Решение по дело №4234/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260591

 

16.12.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 25.11.2020 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Милица Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 4234 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „В. А.“, ЕИК … със седалище адрес на управление: гр.П., област Б., улица „К. Б. I“ № …, представлявано от управителя В. П. К., ЕГН **********.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №503615-F495836/07.04.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.261, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за нарушение на чл.92, ал.1 от същия закон, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева.

            С жалбата се иска отмяна на процесното НП в цялост, като се посочва, че процесното НП е издадено след преклузивния срок по чл.34 ЗАНН.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се пълномощник, който моли за потвърждаване на процесното НП. Отправя се искане за присъждане на разноски.

           

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено на 09.06.2020 г., видно от приложената към него разписка (л.4 от делото – на гърба). Жалбата е постъпила при наказващия орган на 16.06.2020 г. с вх.№ИТ-00-4709/16.06.2020 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

За календарната 2018 г. дружеството-жалбоподател извършвало дейност и отчело приходи в размер на 1 268.00 лева. На 28.05.2019 г. до дружеството била изпратена покана изх.№ИТ-00-5205/28.05.2019 г. за подаване на годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО за 2018 г.

В резултат на посоченото дотук на 28.05.2019 г. и в рамките на тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, И.Д. (старши инспектор по приходите в НАП) съставила против дружеството-жалбоподател Акт №F495836/27.06.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН). В словесен израз, вмененото на дружеството-жалбоподател административно нарушение било за това, че не е подало в законоустановения срок (до 01.04.2019 г.) годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба (загуба) и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2018 г. Това нарушение било квалифицирано от актосъставителя като такова по чл.92, ал.1 ЗКПО.

С Отбелязване №F495836/25.10.2019 г. административнонаказателното производство било спряно, а на 06.03.2020 – възобновено. На тази дата бил връчен и АУАН (л.л.13 и 8 от делото).

На 07.04.2020 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, както и извън давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, С. Д. - Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощена със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издала процесното наказателно постановление против жалбоподателя. В цифров и словесен израз вмененото нарушение в НП е идентично с описанието му в АУАН. Допуснато е буквално копиране на текста на АУАН. Както се посочи по-горе, процесното НП било връчено на жалбоподателя на 09.06.2020 г.

На 16.07.2020 г. с вх.№ИТ-00-4709/16.06.2020 г., в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, процесната жалба е постъпила при наказващия орган.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът установи процесуални нарушения, но не и материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.278, ал.1 ЗКПО във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Не се оспорва, че дружеството-жалбоподател действително е нарушило задължението си по чл.92, ал.1 ЗЗКПО. Нарушението е правилно квалифицирано като такова по посочената разпоредба, като съответно е наложена и административното наказание по вид „имуществена санкция“ по  чл.261, ал.1 ЗДДС е определено в предвидения от закона минимален размер от 500 лв.

 

            Независимо от посоченото дотук, съдът намира жалбата за основателна.

 

            Обжалваното постановление е незаконосъобразно, тъй като в хода на образуваното административнонаказателно производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в издаване на обжалваното постановление, след изтичане на срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В настоящият случай актът на жалбоподателя е съставен на 27.06.2019 г., а обжалваното наказателно постановление е издадено на 07.04.2020 г. С изтичането на шестмесечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, окончателно се погасява възможността за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител.

            В конкретния случай производството е било спряно на основание чл.43, ал.6 ЗАНН. Според посочената разпоредба, производството се спира, когато на-рушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. В настоящия случай нарушител е физическо лице и по делото няма данни, че е променило своя адрес. Служители на данъчната администрация са извършили две посещения на адреса на 09.10.2019 г. и 25.10.2019 г., в резултат на което не са установили представляващ или упълномощено лице за връчване на акта за нарушение. Тези посещения на адреса не водят до извод за проведено „щателно издирване”. Щателното издирване, според съда, представлява издирвателна дейност, съставена от активни, целенасочени, последователни и систематични действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Прави впечатление, че двете посещения са извършени в рамките на седем дни, след което данъчната администрация не е предприела никакви активни действия по издирване на задълженото лице. При условие, че издирвателната дейност в течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл.43, ал.6 ЗАНН основание производството да бъде спряно до откриване на нарушителя. В този смисъл в настоящия случай прилагането на разпоредбата на чл.43, ал.6 ЗАНН е при липсата на предпоставки за това, поради което постановеното спиране на административнонаказателното производство е незаконосъобразно, а наказателното постановление се явява издадено след изтичане на шестмесечния срок от съставяне на акта. Допуснатото нарушение при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е съществено и не може да бъде санирано в съдебната фаза на производството, което налага отмяна на обжалваното постановление.

            Служителите на ТД на НАП – гр.Бургас са могли спокойно да се обърнат към органите на МВР за съдействие.

Съгласно от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни. „При настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.” С други думи, изтичането на давностния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН без съмнение представлява обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, както и въобще образуването на административнонаказателно производство. В този смисъл образуваното по реда на чл.36, ал.1 ЗАНН с Акт №F495836/27.06.2019 г. за установяване на административно нарушение следва да бъде прекратено. Доколкото съда установява обстоятелството на изтекъл давностен срок при постановяване на настоящия краен съдебен акт, то той не се произнася с протоколно определение. Тъй като настоящия състав действа като въззивна инстанция, следва първоинстанционния акт (обжалваното НП) да бъде отменено.

            Посочените особености, самостоятелно и в съвкупност не оставят друг из-бор на съда, освен да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъоб-разно, както и да прекрати образуваното административнонаказателно производство.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №503615-F495836/07.04.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.261, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане за нарушение на чл.92, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане,

на дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „В. А.“, ЕИК … със седалище адрес на управление: гр.П., област Б., улица „К. Б. I“ № …, представлявано от управителя В. П. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева;

 

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство против дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „В. А.“, ЕИК … със седалище адрес на управление: гр.П., област Б., улица „К. Б. I“ № …, представлявано от управителя В. П. К., ЕГН **********, образувано на основание чл.36, ал.1 ЗАНН с Акт №F495836/27.06.2019 г. за установяване на административно нарушение (Наказателно постановление №503615-F495836/07.04.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП).

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.