№ 715
гр. София , 09.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ в закрито заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Н.Л
като разгледа докладваното от Н.Л Гражданско дело № 20211110125046 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗД „ Бул Инс“ АД, с която е предявен иск с
правно основание чл. 500 КЗ против П. Р. П. с постоянен и настоящ адрес: гр. Неделино, ул.
„Стръмни рид“ № 9, установени и от служебно изготвена справка по реда на Наредба №
14/18.11.2009г.
Съобразно разпоредбата на чл.113 ГПК / изм. – ДВ, бр.65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./
искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
В случая предявеният иск притежава белезите на иск на потребител по смисъла на чл.113
ГПК, доколкото ответникът е лице, което се ползва от застрахователното покритие по
сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съответно регресното право
на ищеца произтича от сключения договор и по-специално от твърдяното наличие на
законовите предпоставки, при които застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ има правото да претендира от застрахования платеното застрахователно
обезщетение. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Определение №
408/24.06.2014 г. по ч.т.д № 1206/2014 г., II т.о., според което понятието „потребител“
следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по
чл.113 ГПК е приложима към исковете на физически лица - потребители на застрахователни
услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на
платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. Така изрично и
Определение № 179/14.03.2013 г. по ч.т.д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т.о., Определение № 95
от 05.02.2010 г. по ч.т.д. № 70/2010 г. на ВКС, II т.о. и др.
В случая без значение е обстоятелството, че се касае за регресна претенция по чл. 500 КЗ.
Доколкото регресната претенция е свързана с твърдяното наличие на застрахователно
правоотношение между ищеца и ответника, а последният при сключването на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ е придобил качеството на „ползвател на
1
застрахователни услуги“, същото не може впоследствие да отпадне само защото
претенцията е за регресно вземане по чл. 500 КЗ. Основанието на това вземане е именно
наличието на застрахователно правоотношение, като упражняването на регресното право
произтича от наличието на застрахователен договор, по силата на който е изплатено
застрахователното обезщетение на третото увредено лице, т.е. застрахователят не изпълнява
чуждо задължение, а собственото си такова, поето по силата на застрахователния договор.
Предвид изложеното, не са налице обстоятелства, обуславящи подсъдност на спора пред
Софийския районен съд – аргумент от чл.113 ГПК, за предпоставките на която съдът следи
служебно, доколкото съгласно чл.119, ал. 3 ГПК (нова – ДВ, бр.65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2
може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се
повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Ето защо, производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено и делото
да се изпрати по подсъдност на местнокомпетентния съд по настоящ адрес на ответника, а
именно Районен съд – Златоград.
По изложените мотиви, на основание чл.118, ал.1 вр. чл.119, ал.3 ГПК, Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело 25046/2021г. по описа на СРС, 70-и
състав.
Изпраща делото по подсъдност на Районен съд – гр. Златоград.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2