ПРОТОКОЛ
№ 51
гр. Бургас, 29.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно
гражданско дело № 20242000500018 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивникът ищец Г. П. Г. , редовно призован, не се явява, вместо
него адв. Л. Г..
Въззивникът ответник: “Застрахователно акционерно дружество
Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, редовно уведомено, не изпраща
представител.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 2152 от 28.02.2024 г. от
процесуалния представител на дружеството юрисконсулт К., която сочи, че
поради служебна ангажираност няма да взема участие в днешно съдебно
заседание, но моли да се даде ход на делото при липса на процесуални
пречки, поддържа въззивната жалба, претендира разноски, прави възражения
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
По хода на делото:
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
1
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва , съгласно свое Определение
№ 46 от 30.01.2024 г., с което са приети за допустими въззивните жалби на
“Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД и
на Г. П. Г. против решение № 1103 от 25.10.2023 г., постановено по гр. д. №
721/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и е оставено без уважение
доказателственото искане на Г. П. Г. за разпит на свидетел във въззивното
производство.
АДВ. Г.: Поддържам въззивната жалба. Няма да соча нови
доказателства. Нямам доказателствени искания. Оспорвам въззивната жалба
на срещната страна по съображения, които съм изложил подробно в писмения
отговор по повод същата жалба на ответното дружество. Моля да дадете ход
по същество. Представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства по делото.
ДАВА ход на устните състезания.
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да присъдите допълнително претендираната с настоящата въззивна
жалба от ищеца сума, по съображенията, които подробно съм изложил във
въззивната жалба и няколко допълнителни съображенията, които ще изложа.
На първо място, съдът не е отчел тежестта и броя на травмите,
съобразно установената актуална съдебна практика за сходни случаи на лица
2
с идентични увреждания. Обезщетения за подобни случаи се присъждат в
рамките между 60 000 лв. до 120 000 лв., а дори и до 150 000 лв. съм виждал,
за средни телесни повреди, сходни с тези на ищеца. В хода на
първоинстанционното производство се установи, че в резултат на скъсаните
ставни връзки, при ищеца се е получило много тежко нелечимо и пожизнено
усложнение - постфлебитен синдром, което е и трайно. То, съгласно
задължителните разяснения, дадени в ППВС № 4/1968 г., следва да се вземе в
предвид и да се включи в обхвата на търсеното и дължимо обезщетение.
Установи се категорично и безспорно, че то създава не само двигателни
затруднения значителни и то ежедневни, а е необходимо да се извърши
операция, но вместо това, ако се извърши такава, тя би представлявала със
сигурност опасност за живота на пострадалия. Това бе разяснено както в
допълнителните устни разяснения на вещото лице пред първата съдебна
инстанция, изготвило медицинската експертиза, така и посочено в самата
експертиза. Същевременно, ноторно известно по смисъла на чл. 152, ал. 1 от
ГПК, а именно нуждаещо се от доказване обстоятелството, че предвид
установена трайно намалена двигателна активност на пострадалия и
ежедневни неудобства свързани с това, той не само е търпял, но и ще търпи и
ще продължава до края на живота си да търпи социално-битови ограничения
и неудобства, които са ежедневни.
По отношение на съпричиняването, считам, че то е недоказано, а също
така и неоснователно. В писмения отговор съм развил подробни съображения.
В този смисъл е налице и богата съдебна практика, считам служебно известна
на настоящия съдебен състав, че опасната зона се изчислява ако ударът беше
настъпил при правомерно движение, с правомерна скорост, в лентата за
движение където се е движел водачът. Установи се обаче, че той се е движил
неправомерно, като след възприемане на пешеходеца се е отклонил в ляво и
ударът е настъпил в насрещната за него пътна лента. Ето защо, в този смисъл
е и практиката на ВКС, не може да се приеме съпричиняване.
Твърденията във въззивната жалба на ответника, че попада в опасната
зона, в този случай са несъстоятелни и правно необосновани. Вещото лице
автоинженер изтъкна след подробен разпит, че ако водачът на мотоциклета
беше продължил движението си в средата или в крайна дясна лента, където е
негово задължение да се движи, то удар с пешеходеца не би настъпил, което
3
води до обоснования извод, че единствена причина за ПТП, което е
настъпило с пешеходеца, е неправомерното поведение на този водач, който е
застрахован при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Нямам какво друго да добавя.
Моля да обсъдите подробно съображенията във въззивната жалба и
тези в писмения отговор, като претендирам и адвокатско възнаграждение
съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, както за осъществена безплатна правна
помощ, така и такова, което е за писмения отговор.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще произнесе решението си
в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.10 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4