Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…..………..….
Гр.София, ……………………….г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.съдия Мария Илиева
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 2656 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.256 от ГПК.
Обжалва
се решение № 1531 от 06.01.2020г., постановено
по гр. дело № 60712/2018г. на СРС,79 състав, в частта, с
която са отхвърлени предявените при условията на обективно и субективно
кумулативно съединяване осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД срещу В.Д.К., З.Л.К. и Д.Л.К.
, както следва: 1/ искът с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.153 от
ЗЕ срещу ответницата В.Д.К. за разликата над уважения размер от 383,49лв.- до
пълния предявен размер от 700,78лв., претендирана като цена на топлинна енергия
доставена за недвижим имот- ап.№ 31, находящ се в ж.к.******** с аб.№*******за
периода 01.05.2014г.- 31.07.2015г. и за разликата над сумата от 5,25лв.- до
пълния предявен размер от 9,09лв., претендирана като цена на услугата за дялово
разпределение за периода 01.06.2015г.- 31.07.2015г. , както и предявените срещу
тази ответница искове с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от
149,48лв. претендирана като мораторна лихва върху главницата- цена на топлинна
енергия ,натрупана за периода 15.09.2015г.- 01.08.208г. и за сумата от 2,08лв.-
претендирана като мораторна лихва върху главницата- цена на услугата за дялово
разпределение, натрупана за периода 15.09.2015г.- 01.08.2018г.; 2/ исковете с
правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.153 от ЗЕ срещу ответниците З.Л.К.
и Д. Л.К.- за разликите над уважените размери от по
105,77лв. /за всяка от ответниците поотделно/- до пълните предявени размери от
по 175,20лв. / за всяка от ответниците поотделно/, претендирани като цена на
топлинна енергия доставена за недвижим имот- ап.№ 31, находящ се в ж.к.********
с аб.№*******за периода 01.05.2014г.- 31.07.2015г. и за разликите над сумите от по 1,75лв. / за всяка от
ответниците поотделно/ - до пълните предявени размери от по 2,28лв. /за всяка
поотделно/, претендирана като цена на услугата за дялово разпределение за
периода 01.06.2015г.- 31.07.2015г. , както и предявените срещу тези ответници
искове с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от по 37,37лв.
претендирана от всяка поотделно като мораторна лихва върху главницата- цена на
топлинна енергия ,натрупана за периода 15.09.2015г.- 01.08.208г. и за сумата от
по 0,52лв.- претендирана от всяка поотделно като мораторна лихва върху
главницата- цена на услугата за дялово разпределение, натрупана за периода 15.09.2015г.-
01.08.2018г. Решението се обжалва и в частта за разноските на страните
разпределени съобразно изхода на спора по делото.
Въззивникът, „Т.С.“ ЕАД поддържа доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Твърди, че
неправилно от първата инстанция са определени вземанията му за ТЕ, попадащи в
приложното поле на погасителната давност, без да е съобразен правно –
релеватният факт, че сумите за периода м.05.2014г.- м.07.2015г., за които е
издадена общата фактура през м.07.2015г.
са с изискуемост, настъпила едва на 15.09.2015г. и от този момент – до датата на подаване на
исковата молба не е изтекла тригодишната погасителна давност. По отношение на
претендираните мораторни лихви върху главницата- цена на ТЕ твърди, че съгласно
приложимите Общи условия от 2002г. и 2008г., купувачите дължат заплащане на
цената на ТЕ в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С
изложените доводи, въззивникът –ищец
мотивира искането си за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната
част и уважаване на предявените искове за цената на ТЕ и мораторната лихва
върху сумите-цена на ТЕ в пълните им заявени размери. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. При условията на евентуалност- поддържа възражение
по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от въззиваемата страна.
Въззиваемите
страни , В.Д.К.,
З.Л.К. и Д.Л.К. оспорват жалбата
като неоснователна и заявяват искане за потвърждаване на решението на първата
инстанция в атакуваната от ищеца част по съображения, подробно развити в
депозираните от тях писмени отговори на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Претендират
присъждане на разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач на ищеца „Нелбо“ ЕАД- не заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в
рамките на въззивната жалба, приема за установено следното:
При извършената
проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.последно от ГПК.
По единствения спорен в настоящото въззивно
производство въпрос между страните относно началния момент, от който тече
погасителната давност за вземането на ищеца, представляващо стойността на
доставената ТЕ за процесния топлоснабден
имот през исковия период от време, настоящият съдебен състав приема следното:
Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно с
обжалваното решение от първата инстанция е прието, че в рамките на дължимата общо
от трите ответници 1 106,47лв. за реално доставеното количество ТЕ за
целия исков период /01.05.2014г.- 30.04.2016г./, вземането на ищеца за цената
на ТЕ за частта от този период м.05.2014г.–м.07.2015г. в размер на сумата от
471,88лв. , е погасено по давност.
Съответно - извън обхвата на тригодишната погасителна давност е
вземането на ищеца за главницата, представляваща стойността на доставената ТЕ
за останалата част от исковия период – м.08.2015г.- м.04.2016г. в размер на
сумата от 634,596лв. Законосъобразно с обжалваното решение е прието, че
вземането на „Т.С.” ЕАД представлява задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111 от Закона за задълженията и договорите, по отношение на
което се прилага тригодишен давностен срок, като това е и разрешението на
задължителната съдебна практика - ТР №
3/ 18.05.2012г. по т.дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността
тече от деня на падежа. Вземанията
на ищеца за главниците- стойност на ТЕ за исковия период от време –
м.05.2014г.- м.07.2016г. попадат в приложното поле на Общите условия от 2014г.
– в сила от 12.03.2014г. В тази връзка напълно неоснователно се явява
твърдението на ищеца, заявено с въззивната му жалба - за приложимост на Общите
условия от 2002г. и 2008г. и установения с тях срок за заплащане на цената на
ТЕ от потребителите/клиенти за битови нужди.
Настоящият съдебен състав приема, че приложимите по отношение на исковия
период клаузи на чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от
2014г. /в сила от 12.03.2014г./, с които е регламентиран падежът за изпълнение на
задължението за плащане на стойността на ТЕ, са нищожни. Настоящият съдебен
състав намира, че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са
нищожни, на основание чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на потребителите,
като неравноправни - противоречащи на общия принцип за добросъвестност,
установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие
на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на потребителя /купувач/ -
ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж
за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по
чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. А с клаузата на чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за
изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след
изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30
дн.срок след публикуването на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав приема, че така обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане, с притежаването
на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър или
смартфон /, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и
задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за
достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически
положение спрямо търговеца. Съдът приема, че потребителят не може да бъде
задължен да направи значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване
с посочените технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложения, които да
му гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по
процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Ето защо,
настоящият съдебен състав приема, че клаузите на чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от
2014г. противоречат на императивната норма на чл.143,ал.1 от Закона за защита
на потребителите и като последица от това, на основание чл.146,ал.1, предл.1 от
ЗЗП – са нищожни. Като последица от
това, настоящият съдебен състав приема, че по отношение на вземанията на ищеца за дължимата стойност на
ТЕ за исковия период от време м.05.2014г.-м.04.2016г., които попадат в
приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от 12.03.2014г./, липсва
договорен падеж и за изискуемостта им е необходима покана, поради което,
съгласно нормата на чл.114, ал.2 от ЗЗД,
давността е започнала да тече от датата на възникване на
задължението. Датата на възникване на задължението е първият ден, след изтичане на месеца, в
който е извършена доставката на ТЕ. За вземането за главницата – цена на ТЕ
за м.05.2014г., 3 годишната давност е
започнала да тече на 01.06.2014г. и е изтекла на 01.06.2017г.- преди датата на
предявяване на исковата молба – 13.09.2017г., като към последния момент
съответно е изтекла давността и за вземанията за главницата за частта от
исковия период м.06.2014г.- м.08.2015г. /вкл./. С обжалваното решение е прието,
че последното вземане за главницата-цена на ТЕ, попадащо в обхвата на
погасителната давност е това за м.07.2015г., а с оглед гореизложените мотиви
настоящият съдебен състав приема, че погасено по давност е и вземането за
главницата – цена на ТЕ и за м.08.2014г.
При съобразяване, обаче, на забраната по чл.271,ал.1, изр.посл. от ГПК,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в отхвърлителната му част относно
главницата – цена на ТЕ за приетия от първата инстанция период – м.05.2014г. -
м.07.2015г. Неоснователно е възражението
на ищеца, че от първата инстанция не е взет предвид факта, че изискуемостта на
всички дължими суми за периода м.05.2014г.- м.07.2015г. настъпва от падежа на
издадената общата фактура през м.07.2015г. - 15.09.205г. Фактурирането на
стойността на реално доставеното количество ТЕ след приключване на отоплителния
сезон, на база на данните по издадените изравнителни сметки не установява нов
падеж на периодичните задължения за плащане на стойността на доставената ТЕ /по
прогнозен дял или на равни месечни вноски
– чл.155,ал.1 от ЗЕ /, тъй като задълженията са станали изискуеми,
съответно- възникнали в предходен момент, с оглед гореизложените мотиви. Тези фактури имат правно значение за
възникване и съответно – настъпване изискуемост само за вземането на ищеца за
конкретни суми, подлежащи на доплащане от ответника-
потребител на ТЕ в резултат на изравняването и издадената изравнителна сметка
за съответния отоплителен сезон. При настоящия казус ищецът не твърди и по
делото не се установява фактурата, на която се позовава, /непредставена по
делото/, да касае конкретни суми за доплащане от потребителя, съгласно издадената
изравнителна сметка. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира за неоснователно твърдението на ищеца, че изискуемостта на
претендираните по настоящото дело суми е настъпила от датата на издаване на
горепосочената фактура.
По отношение на вземането за мораторни лихви, настоящият съдебен състав
приема, че такива върху главницата – стойност на ТЕ за целия исков
период от време, който попада в приложното поле на ОУ от 2014г. не се дължат,
доколкото при липса на договорен падеж за плащане на главницата, /с оглед
гореизложените мотиви за нищожност на клаузите на ОУ, касаещи срока за
плащане/ и липса на покана от
ищеца-кредитор, ответната страна не е изпаднала в забава за плащане, както е
прието макар и по други мотиви с обжалваното решение. Ето защо, съдът приема,
че претенцията за мораторни лихви върху главницата- цена на ТЕ следва да бъде
отхвърлена, както правилно е постановено с обжалваното решение.
Доколкото във възивната жалба на
ищеца не са изложени конкретни доводи, с които да е обоснована неправилността
на обжалваното решение в отхвърлителната му част относно главницата- цена на
услугата за дялово разпределение и мораторната лихва върху тази главница ,
настоящият съдебен състав приема, че жалбата има бланкетен характер. При тази
хипотеза съдът дължи произнасяне само във връзка с приложението на
императивните правни норми- каквито за тези вземания на ищеца няма приложими.
Като последица от това, съдът приема, че обжалваното решение в частта, с която
претенцията за вземането за цената на услугата за дялово разпределение е
отхвърлена частично и съответно- изцяло е отхвърлена претенцията за мораторна
лихва върху тази главница следва да бъде потвърдено.
На последно място съдът намира, че
не следва да бъдат обсъждани като напълно неоснователни и неотносими доводите
на въззивника –ищец във връзка с преценката на заключението на ССЕ, тъй като
такава по настоящото дело не е допусната и събрана като част от
доказателствения материал.
С оглед гореизложените мотиви
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на ищеца
срещу него- оставена без уважение, като неоснователна.
При горния изход на делото и на
основание чл.78,ал.3 от ГПК право на
разноски за въззивната инстанция имат ответниците в размер на по 100,00лв.- за всеки
един поотделно за адвокатско
възнаграждение, което следва да бъде присъдено на процесуалните им
представители на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. Така определеният размер на
адвокатските възнаграждения за предоставената от процесуалните представители на
ответниците съответства на фактическата и правна сложност на делото и
извършените от пълномощниците процесуални действия по делото, изчерпващи
единствено с подаване на еднотипни отговори на въззивната жалба на ищеца.
Воден от горните мотиви Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1531 от 06.01.2020г., постановено
по гр. дело № 60712/2018г. на СРС,79 състав в обжалваната част, с която са отхвърлени
предявените при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване
осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД срещу В.Д.К., З.Л.К. и Д.Л.К. , както следва:
1/ искът с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.153 от ЗЕ срещу
ответницата В.Д.К. за разликата над уважения размер от 383,49лв.- до пълния
предявен размер от 700,78лв., претендирана като цена на топлинна енергия
доставена за недвижим имот- ап.№ 31, находящ се в ж.к.******** с аб.№*******за
периода 01.05.2014г.- 31.07.2015г. и за разликата над сумата от 5,25лв.- до
пълния предявен размер от 9,09лв., претендирана като цена на услугата за дялово
разпределение за периода 01.06.2015г.- 31.07.2015г. , както и предявените срещу
тази ответница искове с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от
149,48лв. претендирана като мораторна лихва върху главницата- цена на топлинна
енергия ,натрупана за периода 15.09.2015г.- 01.08.208г. и за сумата от 2,08лв.-
претендирана като мораторна лихва върху главницата- цена на услугата за дялово
разпределение, натрупана за периода 15.09.2015г.- 01.08.2018г.; 2/ исковете с
правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.153 от ЗЕ срещу ответниците З.Л.К.
и Д. Л.К.- за разликите над уважените размери от по
105,77лв. /за всяка от ответниците поотделно/- до пълните предявени размери от
по 175,20лв. / за всяка от ответниците поотделно/, претендирани като цена на
топлинна енергия доставена за недвижим имот- ап.№ 31, находящ се в ж.к.********
с аб.№*******за периода 01.05.2014г.- 31.07.2015г. и за разликите над сумите от по 1,75лв. / за всяка от
ответниците поотделно/ - до пълните предявени размери от по 2,28лв. /за всяка
поотделно/, претендирана като цена на услугата за дялово разпределение за
периода 01.06.2015г.- 31.07.2015г. , както и предявените срещу тези ответници
искове с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от по 37,37лв.
претендирана от всяка поотделно като мораторна лихва върху главницата- цена на
топлинна енергия ,натрупана за периода 15.09.2015г.- 01.08.208г. и за сумата от
по 0,52лв.- претендирана от всяка поотделно като мораторна лихва върху
главницата- цена на услугата за дялово разпределение, натрупана за периода
15.09.2015г.- 01.08.2018г. и в частта за разноските на страните разпределени
съобразно изхода на спора по делото.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло
в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати на адв.М.Л.Л. – сумата от 100,00лв.- адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ във въззивното
производство на ответницата В.Д.К. и адв.К. Игнатова Б. – сумата от 200,00лв. –
адвокаско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на
ответниците З.Л.К. и Д.Л.К. за въззивното производство, на основание чл.78,ал.3
от ГПК и чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.