Р
Е Ш Е Н И Е № 261191 / 2.12.2021г.
гр.
П., 02.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Б. Миткова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 1271 по
описа на ПРС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Водоснабдяване и канализация" OOД, гр. П., в която се сочи, че в
полза на дружеството е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в
рамките на ч.гр.д. 4347/2020 г. по описа
на Районен съд П. срещу П.М.О..
Ищецът твърди, че е предоставило ВиК услуги -
доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: гр. П., ул. ******. Твърди още, че размерът на
непогасените задължения е на обща стойност: 458,94 лева - главница за периода
от 26.06.2017 до 01.05.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и 45,55 лева
- лихва за забава, начислена за периода
09.07.2017-17.06.2020 г.
Поддържа, че между водоснабдителното
дружество и ответника е налице облигационно правна връзка създадена по повод
продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на
страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение №
ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./
С оглед на гореизложеното моли съда да
признае за установено, че в негова полза съществува изискуемо вземане срещу
ответника за сумите, предмет на заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. В
защитната си теза оспорва наличието на облигационна връзка, доставката и
размера на исковата претенция. Намира, че част от процесните вземания са
погасени по давност.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли
предявените искове.
В съдебно заседание страните се представлява. Поддържат вече изложеното от
тях в исковата молба и отговорите.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата
да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало,
по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство
изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение през процесния период по договор за продажба
(доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че
ответницата е била собственик или носител на вещно право на ползване на
процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени
Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период
реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга
и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
По акцесорния иск за обезщетение за
забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и
размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени. По
конкретното защитно възражение, същият не носи доказателствена тежест, тъй като
отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К
системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото
на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е
необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал.
1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П.,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след
датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането
на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия
недвусмислено се определя изискуемостта
на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава - 30 дни след издаването ѝ.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В процесния случай, ищцовото дружество
не е ангажирало доказателства, установяващи твърдяното от него обстоятелство,
че ответникът е потребител на ВиК услуги. Ищецът не е установил ответникът да е
собственик или да притежава вещно право на ползване върху имота, за който се
твърди, че е водоснабден.
По делото са представени единствено извлечение
справка по партида на ответника и уведомителното писмо от
Община П. – Дирекция МДТ от 24.11.2021 г., съгласно което недвижим имот,
находящ се в гр. П., ул. ******, не е бил деклариран от ответника.
Въпреки разпределената му
доказателствена тежест и въпреки предоставената му възможност, ищецът не е
ангажирал доказателства, от които да се установява при условията на пълно и
главно доказване правото на собственост на ответника върху имота, за който се
твърди, че е водоснабден. В случая не е налице такава система от
доказателствени факти, която да създаде необходимата сигурност, че индицираният
факт наистина се е осъществил. От ангажираните по делото конкретни
доказателства не би могъл да се формира извод за съществуващо в полза на
ответника право на собственост върху процесния имот, т.е. за качеството му на
потребител. В случай, че страната не установи фактите, на които основава
твърдяното субективно материално право, съдът дължи прилагане на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може
да даде защита на твърдяното право. Тази процесуална санкция е свързана с
процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й
процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от
8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказания факт – съществуващо в полза на ответника право на
собственост или друго вещно право върху процесния имот, за неосъществил се.
След като по делото не бе установена
първата материална предпоставка, обуславяща основателност на исковата претенция
– съществуващо в полза на ответниците право на собственост или право на
ползване върху имота, за който се твърди, че е водоснабден, безпредметно е
обсъждането на останалите правопораждащи юридически факти, за които са събирани
доказателства (експертизи), както и правопогасяващи възражения, а искът за
главница и акцесорният иск за присъждане на законна лихва следва да бъдат
отхвърлени в цялост.
Само за пълнота следва да се отбележи,
че вещото лице по допуснатата и приета ССЕ е установило частично погасяване на
исковата претенция чрез извършено плащане в размер на 401,83 лева, като е
изчислило, че неплатеното задължение е в размер на 102,66 лв., от които
главница в размер на 102,43 лв. за периода от 23.11.2019 г. до 01.05.2020 г. и
лихва в размер на 0,23 лв. за периода от 09.02.2020 г. до 17.06.2020 г.
Това плащане не рефлектира върха крайния
извод на съда. Това е така, защото първо не се установява от кого е извършено
плащането. В Решение №122/ 09.11.2015 г., постановено по т.дело № 1946/2014
година, II,TO на
ВКС се приема, че признания на трети, неучастващи в делото лица, не биха могли
да бъдат съобразявани от решаващия съд и не следва да бъдат ценени като годни
доказателствени средства, относими към конкретни факти по спора, нито въз
основа на тях да се приема за доказан конкретния юридически или доказателствен
факт - в конкретния случай качеството „потребител“ на ответника. В същото
решение, ВКС доразвива тезата, като посочва, че и при наличие на доказателства
за съществуване на договор между длъжника и трето неучастващо в делото лице за
поемане на задължение към кредитора, или при встъпване в дълг по чл.101 ЗЗД,
при положение, че липсва изменение на иска по отношение на първоначално
конституираните страни в процеса също не променя този извод. В това решени, ВКС
се позовава на решение по т.д. № 2675/2013 г. на ВКС, I т.о., в което е прието,
че извънсъдебното признание на страните на неизгодни за тях факти съставлява
доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед на всички обстоятелства
по делото.
Дори да бе прието обратното, извършеното
плащане отново не доказва, че ответникът признава качеството си на единствен потребител,
както и размера на цялото задължение. В Решение № 87 от 24.07.2015 г. на ВКС по
т. д. № 1171/2014 г., I т. о., ТК и цитираните в него решение № 100/11 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 255/13 г. на ВКС, II т. о., и решение № 98/13 г. на ВКС, I т. о. се приема,
че частично плащане на парично задължение не представлява признаване на цялото
вземане на кредитора, което решение макар и да е разглеждана хипотеза за
прекъсване на давността, казуалните му постановки следва да намерят приложение
и в настоящия случай.
По
разноските:
При този изход от спора ищецът няма
право на разноски.
Ответникът не е сторил такива.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло като неоснователни предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11
срещу
П.М.О., ЕГН ********** обективно
кумулативно съединени искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД съществува изискуемо вземане за доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода на адрес гр. П., ул. ****** за сумата в размер на 458,94
лева - главница за периода от 26.06.2017 до 01.05.2020 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и 45,55 лева - лихва за
забава, начислена за периода 09.07.2017-17.06.2020 г., за които е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. 4347/2020 г. по описа на Районен съд П. поради недоказано качество потребител за главница в размер на 102,43 лв.
за периода от 23.11.2019 г. до 01.05.2020 г. и лихва в размер на 0,23 лв. за
периода от 09.02.2020 г. до 17.06.2020 г. и
поради плащане за разликата до пълния предявен размер на исковете.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________
Вялно с оригинала М. Я.