РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Свиленград, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200177 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG27102023/1000/Р8-
3943 от 19.01.2024 година на Директора на Национално тол управление
(НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) при Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, с което на К. П. Б. с ЕГН
********** от село Крепост, ул.„Васил Левски” № 11, област Хасково, със
съдебен адрес: град София, ж.к.„Люлин 7”, ул.„Добри Немиров” № 5, Люлин
плаза, партер, офис № 8в, чрез адвокат П. П., за нарушение на чл. 179, ал. 3а
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв., както и е определена за заплащане
сумата от 227 лв. – такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП.
Жалбоподателят К. П. Б. чрез процесуалния си представител – адвокат П.
П., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен -
издаден в противоречие с материалния закон (измервателното средство било
1
неизправно, неясно било мястото на нарушението, не била посочена
нарушената материалноправна норма, не бил посочен ТОЛ сигмента) и при
нарушение на процесуалните правила, както и жалбоподателят не бил
извършил нарушението (имало сключен Договор с лицензиран ТОЛ оператор,
който бил оторизиран да плаща ТОЛ таксите). Претендират се разноски по
делото в размер на 620 лв.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят К. П. Б., не се явява
и не се представлява. В Писмена молба адвокат П. П. сочи основания за
отмяна на обжалвания акт, а именно: тези, посочени в Жалбата.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното
НП (въззиваемата страна) – Директорът на НТУ към АПИ, редовно призован
на посочения съдебен адрес, не се явява, но изпраща представител –
юрисконсулт Р. Б., която пледира за потвърждаване на НП. Представя
Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване
на НП, тъй като било издадено законосъобразно и не били допуснати
процесуални нарушения при издаването му. Претендират се разноски по
делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Представен е Списък на разноските. Наведено е възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 27.10.2023 година в 08.19 часа Н. Д. П. изпълнява служебните си
задължения на ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, когато за
излизане от територията на Република България, пристига пътно превозно
средство (ППС) – влекач марка „Скания”, модел Р 440 ЛА 4 х 2 МНА, обща
техническа маса допустима максимална маса над 12 t – 18 000 кг и брой оси
на пътния състав – 5 и допустима максимална маса на пътния състав – 45 000
2
кг и с държавен регистрационен номер на влекача Х 30 77 КС - собственост
на „Джей ди транс” ООД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление: село Крепост, ул.„Панайот Волов” № 20, област Хасково (видно
от Свидетелството за регистрация, част II и Справката от Търговския
регистър) с прикачено полуремарке, управлявано от жалбоподателя К. Б..
След проверка в Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) (т.нар. ТОЛ система), контролният орган - Н.
Д. П. констатира от контролно устройство (техническо средство) с
идентификатор № 10732, че на дата 16.10.2023 година в 12.03.00 часа в
извъннаселено място, а именно: на ГКПП „Капитан Петко войвода”,
второкласен път № 88, отсечка 1+372, на територията на община Свиленград,
област Хасково, включен в обхвата на платената пътна мрежа, посоченото
моторно превозно средство (МПС) е управлявано в посока намаляващ
километър, без да има предварително закупена маршрутна карта и без да е
изпълнено задължението за установяване на изминато разстояние и
заплащане на дължима такса за движение по републиканската пътна мрежа
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За извършеното нарушение е генериран
запис от електронната система под формата на доклад и снимков материал
като са налични две снимки, на едната от които е виден регистрационният
номер на автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил –
влекач с държавен регистрационен номер Х 30 77 КС, датата и часа на
движение. В съдебно заседание процесуалният представител на АНО сочи, че
на снимковия материал, цифрата след думата „Dir” е посоката на движение на
автомобила и същевременно представлява последната цифра на контролното
средство и е посочен номерът на контролното устройство 10732, което отчита
данните в посока намаляващ километър, а контролно устройство 10731 отчита
данните на движещите се срещу него МПС.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на
дата 27.10.2023 година, Н. Д. П. – „Държавен инспектор” на Митнически
пункт (МП) „Капитан Андреево” при Териториална дирекция Митница
Бургас към Агенция „Митници”, във връзка с възложените й функции,
съставя против жалбоподателя (в качеството му на водач на процесното МПС
към датата на установяване на нарушението, съгласно възприетата практика и
тъй като същият не е навел възражения в тази насока) и в негово присъствие
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
3
BG27102023/1000/Р8-3943. Това процесуално действие извършва и с
участието на колегите си С. Д. Р. и М. Й. Й.. В изготвения АУАН
актосъставителят П. сочи, че влекачът е управляван (засечен) без да има
предварително закупена маршрутна карта и без да има заплатена пътна такса
за изминато разстояние по платената републиканска пътна мрежа съгласно
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. А досежно квалификацията, нарушението правно
квалифицира с разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която вписва за
нарушена. АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 27.10.2023 година,
който сочи, че няма възражения против констатациите в Акта. АУАН е
връчен срещу подпис.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
След получаване на образуваната преписка, Директорът на НТУ към
АПИ издава процесното НП № BG27102023/1000/Р8-3943 на 19.01.2024
година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, като е
добавено, че нарушението е извършено на второкласен път и налага на
жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв.,
както и е определена за заплащане сумата от 227 лв. – такса по чл. 10б, ал. 5
от ЗП. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 31.01.2024
година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно
оформено - датирано и подписано, се намира приложено в
Административнонаказателна преписка (АНП), с посочване, че е получено
лично от адресата. Възражения относно начина и формата на връчване на НП
не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на НТУ
към АПИ да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се
доказва от приетите по делото Заповед № ЗАМ-1434/32-263874 от 08.08.2022
година на Директора на Агенция „Митници” и Заповеди № ЧР-СП-НТУ-149
от 25.05.2023 година и № РД-11-740 от 07.06.2023 година, двете на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от които Н. Д. П. има
право да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, а Директорът на НТУ към
АПИ - Г.А.Т. е оправомощен да издава НП по ЗДвП, т.е. последният се явява
носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон
4
съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя на Управителния съвет на
АПИ по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното
заемане на длъжността от Г.А.Т. е служебно известно на Съда, както и има
писмени доказателства в тази насока по делото. Материалната компетентност
на актосъставителя и на АНО не се оспорва от страните.
Изискана е информация от „Интелигентни трафик системи” АД, видно от
която на процесните дата и час бордовото устройство, асоциирано към ППС с
регистрационен номер Х 30 77 КС, е било изключено или неправилно
включено в електрическото захранване от 09.04 часа на 16.10.2023 година,
след което повече не се е включило, поради което в системата на дружеството
няма постъпили данни от бордовото устройство, т.е. устройството не е
предавало данни и информация за преминаването през ТОЛ сигментите по
платената пътна мрежа. Видно от техническия запис (лог), приложен към
Писмото на ТОЛ оператора става ясно, че техническото средство в 09.04 часа
на 16.10.2023 година е било изключено при 100 % пълна батерия. Подадена е
информация, че бордовото устройство не работи на 24.10.2023 година.
Представени са доказателства от дружеството-собственик на процесното
МПС, от които е видно, че на 16.10.2023 година жалбоподателят е управлявал
процесното ППС.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
5
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от Писмо с изх.№ 11-00-3686 от 13.03.2024 година,
поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в
сила на НП в тази част в резултат на плащане на санкцията.
Не е заплатена и компенсаторната такса съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗП,
поради което жалбоподателят не се освобождава от
административнонаказателна отговорност.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от
ЗАНН, вр.чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП,
АУАН за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3а от ЗДвП се съставят от длъжностни
лица от Агенция „Митници”. Видно от т. I. 4. 2. от Заповед № ЗАМ-1434/32-
263874 от 08.08.2022 година на Директора на Агенция „Митници” е налице
оправомощаване в полза на актосъставителя Н. Д. П.. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните (както вече бе посочено по-горе),
че към 27.10.2023 година актосъставителят Н. Д. П. е заемала длъжността
„Държавен инспектор” на МП „Капитан Андреево” при Териториална
дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници”. В тази насока е и
изявлението на свидетеля П., направено в открито съдебно заседание,
проведено на 12.04.2024 година. Предвид изложеното актосъставителят Н. Д.
П. безспорно се явява длъжностно лице, който има правомощията по чл. 167,
ал. 3б, т. 2 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения
по чл. 179, ал. 3 – 3а от ЗДвП. Лицето, подписало НП – Г.А.Т. (Директор на
НТУ към АПИ при Министерството на регионалното развитие и
благоустройството) е изрично упълномощено да издава НП за
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП и деянието е
извършено на територията на Република България.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Действително в АУАН не са посочени личните адреси на свидетелите по
Акта Р. и Й., но са посочени дата на раждане и служебен адрес, но този
реквизит (личен адрес на свидетеля по Акта) следва да е наличен в Акта с
оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид
6
факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена, както адреса по
местоработата и дата на раждане на Р. и Й., е налице пълно
индивидуализиране на посочените лица и не е наличен проблем с тяхната
индивидуализация, т.е. с тяхната самоличност, респ. призоваването им в
съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. По
същите съображения, изложени в предходното изречение, Съдът не намира,
че е налице съществено процесуално нарушение предвид факта, че не са
посочени идентификационните белези на полуремаркето и тъй като не е
посочена общата допустима техническа маса на пътния състав, имаща
значение за размера на дължимата такса за движение през платената пътна
мрежа.
Вярно е, че в АУАН не е посочено, че МПС се е движело по второкласен
път, а само е посочен номерът на пътя, което съставлява нередовност на Акта.
Сама по себе си тази нередовност е предпоставка за постановяване на
незаконосъобразно НП. Възможно е независимо от допуснатата нередовност
чрез събраните в хода на производството доказателства да се установи
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, при които обстоятелства нередовността на АУАН е без значение
предвид чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Формално регламентираното производство по
ЗАНН не следва да бъде абсолютизирано до степен, изключваща винаги
прилагане нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Т.е. дори в конкретния случай да
се приеме, че съдържанието на АУАН не е достатъчно прецизно, налице са
предпоставки за прилагане нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Казано по друг
начин за да се окачестви едно процесуално нарушение като съществено е от
значение дали при допускането му по някакъв начин се ограничават или
препятстват правата на някоя от страните в процеса и конкретно в случая тези
на жалбоподателя. Неизписването в АУАН, че се касае за второкласен път по
никакъв начин не засяга правата на някоя от страните, и конкретно на
жалбоподателя да разбере за какво нарушение се съставя Акта и въз основа на
7
какви данни, както и тъй като изрично е упоменато, че се касае за ГКПП
„Капитан Петко войвода”. Ето защо тази нередовност не може да се приеме
за съществено процесуално нарушение, респ. наведеното в тази насока
възражение в Жалбата е неоснователно.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения, идентични донякъде с тези, наведени в Жалбата:
1. С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на
водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да
изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние
и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е
предвидена санкция за лицата, които управляват ППС, без да са изпълнили
тези задължения. В конкретния случай описаното в АУАН и НП деяние не е
квалифицирано с надлежната административнонаказателна разпоредба, а е
посочена като нарушена санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Т.е.
за описателното в НП нарушение следва да бъде посочена нарушената
материалноправна норма, за да бъде ясно на нарушителя, това с кои свои
действия коя норма на закона е нарушил. Задължение на органа е съобразно
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН да посочи законните разпоредби, които виновно са
били нарушени, което в настоящия случай не е сторено.
Иначе казано описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с
надлежната административнонаказателна разпоредба, която да съответства на
вменените на жалбоподателя факти. Изложеното представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и обосновава извод за
незаконосъобразност на административния акт и основание за неговата
отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти,
които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на
състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно
единство с конкретна разпоредба на закона.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
8
съществуването на такава, когато се касае за правна квалификация, явяваща
се задължителен съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизит на същия акт.
Извеждането на правната квалификация от други налични по делото
документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза,
в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП, следва
да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснато съществено
процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо Б.
следва да отпадне като НП бъде отменено като незаконосъобразно.
В изложение смисъл е и Решение № 111 от 16.02.2023 година по КАНД
№ 1079/2022 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова.
По изложените съображения, Съдът не кредитира изложеното от
процесуалния представител на АНО в Писмените му бележки становище
относно правилността на посочената като нарушена материалноправна
разпоредба в АУАН и в НП.
В случая не би могло да се приложи разяснението, дадено в цитираното в
Писмените бележки на процесуалния представител на АНО, Тълкувателно
решение, тъй като като нарушена е посочена санкционната норма и не може
да се преквалифицира деянието поради липсата на посочена
материалноправна разпоредба.
2. Налице е и още едно нарушение, свързано с описание на
инкриминираното нарушение, което е също самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното НП, тъй като е съществено, довело до нарушаване
правото на защита на наказаното лице. Изискванията относно съдържанието
на НП са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на
привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието
съдържание се включва и правото да знае точно какво административно
нарушение се вменява за извършено, за да може да организира защитата си в
пълен обем. Непълнотите в съдържанието му не могат да се санират в хода на
съдебното производство, поради което съставляват съществено нарушение на
процесуалните правила. Съдът няма правомощието да изменя описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би
довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на
9
административни наказания засяга пряко личната сфера на наказаното лице, с
оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с
изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.
В случая лицето е санкционирано за деяние, извършено на ГКПП
„Капитан Петко войвода”, второкласен път № 88, при км. 1+372, и
същевременно в НП се препраща към Решение № 680/21.09.2022 година на
Министерския съвет, но при преглед на това Решение не може да се стигне до
извод за който точно ТОЛ сигмент става дума, тъй като ТОЛ сигмент, означен
като „отсечка/км. 1+372” липсва в това Решение. Едва в открито съдебно
заседание процесуалният представител на АНО представя Становище, от
което и видно, че се касае за ТОЛ сигмент **********, какъвто има наличен в
Решението на Министерския съвет.
По този начин посоченото обстоятелство, свързано с мястото на
нарушението, остава неясно за наказания водач и той не може да организира
своята защита срещу правните изводи на АНО, които са направени върху
неизвестни или неясни за водача фактически обстоятелства. Всяко
несъвършенство в тази връзка ограничава правото на защита на наказаното
лице и представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Иначе казано нарушението, включително досежно мястото, следва да е
ясно и точно индивидуализирано на базата на наличните в преписката
доказателства, което в настоящия случай не е така. НП представлява
юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да бъдат ясни всички
елементи от състава на нарушението. Неяснота не може да бъде заместена от
посочването в друг документ, който дори не е упоменат в обжалвания акт,
респ. неяснотата не може да бъде изяснена едва в открито съдебно заседание.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва
да бъде отменено като незаконосъобразно поради допуснато съществено
процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо Б.
следва да отпадне.
Поради изложеното, обжалваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и на това самостоятелно основание.
По разноските:
10
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 620 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие, Преводно нареждане и
Списък на разноските, инкорпориран в Жалбата и от страна на АНО – 80 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния Съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноските за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая са представен Договор за правна защита
и съдействие и Платежно нареждане, видно от които е заплатено по банков
път адвокатско възнаграждение в размер на 620 лв. Основанието по чл. 78, ал.
5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се
свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото.
В този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар,
заплатен от жалбоподателя. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Същевременно в Решение от
25.01.2024 година на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/2022
година по описа на Съда е прието че националните съдилища не са длъжни да
прилагат Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, т.е. Съдът вече не е обвързан с минималните размери на
адвокатски възнаграждения, въведени с Наредбата. Ето защо и настоящия
Съд не е обвързан с прилагането на тази Наредба. В настоящия случай като
съобрази размера на наложената санкция, както и размера на таксата по чл.
10б, ал. 5 от ЗП, действителната фактическа и правна сложност на делото,
11
която е типична за подобен род дела, както и вида на осъществената
адвокатска защита и съдействие, а именно: не само изготвяне на Жалбата,
ведно със Списък на разноските и на Писмена молба по хода на делото, но и
представяне на доказателства и съобразявайки факта, че съображенията на
адвоката за отмяна на НП са принципни, Съдът намира, че заплатения размер
на адвокатския хонорар се явява несправедлив и необоснован, т.е. налице е
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата
при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с
т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по
тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и
Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК до размер от 500 лв. Съдът не намира, че така редуцирания хонорара
(500 лв.) е непропорционален на целта на закона. Т.е. не намира, че този
размер на хонорара цели преследване на нелегитимни цели, както е посочено
в Решение от 25.01.1024 година по дело С-438/2022 година.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
препращането от страна на процесуалния представител на АНО в Писмените
му бележки към Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед
определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, не се споделя
от Съда, тъй като тази Наредба регулира коренно различни отношения и
касае лица, които са материално слаби или със специфични нужди, както и
когато защитата е задължителна съгласно изискванията на процесуалните
закони.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на актове, издадени от органите на АПИ, е отговаряла Агенцията, а
не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице и съгласно §
1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК те следва да се поемат от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган, т.е.
разноските следва да бъдат възложени в тежест на администрацията, към
която се числи наказващия орган), Съдът намира, че следва за посочените
разноски да бъде осъдена именно АПИ.
12
При този изход на делото не се дължат разноски на АНО.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя. Спазени биха били предвидената форма и процесуален
ред. Самото нарушение Съдът би приел, че е описано точно и ясно.
Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е
идентично. Спазена би била административната процедура по съставяне на
Акта и издаване на обжалваното НП.
С измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, брой 105/2018 година) е предвиден нов
начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при
който се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС
с такси на база време (винетна такса) и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. В чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП е предвидено, че всички ППС с обща технически допустима
максимална маса над 3.5 t заплащат такса за изминато разстояние по
платената пътна мрежа като заплащането дава право на ППС, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
ТОЛ системата представлява съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние,
като тази система не представлява автоматизирано техническо средство,
поради което за нея не съществува изискване за сертифициране и ободрение
от Българския институт по метрология (БИМ), т.е. тя не е обект на проверка
от БИМ. В тази връзка е налично по делото Разрешение за строеж № РС-33 от
15.05.2015 година, издадено от Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, относно внедряване на система за автоматизирано
събиране и анализ на данни за пътния трафик по първокласни и второкласни
пътища на територията на Република България, т.е. за извършване на
строително-монтажни работи – автоматичните устройства, записващи пътния
13
трафик се разполагат върху типови стоманени рамки. Отделно от това
посоченото Разрешение за строеж е служебно известно на Съда, тъй като е
публикуваното в ДВ, брой 42 от 09.06.2015 година. Ето защо наведеното
възражение в Жалбата, че техническото средство е неизправно би било
неоснователно.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП, процесното ППС е категория
N3, т.е. МПС, проектирано и конструирано основно за превоз на товари
с технически допустима маса над 12 t - видно от Свидетелството за
регистрация на влекача, технически допустимата максимална маса е 18 000
кг. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при
определяне заплащането на таксите за ползване на платената пътна мрежа от
значение е тяхната технически допустима маса, т.е. максималната маса на
ППС в натоварено състояние, посочена от производителя, допустима за
неговата конструкция и производствено изпълнение съгласно § 6, т. 34 от ДР
на ЗДвП; а не допустимата максимална маса, която съгласно § 6, т. 35 от ДР
на ЗДвП е разрешената максимална маса на ППС в натоварено състояние,
определена за допустима от компетентните органи. Ето защо процесното
МПС е от категория N3 и за него се дължи такса за изминато разстояние по
платената пътна мрежа.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства би се
установило, че процесният влекач е бил управляван от жалбоподателя и се е
движил на посочения в АУАН и в НП участък от пътя на 16.10.2023 година в
12.03.00 часа и че за него не е била заплатена дължимата такса за изминато
разстояние, тъй като не са изпълнени задълженията за установяване на
изминатото разстояние и няма закупена маршрутна карта; както и че
автомобилът и пътят, по който се е движил, попадат в категорията, за която се
дължи пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, т.е. се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура – пътна такса, съгласно Приложение №
2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 година за
утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за които се събира
винетна такса (, приложен в кориците на делото). За извършеното
административно нарушение е бил генериран запис от електронната система
по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, ведно със снимков материал (видеозапис),
представляващ надлежно и годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. Мястото на извършване на
14
нарушението представлява път, за който се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура. Съдът би приел, че автомобилът е бил управляван
от жалбоподателя, поради което и би приел, че правилно е бил определен
субектът на административнонаказателната отговорност, тъй като на него е
съставен АУАН, при което той не е възразил, не е подал Възражение, не е
посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно заседание и
предвид представените в тази насока писмени доказателства от страна на
собственика на процесното ППС. За пълнота на настоящото изложение би
следвало да се има предвид, че действително в Дневните рапорти е посочено,
че в 12.03 часа на процесната дата водачът е бил в покой (почивка) и едва в
12.04 часа е предприел управлението на МПС, но Съдът би счел, че това
разминаване с 1 минута се дължи на различно регулираните часовници на
бордовото устройство и на техническото средство.
В конкретния случай в ППС (влекача) е имало монтирано бордово
устройство, което обаче не е отчитало данни към датата и часа на деянието,
тъй като е било изключено, като в този случай отговорност за установяване на
изминатото разстояние носи водачът, а не дружеството, което генерира
данните от бордовото устройство, тъй като дружеството няма тази
възможност. Отделно от това от Писмото на ТОЛ оператора и приложението
му би станало ясно, че батерията на бордовото устройство е била пълна и е
било изключено много преди часа на заснемането. Не би могло да се приеме,
че бордовото устройство е било повредено към датата и часа на деянието, тъй
като информация че то не работи е подадена към ТОЛ оператора чак на
24.10.2023 година, т.е. 8 дни след датата на деянието, а междувременно през
това време ППС е извършвало транспортна дейност. Ето защо наведеното
възражение в Жалбата, касаещо сключения Договор с ТОЛ оператора би било
неоснователно.
Осъщественото от К. Б. деяние във форма на бездействие би било
съставомерно и по субективен признак, извършено виновно - по небрежност,
доколкото жалбоподателят като водач на МПС с технически допустима маса
над 12 t, който го управлява по пътища, попадащи в обхвата на платената
пътна мрежа е бил длъжен и е следвало да знае изискването и задължението
за заплащане на такса за изминато разстояние, респ. за това, че бордовото
устройство следва да е включено и да отчита данните. В подкрепа на
15
изложеното би било и обстоятелството, че е водач с дългогодишен стаж –
видно от Справката за нарушител/водач.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция
на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. От
друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав
на административното нарушение, Съдът би приел, че процесното деяние не
разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай. И това би било така поради неговия формален характер –
за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат. От друга страна извършеното деяние засяга
обществените отношения, свързани с поддръжката и ремонта на
републиканската пътна мрежа. Във всички случаи се нарушава установения
ред на държавно управление. Задължението за заплащане на такса при
използване на платената пътна мрежа важи еднакво спрямо всички водачи на
МПС, движещи се по републиканските пътища и е императивно, поради
което неспазването му не би могло да бъде подведено под хипотезата на
маловажен случай. Отделно от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения
по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
Административното наказание би било правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не би
съществувала, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по
пряк аргумент от закона би липсвало основание за определянето му под този
минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание,
Съдът би намерил за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание.
НП би било законосъобразно и правилно и в частта на дължимата такса
по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, в размер на 227 лв. Подобно разпореждане би било
16
напълно законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл.
189е, ал. 7 от ЗДвП, приложен по аналогия. Правната разпоредба е
императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане, както
правилно е подходил и АНО, като друго различно разрешение не би следвало.
Съдът би приел, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка,
се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитания в съдебното заседание, проведено на 12.04.2024
година свидетел Н. Д. П.. Писмените доказателствени източници – тези
приложени по АНП и тези, допълнително представени, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за
достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се
възприели и свидетелските показания на Н. Д. П.. Не се установява посочения
свидетел П. да има личностно отношение към жалбоподателя, което да я
провокира да даде показания именно в този смисъл.
По разноските:
В случай на потвърждаване на НП искането за разноски от страна на
АНО би било основателно, но за сумата от 80 лв. Присъденият размер трябва
да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в
явяване в едно съдебно заседание и представяне на Писмени бележки и
доказателства, поради което юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв. е справедливо, като искането за разликата до 150 лв. би следвало да се
отхвърли.
При този вариант на разсъждение неоснователно би било искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1,
вр.ал. 3, т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
17
ОТМЕНЯ НП № BG27102023/1000/Р8-3943 от 19.01.2024 година на
Директора на НТУ към АПИ при Министерството на регионалното развитие
и благоустройството, с което на К. П. Б. с ЕГН ********** от село
............................. , за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв., както и е
определена за заплащане сумата от 227 лв. – такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на НТУ към АПИ при
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за
присъждане на разноски по делото.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура” с адрес: град София, бул.„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ
на К. П. Б. с ЕГН ********** от село ************, сумата от 500 лв.,
представляваща част от направените разноски за адвокатско възнаграждение
по АНД № 177/2024 година по описа на Районен съд – Свиленград, като
ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от 500 лв. до 620 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето
му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
18