че нейните
праводатели, а впоследствие и самата тя, явно, непрекъснато и необезпокоявано са владели
имота, както и изтичането в нейна полза на предвидения в закона срок, водещ до
придобиване на имота по давност.
От данните по делото се установява, че ищцата непрекъснато, явно и спокойно е
владяла процесния недвижим имот, който включва дворно място с площ от около 3760 кв.м,
находящ се в югозападната част на ПИ с идентификатор 67091.12.540, по КККР на с. С.,
общ. П., одобрена със Заповед № РД-18-729/17.11.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, целият с площ от 20 676 кв.м, в местността „К.“, с начин на трайно ползване – „Друг
вид земеделска земя“, категория на земята – пета.
2
Процесният имот е идентичен с поземлен имот с кадастрален № 313 от отменения
кадастрален и регулационен план на с. С., действал до 1973 г. Видно от представеното
удостоверение, издадено от главния архитект на община П. същият имот е бил изключен от
регулационните граници на населеното място със Заповед № I-3-155/1973 г. на ОНС –
Търговище. В разписния лист като собственици са били вписани наследниците на И. П. Д.,
дядо на ищцата по бащина линия, без документ за собственост..
От представените удостоверения за наследници и нотариално заверена декларация от
останалите наследници се установява, че имотът е преминал по наследство в имуществото
на родителите на ищцата, които продължили да го владеят като собствен, и в последствие
владението е преминало върху самата ищца, която го обитава и стопанисва от началото на
2000-та година.
Не се установи имотът да е бил земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ – никога не е
бил включван в ТКЗС, АПК или други земеделски организации, не е бил отчуждаван, не е
бил предмет на реституционни претенции, нито е предоставян на Общината за
стопанисване.
Установено е, че в имота се намират двуетажна полумасивна жилищна сграда,
жилищна пристройка, стопански постройки и навеси, изграждани последователно от
нейните наследодатели и самата нея. Това се потвърждава и от съдебно-техническата
експертиза, изготвена от инж. Т. К., както и от свидетелските показания на Б. К. М., съсед,
който познава ищцата от дълги години и потвърждава, че никой не е упражнявал права върху
имота, освен нейното семейство.
Имотът е индивидуализиран със скица, изготвена от в.л. К., и описан чрез точки по
периметъра, с точно определена площ – 3760 кв.м.
Съгласно чл. 77 и чл. 79 от Закона за собствеността, правото на собственост може да
бъде придобито по давност, когато едно лице непрекъснато, явно и спокойно владее
недвижим имот като свой, в период от 10 години.
След съвкупна оценка на доказателствата, събрани по делото, съдът стигна до
извода, че К. Т. И. е придобила по давност правото на собственост върху описания по-горе
имот – част от ПИ с идентификатор 67091.12.540, по КККР на с. С., общ. П., одобрена със
Заповед № РД-18-729/17.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от
20 676 кв.м, индивидуализиран със скица от експертизата и съответните граници, заедно с
постройките в него, както са описани в заключението на вещото лице.
При това положение, съдът намира, че исковата претенция е изцяло основателна и
доказана, поради което следва да бъде уважена.
По разноските:
В хода на процеса ищците са направили разноски от 55.00 лв. за държавна такса,
10.00 лв. – такса за вписване на исковата молба, 700.00 лв. за съдебно-техническа експертиза
и 800.00 за адвокатско възнаграждение, при което и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тяхна
полза следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 1565.00 лв. за деловодни разходи.
Разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК дава възможност при уважен иск на ищеца,
ответникът да бъде освободен от заплащане на разноски и същите да бъдат възложени върху
ищеца, ако последният не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.
В настоящия случай ответната Община не е направила изрично признание на иска,
въпреки че е признала всички фактически твърдения на ищцата, а и същата е станала
причина за завеждане на делото.
община П.не отрича, че процесният имот е общинска собственост и селищния
характер на процесния имот, който е бил в регулация до 1973 г. го прави неподлежащ на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и в този смисъл исканата промяна в собствеността не би
могла да се реализира по друг ред, освен чрез предявяване на иск за правото на собственост
на ищеца.
В горния смисъл Определение № 181 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3852/2017
г., II г. о., ГК, постановено във вр. с Определение № 254 от 17.08.2017 г. на ОС - Търговище
по в. ч. гр. д. № 192/2017 г..
Предвид изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на община П.с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. ****, представлявана от д-р Л. В. – кмет, че К. Т.
И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. ж.к.*********, е СОБСТВЕНИК по давност
на имот с площ от 3760 /три декара седемстотин и шестдесет кв.м./, попадащ в
югозападната част на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67091.12.540 по КК и КР на
село С., общ. П., обл. Т. одобрена със Заповед № РД- 18-729 от 17.11.2017 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 20 676 кв.м., в местността "К.", вид
територия: Земеделска, категория на земята: 5-та, с начин на трайно ползване „Друг вид
земеделска земя“, номер по предходен план 000540, при граници: от североизток - имот с
кад. № 312 - извън регулация, от северозапад-поляна, от югозапад-имот с кад. № 314- извън
регулация и от югоизток-имот с кад. № 301- извън регулация и имот с кад. № 308- извън
регулация, ЗАЕДНО със застроените в имота ПОЛУМАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ 62 кв. м, ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА с площ
38 кв. м., ПАЯНТОВА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ 36 кв. м, ПАЯНТОВА
СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ 34 кв. м, ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА
ПОСТРОЙКА с площ 20 кв. м. и МАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ 9 кв. м и
ПАЯНТОВИ СТОПАНСКИ НАВЕСИ с обща площ 130 кв. м.
ОСЪЖДА община П. ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П. ул.
*****, представлявана от д-р Л. В. - Кмет, ДА ЗАПЛАТИ на К. Т. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ж.к. *****, СУМАТА от 1565.00 лв. /хиляда петстотин шестдесет и пет лева/
– направени по делото разноски, представляващи: 55.00 лв. държавна такса, 10.00 лв. такса
за вписване на исковата молба, 700.00 лв. за съдебно-техническа експертиза и 800.00 лв.
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОБЯВЯВА скицата към заключението на вещото лице инж. Т. К., изготвена по гр.д.
269/2024г. на РС – Попово, за неразделна част от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4