№ 18743
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110108627 по описа за 2022 година
При условията на субективно (чл.215 ГПК) и обективно (чл.210,ал.1 ГПК)
комулативно съединяване са предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД
във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба, уточнена с допълнителна писмена молба от 05.04.2022г., ищецът
„ТАД е предявил искове да бъдат осъдени двамата ответници да му заплатят поотделно ,
т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми, както следва :
1) ответникът Р. С. Т. да заплати: 978,48 лв, представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „Лозенец”, бул. 1111 с абонатен № 279781, по договорни
отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 174,67 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 15.09.2019г. до 31.01.2022г.; 21,99 лв, представляващи 1/2 част от цената на
услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2019г. до
30.04.2020г. , и 4,98 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение” за периода от 03.03.2019г. до 31.01.2022, заедно със
законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба- 18.02.2022г.
до окончателното плащане, и
2) ответникът С. С. Т. да заплати: 978,48 лв, представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „Лозенец”, бул. 1111 с абонатен № 279781, по договорни
1
отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 174,67 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 15.09.2019г. до 31.01.2022г.; 21,99 лв, представляващи 1/2 част от цената на
услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2019г. до
30.04.2020г. , и 4,98 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение” за периода от 03.03.2019г. до 31.01.2022, заедно със
законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба- 18.02.2022г.
до окончателното плащане
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат исковете.
При устните състезания в заседанието на 20.10.2023г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за
постановяване на решение съобразно събраните по делото доказателство.
Ответниците Р. С. Т. и С. С. Т. (според уточнението , допуснато с разпореждането
№ 36283/21.04.2022г. – б.с.) оспорва предявените искове видно от изявленията на
пълномощника им в представените на 20.06.2022г. и на 11.08.2022г. отговори на исковата
молба от името на всеки двамата ответници , които са с еднакво съдържание. Предявено е
възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания.
Обосновава се становище , че претендираните от ищеца суми не съответстват на
доставената реална топлинна енергия в имота през процесния период. Оспорва се
доказателствената стойност на представените от ищеца документи.
В хода на съдебното производство, включително и в заседанието на 20.10.2023г., в
което е даден ход по същество на делото , не са се явили представители на ответниците.
Подпомагащата страна „Б.Б.”ООД (коноституирана с определението по чл.140 ГПК-
б.с.) не изразява становище по исковете, не изпраща предсатвител по делото и не представя
доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно предявеното възражение за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от оС.лите.
Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за
продажба на топлинна енергия от „ТЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
2
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния характер на вземанията, които възникват за
топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената
топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на
ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. Следователно предявените от ищеца главни
вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/
22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290
ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно
решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД
на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената
топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен
сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през
процесния период и издадените две общи фактури № **********/31.07.2019г. и №
**********/31.08.2020г.(чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т” ЕАД на клиенти в гр. София), представени с исковата молба.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е С.ло изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура
№ **********/31.07.2019г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., е 14.09.2019г. според посоченото
в същата фактура. Падежът на вземането по фактура № **********/31.08.2020г. (
удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от
01.05.2019г. до 30.04.2020г., е 15.10.2020г. според посоченото в същата фактура. Тези
падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД на клиенти в гр.
София. Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура №
**********/31.07.2019г. е започнала да тече от 14.09.2019г. , и е изтекла на 14.09.2022г.
, а за втората фактура № **********/ 31.08.2020г. ( е започнала да тече от 15.10.2020г., и e
изтекъл на 15.10.2023г.
Исковата молба е предявена на 18.02.2022г., т.е. преди изтичането на давностните
срокове.
Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
3
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.
между ищцовото дружество и ответниците, е съществувало правоотношение за доставяне
на топлоенергия, т.е. по делото не е установено по безспорен начин, чрез т.нар. пълно
доказване, че именно ответниците са били „клиенти на топлинна енергия” по смисъла
на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ за топлоенергията, доставена през процесния
период в посочения апартамент.Не са представени надлежни писмени и гласни
доказателства относно този факт, независимо че ищецът обосновава пасивната легитимация
на ответниците по предявените от него искове именно с твърдението, че те са били
неизправна страна по съществувало между тях правоотношение , по силата на което
ползвали доставяна топлинна енергия срещу задължението да заплащат цената й.
По делото не са представени нито писмен договор между ищеца и ответниците за
продажба на топлинна енергия, нито надлежни доказателства, че ответниците са били
собственици или ползватели на процесния имот през процесния период от 01.05.2018г. до
30.04.2020г. , за да се приеме , че са били „клиенти на топлинна енергия” по смисъла на
чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./.
Не е представен нотариален акт или договор за продажба на общински или
ведомствен имот , от който да се установи кой е бил собственикът на процесния апартамент
през процесния период.
Не са представени и молби , заявления или други документи , касаещи искания за
откриване на партида за процесния имот на името на ответниците, нито за сключване на
договори междутях и ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия з апроцесиня
имот през процесния период.
По делото е представено Удостоверение за наследници № 1111 , издадено от
длъжностно лице в Столична община , район „Лозенец”, на С. И. В., от което се установява,
че нейни наследници по закон са Р. С. Т. (първият ответник) и С. С. Т. (вторият ответник)
– нейни синове. Обаче няма представени надлежни доказателства, че наследодателката
на ответниците е била собственик на процесния апартамент.
Представените по настоящото дело от ищцовата страна счетоводни справки и фактури
не са подписани от ответниците или от техни представители, поради което
представляват частни документи, изходящи от ищеца и поради тази причина не могат да
бъдат доказателство за твъдените от него факти , от които за него възникват т.нар.
благоприятни последици.
Приетите в съдебното заседание на 20.10.2023г. заключения на вещите лица по
съдебно-техническата и по съдебно-счетоводната експертиза също не могат да бъдат
доказателство за съществуването на правоотношение между ищеца и ответниците , и за
ползването от тях на топлоенергия през процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.
в процесния имот. Това е така , тъй като вещите лица са изготвили заключенията само по
представените по делото документи, които по изложените по-горе причини не
удостоверяват ползването на топлинна енергия от ответника през посочения период, както
4
и на документация при ищеца, която обаче не е представена по делото. А и наличието на
правоотношение между страните по делото е юридически въпрос, който не е от
компетентността на вещите лица.
Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение между
страните за ползването от ответниците , съответно от техния наследодател на
топлоенергия и ползването на топлооенергия от тях през процесния период не са
безспорни факти по делото - ответниците не признават тези факти. Поради изложените
причини наличието на договорно правоотношение между страните и осъществяването на
ползването на топлоенергия от ответниците, съответно от техния наследодател не могат да
бъдат обявени от съда за ненуждаещи се от доказване обстоятелства по аргумент от чл.153
ГПК.
По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че
не ответниците трябва да доказват, че не са били собственици и ползватели на имота
през съответния период , а ищецът трябва да докаже и то при условията на пълно
доказване (изключващо всякякво съмнение) , че ответниците , респективно техният
наследодател, са били собственици или ползвателе на имота. По настоящото дело ищецът
не е представил надлежни писмени доказателства, че ответниците, са били собственици
или ползватели на процесния апартамент през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.
Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно
правоотношение между ищеца и ответниците за продажба на топлинна енергия през
процесния период в процесния имот , както и ползването от ответниците на тази
топлоенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация
на ответника по предявените осъдителни искове, която е едно от условията за тяхната
основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и
в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от
процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на оС.лите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца право, предявените от него субективно съединени главни искове по чл.79,ал.1,
предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни са и акцесорните искове по чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е
обусловена от тази на главните искове.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като исковете са отхвърлени.
На ответниците не следва да бъдат присъдени разноски за настоящото исково дело , тъй
5
като не са представени доказателства за осъществени от тях разходи във връзка с исковото
производство.
На пълномощника на ответниците – адвокат С. П. К. не следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, тъй като по делото няма доказателства, че са налице
условията по чл.38,ал.1, т.3 ЗА , т.е. , че ответниците се намират в роднински или други
отношения по смисъла на чл.38,ал.1,т.3 ЗА с посочения адвокат. Поради посочените
причини претенцията по чл.38,ал.2 ЗА на адвокат С. П. К. следва да бъде отхвърлена.
На подпомащата страна не следва да бъдат присъдени разноски за исковото
производство , тъй като не са представени доказателства да е осъществила разходи във
връзка с това производство.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 111, против Р. С. Т., ЕГН:
**********, гр. София , бул. „1111 чрез адв. С. К., обективно съединени установителни
искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми : 978,48 лв, представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „Лозенец”, бул. 1111 с абонатен № 279781, по договорни
отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 174,67 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 15.09.2019г. до 31.01.2022г.; 21,99 лв, представляващи 1/2 част от цената на
услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2019г. до
30.04.2020г. , и 4,98 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение” за периода от 03.03.2019г. до 31.01.2022г., заедно със
законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба- 18.02.2022г.
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 111, против С. С. Т., ЕГН: **********,
гр. София , бул. „11111 чрез адв. С. К., обективно съединени установителни искове по
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми : 978,48 лв, представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „Лозенец”, бул. 1111 с абонатен № 279781, по договорни
отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 174,67 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 15.09.2019г. до 31.01.2022г.; 21,99 лв, представляващи 1/2 част от цената на
6
услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2019г. до
30.04.2020г. , и 4,98 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение” за периода от 03.03.2019г. до 31.01.2022г., заедно със
законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба- 18.02.2022г.
до окончателното плащане
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.3 ГПК на
адвокат С. П. К., със съдебен адрес: гр. София , район „Лозенец” , ул. „111 за
определяне и за присъждане на адвокатско възнаграждение в качеството му на
пълномощник по чл.38,ал.1,т.3 ЗА на ответниците Р. С. Т. и С. С. Т. по настоящото исково
гр.д. № 8627/2022г. по описа на СРС, 68 състав.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Б.Б.”ООД, гр.
София, бул. „111
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7