№ 429
гр. Плевен, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20214430107757 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл. 242, ал.1, вр чл. 128, ал.1 от КТ, по
чл.224, ал.1 от КТ и по чл.245, ал.2 от КТ.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от К. ЛЮБ. Л., чрез адв. В. И.,
против „***“ *** , ЕИК ***, с която са предявени искове с правно основание
чл. 242, ал.1, вр. чл. 128, ал.1 от КТ, по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.245, ал.2 от
КТ. Твърди се, че ищцата е работила при ответника, на длъжност „***“, като
трудовият й договор е прекратен, считано от ***г. Твърди се, че по време на
действие на ТД, ответникът не й е изплати л полагащото й се трудово
възнаграждение,- за м. март.2020г. /частично/, в размер на 135,67лв, и за м.
април. 2020г в размер на 439,92лв, както и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 45 работни дни за 2020г.; твърди се, че е налице устна
покана за изплащане на това обезщетение, и същото е начислено във
ведомостта за м. април.2020г. Сочи се, че трудовите възнаграждения при
ответника за отработен месец се изплащали в срок до 25 число на следващия
месец, и върху неизплатеното в срок възнаграждение, на основание чл.245,
ал.2 от КТ ответника дължи и мораторна лихва, за период от изискуемостта
на всяко вземане, до датата на исковата молба.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца, дължимите суми, както следва: сумата от
общо 575,59лв.- съставляваща неизплатено трудово възнаграждение- чиста
сума за получаване- за м. март.2020г. /частично/, и за м. април. 2020г, ведно
със законната лихва, считано от датата на ИМ; сумата от 1677,36лв.-
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск чиста сума за
получаване, за 45 работни дни за 2020г.; сумата от 355лв- лихва за забава-
1
общо, за периода от изискуемостта на всяко вземане до датата на ИМ, както
следва: за периода 25.04.2020-14.12.2021г.- върху трудовото възнаграждение
за м. март.2020г. от 135,67лв.– лихва в размер на 20лв; за периода
25.05.2020г.-14.12.2021г, върху трудовото възнаграждение за м. април.2020г,
лихва в размер на 70лв.; за периода 25.05.2020г.-14.12.2021г., върху
неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, лихва в
размер на 265лв. Претендират се разноски. Представят се писмени
доказателства.
По делото, с протоколно определение от 11.03.2022г, по реда на чл. 214,
ал.1 от ГПК, е прието направено изменение на предявените искове, както
следва : искът с правно основание чл. 242, ал.1, вр. чл. 128, ал.1 от КТ, е
приет за разглеждане за сумата от 575,57лв.- общо /чиста сума за
получаване/, искът с правно основание чл.224, ал.1 от КТ е приет за
разглеждане за сумата от 1677,38лв. /чиста сума за получаване/ и искът с
правно основание чл. 245, ал.2 от КТ, приет за разглеждане за сумата от
356,93лв.- общо /чиста сума за получаване/, без изменение на периода -
24.04.2020-14.12.2021г.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът „***“ ***, ЕИК
***, не изразява становище и не депозира отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Съдът намира за безспорно установен факта, че между страните по
делото са съществували трудовоправни отношения, въз основа на сключен
трудов договор, по силата на който ищцата е заемала длъжността „***“,
прекратен на основание чл. 328, ал.1, т.12 от КТ, считано от ***г. Установява
се също, че със заповедта за прекратяване на трудовия договор, е разпоредено
заплащане на обезщетие на неизползван платен годишен отпуск, за 45
работни дни. Установява се също, видно от представеният фиш за работна
заплата, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, за 45
работни дни, е начислено за заплащане, заедно с трудовото възнаграждение за
м. април.2020г.
По делото е изслушана и ССЕ, от която се установява следното: ВЛ,
след проверка в платежните ведомости е установило, че има неизплатено ТВ-
частично за м. март. 2020г, в размер на 135,67лв- и за м. април. 2020г, в
размер на 439,92лв- чиста сума за получаване; неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, за 45 работни дни за 2020г., е в размер
от 1863,75лв.- бруто или 1677,38лв.- чиста сума за получаване. ВЛ е
изчислило и лихвата за забава върху претендираните суми, считано от датата
на изискуемостта им, върху чистата сума за получаване. /заключението е
дадено във вариант и с размерът на сумите- като брутни суми./.
Съдът констатира, че в първото по делото о.с.з. на 11.03.2022г.,
ответникът „***“ ***, ЕИК ***, редовно призован, не изпраща представител
и не прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Представител на
ответника не се явява и във второто с.з., при изслушване на ССЕ, в което е
приключено съдебното дирене. Ответникът е предупреден за последиците от
своето бездействие, с разпореждане №***г, с което е връчен препис от ИМ и
приложенията й, но по делото няма депозиран отговор на ИМ, в даденият за
2
това срок. Изрично в цитираното разпореждане, съдът е указал на ответника,
възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение и
предпоставките за това. По делото, от страна на ответника няма заявено
становище и по изготвеният с определение №***г, проекто-доклад по делото,
в който е разпределена доказателствената тежест между страните.
По делото, в ход по същество, в проведеното първо о.с.з. на 14.03.2022г,
процесуалният представител на ищеца, е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение против ответника и съдът, с протоколно
определението от същата дата, е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено
решение.
Като взе предвид гореизложеного, съдът намира, че са налице
предпоставките по реда на чл.238, ал.1 от ГПК, за постановяване на
неприсъствено решението против ответника „***“ ***, ЕИК ***. Съдът
намира, че предявените искове с правно основание чл. 242, ал.1, вр чл. 128,
ал.1 от КТ, по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.245, ал.2 от КТ, предмет на делото,
са вероятно основателни, с оглед твърденията в ИМ, събраните по делото
писмени и гласни доказателства и заключението по изслушаната ССЕ, които
безспорно установяват дължимостта и изискуемостта на сумите- глазвници и
лихва. Съобразно посочената разпоредба- чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при
кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена
за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
С оглед на гореизложеното, следва да постанови неприсъствено
решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо
575,57лв.- общо /чиста сума за получаване/.- неизплатено ТВ за м.
март.2020, за м. април. 2020г, ведно със законната лихва, считано от датата
на ИМ, до окончателното й изплащане; сумата от 1677,38лв- обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, за 45 работни дни за 2020г, ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ до окончателното й изплащане, и
сумата от общо 356,93лв- лихва за забава, за периода от изискуемостта на
всяко от отделните вземания, до датата на ИМ, за периода 25.04.2020-
14.12.2021г.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски, съобразно представеният списък на разноските, в размер на 420лв.-
адв. възнаграждение.
Следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът, да бъде осъден
да заплати по сметка на ПлРС, сумата от 167,10лв.- държавна такса и сумата
от 137лв.—деловодни разноски.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 242, ал.1, вр. чл. 128, ал.1 от КТ, „***“
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА К. ЛЮБ. Л., ЕГН **********, от
3
гр. Плевен, ул. ***, сумата от 575,57лв.- чиста сума- съставляваща дължимо
трудово възнаграждение /за м. март.2020г. в размер на 135,67лв, и за м. април.
2020г в размер на 439,90лв/, ведно със законната лихва, считано от датата на
ИМ- 14.12.2021г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 224, ал.1 от КТ, „***“***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ НА К. ЛЮБ. Л., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. ***,,
сумата от 1677,38лв- чиста сума, съставляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, за 45 работни дни за 2020г., ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ - 14.12.2021г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 245, ал.2 от КТ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД,
„***“***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА К. ЛЮБ. Л., ЕГН **********, от
гр. Плевен, ул. ***, сумата от общо 356,93лв.- лихва за забава, начислена
върху главниците за неизплатено трудово възнаграждение и неизползван
платен годишен отпуск, общо за периода 25.04.2020-14.12.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „***“***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ НА К. ЛЮБ. Л., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. ***,
сумата от 420лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, „***“ ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 167,10лв.- държавна такса и
сумата от 137лв.—деловодни разноски.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по
чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4