Решение по дело №725/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260025
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 20 септември 2021 г.)
Съдия: Наталия Семова Райкова Атанасова
Дело: 20204310100725
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

                                                             Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                               гр.ЛОВЕЧ, 15.02.2021 год.

   

                                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №725 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :

 

 

            Иск за съществуване на вземането с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК с посочена цена на иска  - 9 857 лева.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от Д.С.Д. *** срещу ответниците Д.М.М., Г.  В. Узонова и М.В. ***, в която навежда твърдения, че по Ч.гр.дело №138/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е постъпило възражение от длъжниците. Дадени са му указания в едномесечен срок да заведе иск и да докаже вземането си. Затова за него се поражда правен интерес да предяви иск за съществуване на вземането, на основание чл.422 от ГПК, в месечния срок, указан в разпореждането на съда.

Пояснява, че ответниците му дължат сумата от 9 857 лева на следното основание : В качеството си на трето заинтересовано лице е внесъл сумата от 9 857 лева и е конституиран като взискател по изп.д.№283/2016 год. на ЧСИ Румен Димитров. Сумата изцяло покрива задължението на длъжниците по делото към взискателя. С Решение №71/24.07.2019 год. на ВКС на РБългария, постановено по гр.д.№2576/2018 год. е прието, че не съществува правото на принудително изпълнение за паричните притезания по изп. лист от 19.01.2016 год. по гр.д. №1562/2014 год. на PC-гр.Ловеч, указвайки на заявителя да се снабди с изпълнително основание по чл.410 ГПК. В качеството си на трето заинтересовано лице е платил задължението на длъжниците по изпълнителен лист от 19.01.2016 год., издаден от РС-гр.Ловеч по гр.д.№1562/2014 год. по описа на същия съд и въз основа на който Милен Янков Цанков е образувал изп.д.№283/2016 год. на ЧСИ Румен Димитров срешу длъжниците Г.В.У., М.В.М., Иванка Божкова Нанкова, Д.М.М., които солидарно да му заплатят сумата по изпълнителния лист и разноските. В хода на делото Иванка Божкова Нанкова е починала и нейни наследници са дъщерите й Г.В.У. и М.В.М., които също са длъжници по изп.д.№283/2016 год. на ЧСИ Румен Димитров.

С Постановление №119/24.01.2017 год. на ЧСИ Румен Димитров ищецът по настоящото гр.дело Д.С.Д., след като е изплатил на взискателя по изп.д.№283/2016 год. Милен Янков Цанков сумата от 9 875 лева е конституиран като взискател по изп. д.№283/ 2016 год., в качеството му на правоприемник на Милен Янков Цанков.

С решение №312/2015 год., постановено по гр.д.№2100/2014 год. на РС-гр.Ловеч, е обявен сключения между М.В.М., Иванка Божкова Нанкова, Г.В.У. и Д.М.М., от една страна и Д.С.Д., от друга страна договор за дарение, обективиран в нот. акт №70, том 3, нот. дело № 213/2012 год. на Нотариус с peг.№173 при PC-гр.Ловеч за недействителен по отношение на Милен Янков Цанков, на основание чл.135 от ЗЗД. По същият договор за дарение, обективиран в нот. акт №70, том 3, нот. дело №213/2012 год. на Нотариус с peг.№173 при PC-гр.Ловеч, дарителите по договора са : Г.В.У., М.В.М., Иванка Божкова Нанкова, Д.М.М. и Румен Цвятков Гергов.

С решение №312/2015 год., постановено по гр.д.№2100/2014 год. по описа на РС-гр.Ловеч,  недействителност не е обявена по отношение на дарителя Румен Цвятков Гергов, ЕГН-********** и не засяга неговата идеална част от всички осем имота, спрямо която идеална част, не могат да бъдат извършвани принудителни изпълнителни действия. Милен Цанков - взискател по изп.д.№283/2016 год. на ЧСИ Румен Димитров насочил принудително изпълнение върху идеални части от всички недвижими имоти, подробно описани в договор за дарение, обективиран в нот. акт №70, том 3, нот. дело №213/2012 год. на Нотариус с peг.№173 при PC-гр.Ловеч и ако не е бил платен дълга на длъжниците имало опасност идеалните части от всичките осем имота да бъдат продадени на публична продан и той да стане съсобственик с други лица.

Позовава се на Решение №71/24.07.2019 год., постановено по гр.д.№2576/2018 год. на ВКС на РБългария, с което е прието, че не съществува правото на принудително изпълнение за паричните притезания по изп. лист от 19.01.2016 год. по гр.д.№1562/2014 год. на PC-гр.Ловеч, след което изп.д.№283/2016 год. на ЧСИ Румен Димитров е прекратено.

Претендира солидарно присъждане на сумата по заявлението, тъй като е платил на взискателя по изп.д.№283/2016 год. Милен Янков Цанков сумата от 9 875 лева, която е дължима солидарно от длъжниците Г.В.У., М.В.М. и Д.М.М.. Основанието за плащане е отпаднало по-късно с Решение на ВКС №71/24.07.2019 год., че ще му бъдат нарушени правата като собственик на имотите, които е придобил от длъжниците и затова е решил да се установи в правата на кредитора по изп.дело №283/2016 год. на ЧСИ Румен Димитров с цел имотите да не бъдат изнесени на публична продан, което обуславя интересът му от изпълнението на това чуждо задължение. Тъй като е платил чужд дълг по изп.дело №283/2016 год. на ЧСИ Румен Димитров,  /вече на отпаднало основание/ ответниците по заявлението му дължат връщане на платената от него, вместо тях сума в размер на 9 857 лева на взискателя по изп. дело №283/2016 год. на ЧСИ Румен Димитров, Милен Цанков. Счита, че те неоснователно са се обогатили, поради което има правен интерес да претендира платената от него вместо тях сума от 9 857 лева.

Всичко изложено дотук поражда за него правният интерес от предявяване на настоящата искова претенция със следният петитум :

Моли съда да бъдат призовани на съд с ответниците и след като счете искът му за основателен и доказан, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат връщане на платената от него сума от 9 857 лева, на взискателя Милен Цанков по изп.дело №283/2016 год. на ЧСИ Румен Димитров, за задължението на ответниците към него, ведно със законната лихва върху сумата от 9 857 лева от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, разноските по Ч.гр.дело №138/2020 год. по описа на PC-гр.Ловеч, както и направените разноски по настоящето дело.

Тъй като от възражението на ответниците не е ясно какво точно оспорват, заявява, че ще допълни исковата си молба в зависимост от отговора на ответниците и ще представи доказателства във връзка с направените оспорвания от тяхна страна.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от ответника Д.М.М., който счита, че предявеният срещу него иск е неоснователен и моли съда да го отхвърли. Пояснява, че ищецът не е длъжник по изп.дело №283/2016 год. по описа на ЧСИ Румен Димитров, но той е надарен по силата на нот.акт №70, том 3, рег.№1652, дело 213/2012 год. на Нотариус Мл.Дойнов, който е обявен за относително недействителен спрямо взискателя Милен Цанков. Ответниците са дарители по описания нот.акт. Ищецът не е страна и по воденото между Милен Цанков и ответниците като длъжници по изп.дело гр.дело №1562/2014 год. по описа на РС-гр.Ловеч. Той обаче е страна по сключения от тях договор за дарение в качеството си на надарен. Тъй като по изп.дело е предстояло обявяване на публична продан на имотите, предмет на договора за дарение, прогласен за относително недействителен спрямо Милен Цанков, Д.Д. е желаел да „спаси” дарените му имоти от предстоящата публична продан, поради което наредил цялата сума, дължима от тях, в изпълнение на тяхното задължение, но плащайки дължимата сума, той е изпълнил един нравствен дълг към тях като дарители. Според него няма пречка всяко трето лице да изпълни чуждо задължение, но счита, че Д.Д. няма правен интерес да изпълни чуждия дълг на тях - длъжниците по изп.дело №283/2016 год. на ЧСИ Р.Димитров. По тези и други подробно изложени съображения моли за отхвърляне на исковата претенция.

Отговор на исковата молба е постъпил и от ответницата М.В.М., която също моли за отхвърляне на иска по съображения, изцяло идентични с изложените в отговора на Д.М.. Тя прави искане за отвод на съдията-докладчик по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, тъй като същият е разгледал исковата претенция с правно основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.74 от ЗЗД, по която е образувано гр.д.№863/2017 год. по описа на РС-гр.Ловеч. Твърди, че съдията-докладчик е предубеден към разглежданото дело и по отношение на него съществуват обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в неговото безпристрастие, тъй като по отношение на твърдяното от ищеца вземане спрямо ответниците, той вече има изградена позиция и становище. Затова с цел избягване на всякакво съмнение за пристрастност, моли за отвод на настоящия съдия-докладчик. /Искането на ответницата е оставено без уважение видно от определение от 21.08.2020 год., постановено в закрито заседание/.

Ответницата Г.В.У. също предстява отговор на исковата молба, в който намира предявеният против нея иск за неоснователен и моли съда да го отхвърли, тъй като според нея ищецът няма правен интерес да изпълни чуждия дълг на наследниците по изп.дело №283/2016 год. на ЧСИ Румен Димитров. Той е имал желание да се преустанови изпълнението спрямо имотите, предмет на договора за дарение, обявен за относително недействителен спрямо взискателя Милен Цанков, но това не означава, че изпълнявайки тяхното задължение, той има правен интерес. Напротив счита, че процесуалното му действие може да се тълкува единствено като дарствен акт, защото Д. не е обвързан по никакъв начин с длъжниците по делото. Той няма сключени с тях договори за поръчителство, за поемане или встъпване в дълг, не е дал обезпечение за тяхното задължение. Напротив и на още по-голямо основание, сключеният между тях и него договор за дарение, е обявен за относително недействителен спрямо взискателя, което означава, че в отношенията между взискателя, длъжниците и Д., този договор не съществува в правния мир и взискателят може да насочи изпълнението към имотите, предмет на договора. Щом в отношенията между Д. и Милен Цанков този договор не съществува, Д. не може да обоснове правен интерес от изпълнението на чуждия дълг.

В хода на исковото производство ищецът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от пълномощника си адв.К. ***, която от името на доверителя си поддържа исковата молба. Позовава се на събраните по делото доказателства и съображенията, подробно изложени в исковата молба и счита, че по делото е безпорно доказано, че ответниците в настоящия исков процес дължат връщане на платената от нейния доверител сума в размер на 9 857 лева. Моли за произнасяне на съда с решение в този смисъл.

Ответниците, редовно призовани, не се явяват лично или чрез процесуален представител.

Първоинстанционният съд като прецени релевантните за казуса доказателства, както и доводите на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :

Като доказателство по делото е представено копие от нотариален акт за дарение на недвижими имоти №70, том III, рег.№1652, дело №213 от 17.07.2012 год. на Младен Дойнов, Нотариус с рег.№173 на НК, с район на действие РС-гр.Ловеч, вписан в СВ-гр.Ловеч с вх.рег.№4474/17.07.2012 год., Акт №135, том 11, дело №2205, от който е видно, че Г.В.У., М.В.М., Иванка Божкова Нанкова и Румен Цвятков Гергов, чрез пълномощника си Д.С.Д. и Д.М.М. - лично, даряват на Д.С.Д. 8 броя новообразувани поземлени имоти, всички находящи се извън строителните граници на гр.Ловеч, при подробно индивуализирани на местността, номера по плана на новообразуваните имоти, площта, категорията на земята, съседи по скица.

Една от дарителките по цитирания по-горе нотариален акт Иванка Божкова Нанкова е б.ж. на гр.Ловеч, починала на 04.05.2017 год., за което е издаден акт за смърт №0243/04.05.2017 год., съставен в гр.Ловеч, съгласно удостоверение за наследници изх.№1166/16.05.2017 год., като след смъртта си е оставила за свои единствени законни наследници две дъщери - Г.В.У. и М.В.М. /ответници по делото/.

От служебно изисканото и приложено като доказателство гр.дело №2100/2014 год. по описа на РС-гр.Ловеч е видно, че е постановено съдебно решение №312/27.07.2015 год., с което е обявен сключеният между М.В.М. с ЕГН ********** с адрес ***, Иванка Божкова Нанкова с ЕГН ********** с адрес ***, Г.В.У. с ЕГН ********** с адрес ***, Д.М.М. с ЕГН ********** с адрес *** от една страна и Д.С.Д. с ЕГН ********** с адрес *** от друга страна договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №70, том III, рег. № 1652, дело № 213 от 2012 г. за недействителен по отношение на Милен Янков Цанков с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.135 ЗЗД. С решението си съдът е осъдил, на основание чл.78, ал.1 ГПК М.В.М. с ЕГН ********** с адрес ***, Иванка Божкова Нанкова с ЕГН ********** с адрес ***, Г.В.У. с ЕГН ********** с адрес ***, Д.М.М. с ЕГН ********** с адрес *** и Д.С.Д. с ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на Милен Янков Цанков с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/ - сторени разноски, като е отхвърлил искането на Д.С.Д., с горните данни, за присъждане на сторените разноски. Това решение на първоинстанционният съд е потвърдено с решение №332/12.12.2015 год. по гр.дело №437/2015 год. на РС-гр.Ловеч и е влязло в сила на 12.12.2015 год.

Издаден е изпълнителен лист на 19.01.2016 год. въз основа на решение №104/27.02.2015 год. по гр.дело №1562/2014 год. по описа на РС-гр.Ловеч, влязло в законна сила на 27.02.2015 год., с който са осъдени, на основание чл.238 и чл.239 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД, М.В.М., Иванка Божкова Нанкова, Г.В.У. и Д.М.М., да заплатят Солидарно на Милен Янков Цанков сумата 6 000 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 10.10.2014 год. - датата на подаване на иска до окончателното му изплащане, както и сумата общо 593,50 лева, представляваща разноски по делото.

            Въз основа на цитирания по-горе изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20168800400283 пред ЧСИ Румен Димитров, рег.№880 от регистъра на КЧСИ на Република България с район на действие ОС-гр.Ловеч, на основание подадена молба от Милен Янков Цанков, чрез пълномощника му адв.Лозенова срещу М.В.М., Иванка Божкова Нанкова, Г.В.У. и Д.М.М., всички с адрес ***. ЧСИ е помолен от взискателя при липса на доброволно изпълнение да пристъпи към следния способ на принудително изпълнение : опис, оценка и публична продан на недвижими имоти, подробно изброени в 8 пункта, като е цитирано съдебно решение №312/27.07.2015 год., постановено по гр.дело №2100/2014 год. по описа на РС-гр.Ловеч, влязло в сила на 12.12.2015 год., с което е обявен за недействителен по отношение на взискателя, на основание чл.135 от ЗЗД, сключеният между М.М., Иванка Нанкова, Г.У. и Д.М., от една страна и Д.С.Д., от друга страна, договор за дарение на недмижим имот, обективиран в нот.акт №70, том III, рег.№1652, дело №213/2012 год., на Нотариус Мл.Дойнов. Посочено е да се пристъпи към опис, оценка и публична продан на описаните недвижими имоти, защото извършената сделка - дарение не може да се противопостави на взискателя, счита се неписана по отношение на него, имотите се считат за върнали се обратно в патримониума на прехвърлителите и могат да постлужат на взискателя за събиране на вземането му, редом с цялото имущество на длъжниците, което служи за общо удовлетворение за кредиторите, заедно с всички други редовни способи за принудително изпълнение, на основание чл.133 от ЗЗД.

            Видно е, че с Постановление изх.№5704/12.05.2016 год., на основание чл.426 от ГПК, ЧСИ Румен Димитров, рег.№880 от регистъра на КЧСИ на Република България с район на действие ОС-гр.Ловеч, е образувал изпълнително производство по изп.дело №20168800400283, със страни : взискател - Милен Янков  Цанков и длъжници - М.В.М., Иванка Божкова Нанкова, Г.В.У. и Д.М.М., като в него е посочено да се извършат следните действия : да се изпрати уведомление до НАП по чл.191, ал.2 от ДОПК, да се изискат справки от НАП8НОИ и ГРАО, както и да се изпратят покани за доброволно изпълнение до длъжниците.

            С искане изх.№6381/27.05.2016 год. до Служба по вписванията-гр.Ловеч, ЧСИ Румен Димитров, рег.№880 от регистъра на КЧСИ на Република България с район на действие ОС-гр.Ловеч е поискал вписване на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжниците по изп.дело №20168800400283 М.В.М., Иванка Божкова Нанкова, Г.В.У. и Д.М.М., подробно индивидуализирани в 8 пункта, като на всеки един от длъжниците е изпратена призовка за принудително изпълнение с опис на имот.

            На 25.10.2016 год. е извършен опис и оценка на недвижимите имоти от съдебния изпълнител по местонахождението им в гр.Ловеч, в м.”Полето-Лагера”, за което е съставен Протокол за опис на недвижим имот №1286/25.10.2016 год. по изп.дело №20168800400283. Установено е, че имотите по време на описа и при налагане на възбраната са във владение на собственика Д. Станев Д. и са оставени под негово управление, който е поел задължението по чл.469-471 от ГПК. Като тежести на имотите е отбелязано - вписана възбрана под том 2, акт 42/2016 год. АВ при РС-гр.Ловеч, в полза на Милен Янков Цанков.

            До ЧСИ рег.№880, район на действие ОС-гр.Ловеч е направено искане №706/23.01.2017 год. от Д.С.Д., с което позовавайки се на решение №312/20.07.2015 год. по гр.дело №2100/2014 год. по описа на РС-гр.Ловеч и на основание изпълнителен лист, издаден по това дело с дата 19.01.2016 год., е образувано изп.дело №20168800400283. На основание чл.73 от ЗЗД заявява, че като трето заинтересовано лице внася сумата от 9 856,94 лева и желае да встъпи в правата на удовлетворения кредитор.

            Подадена е и молба вх.№690/23.01.2017 год. до ЧСИ рег.№880, район на действие ОС-гр.Ловеч, с която Д.С.Д. е изтъкнал, че изцяло е изплатил дългът на длъжниците към взискателя Милен Янков Цанков по изп.дело №20168800400283 в размер на сумата 9 825 лева. Желае и моли ЧСИ да постанови да встъпи в правата на удовлетворения кредитор. Към молбата си прилага вносна бележка №**********/23.01.2017 год. за платена сума в размер на 9 857 лева по сметка на Румен Йорданов Димитров.

            Последвало е произнасяне на ЧСИ Румен Димитров, рег.№880 от регистъра на КЧСИ на РБългария с район на действие ОС-гр.Ловеч с Постановление №119/24.01.2017 год., с което позовавайки се на решение №312/20.07.2015 год. по гр.дело №2100/2014 год. по описа на РС-гр.Ловеч и на основание изпълнителен лист от 19.01.2016 год. по горепосоченото гр.дело е образувано изп.дело №283/2016 год. по описа на ЧСИ Румен Димитров, за заплащане дължимите на Милен Янков Цанков суми е посочил, че на 23.01.2017 год. Д.С.Д. - в качеството му на трето заинтересовано лице е внесъл сумата от 9 857 лева в брой на Съдебния изпълнител, която сума изцяло покрива задължението на длъжниците по делото към взискателя. С молба вх.№706/23.01.2017 год. Д.С.Д. е изявил желание, на основание чл.74 във връзка с чл.73 от ЗЗД, да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело на мястото на Милен Янков Цанков. С оглед на това и на основание чл.74 от ЗЗД и чл.429 от ГПК, е конституиран Д.С.Д., като взискател по изпълнително дело №20168800400283 по описа на ЧСИ Румен Димитров, рег.№880 от регистъра на КЧСИ, на мястото на Милен Янков Цанков от гр.Ловеч, за което последният и пълномощникът му адв.Лозанова са уведомени чрез изпращане на съобщение от ЧСИ. Съобщение е изпратено и на длъжниците.

            С вх.№974/01.02.2017 год. чрез Румен Димитров - ЧСИ в район ОС-гр.Ловеч, рег.№880 до ОС-гр.Ловеч е подадена жалба от М.В.М., Иванка Божкова Нанкова, Г.В.У. и Д.М.М. срещу Постановление №119/24.01.2017 год. по изп.дело №20168800400283, с искане за отмяна на същото изцяло като незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон - чл.74 от ЗЗД, при съществено нарушение на процесуалните правила - чл.429 от ГПК.

            Жалба вх.№975/01.02.2017 год. чрез Румен Димитров - ЧСИ в район ОС-гр.Ловеч, рег.№880 до ОС-гр.Ловеч е подадена и от Милен Янков Цанков, чрез неговия пълномощник адв.Лозанова срещу цитираното по-горе Постановление на ЧСИ, с молба да се отмени изцяло като незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на процесуалните правила.

            Като доказателство по служебно изисканото и приложено изп.дело №20168800400283 е приложено копие на съдебно решение №389/20.10.2017 год., постановено по гр.дело №863/2017 год. по описа на РС-гр.Ловеч, с което е отхвърлен предявеният от ищците М.В.М., Г.В.У. и Д.М.М. против ответника Д.С.Д., иск с правно основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.74 от ЗЗД, за признаване, че ищците не дължат на  ответника сумата от 9 856,94 лева, изплатена от него по изп.дело №20168800400283/2016 по описа на ЧСИ Румен Димитров и че Д.С.Д. не се е суброгирал в правата на кредитора по същото изпълнително дело и не може да бъде конституиран като взискател по него срещу длъжниците М.В.М., Г.В.У. и Д.М.М., като неоснователен и недоказан. Обжалвано пред въззивната инстанция, първоинстанционното решение е потвърдено с решение №40/01.03.2018 год. по в.гр.дело №4/2018 год. по описа на ОС-гр.Ловеч.

            Въззивното решение е атакувано пред касационната инстанция, която се е произнесла с  решение №71/24.07.2019 год. по гр.дело №2576/2018 год. на ВКС на РБългария, ГК, Трето отделение, с което е отменено решение №40/01.03.2018 год. по гр.дело №4/2018 год. на ОС-гр.Ловеч като касационната инстанция е признала за установено по иска, предявен при условията на чл.439, ал.1 от ГПК от М.В.М., Г.В.У., Д.М. *** срещу Д.С.Д. ***, че не съществува правото на принудително изпълнение за паричните притезания по изпълнителен лист от 19.01.2016 год. по гр.дело №1562/2014 год. на РС-гр.Ловеч /6 000 лева - главница, ведно със закнната лихва от 10.10.2014 год. и 593,50 лева - разноски в исковото производство/,  по който е образувано изпълнително дело №20168800400283/2016 год. пред ЧСИ Румен Димитров.

            След като се е запознал с книжата по изп.дело №20168800400283 и по-конкретно решение №389/20.10.2017 год. на РС-гр.Ловеч по гр.дело №863/2017 год., ведно с решение №40/01.03.2018 год. по гр.дело №4/2018 год. на ОС-гр.Ловеч и решение №71/24.07.2019 год. по гр.дело №2576/2018 год. на ВКС на РБългария, ЧСИ Румен Димитров, рег.№880, район на действие ОС-гр.Ловеч, е прекратил производството по изп.дело №20168800400283, с Постановление за прекратяване на изпълнително дело №1156/10.10.2019 год., за което са изпратени съобщения до страните.

            Пред настоящата инстанция като доказателство е представено удостоверение изх.№22455/03.12.2019 год., адресирано до Д.С.Д., чрез адв.К., в което ЧСИ Румен Димитров, рег.№880, район на действие ОС-гр.Ловеч е удостверил, че изпълнително дело №20168800400283 е образувано на 12.05.2016 год. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.01.2016 год. от РС-гр.Ловеч на основание съдебно решение по гр.дело №1562/2014 год. по описа на съда. Първоначален взискател по изпълнителното дело е Милен Янков Цанков, а длъжници към момента на образуване на изпълнителното дело са М.В.М., Иванка Божкова Нанкова, Г.В.У., Д.М.М.. В хода на изпълнителното дело Иванка Божкова Нанкова е починала и длъжници по делото остават М.В.М., Г.В.У., Д.М.М.. На основание чл.458 от ГПК е присъединена държавата с удостоверение, издадено от ТД на НАП Ловеч за задължение на М.В.М.. Пояснено е, че към датата на образуване на изпълнителното дело задължението е било в следния размер : 9 339,04 лева, от които главница в размер на 6 000 лева със законна лихва в размер на 993,24 лева за периода 10.10.2014 год.-27.05.2016 год., 593,50 лева присъдени разноски, 350 лева разноски по изпълнителното дело, такси по Тарифата към ЗЧСИ, от които предплатени от взискателя такси в размер на 194,50 лева, такса за изпълнение на парично вземане т.26 в размер на 831,13 лева, както и присъединени публично вземания в размер на 376,67 лева на М.В.М.. Отбелязано е, че с Постановление от 24.01.2017 год., на основание чл.74 от ЗЗД и чл.429 от ГПК, като взискател по изпълнителното дело е конституиран Д.С.Д. на мястото на Милен Янков Цанков, тъй като е погасил изцяло задължението по изпълнителното дело към първоначалния взискател. Сумата, която Д.С.Д. е платил е в размер на 9 857 лева. Постановлението, с което е конституиран новия взискател е атакувано от длъжниците, като в резултат на постановените съдебни решения, то е отменено и постановено, че няма правно основание Д.С.Д. да бъде конституиран като взискател, поради което изпълнителното дело е прекратено.

            Ищецът, чрез пълномощника си ангажира и гласни доказателства св.Георги Д., който е негов брат и св.Силия Дончева - негова съпруга, които съдът намира, че не следва да преценява при постановяване на решението си, тъй като са в близки родствени отношения с него и е възможна тяхната заинтересованост от изхода на делото, а и с оглед посочената цена на иска - 9 857 лева, приема, че тези свидетелски показания са недопустими, на основание чл.164, ал.1, т.4 от ГПК.

            От служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №138/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч се установява, че въз основа на подадено заявление от Д.С.Д., заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №120/06.02.2020 год., с която е разпоредил длъжниците Г.В.У., Д.М.М. и М.В. *** да заплатят Солидарно на кредитора Д.С.Д. *** сумата от 9 857 лева главница, ведно със законната лихва от 27.01.2020 год. до изплащане на вземането и сторените разноски в размер на сумата 1 047 лева, от които 197 лева платена държавна такса и 850 лева адвокатско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземанията произтичат от следните обстоятелства : С решение, постановено по гр.дело №2100/2014 год. на РС-гр.Ловеч е обявен за относително недействителен по отношение на Милен Янков Цанков сключения между М.В.М., Иванка Божкова Нанкова, Г.В.У. и Д.М.М., от една страна и Д. Стойчев Д. Договор за дарение, обективиран в нотариален акт №70, том III, нот.дело №213/2012 год. В образувано по молба на Милен Цанков изпълнително дело №238/2016 год., изпълнението е насочено към имоти, предмет на обявената за относително недействителна сделка дарение. За да не претърпи принудата заявителят погасил дълга на длъжниците по изпълнителното дело /длъжници в заповедното производство/, осъдени за заплащането му солидарно на взискателя Милен Цанков, с което се е суброгирал в правата му.

            Поради това, че в законният срок по чл.414, ал.2 от ГПК и тримата солидарни длъжници са възразили, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, то заповедният съд се е произнесъл с разпореждане №984/24.03.2020 год. по Ч.гр.дело №138/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч, с което е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу възразилище длъжници Г.В.У., Д.М.М. и М.В.М., като довнесе дължимата държавна такса съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - в сила от 01.03.2008 год. Предупредил е заявителя, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок /копие от ИМ с положен щемпел за входирането й в съответния съд/, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

            Препис от цитираното по-горе разпореждане е връчен на заявителя на 24.03.2020 год. и получан от адв.К. на 15.05.2020 год.,  видно от разписката по заповедното производство.

            Исковата молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран е с вх.№5296/15.06.2020 год., т.е. подадена е в законният едномесечен срок от съобщението, на основание чл.415, ал.4 от ГПК, и е допустима. Разгледана по същество съдът я намира за основателна и доказана.

            ПО ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.422, АЛ.1 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.415, АЛ.1, Т.1 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.124, АЛ. ОТ ГПК.

            В настоящото исково производство по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а на ответниците - фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.

            Съдът приема, че ищецът при условията на пълно и главно доказване доказа в хода на исковото производство, че спорното право е възникнало, предвид факта, че като трето заинтересовано лице е внесъл сумата в размер на 9 857 лева в брой по изпълнително дело №20168800400283, образувано пред ЧСИ Румен Димитров, рег.№880, район на действие ОС-гр.Ловеч, въз основа на издаден изпълнителен лист от 19.01.2016 год., издаден в полза на Милен Янков Цанков. Този факт се установява безпорно от приложената към молба вх.№690/23.01.2017 год. от негова страна до ЧСИ рег.№880, район на действие ОС-гр.Ловеч, с която моли да встъпи в правата на удовлетворения кредитор, вносна бележка №**********/23.01.2017 год. за платена сума по сметка на ЧСИ Румен Димитров. Тази вносна бележка от формална страна отговаря на ЗСч, като истиността й не е оспорена от заинтересованата страна в преклузивния срок по чл.193, ал.1 от ГПК, поради което съдът я намира за достоверна и се позовава на нея.  След като Д.С.Д. се е суброгирал в правата на кредитора по изп.дело №20168800400283 и е заплатил сумата в размер на 9 857 лева за погасяване на чужд дълг /този на длъжниците/, то тази сума след прекратяване и на изп.дело му е дължима от страна на длъжниците по това изп.дело, което поражда и правният му интерес от сезиране на съда с настоящата искова претенция.

            Според съда при така установената фактическа обстановка се касае за възникнали между страните облигационни отношения, произтичащи от неоснователно обогатяване, чиято нормативна уредба е регламентирана в разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД.

            Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване включват : обогатяване на едно лице за чужда сметка; обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване; липсата на правно основание за имуществено разместване в отношенията между субектите.

            Ноторно известно е, че имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаление на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. При последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска по чл.59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Необходимостта от извършване на разходи от посочения вид е нормативно и договорно обусловена. В този смисъл са и разясненията, дадени с Р №587/01.11.2020 год. по гр.д.№941/2009 год. на ВКС, IV г.о.

            Установи се в настоящото исково производство, че ищецът е направил разходи за изпълнение на чуждо задължение - задължението на длъжниците М.В.М., Г.В.У., Д.М.М. по издадения срещу тях и /починалата на 04.05.2017 год. Иванка Божкова Нанкова/ изпълнителен лист на 19.01.2016 год. по гр.дело №1562/2014 год. по описа на РС-гр.Ловеч в полза на Милен Янков Цанков, суброгирайки се в правата на удовлетворения кредитор и явявайки се взискател по изпълнително дело №20168800400283 по описа на ЧСИ Р.Димитров, рег.№880 от регистъра на КЧСИ на мястото на Милен Янков Цанков, като така направените разходи за изпълнение на чуждо задължение водят до обогатяване на ответниците в качеството им на задължени лица. Това обогатяване се съизмерява със спестените разходи в посочения размер от 9 857 лева, които те е следвало да заплатят, за да изпълнят своето задължение въз основа на издадения изпълнителен лист. Следователно необходимостта от извършване на тези разходи е нормативно установена.

            Наред с това изпълнението на чуждо задължение води и до обедняване на платилия - в случая ищеца, от чиито патримониум са излезли разходваните средства. Ето защо, в случая обедняването на ищеца е тъждествено по размер с обогатяването на ответниците по делото.

            Налице е връзка между обогатяването на ответниците, тъй като се касае за разноски за принудително изпълнение по изпълнителен лист, издаден на 19.01.2016 год., които ищеца в качеството му трето заинтересовано лице е заплатил вместо тях и които са за сметка на задължените лица, каквито се явяват ответниците по делото.

            Съдът изцяло не споделя доводите на ответниците в писмения отговор на исковата молба, че Д.Д. няма правен интерес да изпълни чужд дълг по изп.дело №20168800400283 по описа на ЧСИ Р.Димитров, рег.№880 от регистъра на КЧСИ, защото правният интерес е различен от житейския, тъй като в конкретния казус е без значение какви са били действителните субективни мотиви, които са подтикнали ищеца да заплати пълният размер на дължимата от ответниците /длъжници в изпълнителното производство/ сума по сметка на ЧСИ Р.Димитров, рег.№880 от регистъра на КЧСИ и защо е пожелал да се суброгира на мястото на взискателя Милен Янков Цанков. Факт е, че е сторил това, поради което и в настоящото исково производство следва да се изследва въпроса съществува ли неоснователно обогатяване с оглед наведените в исковата молба обстоятелства от ищеца.

            Следователно след като от събраните по делото писмени доказателства безпорно се доказа наличието на елементите от фактическия състав на чл.59, ал.1 от ЗЗД, то за ищеца липсва друг път за защита с цел възстановяване на имущественото равновесие в неговата правна сфера и тази на ответниците до размера на обедняването на ищеца, поради което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.59, ал.2 от ЗЗД за липса на друг иск, чрез който обеднилия да се защити.

            В този смисъл следва да се приеме, че ищецът доказа спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, в съответствие с общите правила на доказване в гражданския процес, на основание чл.153 от ГПК, поради което и предявеният от Д.С.Д. срещу ответниците Д.М.М., Г.В.У. и М.В.М., иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен до пълния претендиран размер, като се признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат връщане на платената от него сума от 9 857 лева, на взискателя Милен Цанков по изп.дело №№20168800400283/2016 год. по описа на на ЧСИ Румен Димитров, рег.№880 от регистъра на КЧСИ за задължението на ответниците към него, ведно със законната лихва върху сумата от 9 857 лева от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.01.2020 год. до окончателното изплащане.

            ПО РАЗНОСКИТЕ.

            При този изход на процеса основателна и доказана се явява и претенцията на ищеца против ответниците за заплащане на съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото исково производство, поради което последните ще следва да бъдат осъдени да му заплатят сумата 797,14 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които  197,14 лева платена по сметка на съда държавна такса и 600 лева адвокатски хонорар.

            Тъй като исковият съд дължи произнасяне в решението си и на разноските, които са направени в заповедното производство, съобразно изхода на спора - ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК, то предвид уважаване на исковата претенция изцяло, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и сумата 1 047,14 лева, включваща 197,14 лева такса и 850 лева адвокатски хонорар за заповедното производство.

            Водим от тези съображения, съдът

 

                                                                            Р   Е   Ш  И    :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Д.М.М., ЕГН-**********,***, Г.В.У., ЕГН-**********,*** и М.В.М., ЕГН-**********,***, че на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, дължат на ищеца Д.С.Д., ЕГН-**********,*** връщане на платената от него сума от 9 857 /девет хиляди осемстотин петдесет и седем/ лева, на взискателя Милен Цанков по изп.дело №20168800400283/2016 год. на ЧСИ Румен Димитров, рег.№880, район на действие ОС-гр.Ловеч, за задължението на ответниците към него, ведно със законната лихва върху сумата от 9 857 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.01.2020 год. до окончателното изплащане – предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №120/06.02.2020 г. по Ч.гр.дело №138/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч.

ОСЪЖДА ответниците Д.М.М., ЕГН-**********,***, Г.В.У., ЕГН-**********,*** и М.В.М., ЕГН-**********,*** да заплатят на ищеца Д.С.Д., ЕГН-**********,*** сумата 797,14 /седемстотин деветдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото исково производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които  197,14 лева платена по сметка на съда държавна такса и 600 лева адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА ответниците Д.М.М., ЕГН-**********,***, Г.В.У., ЕГН-**********,*** и М.В.М., ЕГН-**********,*** да заплатят на ищеца Д.С.Д., ЕГН-**********,*** сумата в размер на 1 047,14 /хиляда четиридесет и седем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното производство по Ч.гр.дело №138/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч, включваща 197,14 лева платена по сметка на съда такса и 850 лева адвокатски хонорар.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане в сила на настоящото решение препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №138/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч за сведение.

 

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :