№ 3364
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110128300 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ от „(фирма).” ЕАД
срещу „(фирма)” А(фирма)а заплащане на сумата 832,80 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка образувана при ищеца, назована
щета № 44010211907448 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на искова молба- 20.05.2021 г., до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че
на 03.11.2019 г. в гр. Бургас, на ул. “Цар Симеон I”, водачът на МПС „Т.“, с рег. № (рег.№),
застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Г.о.“, валидна към
посочената дата, реализира виновно ПТП с МПС „И.“, с рег. № А6675МХ, който към датата
на ПТП е застрахован по имуществена застраховка „К.“ при ищеца. Поддържа, че по силата
на договора за застраховка „К.“ е встъпил в правата на собственика на увредения автомобил
срещу ответника, с оглед на заплатено застрахователно обезщетение от 4668,16лв. и
ликвидационни разноски от 15лв., във връзка с извършен ремонт за отстраняване на
причинените щети. Пояснява, че ответното дружество е погасило част от регресното вземане
със сумата 3850,36 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска по размер. Намира, че с плащане
на сумата 3850,36 лв. е изпълнил задължението си като застраховател по застраховка „Г.о.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира следното:
1
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване всички правнорелеватни факти за възникване на спорното право, включително, че
по процесното регресно правоотношение ответното дружество е заплатило на ищеца сумата
от 3850,36 лв. Единствено е спорно обстоятелството дали със заплащане на тази сума е
погасено изцяло регресното вземане.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна техническа експертиза,
неоспорена от страните и преценена от Съда по реда на чл. 202 от ГПК, по която вещото
лице установява, че стойността необходима за възстановяване на процесния лек автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е сумата 3600,88 лв. Вещото лице
е съобразило, че към датата на застрахователното събитие автомобилът е в експлоатация 3 г.
и 7 дни от датата на първоначална регистрация-27.10.2016 г. В тази връзка съдът приема, че
не е приложима нормата на чл. 17, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г., който
посочва в кои случаи се приема за действителна стойност на вредата- тази по фактури,
когато са издадени от официален вносител и за превозно средство със срок на експлоатация
до 3 години. Освен това съдът отчита, че в искова молба не са изложени твърдения, че
автомобилът е в гаранция към датата на ПТП, поради което и не се събират доказателства за
този факт- арг. от т.3.2 от доказателствени искания от искова молба. Ответникът е заплатил
сумата 3850,36 лв., с която покрива реално дължимото за застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски. Тъй като спорното материално право е погасено преди завеждане
на делото, исковата претенция подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът трябва да заплати
на ответника сторените деловодни разноски за сумата 100 лв. за възнаграждение на
юрисконсулт, определено от Съда в минималния размер по чл. 25 от НЗПП, на осн. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „(фирма).” ЕАД, с ЕИК: (ЕИК), срещу „(фирма)” АД, с
ЕИК: (ЕИК), иск с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане на сумата 832,80 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка
образувана при „(фирма).” ЕАД, назована „щета № 44010211907448/2019 г.“, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 20.05.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „(фирма).” ЕАД, с ЕИК: (ЕИК), да заплати на „(фирма)” АД, с ЕИК:
(ЕИК), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 100,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3