РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Белоградчик, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20241310100701 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК – положителен установителен иск
за правото на собственост върху недвижими имоти.
Исковата молба е подадена от А. А. Ж. от гр. София, против Община –
Белоградчик, с която е предявен положителен установителен иск за
установяване на правото на собственост върху недвижим имот. В Исковата
молба ищеца сочи, че баща му А..Ж. Н., б.ж. на гр. С., в края на 1990 г., е
закупил от Промишлено предприятие „Ведерник“ – гр. Белоградчик, следните
три недвижими имота в с. С., общ. Б., обл. В.: УПИ Х – 138 в кв. 9 с площ 870
кв.м., празен, незастроен, УПИ ХI – 138, в кв. 9 с площ 520 кв.м., празен,
незастроен и УПИ ХII – 138, в кв. 9 с площ 360 кв.м., празен, незастроен –
всички по регулационния план на с. С., общ. Б., обл. В., одобрен със Заповед
№ 35 от 06.02.1990 г. на Председателя на ИК на ОбНС – Белоградчик.
Покупко – продажбата е извършена след взето решение на ПП „Ведерник“ за
извършването й, Заповед за оценка на имотите от Председателя на ОбНС –
Белоградчик, изготвянето й от нарочна комисия и заплащане на цената по
реда на действащия тогава ЗСГ. След покупко – продажбата, ищеца е подал
1
молба и имотите са свързани с електропреносната мрежа. Ищецът излага в
Исковата молба, че от края на 1990 г. до настоящия момент, първоначално А.
Ж. Н. – неговия баща, заедно с него – ищеца по делото, а след смъртта на А. Н.
през 2015 г., само ищеца, са владяли трите недвижими имота като свои
собствени. Твърдят, че имотите са заградени заедно, с обща ограда, отделяща
ги от съседните имоти, като между трите УПИ – та, няма преграда. Твърди се,
че никой не им е оспорвал владението в продължение на вече 34 години и са
придобили имота на основание давностно владение. Ищецът сочи, че пожелал
да се снабди с Нотариален акт за имотите и тогава узнал, че същите са
актувани като частна общинска собственост. Издаден е Акт за частна
общинска собственост № 88 от 18.10.2006 г.
Предвид изложеното в исковата молба, ищеца претендира, съдът да
приеме за установено по отношение на ответника – Община – Белоградчик, че
е ищеца е собственик на УПИ Х – 138 в кв. 9 с площ 870 кв.м., празен,
незастроен, на УПИ ХI – 138, в кв. 9 с площ 520 кв.м., празен, незастроен и на
УПИ ХII – 138, в кв. 9 с площ 360 кв.м., празен, незастроен – всички по
регулационния план на с. С., общ. Б., обл. В., одобрен със Заповед № 35 от
06.02.1990 г. на Председателя на ИК на ОбНС – Белоградчик, на основание
давностно владение.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
Ищецът е представляван в процеса от адв. И. В. от ВАК.
По искане на процесуалния представител на ищеца, по делото са
допуснати и разпитани свидетелите: Л. З. В. от с. С., общ. Б., обл. В. и Р. С. В.
от гр. Б., обл. Видин.
В хода на устните състезания, пълномощникът на ищеца пледира, съда
да уважи предявения иск като основателен и доказан. Подробни съображения
са изложени в Писмени бележки.
Ответникът Община – Белоградчик, е депозирал отговор на Исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК. Чрез процесуалния си представител – адв. С. И.
от ВАК, оспорва предявения иск. Твърди, че наследодателя на ищеца не е
придобил имотите по силата на покупко – продажба, тъй процедурата по
продажбата не е приключила с издаване на съответния акт съгласно тогава
действащия ППЗСГ. Последният представен документ е Оценителен
протокол, но приет ли този протокол, заплатена ли е цената, няма
2
доказателства. Липсва и издаден Договор за покупко – продажба вписан по
надлежния ред. Сочат, че не се доказва с никакви доказателства, че ПП
„Ведерник“ е бил собственик на спорните имоти, за да може да прехвърли
правото на собственост върху тях на наследодателя на ищеца. Твърди се, че
имотите са собственост на Община – Белоградчик, на основание Акт за частна
общинска собственост № 88 от 18.10.2006 г. Имотите са записани като
общински и в кадастралния план. ПП „Ведерник“ никога не е бил собственик
на тези имоти и поради това няма как да извърши разпореждане с тях.
Имотите са декларирани като общински, съгл. чл. 14 ЗМДТ и за тях общината
е заплащала дължимия данък. Ответникът отрича твърденията на ищеца, че
той и наследодателя му са владяли имотите в продължение на повече от 10
години, тъй като владението е осъществявано не от ищеца, а от Община –
Белоградчик и са били заплащани и съответните данъци за имотите. Отричат
ищеца и наследодателя му да са извършвали действия на владение, годни да
ги направят собственици. По отношение на имотите не е текла придобивна
давност в полза на ищеца и наследодателя му, предвид забраната за
придобиване по давност на вещ, държавна или общинска собственост – чл. 86
ЗС и & 1 ЗРЗС за периода 01.06.1996 г. до 31.12.2022 г.
С Отговора са представени писмени доказателства.
От страна на пълномощника на ответника са представени Писмени
бележки, в които са развити подробни съображения.
Съдът, като прецени изложеното в Исковата молба, възраженията
направени с отговора, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид правната квалификация на предявения иск, с оглед изложените
в исковата молба обстоятелства, които очертават предмета на спора, както и с
предвид оспорванията с отговора, съдът в изготвения по делото доклад по
реда на чл. 146, ал. 1 ГПК, разпредели доказателствената тежест между
страните както следва : Ищецът следваше да докаже в процеса следните
обстоятелства: че наследодателя му – неговия баща А. Ж. Н., б .ж. на гр. С., в
края на 1990 г., е отпочнал процедура по покупко – продажба от Промишлено
предприятие „Ведерник“ – гр. Белоградчик на следните три недвижими имота
в с. С., общ. Б., обл. В.: УПИ Х – 138 в кв. 9 с площ 870 кв.м., празен,
незастроен, УПИ ХI – 138, в кв. 9 с площ 520 кв.м., празен, незастроен и УПИ
3
ХII – 138, в кв. 9 с площ 360 кв.м., празен, незастроен – всички по
регулационния план на с. С., общ. Б., обл. В., одобрен със Заповед № 35 от
06.02.1990 г. на Председателя на ИК на ОбНС – Белоградчик; че ищеца е
наследник на А. Ж. Н.; че след смъртта на баща му, имотите са преминали в
патримониума на ищеца на основание наследяване по закон.; че ищеца и баща
му са владяли недвижимите имоти в продължение на повече от 10 години,
като владението е било явно, необезспокоявано, продължително и никой не го
е оспорвал, годно да ги направи собственици.
Ответникът, с оглед оспорванията, дължеше доказване на следните
обстоятелства: че са собственици на недвижимите имоти, в това число че са
упражнявали владение върху имота, че са заплащали данъци; че през този
период е действал мораториум за придобиване на общински имоти по давност.
За доказване на обстоятелствата изложени в Исковата молба, ищецът,
чрез пълномощника си, e поискал допускане до разпит на двама свидетели.
Гласните доказателства са допуснати от съда. В хода на делото са изслушани
свидетелите Л. З. В. от с. С., общ. Б., обл. В. и Р. С. В. от гр. Б., обл. В.
На първо място, съдът приема, че доказано по делото е обстоятелството,
че бащата на ищеца А. Ж. – А. Н., е отпочнал процедура по закупуване на
имотите в с. С., предмет на делото. По делото са представени писмени
доказателства, удостоверяващи, че през 1990 г., ПП „Ведерник“, са взели
решение процесните имоти да бъдат продадени на бащата на ищеца А. Ж. Н.
Издадена е Заповед в този смисъл и е изготвен Оценителен протокол от
31.10.1990 г. След това, от представените писмени доказателства се
установява, че през 1992 г. имотите са електрифицирани, като разходите по
това са заплатени от ищеца – видно от Фактура № 286 от 08.10.1992 г.
издадена на името на А. Ж..
От представеното удостоверение за наследници изх. № 11593 от
19.11.2024 г. на Столична Община, се установява, че ищеца А. А. Ж. е
наследник на А. Ж. Н., б. ж. на гр. С., починал на ................ г. Така доказано се
явява и второто обстоятелство, вменено на ищеца.
Съдът приема, че определящо за изхода на делото значение имат
събраните по делото гласни доказателства. Съдът, при анализа на
свидетелските показания изнесени пред съда, намира, че ищеца доказа
вмененото му с доклада по делото обстоятелство – че ищеца и баща му са
4
владяли недвижимите имоти в продължение на повече от 10 години, като
владението е било явно, необезспокоявано, продължително и никой не го е
оспорвал, годно да ги направи собственици. Показанията и на двамата
разпитани по делото свидетели са еднопосочни и безпротиворечиви в
смисъла, в който са представени пред съда. И двамата свидетели са постоянно
живеещи в селото, в което се намират спорните имоти – с. С., обл. В.
Свидетелите, в пълна корелация между дадените от тях показания установиха,
че спорното място, находящо се в с. С., винаги е било владяно от ищеца и
неговия баща, а след смъртта на последния – само и единствено от ищеца. С
показанията си и двамата свидетели описаха имотите подробно по
индивидуализиращи характеристики – местонахождение, площ, граници и
съседи.
Така свидетелката Л. В. посочи, че имотите са оградени с една обща
ограда и мястото е с площ около 2 дка, находящо се в местността „Раковица“ в
регулацията и границите на с. С., общ. Б., обл. В. Посочи, че съседи на
имотите са – Л. Н., река и път. Свидетелката В. е родом от същото населено
място и вече 20 години живее постоянно в селото. Възприятията й са лични и
непосредствени. Същата подробно описа, че в имотите, бащата на ищеца е
изградил огромно хале с покрив от ламарина и отдолу – бетон, през 1990
година. В това хале бащата на А. Ж. е правел окачени гипсови тавани, като
свидетелката заяви, че съпруга й също е бил повикан да работи в този цех.
Свидетелката В. заяви, че цеха е функционирал до 1998 – 1999 година, след
което бащата на ищеца е развалил конструкцията. Показателни са изнесените
от свидетелката В. факти за ползването и стопанисването на имотите. Същата
заяви, че и до сега са оградени с обща ограда. Заяви, че ищецът често идва в
селото, постоянно наобикаля и стопанисва имотите. В показанията си твърди,
не е чула някой да оспорва собствеността на ищеца върху имотите и да има
претенции, че са негови. С категоричност свидетелката заяви личните си и
непосредствени впечатления, че освен ищеца и неговия баща, не е виждала
никой друг да работи и да строи в тези имоти. Заяви, че само бащата, а след
неговата смърт – ищеца, са тези, които са стопанисвали имотите като свои
собствени. Свидетелката показа, че ищеца постоянно обикаля мястото, тъй
като знае, че това са негови имоти. Заяви, че първоначално бабата на ищеца е
гледала градина там, а после баща му построи халето. В момента имотите
също са заградени. Свидетелката сподели пред съда, че всички в селото знаят,
5
че това място е било първоначално на бабата на ищеца, после на баща му, а
сега на А. Ж.. Последният идва често в селото, поне веднъж в месеца,
наобикаля имотите и ги стопанисва.
В същият смисъл са и показанията на другия свидетел на ищеца,
изслушан по делото – Р. С. В. Същите факти и обстоятелства описа и този
свидетел – че имотите са оградени с обща ограда, общата им квадратура е
около 2 дка и подробно посочи съседите на имота. В пълна корелация с
показанията на другата свидетелка, и св. Виденов показа, че през 90 – те
години бащата на ищеца е изградил метална постройка – хале с ламаринен
покрив и от долу бетон, което е функционирало като цех за гипсови окачени
тавани. Посочи, че цехът е работел до 1997 – 1998 г., след което бащата на
ищеца е продал конструкцията на халето. Свидетелят заяви, че имотите са
оградени с обща ограда и не са разделени по между си. Сподели своите лични
впечатления, че не е чувал някой от селото или ПП „Ведерник“ да имат
претенции спрямо тези парцели. Винаги е знаел, че тези имоти са на ищеца и
неговия баща. Свидетелят Виденов живее постоянно в селото от 2010 г. и
личните му наблюдения са, че след смъртта на баща си, ищеца често идва в
селото и обикаля имотите за да ги наглежда. Свидетелят е виждал как ищеца
почиства имота от храсти и трева.
Така, и двамата свидетели безпротиворечиво и еднопосочно заявиха, че
това фактическо и правно положение е продължило през един дълъг период,
много повече от 10 години. Възприятията на свидетелите са лични и
непосредствени.
При обсъждане на събрания по делото писмен и гласен доказателствен
материал, се установява, че владението на ищеца и неговия баща, върху
процесните имоти е продължило много повече от 10 години, който период е
годен да ги направи собственици на имота на основание давностно владение.
Първоначално бащата и ищеца, а след смъртта на бащата – ищеца е този,
който е осъществявал владение върху недвижимите имоти.
Според правната доктрина, за да бъде доказано владение по смисъла на
чл. 79, ал. 1 ЗС, следва да се докажат по неоспорим начин двата основни
компонента от фактическия състав на владението, а именно – „корпусът” и
„анимус доминий”. Корпусът се изразява в материалните действия на държане
и ползване на вещта. Вещта следва да е подведена под фактическа власт на
6
дадено лице, за да се приеме, че е налице този елемент на владението. Тази
фактическа власт следва да е продължила повече от 10 години и същата да не
е прекъсвала. Владението следва е осъществявано явно, спокойно,
непрекъснато, по един траен начин. Материалните действия на държане,
своене и ползване на вещта, следва да са такива, каквито би извършил
собственика й.
Следва да бъде установен и субективния елемент на владението -
„анимус доминий”, а именно намерението, съзнанието, че владелеца държи
имота за себе си, като свой собствен такъв. Действията следва да са такива, че
недвусмислено да е манифестирано намерението на държателя, че владее
имота за себе си и действията да са от такъв характер, че до достигнат до
съзнанието на всички заинтересовани лица.
Съдът приема, че от показанията на изслушаните по делото свидетели се
доказа наличието и на двата елемента на института „владение. Доказа се, че
имотите са владяни за времеви период, който съгласно закона е достатъчен, за
да направи ищеца собственик на същите.
И двамата изслушани по делото свидетели заявиха пред съда, че никой
друг освен ищеца и баща му не са стопанисвали имотите. Показанията на
изслушаните свидетели са еднопосочни, че държането на имота от страна на
ищеца и наследодателя му, е било осъществявано по начин, че да
манифестира намерението им, че го владеят за себе си. Демонстрирано е така,
че всеки заинтересован да може да научи за него. Действията са извършвани
по начин, който е достигнал до знанието на всички лица, в това число и до
свидетелите изслушани в процеса.
Съдът се солидаризира с аргументите на пълномощника на ищеца, че
дори и да се приспадне времето, през което е действал мораториума по чл. 86
ЗС и & 1 ЗРЗС, ищецът и неговия баща са владяли имота повече от 10 години
и тази действаща забрана към един определен период от време, не пречи на
придобивната давност на ищеца и неговия наследодател, която е поне 10
годишна.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че издадените Актове за
частна общинска собственост – № 669 от 30.04.2004 г. и последващ такъв – №
88 от 18.10.2006 г. не притежават обвързваща доказателствена сила за право на
собственост върху имотите на Община – Белоградчик. Съгласно чл. 5, ал. 3 от
7
ЗОС, актът няма правопораждащо действие. Безпротиворечива е съдебната
практика, че актът за общинска собственост има качеството на официален
свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие,
констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява
осъществяването на конкретно придобивно основание, на акта следва да се
признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита
за общинска собственост до доказване на противното. Т.е., самото посочване в
акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, не е в състояние
да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината при
липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които
имотът е станал общински. В случая, от страна на ответника не се доказа по
никакъв начин, да са упражнявали владение върху имота и да са реализирали
действия годни да го направят собственик. Само по себе си плащането на
данъка за спорните имоти не е достатъчно основание доказващо правото на
собственост върху имотите.
Напротив – доказа се, че ищецът и неговия наследодател са се грижили
за имотите през всички изминали години, със съзнанието, че са техни, като
всички в селото знаят, че имотите са техни и никой не е имал претенции към
него. Установи се, че ищеца и баща му са владяли имота спокойно, явно,
продължително, необезпокоявано и непрекъснато в повече от 10 години. Така,
оборени се явяват констатациите в издадените Актове за общинска
собственост – че Община – Белоградчик е собственик на имотите в с. С.
При тези мотиви, съдът приема, че ищеца в условията на пълно и главно
доказване, установи, че е собственик на процесните имоти в с. С., общ. Б.,
обл. В., поради което съдът уважава предявения положителен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважава изцяло предявения иск, поради
което ответника следва да понесе в своя тежест направените по делото
разноски от страна на ищеца, включващи държавна такса – 50.00 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв.
От ищцовата страна се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лв. Процесуалният представител на
ответника, направи възражение за прекомерност на адвокатското
8
възнаграждение на пълномощника на ищеца. Съдът намира, че направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца не
следва да бъде уважено. Съгласно действащата Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 5, по
искове за собственост върху недвижими имоти, възнаграждението е не по –
малко от 1 500 лв. Видно от представения по делото Договор за правна защита
и съдействие 27.11.2024 г. – л.6 от делото, договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 1 200 лв. – в размер по – нисък от минималния.
Поради това, не са налице основания за редуциране на същото. В договора за
правна защита и съдействие е посочено, че адвокатското възнаграждение е
изплатено в брой. По този начин са покрити критериите на т.1. от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/ 2012 г.,
ОСГТК – „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка.“ Налице са доказателства, че разноските за адвокат са реално
направени от ищеца, платени са в брой, поради което съдът ги присъжда,
предвид изхода на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на ОБЩИНА –
БЕЛОГРАДЧИК, ЕИК *********, с адрес: гр. Белоградчик, обл. Видин, ул.
„Княз Борис I“ № 6, представлявана от Боян Минков – Кмет, по
предявения от А. А. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „Хаджи
Димитър“ бл. 145, вх. А, ет. 4, ап. 22, представляван от адв. И. В. от ВАК,
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
А. А. Ж., ЕГН **********, е собственик на : УПИ Х – 138, в кв. 9, с площ
870 кв.м., празен, незастроен, на УПИ ХI – 138, в кв. 9, с площ 520 кв.м.,
празен, незастроен и на УПИ ХII – 138, в кв. 9, с площ 360 кв.м., празен,
незастроен – всички по регулационния план на с. С., общ. Б., обл. В.,
одобрен със Заповед № 35 от 06.02.1990 г. на Председателя на ИК на ОбНС –
9
Белоградчик.
ОСЪЖДА ОБЩИНА – БЕЛОГРАДЧИК, ЕИК *********, с адрес: гр.
Белоградчик, обл. Видин, ул. „Княз Борис I“ № 6, представлявана от Б. М. –
Кмет, ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв.
„...............“ бл. ......., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представляван от адв. И. В. от ВАК,
направените по делото разноски: 50.00 – за държавна такса и 1 200 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 115, ал. 2 ЗС, ДАВА на А. А. Ж., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., кв. „..................“ бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап...., представляван от адв. И. В. от
ВАК, шестмесечен срок за отбелязване /вписване/ на настоящото решение
в Службата по вписвания при РС – Белоградчик.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
10