№ 367
гр. Бургас, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря М* Б. ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200144 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, *, чрез управителя *, срещу Наказателно постановление
№ К21_127-F613186/13.08.2021 г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на
НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 12666,67 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност и неправилност. Застъпва се, че към датата на съставяне на АУАН не е
бил наличен състав на административно нарушение, като освен това не е ясно в какво точно
се „обвинява“ дружеството. Посочва се, че в АУАН и НП са описани поне две отделни
административни нарушения, като липсва и посочване на конкретна дата, на която според
АНО нарушението е било довършено. Застъпва се, че приложение е следвало да намери
нормата на чл. 180, ал. 3 ЗДДС, а под условията на евентуалност – че нарушението е
маловажно. Претендират се разноски
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
В.В. – БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които доразвива и
конкретизира. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски по представен списък.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която оспорва жалбата.
Посочва, че извършеното нарушение е доказано, като твърденията за допуснати
1
процесуални нарушения са неоснователни. Моли за потвърждаване на НП изцяло и
присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в приложимата редакция към датата на връчване на НП), като видно от
приложената разписка НП е връчено на представител на жалбоподателя на 09.12.2021 г., а
жалбата е депозирана на 15.12.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното.
Въз основа на извършена проверка по прихващане или възстановяване св. Д.С. – гл.
инспектор в ТД на НАП – Бургас констатирала, че в СД по ЗДДС за м.12.2020 г.
дружеството-жалбоподател е отразило продажба на лек автомобил марка Ауди с брой места
4+1. Като основание за неначисляване на ДДС във фактурата е бил посочен чл. 50, ал. 1, т. 2
от ЗДДС във връзка с чл. 70 от ЗДДС. След документална проверка и проверка в
информационния масив на ТД на НАП гр. Бургас било констатирано, че „*“ ЕООД е
закупило автомобила от „*“ ЕООД. Считано от 27.11.2017 г. доставчикът бил дерегистриран
по ЗДДС и нямал право да издава данъчни фактури. В тази връзка, той неправомерно бил
посочил във фактурите основание за неначисляване на ДДС - чл. 143 от ЗДДС.
На 22.12.2020 г. жалбоподателят продал автомобила на *. Била издадена фактура №
**********/ 22.12.2020 г. на стойност 76 000,00лв.
Свидетелката преценила, че при тези факти продажбата на автомобила е облагаема,
съгласно разпоредбите на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и „*“ ЕООД е следвало да начисли ДДС в
размер на 12 666,67лв. върху данъчна основа в размер на 63333,33лв.
Било изготвено съобщение по чл. 103 от ДОПК и дружеството подало коригираща СД
по ЗДДС за м.12.2020 г. с вх. № 02003328939/29.03.2021 г., ведно с дневник за продажби с
коректни данни.
Въпреки това свидетелката приела, че дружеството е извършило нарушение на чл. 86,
ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС, поради което и на 25.05.2021 г. съставила срещу него АУАН с бл. №
F613186. Актът бил връчен на упълномощено лице, което го подписало и получило препис
от него, заявявайки, че допълнително ще направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
постъпили писмени възражения (л. 27), в които се изразявали доводи за порочност, сходни с
тези, изложени в процесната жалба.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление,
издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за
нарушение чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС на основание чл. 180, ал.1 от ЗДДС на
дружеството-жалбоподател, била наложена имуществена санкция в размер на 12666,67 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото документи, както и от
показанията на св. Д.С.. Горната фактическа обстановка в нейната цялост не се оспорва и от
2
жалбоподателя.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай са налице съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до опорочаване на производството и налагащи отмяна на
санкционния акт.
На първо място нито в АУАН, нито в НП е посочена датата на извършване на
нарушението и крайния срок (като дата), в който привлеченото към отговорност лице е
следвало да изпълни задължението си по чл. 86, ал. 1, т. 2, и 3 от ЗДДС, тъй като
фактическото описание на нарушението, според наказващия орган е извършено чрез
бездействие. Както в акта, така и в НП е посочено, че лицето не е начислило дължимия
данък ДДС, като не го е отразило в справката-декларация за месец 12/2020 г, без обаче да се
посочи в какъв срок е следвало да бъде начислен, а е посочен само междинния етап от
фактическия състав на начисляването – издаване на СД по ЗДДС за процесния месец.
Изпълнителното деяние по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът,
в който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия
състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от
цитираните от наказващия орган норми. Посочването на точната дата на нарушението е
основен признак от състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим
задължителен реквизит на АУАН и НП видно от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Датата на
извършване на нарушението е от съществено значение с оглед изчисляването на
предвидените от законодателя давностни срокове за съставяне на АУАН, а от нея и зависи и
коя е приложимата санкционна норма, общата норма на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС или
привилегированите норми на чл. 180, ал. 3 или ал. 4 от ЗДДС. В тези норми са предвидени
различни размери на санкциите, които следва да наложат на нарушителите, в зависимост от
това дали въобще не са начислили ДДС или това е сторено в срок до 6 месеца или не по-
късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъка е следвало да бъде начислен. С оглед
на това непосочването на датата на извършване на нарушението представлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което води до
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Тук е мястото да се посочи, че начисляването на ДДС е сложен фактически състав
изискващ кумулативното изпълнение на три условия, като първото е издаване на документ,
в който да се посочи данъка на отделен ред, второто е да се включи този документ в
дневника на продажбите за съответния данъчен период и на трето място, включване на
размера на данъка в справка декларация за съответния период, като тогава данъкът се счита
3
за начислен, по който начин и самото дружество се задължава към бюджета в размера на
начисления ДДС. Нормата на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС указва императивно как се
изпълнява задължението начисляване на ДДС – чрез извършване на няколко последователно
действия, всяко с определен срок. Това от своя страна означава, че за да съответства
описанието на нарушението на изискването за пълнота следва както в АУАН, така и в НП
изрично да се посочи – до кога (като дата) е следвало задълженото лице да извърши всяко
едно от действията (до кога да издаде протокол по чл. 117 ЗДДС; докога е следвало да го
включи в дневника си за продажби и до кога да включи размера на данъка в справката за
съответния период). В процесните АУАН и НП такова описание липсва, поради което и
настоящият състав счита, че в случая е налице самостоятелно процесуално нарушение
засягащо правото на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява”, което пък налага
отмяна на НП.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е депозирал искане за
присъждането им. По делото са налични доказателства за реално заплатен адвокатски
хонорар в размер на 950 лева с ДДС, като не е направено възражение за прекомерност,
поради което и НАП следва да бъде осъдена да ги заплати на жалбоподателя. Съгласно чл.
19 от Закон за Националната агенция за приходите, агенцията отговаря за вредите,
причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия
на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като преди
изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ
и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления, издадени от органите на
НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение. С оглед горното съдът
намира, че следва да осъди именно НАП-гр. София да заплати сторените в настоящото
производство разноски.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К21_127-F613186/13.08.2021 г., издадено
от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 86,
ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност и на основание чл. 180, ал. 1
4
от ЗДДС на „*” ЕООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 12666,67
лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „*” ЕООД с
ЕИК: * съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950
(деветстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5