№ 439
гр. Несебър, 07.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20252150100203 по описа за 2025 година
Производството е образувано искова молба вх. № 1551/13.02.2025 г. на „В. и к.”
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, улица
„Г.В.В.” № *, срещу А. С. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Н., к.к. Сл.б., кв. З., К.,
*/*/**/ стая ***, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1266,52 лева, от които 1031,03
лева –неизплатена главница по фактури, издадени в периода 26.09.2022 г., с отчетен
период от 07.10.2017 г. до 14.09.2022 г.; сумата от 235,49 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 27.10.2022 г. до 11.10.2024
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 16.10.2024 г. до окончателното изплащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 1209/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър. Претендират се сторените съдебни
разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение, както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни
правоотношения с предмет доставка на В.и К. услуги с абонатен № *****, за
водоснабден обект с административен адрес: гр. Н., к.к. Сл.б., кв. З., К., */*/**/ стая
***. За ответницата качеството „потребител“ възникнало с придобиване правото на
собственост по отношение на водоснабдения обект, на основание чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ищецът предоставил по
възникналите правоотношения услуги, съгласно публично оповестени общи условия,
като на основание чл. 23, ал. 4, изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл.
второ от Наредба № 4, за процесния период, отчитането на водомерите на абоната се
осъществявало по електронен път, посредством мобилно устройство. Ответницата не
изпълнила задълженията си за заплащане на потребените за обекта услуги, по
издадена фактура № **********/26.09.2022 г.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, направено е
доказателствено искане за прилагане към делото на ч.гр.д. № 1209/2024 г. по описа на
1
НРС.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор вх. № 8053/21.08.2025 г. от страна на назначения на ответницата особен
представител – адв. Т. Ш. от БАК, с който иска се оспорва като неоснователен и
недоказан по подробни правни и фактически съображения. Не се оспорва процедурата
по отчитане и остойностяване от страна на ищеца на потреблението в процесния
период. Релевира се възражение за настъпила в полза на ответницата погасителна
давност по отношение на процесните вземания.
В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира
писмено становище вх. № 11091/07.11.2025 г., с което поддържа исковете, моли за
уважаването им, претендира съдебни разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения особен представител, поддържа
дадения отговор на исковата молба и моли за уважаване на защитното възражение за
настъпила погасителна давност по отношение на претендираните вземания, респ. за
отхвърляне на исковете в цялост.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр.д. № 1209/2024 г. по описа на
Несебърския районен съд, по което е издадена заповед № 540 от 17.10.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 1031,03 лева –
представляваща задължение по фактура № ********** от 26.09.2022 г., с отчетен
период по фактура от 07.10.2017 г. до 14.09.2022 г., което произтича от доставена,
отведена и пречистена вода, ведно със законната лихва върху главницата сума,
считано от 17.10.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 235,49 лева –
представляваща лихва за периода от 27.10.2022 г. до 11.10.2024 г.
В указания срок, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, и предвид връчването на
заповедта до длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК заявителят е предявил иск за
установяване на вземането си, който съдът приема за допустим. С процесната искова
молба са предявени за съдебно установяване всички вземания по заповедта.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период
до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и,
че ответникът е собственик на имота, съответно – потребител на В.и К. услуги за
същия. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. По исковете за
обезщетение за забава, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми
вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване
на дълга и защитните си възражения.
По делото не се спори, а и от представени от ищеца заявление за промяна на
партида и нотариален акт /л. 66-68 от делото/ се установява, че ответницата е
придобила собствеността по отношение на СОС с ид. № 51500.506.433.1.27, с адрес в
гр. Н., „К.“ № *, ет. *, ап. **, на 26.10.2017 г., респ. в качеството си на собственик
лично е заявила над 18.12.2017 г. пред ищеца прехвърлянето на партидата за имота на
нейно име. Няма спор, че водената при ищеца партида за имота е с № *****, което е
видно и от представена справка-извлечение /л. 8 от делото/. От събрани по делото
2
доказателства – постановление за възлагане на НИ на ЧСИ /л. 38 от делото/, е видно,
че на 04.07.2022 г. собствеността по отношение на процесния водоснабден обект е
преминала по отношение на трето за процеса лице.
Така, при отсъствие на спор между страните и на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съдът приема, че за
периода от 26.10.2017 г. до 04.07.2022 г. ответницата е била потребител на В.и К.
услуги, доставяни от ищеца до собствения водоснабден обект и фактурирани по
процесната фактура, като отношенията са регулирани с обвързващите ги Общи
условия на оператора, приети с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, за които
на съда е служебно известно, че са публикувани във в."Нм" на 21.08.2014 г. и в."К." на
29.08.2014 г., в сила от 29.09.2014 г.
В случая, действително отчитането на процесния водомер за обекта на
ответницата е станало на 14.09.2022 г., като показанията на водомера са били
предоставени „от клиента“, т.е. отчетено е било реалното потребление за обекта в
размер на 295 куб.м., съгласно справки-извлечения /л. 8-9 от делото/. Същевременно,
съгласно индивидуалното отчитане, системата на ищеца е извършила и разпределение
на потребени количества вода от централния водомер в сградата, в която се намира
собствения на ответницата обект в размер на 47,87 куб.м. Както се установява в чл. 23,
ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен
характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесната сума е
фактурирана по отчитане, извършено през есента на 2022 г., като видно от справките-
извлечение предходните такива са били през есента на 2017 г. и лятото на 2018 г., т.е.
за потребление в период от над три години. Същевременно отсъстват доказателства
ответницата да е отказала достъп до имота за извършване на реален отчет през този
тригодишен период, не са представени от ищеца протоколи, съставени по реда на чл.
24, ал. 4 от ОУ в този смисъл – че е отказан достъп до обекта на ответницата в
рамките на една година. Видно от фактурата и представените решения на КЕВР,
ищецът е разпределил и остойностил отчетеното потребление, както следва: 151,90
куб.м. потребени в периода 07.10.2017 г. – 31.12.2020 г. на стойност 403,23 лева без
ДДС; 76,69 куб.м. за периода 01.01.2021 г. - 31.07.2022 г. на стойност 176,47 лева без
ДДС; 5,84 куб.м. за периода 01.08.2022 г. – 14.09.2022 г. на стойност 21,35 лева без
ДДС; 62,71 куб.м. за периода 01.06.2018 г. – 31.12.2020 г. на стойност 161,16 лева без
ДДС; 38,32 куб.м. за периода 01.01.2021 г. - 31.07.2022 г. на стойност 88,17 лева без
ДДС; 2,41 куб.м. 01.08.2022 г. – 14.09.2022 г. на стойност 8,81 лева без ДДС. Така
извършеното разпределение и остойностяване не се оспорва от особения представител
на ответницата, съответства на правилата на обвързващите страните ОУ, като
отсъстват и доказателства за депозирани от ответника възражения в този смисъл и по
реда на чл. 34, ал. 1 от ОУ.
Тук следва да се отбележи, че съдът споделя становището на ищеца, че
изискуемостта на вземанията по процесната фактура се предпоставя от настъпването
на следните факти – доставка на услуга, отчитане на ползването и фактуриране на
задължението, като съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ потребителят изпада в забава за
изпълнение с изтичане на 30-днвен срок от издаване на фактурата, предоставен за
доброволно плащане. В този ред на мисли падежът по процесната фактура е настъпил
на 27.10.2022 г. Независимо от това, съдът намира, че задължението за фактуриране на
ищеца е настъпило много преди това. Страните не спорят за сезонния характер за
водоснабдения обект, като ответницата не се спори да е потребявала В.и К. услуги за
него за периода 2017-2022 г. Същевременно обаче, поради съществени нарушения на
общите условия на оператора, това потребление не е било надлежно отчетено – в
рамките на един или два отчета през календарните 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2021 г. и
2022 г. /съгл. чл. 23, ал. 1, т. 3 или чл. 24, ал. 4 от ОУ/, без да се установяват обективни
причини за това нарушение. Както бе посочено по-горе, отчитането на потреблението
3
е предпоставка за възникване на задължение за потребителя да заплати стойността му,
но именно с цел защита правата на потребителя същото се осъществява по публично
оповестен регламентиран ред. Съдът намира, че ищецът не може да черпи права от
собственото си нерегламентирано поведение като фактурира вземания за период от
над три години назад, поради нередовно извършени по негова вина отчитания и по
този начин да предпоставя изискуемостта на стари задължения към дата, определена в
нарушение на публичните ОУ. В този смисъл, следва да се приеме за основателно
възражението за давност на особения представител досежно фактурираните суми за
потребление в периода 07.10.2017 г. – 12.02.2022 г. В случая фактурираните вземания
представляват периодични плащания, които се погасяват с настъпване на кратката 3-
годишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, т.е. всички вземания на ищеца, които е
следвало да бъдат фактурирани в период до три години преди датата на депозиране на
исковата молба – до 12.02.2025 г. следва да се приемат за погасени по давност и във
връзка със своевременно заявеното възражение на особения представител. /така и
Решение № 953 от 17.08.2023 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 890/2023 г., Решение №
488 от 4.04.2023 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 196/2023 г. – двете по описа на БОС/.
Доколкото в процесната фактура са включени вземания за периодите 07.10.2017 г. –
26.10.2017 г. и 04.07.2022г. – 14.09.2022 г. – преди придобиване на собствеността от
ответницата и след прехвърлянето по отношение на трето лице, съдът намира
главната претенция за неоснователна за начислените потребления в същите и по това
съображение. Предвид изложеното съдът намира възражението на особения
представител за основателно по отношение на остойностеното с процесната фактура
потребление за периода 07.10.2017 г. – 12.02.2022 г., което вземане следва да се приеме
за погасено по давност. Неоснователна се явява претенцията и в частта относно
остойностеното с процесната фактура потребление за периодите 07.10.2017 г. –
26.10.2017 г. и 04.07.2022г. – 14.09.2022 г., поради недоказаност качеството
„потребител“ за обекта за ответницата в същите.
От друга страна, независимо от установената основателност на главната
претенция за периода 12.02.2022 г. – 04.07.2022 г., съдът намира, че искът следва да
бъде отхвърлен изцяло. От доказателствата по делото не може да се установи
действителното потребление в обекта за периода 12.02.2022 г. – 04.07.2022 г., респ. да
се установи стойността му по действалите цени на КЕВР.
Крайният извод за неоснователност на главната претенция, предопределя извод за
неоснователност и на акцесорната такава за присъждане на лихва върху вземането по
фактура. Така, искът подлежи на отхвърляне в цялост, като съдът не дължи
произнасяне по въпроса за разноските, които следва да останат в тежест на ищеца,
както са сторени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 вр. чл. 235 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В. и к.” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, улица „Г.В.В.” № *, срещу А. С. К., ЕГН
**********, с адрес в гр. Н., к.к. Сл.б., кв. З., К., */*/**/ стая ***, установителен иск по
реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, за установяване, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо
1266,52 /хиляда двеста шестдесет и шест лева и петдесет две стотинки/ лева, от
които 1031,03 лева –неизплатена главница по фактура, издадена на 26.09.2022 г., с
отчетен период от 07.10.2017 г. до 14.09.2022 г.; сумата от 235,49 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 27.10.2022 г. до 11.10.2024
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
4
по чл. 410 от ГПК – 16.10.2024 г. до окончателното изплащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 1209/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано пред
Окръжен съд - Бургас в едномесечен срок от връчването му по реда на чл.
240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5