Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 20.01.2020г, гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Т.
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Т. Гр.д.№192 по
описа на съда за 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по искова молба, подадена
от Й.А.В., с ЕГН ********, с адрес в с.Ваксево, Ф.А.М., с ЕГН **********, с
адрес *** и И.А.Г., с ЕГН **********, с адрес *** против И.Й.С., с ЕГН **********,
с адрес ***, В.Р.С., с ЕГН **********, с адрес *** и Р.И.С., с ЕГН **********,
с адрес ***.
Твърди се по исковата молба, че ищците са наследници
на А. В. Д., починал на 12.07.2005г.По
наследство от него придобили имот, описан в т.1 от решение на ПК с.Невестино с
№01999 от 04.01.1995г., представляващ нива от 2.269 дка, десета категория,
местност „Валого“, имот с №015038 по картата на землището на с.Ваксево, при
граници и съседи: имот №015031, имот №015118, 015110, 015116, 015121.До смъртта
си наследодятелят на ищците А. Д. лично ползвал имота, като след
смъртта му, ищците лично и с помощ на трети лица обработвали и ползвали имота.
През месец октомври 2017г. ищците узнали, че ответника
по делото И.Й.С. се е снабдил с нотариален акт, издаден след направена
обстоятелствена проверка под №152, т.II, рег.№3315, д.№297/2017г. на нотариус
М. за
гореописания имот.
На 17.11.2017г. И.Й.С. и съпругата му В. Р.С. продали този имот на сина си Р.И.С. с НА №187,
т.2, рег.№6425, д.№322/2017г на нотариус М.
При горната фактическа обстанвока, се претендира
признаване за установено по отношение на първите двама ответници, че ищците са
собственици на гореописания имот и субсидиарно се претендира по реда на чл.537,
ал.2 ГПК отмяна на съставения нотариален акт по обстоятелствена проверка.По
отнощшение на третия ответник се претендира осъждането му да предаде на ищците
собствеността и владението на имота.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на
ответниците, в който изцяло са оспорени предявените искове.Твърди се, че ищците
не се легитимират като собственици на имота и не могат да черпят права от
неправилно проведено реституционно производство, страдащо от пороци, водещи до
неправилност на решението.
Твърди се, че първият ответник е придобил имота по
наследство и давност.След влизане в сила на ЗСПЗЗ, имота се владеел от
ответниците и техните праводатели и се намирал в непосредствена близост до
имота, в който живеели-имот с идентификатор №10050.15.200 по КККР на с.Ваксево,
като всички съседни имоти били собственост на рода на И.Й.С..
Периода на упражнявано владение от страна на
ответниците бил от 1992г. от първите двама, явно, спокойно и необезпокоявано до
2017г., а от този момент сина им-третия ответник.
Твърди се също така, че имота е придобит и по наследство
от наследодателя Й.С. Гърлички, който бил собственик на имота и го внесъл в
ТКЗС през
По делото са представени и приети като дакозателства:
копие от удостоверение за наследници на А. В. Д., скица №К01068/06.10.2017г., скица
№К46762/30.11.2010г., скица №К01068/06.10.2017г., копие от НА №187, т.2,
рег.№6425, д.№332 от 2017г. на нотариус М., НА за собственост на недвижим имот
№152, т.2, рег.№3315, д.№297 от 2017г. на нотариус М., решение №01999 от 04.01.1995г. на
ПК с.Невестино, удостоверение от община Невестино-4 бр., решение №01069 от
28.05.1993г. на ПК с.Невестино, данни по решение по чл.18ж, ал.1 по заявление
вх.№1829А/21.02.1992г., извадка от регистър на земеделски земи землищенто на
с.ваксево, декларация от Ф. Д. Ц., удостоверение за наследници на Б.С., , удостоверение за наследници на Й.
С.Г., писмо до МЗ и отговор, решение
№8-1829А от 26.02.2018г., решение №01999 от 09.01.2007г. на ОСЗ Невестино,
скица №Ф00325/06.03.2018г., протокол за трасиране, скица на поземлен имот
№15-149427-20.02.2019г.Като доказателства по делото са приети трасировъчен
кърнет №15038/10.06.2009г., скица №15038/09.01.1994г., разписка
изх.№6464/27.09.1994г. Като доказателства по делото са приети и копие от
нотариално дело №332/2017г. на нотариус М. и нотариално дело №297/2017г. на
нотариус М.Като доказателсто е приета и приписка по заявление
№02430/18.02.1992г. на А.В. Д. и писмо, с което уведомяват съда,
че не съхраняват данни за състава на ПК с.Невестино към 1995г., писмо от МЗХГ
относно състава на ПК с.Невестино.В качеството на свидетели са разпитани: И. С., К.А., В.А., Б.С., В.Х., В.Г., В.Д..Като
доказателства са приети и експертизи, изготвени от вещите лица В., Н. Г. и Е.З..
От така описаните доказателства, по делото се установи
следната фактическа обстановка:
С решение №01999 от 04.01.1995г. на наследниците на А. В. Д. е възстановено правото на
собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на имот,
представляващ нива от 2.269 дка, десета категория, местност „Валого“, имот
№015038 по картата на землището на с.Ваксево, при граници и съседи: имот
№015031-нива на Ф. б Г., 015122-напоителен канал,
015113-пасище, мера, 015110-общинска нива, 015116-нива ва И. Г. Н. и 015121-полски път.Към исковата
молба са представени и приети като доказателства скици на този имот, издадени
на 06.10.2017г. и на 30.11.2010г., като и двете са издадени въз основа на
описаното решение.
На 13.10.2017г., ответника И.Й.С. е признат за
собственик на този имот след извършена от нотариус М. М. обстоятелствена провека и е
съставен НА за собственост №152, т.2, рег.№3315, д.№297/2017г.В последствие, с
договор за продажба във формата на НА №187, т.2, рег.№6425, д.№332/2017г. на
нотариус М. М., И.Й.С. и В.Р.С. са продали на Р.И.С.
гореописания имот.
От писмото на МЗХГ на РБ по делото се установи, че
през месец янеари 1995г. в състава на ПК с.Невестино са били И. Миланов Х.-председател, Д. И.Д.-секретар, М. П. Ц.-специалист, Е. П. М.-специалист и Ц. С. Е.-деловодител.
От заключението на вещото лице В., по делото се
установи, че по картата на землището на с.Ваксево, в м.Валого е възстановено
право на собственост на Д. Г. С. върху имот с №015040, находящ се срещу имот №015038
през олския път-имот №015121, както и имот №015097-на К. Д. Т.По картата на землището на
с.Ваксево, първоначално съседните имоти с №№15110 и 0151116 били записани в
местността „Хамбаро“, а имот 15110 бил записан в местност „Воденицата“,
собственост на Ф.Б. Г., като неин бил и имот №015031,
находящ се в местността „Сулиите“.Видно от приложените на л.39 от делото и
удостоверение, приложено на л.35, правото на собственост върху нива от 1
дка в м.“Сулиите“ при съседи: Т.Г., Й.Г.е установено с емлячен регистър на
с.Койно.Вещото лице е посочило, че село Койно е било самостоятелно населено
място до 13.12.1955г.С Указ №317/13.12.1955г.е заличено и присъединено като
квартал на с.Ваксево.Декларациите за влизане в ТКЗС са подавани 1956г. и в тях
имотите са описани в с.Ваксево.
От показанията на свидетелят А., се установи, че през
2009г. по заявление, подадено от собственика е трасирал имота.Показанията на
останалите свидетели са противоречиви относно ползването на процесния имот,
като от всички показания се налатга извод, че между страните са били налице
скандали и пререкания във връзка със собствеността и ползването на имота.
При горното, съдът формира следните правни изводи:
С Тълкувателно решение № 1 по гр. д. №
1/1997 г., ВС, ОСГК се приема, че решението на общинската поземлена комисия по чл. 18 ж, ал. 1
и по чл. 27, ал. 1
ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници има конститутивно действие, тъй като с него
се индивидуализира обекта на собственост. С влизането в сила на този
индивидуален административен акт възниква правното качество на обекта на
собствеността - индивидуализация на процесната земеделска земя.
Тъй като ответникът не е участвал в
административното производство, в което е издадено процесното решение за
възстановяване правото на собственост върху спорния имот, съдът на основание чл. 17, ал. 2 ГПК
следва да извърши т. нар. косвен съдебен контрол по отношение законосъобразността
на този индивидуален административен акт.
Косвеният съдебен контрол е контрол за
законосъобразност на съответния административен акт и предполага проверка дали
са съобразени изискванията на специалния закон, регламентиращ издаването му,
което е различно производство от соченото от страна на ответниците по чл.193 ГПК.
Следователно и в спора за собственост, с
какъвто е сезиран съда, следва да се осъществи косвен съдебен контрол и да се
обсъди преюдициалният въпрос за законосъобразността на акта с реституционен
ефект.
Съдът обсъди на първо място възражението
на ответника за нищожност поради противоречие с разпоредбата на чл. 60, ал.4 от
ППЗСПЗЗ на решение на ПК
с.Невестино под №01999 от 04.01.1995г. По повдигнатия с възражението въпрос е
налице трайно установена практика на ВКС, приемаща, че нормата на чл. 60, ал. 4
ППЗСПЗЗ има препоръчителен, а не императивен характер, защото с нея
е определен състава на поземлените комисии,
които са се назначавали и уволнявали от министъра на земеделието, без да
регламентира в какъв състав комисиите следва да заседават при вземане на
решенията си. Когато е формирано мнозинство, решението на административния
орган по чл. 60, ал. 4
ППЗСПЗЗ е валидно, независимо от това дали е взето при участието на
четен или нечетен брой на членовете на комисията. Тъй като в ЗСПЗЗ не е
посочено, че протоколът, с който е взето решението на ПК следва да се подпише
от всички членове на ПК, следователно действителността на административния акт,
издаден от колективен административен орган се удостоверява с полагане на
подпис от председателя и секретаря му (в този смисъл Решение № 327 от
10.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1588/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 360 от
8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 79/2011 г., II г. о., ГК,Решение № 360 от
23.01.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 596/2011 г., І г.о. Решение № 179 от 21.06.2013
г. на ВКС по гр. д. № 857/2012 г., I г. о., ГК). Съдът в настоящия си състав
също възприема това разбиране, при съобразяване на което намира за
неоснователно възражението за нищожност на посоченото решение на ПК
с.Невестино, поради несъответствие на състава на
комисията с изискванията на чл. 60, ал.4 (отм.)
от ППЗСПЗЗ е неоснователно и по отношетние на наследодяателя на
ищците А. Д. е настъпил конститувния
реституционен ефакт на решението на ПК с.Невестино.
Ответниците не проведоха доказване, че по
наследство от Й.С. Г. са придобили конкретно
спорния имот.Заявявани и са възстановявани имоти, като по делото от една страна
не се доказа идентичност на заявени имоти с процесния, а от друга страна, в
качеството им на страна в администратимвното произовдство са имали възможност да
оспорват актовете на административния орган, респ. да повдигнат спор за
материално право относно правото на собственост към момента на обобществяване
на земите.
Възражението за придобиване на имота по давност, съдът
също намира за неоснователно.Съгласно чл. 79, ал. 1 от
ЗС давностното владение в посочения срок от десет години е основание
за придобиване право на собственост върху недвижим имот, доколкото не е налице
изрична законова забрана за това. Давностният срок за имоти, попадащи в
приложното поле на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ започва да тече от
влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от
ЗВСОНИ /ДВ бр. 107/18.11.1997 г./. Последната предвижда, че
изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на
тази разпоредба в сила /22.11.1997 г/. Същевременно константна е практиката на
съдилищата, съобразно която не може да се придобие по давност имот, за който не
е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Както
нормата на чл. 5, ал. 2 от
ЗВСОНИ, така и приетото в практиката разрешение, почиват на
принципното положение, че срещу онзи, който не може да води иск, давност не
тече.
Обстоятелствената проверка в полза на
първия ответник е извършена и нотариалния акт е съставен на 13.10.2017г. и в
този смисъл е било възможно да се придобие от него с придобивна давност по
смесъла на чл.79, ал.1 СЗ.От показанията на всичкки разпитани свидели по делото
се установява, че между страните по делото са налице скандали по повод този
имот, включително е викана полиция.През 2009г. по заявление на собствениците
имота е бил и трасиран.В този смисъл ответниците не проведоха доказване, че са
упражнявали именно врадение върху имота, нито че това е било явно и спокойно.Не
доказаха също така, че са манифестирали пред реституционните собственици
намерение за своене на имота, че го владеят със съзнанието и намерение на
собственици.Не доказаха също така, че са отблъснали собственическите претенции
на ищците и че считат този имот за свой.
При горните изводи, съдът счита, че ищците
в производството доказаха, че в качеството им на наследници на А. В. Д. са собственици на спорния имот, представляващ по
настоящем поземлен имот с идентификатор №10050.15.38 по КККР, одобрени със заповед
РД-1339/25.07.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.Ваксево,
местност Валого, с площ от 2269 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нева, категория на земята при неполивни
условия: 10, номер по предходен план: 015038 и съседи: 10050.15.31,
10050.15.9901, 10050.15.200, 10050.15.1110, 10050.15.1116, 100.15.121.Доколкото
първия ответник се е снабдил с нотариален акт, издаден след извършена
обстоятелствена проверка за имота, през време на брака си с втория ответник, то
предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК срещу тях е изцяло основателен и следва да
се уважи.
При горните изводи основателен е и
субсидиарния иск по чл.537, ал.2 ГПК и след уважаване на положителния
установителен иск за собственост, то следва отмяна на издадения в полза на
ответниците нотариален акт са собственост на спорния имот.
При горните изводи, то основателен е и
иска по чл.108 ЗС, предявен срещу третия ответник.р.И. С. е придобил имота с договор за покупко-продажба на недвижим имот от родителите
си-първите двама ответници.Както се посочи по-горе, праводателите на Р.С. не се
притежавали правото на собственост, поради което и той не го е придобил и
упражняваното от него владение върху имота /показанията на св.В./ е без основание.В
този смисъл налице са предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.108
ЗС срещу него.Ищците са собственици на спорния имот, а ответникът упражнява
владение върху него без да има основание за това.
При
горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят
на ищците деловодни разноски в размер на 1130 лв., съобразно представения
спосък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на И.Й.С., с ЕГН **********,
с адрес *** и В.Р.С., с ЕГН **********, с адрес ***, че Й.А.В., с ЕГН ********,
с адрес в с.Ваксево, Ф.А.М., с ЕГН **********, с адрес *** и И.А.Г., с ЕГН **********,
с адрес *** са собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №10050.15.38 по КККР, одобрени със заповед РД-1339/25.07.2018г.
на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.Ваксево, местност Валого, с
площ от 2269 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: нева, категория на земята при неполивни условия: 10, номер
по предходен план: 015038 и съседи: 10050.15.31, 10050.15.9901, 10050.15.200,
10050.15.1110, 10050.15.1116, 100.15.121
Отменя изцяло по реда на чл.537, ал.2 ГПК
нотариален акт №152, т.2, рег.№3315, д.№297/2017г. на нотариус с рег.№603 М. М. с район на действие Районен съд Кюстендил, вписан в
служба по вписвания с вх.рег.№3195 от 13.10.2017г, Акт 150, т.10,
д.№1956/2017г.
Признава за установено по отношение на Р.И.С., с ЕГН **********, с адрес ***,
че Й.А.В., с ЕГН ********, с адрес в с.Ваксево, Ф.А.М., с ЕГН **********, с
адрес *** и И.А.Г., с ЕГН **********, с адрес *** са собственици на недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
№10050.15.38 по КККР, одобрени със
заповед РД-1339/25.07.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
с.Ваксево, местност Валого, с площ от 2269 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нева, категория на земята
при неполивни условия: 10, номер по предходен план: 015038 и съседи:
10050.15.31, 10050.15.9901, 10050.15.200, 10050.15.1110, 10050.15.1116,
100.15.121 и осъжда Р.И.С. да предаде на Й.А.В., Ф.А.М. и И.А.Г.
владението върху описания имот.
Осъжда И.Й.С., с ЕГН **********, с адрес *** и В.Р.С.,
с ЕГН **********, с адрес *** и Р.И.С., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплатят на Й.А.В., с ЕГН ********, с адрес в с.Ваксево, Ф.А.М., с ЕГН **********,
с адрес *** и И.А.Г., с ЕГН **********, с адрес *** деловодни разноски в размер
на 1130 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил
Районен съдия: