№ 14180
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря Л. ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110113705 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба на т срещу К. Г. Ц. и И. Г. К..
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за вземания за продажна цена на доставена топлинна
енергия, цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинната
енергия и за мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът т твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницитевъз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията. Моли ответниците К. Г. ц с ЕГН: **********, с
адрес: ** и И. Г. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. Хемус № 21, вх.
Б, ет. 4, ап. 22, да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сума в общ размер на
100,36лв., от които 62.56лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/, доставена до имот, представляващ гараж
№ 16, находящ се в **, за периода от м.05.2020г. - м.04.2022г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, и 13.88лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия от 15.09.2021 г. до 29.02.2024г., както и сума
за дялово разпределение за периода м.01.2021г. -м.04.2022г. в размер на
18.86лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 5.06лв. -
1
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 18.03.2021 г. до
29.02.2024г., като ищецът претендира и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Сумите се претендират в условията на разделна отговорност при следните
квоти:
К. Г. Ц. с ЕГН: **********- 1/2 от които 31,28лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. -
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, и 6.94лв. - мораторна лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 29.02.2024г.,
както и сума за дялово разпределение за периода м.01.2021г. - м.04.2022г. в
размер на 9.43лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и
2.53лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
18.03.2021г. до 29.02.2024г.
И. Г. К. с ЕГН: **********- 1/2 от които 31,28лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. -
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, и 6.94лв. - мораторна лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 29.02.2024г.,
както и сума за дялово разпределение за периода м.01.2021г. - м.04.2022г. в
размер на 9.43лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и
2.53лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
18.03.2021г. до 29.02.2024г.
Ищецът претендира разноски.
Ответникът К. Г. ц не е депозирала отговор.
Ответникът И. Г. К. признава исковете. Заявява, че е единствен собственик на
топлоснабдения имот, описан в исковате молба. Моли да бъдат уважени
исковете срещу него. Моли да не му се възлагат в тежест разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл.
235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия между него и ответника въз основа на твърдяното право на
собственост върху имота, че е доставил до имота на ответника топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, изпадането на
ответника в забава за заплащане на задълженията за доставена топлинна
енергия и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил претендираните вземания, както и всички свои възражения.
2
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като
в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да
се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
С доклада по делото, обявен за окончателен по реда на чл. 146 ГПК, с оглед
конкретно заявените в отговора на исковата молба твърдения, доводи и
искания и на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са
отделени като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване всички
пораждащи спорното материално право юридически факти, а именно че: 1)
през исковия период ответникът е имал качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди за процесния имот; 2) процесният имот е бил
топлоснабден; 3) за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в
размер на исковата сума; 4) налице е забава по отношение задължението за
изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на което в полза на
ищеца са възникнали вземания за главница за топлинна енергия и мораторна
лихва в размер на исковите суми.
В случая ответникът И. Г. К. е признал исковата претенция по основание и
размер, изявлението е направено чрез изрично упълномощен с това право
процесуален представител, признатото право не противоречи на закона и на
добрите нрави и ответникът има право да се разпорежда с него.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че исковете срещу И. Г.
К. следва да се уважат изцяло, така както са признати от този ответник.
По отношение на другия ответник - К. Г. ц, настоящият състав намира, че
исковете следва да се отхвърлят.
Видно от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 17,
том XIX, дело № 3094/1988 г., на 01.07.1988 г. Г. К. Й. и цв Й.а са продали на
И. Г. К. топлоснабдения имот. При това положение единствено между на т и
И. Г. К., но не и между т и К. Г. Ц. е съществувало през процесния период
облигационно правоотношение с предмет доставка и продажба на ТЕ за
описания в исковата молба имот.
По разноските:
По отношение на отговорността за разноските съдът намира, че право на
3
такива има ищецът, доколкото в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не
намира приложение. Предпоставките за недължимост на разноските по делото
от ответника И. Г. К., когато искът е уважен по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК са две:
ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал.
Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с
предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не
трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени
правата на ищеца.
Не могат да се споделят доводите на ответника И. Г. К., че дружеството-ищец
не е направило нужното, за да се осведоми кой е собственик на имота, тъй
като е задължение на потребителите да уведомяват топлофикационното
дружество за промяната на титулярите.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски в исковото производство по исковете срещу К.. Същият е сторил
разноски в общ размер на 150 лв., от които 100 лв. - заплатена държавна такса
и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правната сложност на делото. С оглед изложеното, в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 150 лв. от ответника И.
Г. К..
Ответникът К. Г. Ц. не претендира разноски.
Така мотивиран настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Г. К. с ЕГН: **********, с адрес: **, да заплати на т, ЕИК
**, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
следните суми: 31,28лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ топлоснабден имот, представляващ гараж № 16,
находящ се в **, за периода от м.05.2020г. - м.04.2022г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба /11.03.2024 г./ до
окончателното изплащане на вземането, и 6.94лв. - мораторна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за перида от 15.09.2021г. до
29.02.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.01.2021г. -
м.04.2022г. в размер на 9.43лв. - главница, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба /11.03.2024 г./ до окончателното изплащане
на вземането, и 2.53лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 18.03.2021г. до 29.02.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК **, срещу К. Г. ц с ЕГН:
**********, с адрес: **, искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на следните суми: 31,28лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/
топлоснабден имот, представляващ гараж № 16, находящ се в **, за периода от
4
м.05.2020г. - м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба /11.03.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането, и
6.94лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
перида от 15.09.2021г. до 29.02.2024г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.01.2021г. - м.04.2022г. в размер на 9.43лв. - главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /11.03.2024 г./ до
окончателното изплащане на вземането, и 2.53лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 18.03.2021г. до 29.02.2024г.
ОСЪЖДА И. Г. К. с ЕГН: **********, с адрес: **, да заплати на т, ЕИК
**, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 150,00 лв. – разноски за
производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на д като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5