Р Е Ш Е Н И Е
№ 335
гр. Русе, 20.12. 2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Русе, девети състав, в публичното заседание на седми декември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Цветелина Димитрова като разгледа
докладваното от съдия
Дякова административно дело № 359 по описа за 2023
година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 211 от ЗМВР /Закон за Министерството на вътрешните работи/,
вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано
по повод постъпила жалба от Д.В.Й. ***, чрез процесуален представител адв.Е.Т. ***
срещу Заповед № 336з-1981 /31.05.2023г. на Временно преназначен на длъжност /ВПД/ Директор
на Областна дирекция на МВР / ОДМВР/ Русе. Със заповедта на жалбоподателя, в
качеството му на началник група Охранителна полиция към Районно управление /РУ/ Сливо поле при ОДМВР-Русе
е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 204, т. З, чл. 197
ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 200, ал.1, т.11, пр.2 от ЗМВР — „неизпълнение на
заповеди на министъра на вътрешните
работи", считано от датата на връчване на заповедта. Служителят е
предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1
от ЗМВР в срока на наложеното му наказание, ще му бъде наложено по-тежко
такова.
В жалбата и в
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че
заповедта е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и противоречието и с материалния закон. Твърдят се
нарушения на чл.59 от АПК, като се посочва, че заповедта е немотивирана, както
и че в нея не са изложени в пълен обем фактическите и правни основания за
издаването й. Посочва се, че наказанието е наложено след изтичане на
преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, с оглед посочените дати на
извършване на дисциплинарните нарушения. В съдебно заседание се излагат
съображения, че жалбоподателят не е адресат на заповедта, която се сочи за
нарушена от него - Заповед № 8121з-108/28.01.2022г. на Министъра на вътрешните работи, поради
което не е налице и дисциплинарно нарушение, извършено от него. Предвид
изложеното считат, че не е доказано дисциплинарното нарушение за което е
ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
Така изложените
аргументи в жалбата сочат на основания, разписани в АПК за отмяна на
индивидуалния административен акт. В с.з. се изтъкват съображения, че
предсрочната отмяна на атакуваната заповед с издадената на основание чл.213,
ал.2 от ЗМВР Заповед рег. № 336з-3256/11.09.2023 г./л.39 дело/ на ВПД Директор
на ОД МВР Русе не е основание за прекратяване на делото, тъй като въпреки
изричното искане от жалбоподателя, атакуваната заповед не е оттеглена при реда
и условията на чл. 156, ал.1 от АПК, поради което с последващата заповед е
заличено наложеното наказание, но не и факта на извършеното нарушение. Изтъкват
морални съображения, които ги мотивират да искат отмяната по съдебен ред на
заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание. Претендират се и
направените в съдебното производство разноски по представен списък.
Ответникът по
жалбата, директорът на ОДМВР Русе, чрез процесуален представител – гл.
юрисконсулт Г. Д. я оспорва като неоснователна.
Считат, че производството следва да бъде прекратено, на основание чл. 159,
т.4 от АПК, поради липса на правен интерес от оспорване, предвид издаването на
последващата заповед за предсрочна отмяна на заповедта, с която е наложено
дисциплинарното наказание. Претендират
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд
Русе, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка
на събраните по делото доказателства и направената проверка за законосъобразност,
съгласно чл.168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Фактите
:
Не се спори, че през
периода 01.04.2022г. до 30.09.2022г., старши инспектор Д.В.Й. е изпълнявал
длъжността Началник на група „Охранителна полиция“ към
Районно управление Сливо поле при ОДМВР –
Русе. Това обстоятелство се установява от кадровата справка с № 336р-3574 от
23.01.2023г./л.173/ от приложената преписка.
По повод сигнал №
812102-1338/21.09.2022 г., за който не са приложени материали в адм. преписка,
на комисар И. Г. -
началник на отдел „Разследване” в ОДМВР -
Русе, относно неправомерни действия на ръководни служители от дирекцията
- началници на РУ към ОДМВР да пътуват от местоживеенето до местоработата си
със служебен автомобил, била издадена министерска заповед /МЗ/
№ 8121з-1366/13.10.2022г., и съставена комисия при дирекция „Инспекторат" към МВР,
която да извърши проверка на ОДМВР – Русе, свързана със сигнала. След проверката комисията изготвила Доклад №4575р-2466 от 22.11.2022г./л.93-173
пр./, в който отразила направените констатации и зводи. При
проверката комисията установила, видно от т.4 от нейния доклад с № 4575р-2466
от 22.11.2022г. /л.93-126 от адм. преписка/,
че така изнесената информация по отношение на твърдението за неправомерно
ползване на служебен автомобил от ръководни служители на няколко районни
управления към ОДМВР-Русе, сред които и
Началника на РУ Сливо поле – гл. инсп.К. К.
и ст.инспектор Д.В.Й. - началника на група „Охранителна полиция“ към РУ Сливо
поле при ОДМВР–Русе се потвърждава. Провели и допълнителен разговор с подателя
на сигнала – И. Г. Приели, че по безспорен начин се доказва, че тези служители
са използвали зачислените към РУ служебни автомобили неправомерно. Относно ст.инспектор Д.В.Й. е посочено, че той,
заедно с гл. инсп.К. К., ползвал
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *****,
зачислен на РУ - Ветово при ОДМВР
Русе за придвижването им от гр. Русе, където
двамата живеят, до гр. Сливо поле, където е местоработата им и обратно,
без наличие на служебна необходимост. Така с действията си двамата служители на ОДМВР
Русе нарушавали
МЗ№8121з-108/28.01.2022 г. Няма спор, че всички
служители на РУ – Сл.поле са били запознати с посочената заповед, за
което свидетелства и съставеният протокол от м.02.2022г. /л.30 пр./ за
запознаване на служителите от РУ Сл.поле с цитираната заповед, действаща за
периода на проверката. Самата заповед на министъра на МВР /л.38 дело/ е
издадена с цел определяне на реда за ползване на служебните автомобили от
ръководни служители в МВР – заместник- министри, главен секретар, адм.секретар, директори на СДВР и ОДМВР и директори на
други дирекции.. Комисията е поискала допълнителни сведения от
началника на РУ-Сливо поле. Проверила е пътните книжки на зачислените към
съответните РУ служебни автомобили. Направила е справка за изминатите км и
изразходвано гориво. В отделни точки в доклада комисията е разгледала и описала
какво констатира относно неправомерното
ползване на служебните автомобили от началниците на тези РУ. В т.4 е разгледан случая
с началника на РУ-Сливо поле-К. К., за който е посочено, че той ползвал лек автомобил „Фолксваген
Пасат" с рег. № P 0888 PС, зачислен на РУ – Сливо поле при ОД на МВР -
Русе за придвижването си от гр. Русе, където живее, до гр. Сливо поле, където е
местоработата му и обратно, без наличие на служебна необходимост. В т.4 от доклада се посочва, че заедно с
началника на РУ Сливо поле пътувал и
ст.инспектор Д.В.Й. – началник група ОП в РУ Сливо поле, който също по този
начин нарушавал министерската заповед за ползване на служебните автомобили.
Комисията е поискала допълнителни сведения от началниците на РУ–Бяла,
РУ–Ветово, РУ–Две могили, РУ–Сливо поле, Второ РУ–Русе, служител и при Второ РУ – Русе и от Д.Й. /не се намират
в адм. преписка/. В отделни точки в доклада комисията е разгледала и описала
какво констатира относно неправомерното
ползване на служебните автомобили от началниците на тези РУ. В т. 4/л.111 пр./ от
него е разгледан случая, който основно се отнася за началника на РУ – Сливо
поле, като бегло се уточнява, че с него пътувал и жалбоподателят. Комисията не
намира за спорно, че управлението на служебния автомобил „Фолксваген Пасат",
числящ се на РУ – Сливо поле, е възложено на началника на Районно управление – Сливо
поле, както и на други служители от РУ – Сливо поле, сред които жалбоподателят
Д.Й.. Проверката на заповеди №№ 336з-484/25.02.2022г., 336з-1607/14.06.2022 г.,
336з-1992/15.07.2022 г. и 336з-285/30.09.2022 г. / л.30 – 36 от делото/, издадени
на основание чл.35, ал.2 от Вътрешните правила за организация на
експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на пътните
превозни средства, плавателна и летателна техника на МВР от директора на
Областна дирекция на МВР - Русе сочело, че според тези заповеди, служебният
автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № ***** местодомува на 1. Паркинга пред
РУ – Сливо поле; 2. Паркинга във вътрешния двор на ОД на МВР – Русе и 3. Паркинга
във вътрешния двор на Второ РУ - Русе. Комисията установила още по разгледаните
обстойно пътни книжки обр. 42 серия ЕВ с контр. № 440597, ЕВ с контр. № 440576 и ЕВ с контр. № 452739,
че за първо, второ и трето тримесечие служебен автомобил „Фолксваген Пасат",
за периода от 01.02.2022 г. до 30.09.2022 г. се движил в извънработно време,
преди 08:30 ч., по маршрут от ОДМВР - Русе към РУ – Сливо поле и след 17:30 ч.
по маршрут РУ – Сливо поле към Второ РУ – Русе. Установено е, че преди 08,30ч.
и след 17,30ч. в работни дни автомобилът е ползван от гл.инсп.К. и ст.инсп.Й. за периода
01.07.2022г.-30.09.2022г., като на 20-21-07.2022г. е записан час на излизане
07,30ч. и връщане 17,15ч. по маршрут Русе-Сливо поле-Русе с водач ст.инсп.Й., тъй като гл.инсп.К. е бил в отпуск. Установено е, че пътните
книжки на служебния автомобил за посочения период били попълнени и подписани от
жалбоподателя. Сравнена била информацията от пътните книжки с тази от АИС
„Пътна карта“. Снетите били сведения от служители на Второ РУ на ОДМВР Русе,
както и сведения от жалбоподателя. Според всички тях жалбоподателят, като служител на РУ – Сливо
поле към ОД на МВР-Русе управлявал служебния автомобил и го паркира във
вътрешния двор на Второ РУ - Русе. Комисията приела, че липсват данни за
ползване на служебните автомобил по служебна необходимост относно тези
движения. Изводът й бил, че така с поведението си ст.инспектор Д.Й. е нарушил
служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР - „неизпълнение
на заповед на министъра на вътрешните работи”. Идентични са изводите относно
пътуващия със същия автомобил Началник на РУ Сливо поле и по отношение на
останалите началници на районни управления - РУ – Бяла, РУ - Две Могили, РУ -
Ветово. В т.2.3 от доклада е направено предложение директорът на ОД на МВР-Русе
да вземе отношение към установените данни за извършени от служители на
дирекцията дисциплинарни нарушения.
На база на
установеното в доклада, със Заповед №336з-76 от 09.01.2023г./л.17 пр./ Директорът
на ОД на МВР – Русе е възложил проверка на получените данни за извършено
дисциплинарно нарушение от държавен служител в ОД на МВР-Русе - ст.инспектор Д.Й.
– използване на служебен лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ****** за
придвижване от гр.Русе, където живее до гр.Сливо поле, където работи, за
времето 01.04.2022г. до 30.09.2022г., с изключение на периодите, в които е
ползвал отпуск на различни основания, с което е нарушил разпоредбите на МЗ №
8121з-108/28.01.2022 г. относно реда за ползване на служебни автомобили от
ръководни служители в МВР, използвайки служебен автомобил „Фолксваген Пасат",
без наличие на служебна необходимост. В т. 2 – проверката е възложена на
комисия с председател П. П. - ВПД началник на Сектор „Криминална полиция“ при
Второ РУ към ОД на МВР - Русе и още 2-ма члена, служители в ОД на МВР-Русе. В
т. 5 е даден едномесечен срок за изготвяне на писмена справка за резултата от
проверката. Д.Й. е запознат със заповедта на 19.01.2023г. По предложение/л.20
пр./на председателя на комисия срокът на проверката е удължен с два месеца със
Заповед 336з-486/06.02.2023 г./л.21-22 пр./,като Д.Й. е запознат със заповедта на 09.02.2023г.
По време на
проверката комисията е снела писмени обяснения от служители, имащи
съпричастност към предмета на проверката и от проверявания служител, изискала е
от Началника на РУ Сливо поле заверено копие от протокола за запознаване на
служителите със Заповед № 8121з-108/28.01.2022г., изискала е от началник Сектор
УССД при ОД на МВР-Русе заверено копие на пътните книжки от 01.04.2022г. до
30.09.2022г. на автомобил „Фолксваген Пасат" и документи, регламентиращи
ползването и местодомуването на
автомобила. В с.з. от ответната страна са представени коментираните в справката
заповед № 336з-484/25.02.2022г./л.30/за възлагане на управлението на служебния
автомобил „Фолксваген Пасат", с която управлението е възложено на служители на РУ Сливо поле, сред които в т.16
е посочен Д.Й., както и заповеди 336з-1607/14.06.2022 г./л.32 дело/, 336з-1992/15.07.2022
г./л.34 дело/ и 336з-2651/30.09.2022/л.36 дело/ г., от които е видно, че
управлението на процесния автомобил е възложено включително и на Д.Й..
Установено е местодомуването на автомобила. Комисията е снела обяснения от
податела на сигнала И.Г., който потвърдил, че е налице порочна практика началници на РУ да пътуват от местоживеенето до местоработата си със служебни автомобили.
На 06.04.2023г. в
ОД на МВР – Русе за резултата от извършената проверка е постъпила изготвена справка
/л.11-16пр. /, подписана от председателя на комисията, назначена със Заповед
№336з-75 от 09.01.2023г. директорът на ОД на МВР – Русе и нейните членове. Д.Й.
е запознат с нея на 05.04.2023г.
В справката се
посочва, че със Заповед №336з-334 от
08.02.2022г. на директора на ОДМВР
Русе упрлавлението на лек автомобил
„Фолксваген Пасат" с рег.№ ******* е възложено на 17служители от РУ Сливо поле, сред които и
ст.инсп.Д.Й.. Със заповеди № 336з-484/25.02.2022г., №
336з1607/14.06.2022г.,№336з-1992/15.07.2022г. и № 336з-2651/30.09.2022г.
директорът на ОД МВР Русе определя
местодомуването на сл.автомобил на
паркинга пред РУ Сливо поле, паркинга на вътрешния двор на ОДМВР Русе и
паркинга на вътрешния двор на Второ РУ Русе. В пътните книжки на същия автомобил многократно е отразено пътуване в
08,30ч. по маршрут Второ РУ Русе към РУ Сливо поле и след 17,30ч. по маршрут РУ
Сливо поле - Второ РУ Русе, като ползвател на автомобила е вписан ст.инспектор Д.Й..
В справката е
прието, че за периода 01.04.2022 г. до 30.09.2022 г., с изключение на
периодите, в които е ползвал отпуск на различни основания, ст. инспектор Д.Й. е
извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1,
пр. 3 от ЗМВР - „Неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи и
преките ръководители“, което деяние е съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11,
пр. 2 и пр.5 от ЗМВР - „неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните
работи и преките ръководители”, изразяващо се в нарушение на т. 5, пр. 1 от МЗ
8121з-108/28.01.2022 г., относно реда за ползване на служебни автомобили от
ръководни служители на МВР, - „ да не допуска използването на служебни автомобили за
лични цели, както и местодомуването на автомобили на места, различни от
определените за гариране на служебни автомобили на МВР“, за което се предвижда
налагане на дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца до една
година.
В справката разследващата
комисия от служители на ОДМВР-Русе е обсъждала материалите, приложени към писмения доклад с рег.№
4575р-2466/22.11.2022г., като съгласно нея е необходимо да бъде уведомена
Дирекция „Инспекторат" към МВР с резултатите от проверката.
На 12.04.2023г.
е отправена покана/л.8 пр./ до ст. инспектор Д.Й. за изслушване по повод,
постъпилата при директора на ОД на МВР – Русе, справка и материалите от
проведената срещу него проверка, връчена му на 13.04.2023г.
На посочената в
поканата дата и час Д.Й. е дал обяснение, за което е съставен и протокол рег. №336з-12330/л.6 пр./ В него е
записано, че той не е използвал автомобила „Фолксваген Пасат“ за лични нужди
през посочения период .
На 31.05.2023 г.,
директорът на ОД на МВР Русе издал оспорената в настоящото производство Заповед
№ 336з-1981, с която на ст. инспектор Д.Й., в качеството му на началник на
група „Охранителна полиция“ към на РУ –
Сливо поле при ОД на МВР - Русе е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание" за срок от шест месеца, на
основание чл. 204, т. З, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194., ал 2, т. 1, пр. 3 от ЗМВР и чл. 200, ал.1, т.11, пр.2 от ЗМВР — „неизпълнение на заповеди на
министъра на вътрешните работи",
считано от датата на връчване на заповедта. Служителят е предупреден, че при
извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1 от ЗМВР в срока
на наложеното му наказание, ще му бъде наложено по-тежко такова. Заповедта е
връчена на 01.06.2023г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 13.06.2023г. чрез
дисциплинарнонаказващия орган – Директора на ОД МВР Русе до Административен съд
Русе, като на 16.06.2023г. е образувано настоящото съдебно производство.
Със Заповед №
336з-3256/11.09.2023г. /л.39 дело/ на ВПД Директор на ОД МВР Русе, на основание
чл. 213, ал.2 от ЗМВР и чл.73, т.2 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г.
за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните
работи е отменена предсрочно Заповед № 336з-1981 от 31.05.2023г., с която е
наложено дисциплинарното наказание „Порицание“.
Със Заповед №
336з-3811 от 10.10.2023г./л.17 дело/ на ВПД Директор на ОД МВР Русе, на
основание чл. 213, ал.5, вр. ал.4 и ал.2 от ЗМВР е заличено дисциплинарното
наказание „Порицание“, наложено със Заповед № 336з-1981 от 31.05.2023г.
При така
установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи :
Към момента на
подаване жалбата е допустима. Същата е подадена в законоустановения 14 дневен
срок от съобщаването. Оспорването е от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация и интерес от оспорване, пред
местно компетентния административен съд. В хода на делото и преди постановяване
на решението ответната страна поставя въпроса за допустимостта на жалбата, като
счита, че същата следва да бъде оставена без разглеждане и производството да
бъде прекратено поради липса на правен интерес от обжалване, предвид издадените
последващи заповеди, с които е отменена предсрочно заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и същото
е заличено. Съдът не споделя доводите на ответната страна и счита, че делото следва да се разгледа по същество, тъй
като въпреки последващите заповеди на дисциплинарнонакзващия орган, за
жалбпоподателя е налице правен интерес от оспорване на акта. Това е така, тъй
като с последващите си действия дисциплинарнонакзващият орган не е оттеглил атакуваната заповед по
реда и условията на чл. 156,ал.1 от АПК, с което да заличи изобщо от правния
мир атакуваната заповед и нейните последици за наказания служител. С издаването
на Заповед № 336з-3256/11.09.2023г. /л.39 дело/ на ВПД Директор на ОД МВР Русе,
на основание чл. 213, ал.2 от ЗМВР и чл.73, т.2 от Инструкция № 8121з-877 от
06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на
вътрешните работи е отменена предсрочно Заповед № 336з-1981 от 31.05.2023г., с
която е наложено дисциплинарното наказание „Порицание“. Тази заповед има
действие само напред във времето и с нея се отменят правните последици от
наложеното наказание само занапред. Видно от оспорената Заповед № 336з-1981/31.05.2023г.
дисциплинарното наказание е наложено, считано от датата на връчване на
заповедта, т.е от 01.06.2023г. До датата на отмяната на заповедта - 11.09.2023г.
жалбоподателят е понесъл част от наказанието. Настъпили са нови обстоятелства,
посочени в мотивите на отменителната заповед
– изтекъл е повече от половината от срока на наказанието, служителят е показал добри
резултати в изпълнение на служебните си задължения, поради което
административният орган е приел, че наложеното наказание е постигнало целта си,
поради което и предвид възможността, която има по реда на чл.213, ал.2 от ЗМВР
предсрочно е отменил заповедта, след което наказанието е заличено със заповед,
в която не са изложени сериозни мотиви. Действително, в представената кадрова
справка на жалбоподателя е посочено, че не са налице дисциплинарни наказания,
които да не са заличени, но това не означава, че служителят не е понесъл, макар
и част от дисциплинарната отговорност за нарушение, което е признато за
извършено, макар и заличено. В този смисъл последиците от отмяната на заповедта
и заличаването на наказанието не са приравнени
с последиците от оттегляне на заповедта по смисъла на чл.156, ал.1 от АПК, поради което съдът приема, че е налице правен интерес от оспорване и след
издаване на отменителната заповед, именно по морални съображения, каквито се
изтъкнаха от страна на жалбоподателя.
По същество на
спора съдът намира жалбата за основателна. Съгласно чл. 204 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със
заповеди, издадени по т.3 от същата норма от „ръководителите на структурите по
чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски
длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а
за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности –
наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 “. В настоящия случай, предвид вида на наложеното дисциплинарно
наказание /по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/ и длъжността, която заема
дисциплинарно- наказващият орган - директор на ОД на МВР Русе е безспорно, че административният акт е издаден
от компетентен орган.
Според чл. 210, ал.
1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта. В процесния случай е спазена е предвидената
в закона писмена форма. Актът съдържа от формална страна фактически и правни
основания, каквито изисква нормата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР.
С оглед датата
на изготвяне на справката - 06.04.2023г. и датата на издаване на процесната
заповед – 31.05.2023г., съдът приема, че последната е издадена в срока по
чл.195, ал.1 от ЗМВР.
Съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.2 ЗМВР, заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е връчена на оспорващия срещу подпис и на нея е отбелязана датата на
връчване.
По отношение
спазване на специалните дисциплинарни административно- производствени правила,
детайлно разписани в Инструкция №
8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в
Министерството на вътрешните работи /за краткост по-надолу само “Инструкцията”/
и общите такива, намиращи се в АПК, съдът приема следното:
Редът и начинът
за извършване на процесуални действия в хода на
дисциплинарно производство по ЗМВР, са детайлно и пълно регламентирани в
цитирана „Инструкция“, в Глава втора, озаглавена „Проверки по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и дисциплинарни производства“.
Според чл.205,
ал.2 от ЗМВР, „За изясняване на постъпилите данни и/или установяване на
извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може
да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното
приключване“.
Според чл.30,
ал.1 от Инструкцията, „Компетентният дисциплинарно наказващ орган разпорежда
проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР с писмена заповед, като в нея определя
състав на проверяваща комисия и нейния председател“. Алинея 2 на същата норма
изисква заповедта да съдържа всички налични първоначални данни и квалификацията
на дисциплинарното нарушение, предвиденото наказание, срока за извършване на
проверката по ал. 1, правата по чл. 205, ал. 3 и 5 и чл. 207, ал. 8 от ЗМВР и
задължението по чл. 21, ал. 1 на служителя, срещу когото е разпоредена
проверката“.
В случая в
дисциплинарното производство срещу Д.Й. такава заповед е издадена от директора на ОД на МВР – Русе на 19.02.023г./л.17
пр./, като в случая директорът има качеството на ДНО. Заповедта съдържа нужните
реквизити, описани в чл.30, ал.2 от Инструкцията.
Според чл.30,
ал.3 от същата Инструкция: „Заповедта
по ал. 1 представлява първото действие по чл. 208 от ЗМВР за установяване на
дисциплинарното нарушение“.
Спазена е и
разпоредбата на чл. 31 от Инструкцията, за запознаване на служителя, срещу
когото се извършва проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и подпомагащия го в
защитата със заповедта по чл. 30, ал. 1, с правата по чл. 205, ал. 3 и 5 и чл.
207, ал. 8 от ЗМВР и със задължението по чл. 21, ал. 1, които полагат подпис,
имена и отбелязват дата и час.
Не са налице
твърдените
нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл.32 от Инструкцията, членовете на проверяващата комисия, в
определения им срок, трябва да съберат всички доказателства от значение за
случая. Съгласно чл. 206, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР „За разкриване на обективната истина
могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон, а наказващият
орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните
при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния
служител“. В конкретния случай комисията действително е използвала
преимуществено събраните от комисията,
създадена с министерска заповед № 8121з-1366/13.10.2022г., в Дирекция
„Инспекторат" към МВР доказателства, но е събрала и допълнителни такива и
едва след обсъждане на целия доказателствен материал е стигнала до изводите си
за извършено дисциплинарно нарушение.
По отношение
приложението на материалния закон :
Обвинението
срещу ст. инспектор Д. Й. е за нарушение на т. 5 от МЗ № 8121з-108/28.01.2022
г. Видно от съдържанието на заповедта, в т. 5 е записано следното: „Да не се
допуска използването на служебни автомобили за лични цели, както и
местодомуване на автомобилите на места, различни от определените за гариране на
служебните автомобили на МВР“.
Съгласно доклада
на комисията при Дирекция „Инспекторат" към МВР, „Фолксваген Пасат",
с рег. № *******, се е движил по маршрута Второ РУ – Русе – РУ - Сливо поле,
като обикновено това е преди 08.30 часа сутрин, а след 17.30 часа – по маршрута
РУ - Сливо поле - Второ РУ – Русе. Няма спор, че това са и двете места за
домуване на този служебен автомобил. Комисията приема, че липсват
доказателства, че тези пътувания са свързани с изпълнение на служебни
задължения.
Не се спори от
жалбоподателя, че в периода 01.04.2022г. до 30.09.2022г., с изключение на
периодите, в които е ползвал отпуск на различни основания, е пътувал със
служебния автомобил „Фолксваген Пасат” от Второ РУ - Русе, където домува
автомобила, до РУ – Сливо поле. Същият, обаче, в обясненията си сочи, че не е
използвал автомобила за лични цели, а само за служебно ползване.
Във връзка с
констатираното от комисията нарушение, следва да се отговори на два въпроса - адресати
ли са началниците на групи към РУ при ОД на МВР-Русе на Заповед №
8121з-108/28.01.2022 г., издадена от министъра на МВР и ако са,
обстоятелството, че служебният автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ****** за
процесния период е ползван сутрин и вечер по маршрут Второ РУ - Русе – РУ –
Сливо поле, означава ли автоматично, че е ползван за лични цели?
Съдът счита, че
с оглед така постановеното в МЗ № 8121з-108/28.01.2022 г., в последния неин абзац, където е
записано – „Копие от заповедта да се изпрати на началника на кабинета на
министъра на вътрешните работи, заместник-министрите на вътрешните работи,
главния секретар на МВР, административният секретар на МВР и лицата, заемащи
длъжности по т. 1 - за сведение и изпълнение “ и след преглед на т. 1 от
заповедта, че началниците на РУ не са
преки адресати на заповедта. Адресат на тази заповед е само директорът
на ОД на МВР –Русе, който е следвало със своя нарочна заповед, базирана на така
издадената от министъра на МВР МЗ № 8121з-108/28.01.2022 г., да определи
условията за ползване на служебните автомобили, както и да постави забраната,
разписана в т. 5 на заповедта на министъра на МВР. Фактът на запознаване със МЗ
№ 8121з-108/28.01.2022 г. на служителите на съответното РУ, сред които и тези
на РУ – Сливо поле със заповедта на министъра, не означава, че те са станали
преки адресати на МЗ № 8121з-108/28.01.2022 г.
Със заповеди № 336з-484/25.02.2022
г., 336з-1607/14.06.2022 г., 336з-1992/15.07.2022 г. и 336з-2920/26.11.2021 г.,
директорът на ОД на МВР - Русе само е възложил управлението на служебния
автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *****, посочил е местодомуването на
автомобила, но няма нищо в насоката, която откриваме в т. 5 на заповедта на
министъра. Следователно е била налице необходимост от издаване на заповед на директора на ОД на МВР - Русе, с
която да се въведат новите правила, разписани в МЗ № 8121з-108/28.01.2022 г.,
ако се счете, че трябва да се следват правилата, разписани в заповедта на
министъра на МВР.
След като ст.
инспектор Д.Й. не е пряк адресат на министерската заповед, няма как да му се
повдига обвинение и налага наказание „Порицание" за срок от шест месеца,
по реда на чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 от ЗМВР - „неизпълнение на заповеди на
министъра на вътрешните работи",
защото заповедта е насочена към директорите на ОД на МВР, не към началниците на
групи към РУ. Само при тези съображения е достатъчно да бъде отменена Заповед №
336з-1724/12.05.2023г. на директора на ОД на МВР – Русе.
На следващо
място – не е и доказано по безспорен начин, че служебният автомобил „Фолксваген
Пасат” с рег. № ****** е използван за целия процесен период, само за лични цели.
Всъщност, всички тези доказателства - разгледаните
обстойно пътни книжки, снетите обяснения, не доказват пряко и непосредствено,
че пътуванията през този период са били с цел, нямаща отношение към носената от
жалбоподателя служба. Още повече, те са били само и единствено от двора на Второ
РУ - Русе, където домува автомобилът, до РУ – Сливо поле и обратно. Не го
доказва и анализът на Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и
ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Вярно е, че служителите,
включително и ст. инспектор Д.Й., са се придвижвали в извънработно време със
служебния автомобил „Фолксваген Пасат“. Дори и да се приеме, че това изключва
изпълнение на служебни задължения по време на пътуването до и от РУ – Сливо
поле, с което съдът не е съгласен, то не води, както вече споменахме, към
обратния отговор - че този автомобил е ползван за лични цели.
С оглед на
изложеното, Заповед № 336з-1981/31.05.2023г. на директора на ОД на МВР – Русе е
материално незаконосъобразна и следва да се отмени, а жалбата да се уважи.
Предвид изхода
на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят направените и доказани в съдебното производство разноски, които
съгласно представен списък са за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева
и 10 лева държавна такса за завеждане на делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № 336з-1981/31.05.2023г.
на директора на ОД на МВР – Русе, с която на ст.инспектор Д.В.Й., в качеството
му на началник на група „Охранителна полиция“ към РУ – Сливо поле при ОД на МВР
– Русе, е наложено дисциплинарно
наказание „Порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 204, т. З,
чл. 197 ал. 1, т. 3, чл. 194. ал 2., т. 1, пр. 3 от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 11,
пр. 2 от ЗМВР — „неизпълнение на заповеди на министъра на вътрешните работи", считано от датата на връчване
на заповедта.
Осъжда ОД на МВР Русе да
заплати на Д.В.Й. с ЕГН ********** ***, направените по делото
разноски в общ размер на 410 /четиристотин и десет/ лв, включващи в себе си 400
лева - за адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса за завеждане на
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: