Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2368 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ.
Ищецът – С.Г.П., твърди, че като управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество „М.“ ЕООД в ТР при АВ е вписано лицето М.Е.П., което е починало на 24.02.2018 г. Посочва, че в продължение на повече от три месеца след смъртта му, не са предприети действия за вписване на нов управител на ответното дружество. С оглед на това ищецът моли съдът на основание чл. 155, т. 3 ТЗ да постанови решение, с което да прекрати дружеството „М.“ ЕООД.
Ответникът - „М.“ ЕООД, оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че дружеството вече е прекратено в хипотезата на чл. 157 ТЗ.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предмет на предявения в процеса конститутивен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ е упражняване на уреденото в закона потестативно право на прокурора да поиска прекратяване на едно търговско дружество с правноорганизационна форма ООД.
Настоящият съдебен състав се е произнесъл по допустимостта на предявения конститутивен иск с определение, постановено на 17.07.2019 г. като го е счел за недопустим и на основание чл. 130 ГПК е върнал исковата молба, с която той е заявен за разглеждане пред съда. Този акт, обаче, е отменен по реда на инстанционния контрол от Софийски апелативен съд с определение от 02.10.2019 г., по ч.гр.д. № 4331/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО- 13 състав. В него въззивният съд се е произнесъл, че предявения с искова молба с вх. на СГС № 146369/ 08.11.2018 г. иск е допустим. Това определение на основание чл. 278, ал. 3 ГПК е задължително за настоящия състав, поради което той следва да го разгледа по същество като се произнесе дали в полза на прокуратурата е възникнало потестативното право да поиска прекратяване на ответното търговско дружество, което е регламентирано в чл. 155, т. 3 ТЗ, което става при осъществяване на следните елементи от фактическия състав: 1) дружеството да няма вписан в търговския регистър управител; 2) това фактическо състояние да е продължило повече от три месеца.
Дружеството, чието прекратяване се иска с предявения конститутивен иск, е такова, в което капиталът се притежава от едно лице - еднолично ООД. Фактът, при настъпване на който в случая се твърди, че е възникнало потестативното право за прекратяване на едноличното ограничено отговорно дружество, е смъртта на физическото лице, което е изпълнявало правомощията на негов управител, което лице е и едноличен собственик на капитала му.
Смъртта на едно физическо лице е уредено в закона като основание за прекратяване на търговско дружество в следните случаи: 1) тогава, когато то е едноличен собственик на капитала на едно търговско дружество с ограничена отговорност /в чл. 157, ал. 1 ТЗ е предвидено, че дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността/; 2) тогава, когато то е управител на търговско дружество с ограничена отговорност и след смъртта му в продължение на три месеца не е избрано друго лице, което да управлява дружеството, при което се стига до фактическото състояние на липса на вписан дееспособен управител / чл. 155, т. 3 ТЗ/. В посочените две разпоредби на чл. 157, ал. 1 ТЗ и чл. 155, т. 3 ТЗ са уредени две различни основания, при настъпване на които се стига до една и съща правна промяна, а именно прекратяване на търговското дружество, като разликата е, че в хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ прекратяването настъпва по силата на закона, а в тази на чл. 155, т. 3 ТЗ прекратяването настъпва в резултат на упражняване на потестативно право, което възниква за прокурора да поиска от съда да постанови тази правна промяна с конститутивно съдебно решение.
Налице са случаи, при които едно физическо лице е както едноличен собственик на капитала на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, но така също и негов управител. Такъв е и настоящия, в който след извършена служебна справка в търговския регистър се установява, че физическото лице М.Е.П. е вписана както като едноличен собственик на капитала на „М.“ ЕООД, чието прекратяване се иска съдът да постанови, а така също и като управител на това дружество. В тези случаи фактът на смъртта на едно и също физическо лице би представлявало основание за прекратяване на дружеството съгласно всяка една от цитираните две правни норми – и съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ, тъй като починалото физическо лице е едноличен собственик на капитала на търговското дружество, и съгласно чл. 155, т. 3 ТЗ, тъй като починалото физическо лице е и управител на това дружество. Ако се приеме, че при един и същи факт са приложими и двете основания за прекратяване на търговското дружество, то ще се стигне до това, че в зависимост от това коя ще се избере да се приложи, ще се счита, че една и съща правна промяна настъпва от осъществяването на различни обстоятелства и от различни моменти – при прилагане на чл. 157, ал. 1 ТЗ тя ще настъпи по силата на закона със смъртта на едноличния собственик, а при прилагане на чл. 155, т. 3 ТЗ тя ще настъпи по силата на съдебното решение, от момента на влизането му в сила. Това е недопустимо. Ето защо трябва да се направи извод, че в тази хипотеза ще се прилага само една от двете правни норми. Съдът счита, че това е разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ, която е специална спрямо общата такава на чл. 155 ТЗ, тъй като в нея е уреден частен случай на прекратяване на едно ограничено отговорно търговско дружество тогава, когато капиталът му се притежава от едно физическо лице и това физическо лице почине. Въвеждането в закона на тази изрична разпоредба е съобразено с особеностите, които са налице при органите на управление на едноличното ограничено отговорно дружество, които произтичат от липсата на членствена структура при него и които се свеждат до това, че при него едноличният собственик на капитала е върховният орган на това дружество, тъй като съгласно чл. 147, ал. 2 ТЗ в неговото правомощие е решаването на въпросите от компетентността на общото събрание, но също така е и негов волеизявяващ орган – негов управител съгласно чл. 147, ал. 1 ТЗ, когато не е възложил тези функции на друго, избрано от него лице. Следователно в случаите, в които едноличният собственик на капитала на едно ограничено отговорно дружество не е овластил лице, което да упражнява правомощията на управител, той изпълнява функциите както на върховен орган на дружеството, така и на негов управител. Това от своя страна означава, че при смърт на едноличния собственик-физическо лице, се стига до положение, в което и двата органа на управление на дружеството – и волеобразуващият и волеизявяващият, не могат да функционират – няма кой да формира воля от името на юридическото лице и няма кой да я изявява. Съществуването на такова дружество е напълно безпредметно, предвид липсата на органи, чрез които то да участва в търговския оборот. Именно с оглед на тези специфични правни последици в закона е уредено и специално основание и различен ред и момент, от който настъпва прекратяването на такова дружество. Наличието на специална правна норма изключва възможността при осъществяване на факти, които са предвидени в хипотезиса й, да не се прилагат последиците, предвидени в нея, а да се прилагат тези, уредени с друга обща норма.
С оглед на всичко изложено трябва да се приеме, че при смърт на физическо лице, което е едноличен собственик на капитала на едно ограничено отговорно дружество и негов управител, приложение намира специалната норма на чл. 157, ал. 1 ТЗ и това търговско дружество се счита прекратено по силата на закона със смъртта на физическото лице, което е едноличен собственик на капитала му, ако не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците не поискат да продължат дейността му. Наличието на специален ред изключва приложението на общия такъв по чл. 155, т. 3 ТЗ, което означава, че в тази хипотеза за прокурора изобщо не възниква потестативното право да поиска от съда да постанови прекратяването на търговското дружество поради липса на вписан управител в продължение на период от три месеца. В този смисъл се е произнесъл и ВКС в Решение № 73 от 21.06.2019 г., постановено по т.д. № 2413/2018 г. по описа на ВКС, I т.о.
От представеното по делото удостоверение за наследници, издадено на 31.08.2018 г., се установява, че на 24.02.2018 г. е настъпила смъртта на М.Е.П., която е вписана както като едноличен собственик на капитала на „М.“ ЕООД, така и като управител на това юридическо лице. От този документ е видно и това, че починалото лице е оставило един наследник по закон – своя син Д.-З.Е.Г., който не е изразил воля, че желае да продължи дейността на дружеството „М.“ ЕООД за периода от датата на смъртта на неговия наследодател до момента, т.е. за време, което е повече от една година. Ето защо трябва да се приеме, че не иска да направи това. В тази насока е и изричното изявление, обективирано в декларация от 11.09.2018 г., намираща се на л. 17 от делото на СГС, което е направено от това лице, чрез неговия баща предвид факта, че към този момент то е непълнолетно. Освен това от съдържанието на обявения в търговския регистър учредителен акт на „М.“ ЕООД, който е актуален към датата на настъпване на смъртта на едноличния собственик на капитала му, се установява, че в него липсва клауза, с която да се дерогира нормата на чл. 157, ал. 1 ТЗ.
При съобразяване на така доказаните по делото обстоятелства, съдът счита, че в производството се установява, че са настъпили всички факти /положителни и отрицателни/, предвидени в нормата на чл. 157, ал. 1 ТЗ, което означава, че предвидената в нея правна промяна, а именно прекратяване на търговското дружество „М.“ ЕООД по силата на закона, трябва да се приеме за настъпила. За дата на прекратяване на дружеството съдът приема датата на смъртта на едноличния собственик на капитала, която е 24.02.2018 г., в каквато насока е правилото, предвидено в чл. 157, ал. 1 ТЗ. След като едноличното търговско дружество считано от 24.02.2018 г. е прекратено по силата на закона при наличие на предпоставките на чл. 157, ал. 1 ТЗ, то няма как същата тази правна промяна, която вече е настъпила, да бъде постановена повторно от съда при уважаване на предявения от прокурора конститутивен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ. Ето защо и доколкото съдът не може въз основа на така установените факти да направи извод за това, че за прокурора липсва правен интерес от предявяване на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, защото е обвързан от задължителните указания на САС относно неговата допустимост, то трябва да го отхвърли като неоснователен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 11 ГПК разноските за заплащане на държавна такса в размер на 80 лв. и възнаграждение на особен представител в размер на 300 лв., от заплащане на които ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да останат в тежест на държавния бюджет, със средства от който те са поети.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.П. срещу М.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, Силвър център, *******, иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството „М.” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: