О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч,11.01.2021 година
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито
съдебно заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от съдия Константинова в.ч.гр. дело № 733 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Подадена е частна жалба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А.- Франция, чрез от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България, ЕИК *********, чрез юриск.Николета Матева срещу Разпореждане № 260543 от 05.11.2020 г., постановено по ч.гр.дело № 670/2020 година на Тетевенския районен съд.
Жалбоподателят обжалва разпореждането като
неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е отхвърлил
заявлението с мотива, че предсрочната изискуемост на вземането не е обявено на
длъжника.
Като се позовава на ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019
г. на ВКС, заявителят счита, че не може да се игнорира съществуването на
валидно облигационно отношение по договор за кредит при условията, договорени
между страните. Изтъква, че доколкото предсрочната изискуемост не може да бъде
приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяване вноски, а
само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила, то в настоящия случай
длъжникът дължи изпълнение на онази част от дълга, по отношение на която е
настъпил падежът, договорен от страните.
Моли да бъде отменено разпореждането на Тетевенския
районен съд, като неправилно и незаконосъобразно и делото- върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната
жалба е допустима, тъй като е подадена от заявител срещу разпореждане, с което
е отхвърлено заявлението и е спазен срокът по чл. 413, ал.2 от ГПК, поради
което следва да се разгледа по същество.
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до Тетевенския
районен съд от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.- Франция, чрез от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК
********* срещу Недка Василева Радева ,ЕГН
********** ***, за парично вземане в размер на 1618.56 лева главница,
възнаградителна лихва -357.99 лева за периода от 20.11.2019 г. до 20.01.2021
г., мораторна лихва- 112.40 лева за периода от 20.12.2019 г. до 12.10.2020 г.,
законна лихва за забава от момента на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на заявлението, което вземане произтича от договор за
потребителски кредит. Поискал е присъждане и на разноските за производството,
включващи ДТ от 41.78 лева и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Тетевенският районен съд е отхвърлил заявлението,
като е приел, че в заявлението липсват данни, от които съдът може да направи
извод, че длъжникът е уведомен за извършената цесия.
Настоящият въззивен състав намира, че жалбата е
неоснователна.
В т.12 на подаденото от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А. заявление са посочени като обстоятелства, от които
произтича вземането –Договор за кредит № PLUS- 16156440, сключен между страните
на 25.06.2018 г. , по силата на който заявителят е предоставил на длъжника
кредит в размер на 2500.00 лева за срок от 30 месеца- до 20.01.2021 г.,
съгласно погасителен план с 30 месечни вноски в размер на 140.17 лева всяка.
Посочено е, че длъжникът е преустановил плащането на месечните погасителни
вноски на 20.11.2019 г., а на 20.12.2019 г. вземането е станало изискуемо. Заявителят
е вписал, че на 21.05.2020 г. е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение,
с която изрично е обявил кредита за предсрочно изискуем.
С Разпореждане от 27.10.2020 г. Тетевенският
районен съд е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя да
отстрани нередовностите в него – да посочи дали изпратената на 21.05.2020 г.
покана до длъжника за доброволно изпълнение обективира изявлението на кредитора
за обявяване на предсрочната изисуемост на кредита, дали писмото е получено от
длъжника, по какъв начин е уведомен и на коя дата, както и указания във връзка
с определяне размера на претендираните лихви.
На 04.11.2020 г. заявителят е подал
молба-уточнение, в което е посочил, че в изпратената до длъжника покана за
доброволно изпълнение е обективирано изявлението му за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и че длъжникът е уведомен за изискуемостта на вземането при
условията на фингирано връчване по чл.14, ал.2 ЗПК. Уточнил е че претендира и
мораторна лихва в размер на 37.77 лева за периода от 20.12.2019 г. до
13.03.2020 г. ; 40.92 лева мораторна лихва за периода от 14.07.2020 г. до
12.10.2020 г., както и възнаградителна лихва в общ размер на 81.89 лева за
периода от 20.11.2019 г. до 20.12.2019 г., като не поддържа искането за
присъждане на възнаградителна лихва до края на срока на договора.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло изводите на районния съд, изложени във връзка с датата на настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, тъй като са правилни и съобразени с указанията на ВКС в т.18 на ТР № 4/2014 г. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем е действие, предхождащо сезирането на съда по реда на ГПК.Както обективното настъпване на условията за предсрочна изискуемост, така и субективният момент- обявяването ѝ, има значение за определяне на момента, от който цялото вземане е станало изискуемо и оттам- началната дата на наказателните лихви и/ или погасителната давност и др. Категорично е прието от ВКС, че: „Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ.” В случая заявителят е посочил в уточняващата молба, че длъжникът е уведомен за изискуемостта на вземането при условията на фингирано връчване по чл.14, ал.2 ЗПК. Тази разпоредба на закона е приложима единствено при промяна в лихвения процент, при който е сключен договора за кредит, но не и при хипотезата на обявяване на предсрочна изискимост, поради което следва да се приеме, че длъжникът не е уведомен редовно.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че районният съд е следвало
да уважи заявлението за вноските с настъпил падеж. Подобно искане в заявлението
не е направено, но с оглед данните по делото това е и невъзможно, поради
липсата на информация относно това какви суми е изплатил длъжникът по договора
за кредит, до коя дата е плащал и каква част от главницата и лихвите е погасил.
В жалбата също не се посочва размерът
на главницата и лихвите, които са с настъпил падеж, поради което липсва каквато
и да било яснота по този въпрос.
С оглед горното съдът намира, че заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК следва да бъде отхвърлено. Достигайки до същия краен извод, Тетевенският
районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 260 543 от 05.11.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 670 по описа за 2020 година на Тетевенския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А.- Франция, чрез от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България, ЕИК *********, гр.София, ж.к. „Младост4”, „Бизнес парк София”,сграда 14, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Недка Василева Радева, ЕГН ********** ***.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: