№ 2901
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110206462 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от Г. И. Ц., депозирана чрез адв. К. М. – САК, с
която се обжалва Предупреждение № 11-01-1050/08.03.2024 г., издадено от директора на
Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание чл. 28, ал. 1 от
ЗАНН Г. И. Ц., ЕГН ********** е предупредена за констатирано нарушение на чл. 13, ал. 3,
т. 1 от ЗФУКПС.
В подадената жалба се посочва, че администртаивнонаказателната отговорност се
основава на редица принципи, които са гаранция за зачитане на основните права и свободи
на гражданите. Наведено е, че на жалбоподателката не са били представени материали,
свързани с предупреждението. Релевирано е наличие на смислени несъответствия между
изложеното в АУАН и твърдяното в предупреждението нарушение. Моли за отмяна на
обжалваното предупреждение.
В становище по депозираната жалба, въззиваемата страна навежда, че АУАН и
Предупреждението са издадени от компетентни органи.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява
се от адв. М.. В хода по същество адв. М. излага, че контактът между лицето, сключило
гражданския договор и държавното предприятие се е осъществявал с г-жа Г. Ч., а не с
жалбоподателката, като се позовава на почерковата експертиза, от която се установявало, че
подписът върху договора не бил положен от жалбоподателката. Претендира разноски.
За въззиваемата страна – Директор на АДФИ се явява юрк. М., която моли за
отхвърляне на жалбата и потвърждаване на предупреждението. Моли за присъждане на
1
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.01.2021 г. е бил сключен граждански договор № 001 от 01.01.2021 г., с който
Държавно предприятие „Научно-производствен център“ е възложило на С. И. Г. следното:
„1. Участие при изготвянето, консолидирането и представянето на Отчет за касово
изпълнение на бюджетите, на сметките за средства от Европейския съюз и на сметките за
чужди средства през 2021 г. към МФ; 2. Консултации, свързани с изготвянето на месечните
MAKET_MZiH_2015_V2; 3. Становище и участие в изготвяне на месечни и тримесечни
отчети за касово изпълнение; 4. Годишни касови отчети от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.“.
Със заповед от 01.06.2023 г. директорът на АДФИ е възложил на св. С. В. П. – главен
инспектор от отдел Втори, дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ да извърши
финансова инспекция на Държавно предприятие „Научно-производствен център“, гр. София
със задача „Проверка относно спазване на нормативната уредба, поднормативните актове и
указананията на министъра на финансите в областта на планирането, изпълнението и
отчитането на бюджета на предприятието за 2021 г.“. Възложено бил офинансовата
инспекция да се извърши за срок от 40 работни дни, с начална дата 05.06.2023 г. и крайна
дата 28.07.2023 г.
Със заповед на директора на АДФИ от 26.07.2023 г. срокът за извършване на
инспекцията е удължен до 31.08.2023 г.
Със Заповед на директора на АДФИ от 29.08.2023 г. срокът на инспекцията е удължен
отново – този път до 29.09.2023 г.
В хода на проверката е установено, че Държавно предприятие „Научно-производствен
център“ попада в обхвата на държавната финансова инспекция като държавно предприятие
по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон като организация от публичния сектор, съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 7 от Закона за финансовото управление и контрол в
публичния сектор.
За инспектирания период дружеството е представлявано от Г. И. Ц., директор на ДП
НПЦ и ръководител на организацията, съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗФУКПС, като е вменена
управленска отговорност за осъществяване на финансовото управление и контрол в
посоченото дружество. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗФУКПС директорът на ДП НПЦ е отговорен
за определяне на целите на организацията, идентифициране на рисковете за постигането им
и за въвеждане на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол в
съответствие с изискванията на този закон.
С констативен протокол № 1 от 01.09.2023 г. св. С. П. е извършила проверка на
граждански договори, сключени между ДП НЦП и трети лица, като било установено, че при
подписване на описаните в протокола договори не е приложена контролна дейност „система
за двоен подпис“, а именно, че договорите били подписани от Г. Ц. – директор и Възложител
и съответните Изпълнители, но същите не са подписани от главен счетоводител на ДП НПЦ.
2
Сред описаните в констативния протокол договори бил и процесният граждански договор №
001 от 01.01.2021 г.
Така св. С. П. стигнала до извода, че сключеният граждански договор № 001 от
01.01.2021 г. от страна на ДП НПЦ е подписан само от едно лице, което според
проверяващия орган е лицето Г. И. Ц. - директор на ДП НПЦ, но не и от главния
счетоводител Г. Б. Ч., т.е. от лицето, отговорно за счетоводните записвания.
Възнаграждението по договора в размер на 1 000,00 лв. било изплатено на 17.12.2021 г. с
преводно нареждане № Е03922.
За така констатираното нарушение С. П. съставила АУАН № 11-01-1050/19.09.2023 г. за
констатирано нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС. Същият е връчен
на жалбоподателката Ц. на същата дата срещу подпис, като в АУАН Ц. е отбелязала, че има
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН Ц. не е депозирала допълнителни възражения.
Въз основа на АУАН на 08.03.2024 г. е издадено и обжалваното предупреждение, за
констатираното нарушение. Същото е връчено на жалбоподателката Г. Ц. лично по чрез
„Българки пощи“ на 25.03.2024 г., а жалбата е депозирана на 08.04.2024 г.
В хода на съдебното производство е назначена съдебно-почеркова експертиза, съгласно
заключението на която подписът върху гражданския договор от 01.10.2021 г. в поле
„ВЪЗЛОЖИТЕЛ“ не е положен от лицето Г. И. Ц., а от друго лице. Изложено е и че
положените подписи в процесния договор няма нито един индивидуален признак, който да
наподобява писмено двигателния навик на лицето Г. Б. Ч., съкратен вариант на подпис, като
липсвало и парафна линия.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели С. П., А. П., С. Г., съдебно-почерковата
експертиза, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК.
Показанията на свидетелката С. П. се явяват информативни относно обстоятелствата
около възлагане на проверката, установените в хода на проверката факти, като сочи, че
посредством неприлагането на системата за двоен подпис държавното предприятие е поело
финансово задължение в размер на 1000 лв. без договорът да е подписан от лицето,
отговорно за счетоводните записвания в държавното предприятие. Излага и обстоятелства
около съставяне на АУАН, които обстоятелства се подкрепят и от показанията на
свидетелката А. П., които съдът също кредитира.
В хода на съдебното следствие е разпитана и свидетелката С. Г.. Същата е контрахент –
изпълнител по процесния договор, по повод сключването на който е издадено и обжалваното
предупреждение. Нейните показания се явяват информативни досежно обстоятелството от
кого е бил представен процесния договор, като в показанията си същата сочи, че
договорът бил представен не от жалбоподателката Г. Ц., а от лицето Г. Ч..
Съдът кредитира и заключението по приетата по делото съдебно-почеркова експертиза,
като намира, че същото е пълно, ясно и обосновано. Същото е изготвено от компетентно
3
вещо лице и дава обосновани отговори на поставените въпроси.
Съдът кредитира и останалите приети по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, тъй като намира, че същите са еднопосочни и кореспондиращи с приетата в
обжалваното наказателното постановление, респ. от съда фактическа обстановка, отнасящо
се сключването на процесия договор, провеждането на проверката, констатирането на
фактите, издаването на АУАН и обжалваното предупреждение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
АУАН, въз основа на който е издадено процесното Предупреждение, притежава
задължителните реквизити съобразно чл. 42 от ЗАНН. Същият е съставен в присъствието на
двама свидетели, с което са спазени изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. АУАН е връчен в
деня на съставяне лично на нарушителя съобразно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Актът е съставен
от оправомощено лице. Установява се, че обжалваното Предупреждение също е издадено от
компетентен орган и съдържа реквизитите по чл. 28, ал. 2 от ЗАНН. Установеното
нарушение е описано ясно, точно и изчерпателно както в АУАН, така и в обжалваното
предупреждение, поради което неоснователно се явява релевираното в жалбата възражение
относно наличие на смислени несъответствия между изложеното в АУАН и твърдяното в
предупреждението нарушение.
Доколкото на жалбоподателката е вменено нарушение по ЗФУКПС във вр. с чл. 32, ал.
1, т. 1 ЗДФИ, т. е. на нормативен акт уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или
отчетната дейност, съгласно чл. 34, ал. 2 ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест
месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване
на нарушението.. Доколкото нарушението е извършено на 01.01.2021 г., заповедта за
проверката е от 01.06.2023 г., а АУАН е съставен на 19.09.2023 г., съдът намира, без да се
изследва точната датата, на която в рамките на проверката е представен на проверяващите
процесният договор, че АУАН е съставен в рамките на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 2
ЗАНН от откриване на нарушителя, както и в петгодишния срок от извършване на
нарушението. (в този смисъл е и Решение № 7867 от 7.03.2025 г. на АдмС - София по адм. д.
№ 10436/2024 г.)
Констатациите в акта и Предупреждението се установиха от анализа на
доказателствения материал, който съдът кредитира в цялост, в това число и процесния
граждански договор № 001/01.01.2021 г.. В хода на производството в действителност беше
4
надлежно установено, чрез заключението по съдебно-почерковата експертиза, че подписът
под договора не е на жалбоподателката Г. Ц.. Съдът обаче намира, че това обстоятелство не
се отразява върху съставомерността на деянието. От процесния договор е видно, че
действително не е приложена задължителната контролна дейност „система за двоен подпис“,
тъй като е наличен само един положен подпис върху него от страна на възложителя и така се
е стигнало до сключване на договора, респ. неговото последващо изплащане. Дори и да се
приеме, че подписът не е нито на жалбоподателката (в качеството на директор, който
представлява Държавното предприятие), нито на лицето Г. Ч., то това не изключва
ангажирането на отговорността на първата за неприлагане на „система за двоен подпис“. В
случай че такава контролна дейност („система за двоен подпис“) е била въведена в
Държавното предприятие, то вероятно не би се стигнало изобщо до сключването на
процесния договор, тъй като тогава би бил необходим не само подпис на ръководителя на
организацията, но и на лицето отговарящо за счетоводните записвания, а именно главният
счетоводител, т.е. би било необходимо полагането на два подписа върху договора, за да бъде
същият валидно сключен, а не само един такъв, какъвто е настоящият случай.
Така категорично се установи, че жалбоподателката Г. Ц. е извършила нарушение на
чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС, а именно като директор на Държавното предприятие не е
приложила контролни дейности за обезпечение на разумната увереност за постигане на
целите на предприятието, а именно „система за двоен подпис“, която не разрешава
поемането на финансово задължение или извършването на плащане без подписите на
ръководителя на организацията и на лицето, отговорно за счетоводните записвания.
Правилно, случаят е квалифициран като маловажен, отговарящ на дефиницията на § 1,
т. 4 от ДР на ЗАНН – „Маловажен случай“ – извършено е нарушение от физическо лице,
което с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, като е взето предвид
размера на поетото задължения, спазените изисквания по изпълнение на договора и
съставяне на счетоводните документи при изпълнението му, при което целите на закона
могат да се постигнат и без да се налага предвиденото наказание за това нарушение.
Неоснователно се явява наведено в жалбата, че на Г. Ц. не са били представени
материали, свързани с предупреждението, респ. съдът не намери основание за неговата
отмяна на това основание. Доказателствата придружават преписката и с тях лицето може да
се запознае и в съдебната фаза, поради което и неописването им в предупреждението и/или
непредставянето им към датата на неговото съставяне не накърнява съществено правото на
защита. При така изложените съображения, обжалваното Предупреждение, следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал Предупреждението – АДФИ следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. При определяне на размера, съдът съобрази разпоредбата
на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, в чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
5
заплащането на правната помощ, както и липсата на фактическа и правна сложност на
делото, поради което юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в минимален размер
от 80 (осемдесет) лева, което жалбоподателката да бъде осъдена да заплати. С оглед
потвърждаване на обжалваното предупреждение жалбоподателката следва да бъде осъдена
да заплати в полза на СРС и сумата от 900 (деветстотин) лева представляваща разноски за
изготвяне на експертиза в производството пред съда.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Предупреждение № 11-01-1050/08.03.2024 г., издадено от директора
на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание чл. 28, ал. 1
от ЗАНН Г. И. Ц., ЕГН ********** е предупредена за констатирано нарушение на чл. 13, ал.
3, т. 1 от ЗФУКПС.
ОСЪЖДА жалбоподателката Г. И. Ц., ЕГН ********** да заплати в полза и по сметка
на Агенцията за държавна финансова инспекция сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА жалбоподателката Г. И. Ц., ЕГН ********** да заплати в полза на СРС
сумата от 900 (деветстотин) лева - разноски в производството за изготвяне на заключения по
изготвената експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6