Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е  №***

                                                     гр.К., 18.07.2019 год.

 

                                  В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

              К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря.....................Х. К. …...………………..............................като разгледа докладваното от съдията..........................гр.дело №2283 по описа за 2018 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявеният иск е с правно основание 124, ал.1 от ЗС. 

            Ищецът твърди, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №44, том VIII, н.д.№2343/1997 г. на Нотариус при Районен съд -К., ответникът „Т. – 91“ АД продал на ЕТ „И.-П. - О. П.“ на 31.07.1997 г. следния свой недвижим имот: сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманенобетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м. и сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м., находящи се в гр. К., западна промишлена зона, южно от З.  и. и н. о. „К. Д.“, ведно с терена под тях, построени в имот с пл. №*** , в кв. ***по плана на града, при граници на имота: север - „ЗИНО“ АД, юг - земеделски земи, запад - „П. м.“ АД. По този начин ЕТ „И.-П. - О. П.“ придобил собствеността върху двете посочени сгради, ведно с терена под тях с обща площ от 410 кв.м. (150 кв.м. под сграда-дюшеци и 260 кв.м. под сграда-чепкало) и станал собственик на 410/6291 идеални части от правото на собственост върху поземления имот с пл. № *** , в кв. ***по плана на града, при граници на имота: север - „ЗИНО“ АД, юг - земеделски земи, запад - П. м.-К-АД, който имот понастоящем е с идентификатор  *** ***и обща площ от 6291 кв.м. На 02.06.2003г. бил сключен Договор за прехвърляне на предприятие, съгласно който цялото предприятие на ЕТ „И.-П. - О. П.“ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения било прехвърлено на „Т.“ ООД, с ЕИК: ***   и последното станало собственик и на недвижимите имоти, предмет на горепосочената продажба с нотариален акт № 44, том. VIII, нот. дело № 2343/1997 г., а именно сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманенобетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м. и сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м., находящи се в гр.К., западна промишлена зона, южно от З.  и. и н. о. „К. Д.“, както и 410/6291 идеални части от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор  ***  . На 23.11.2004 г. с Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот №194, том VI, рег. № 9348, дело №1072/2004 г. на Нотариус П. К., с рег. №100 на НК, вписан в Служба по вписванията под №111, том V, рег. № 6050, дело № 3733 от 23.11.2004 г., „Т.“ ООД е признато за собственик. На 31.07.2018 г. бил издаден Нотариален акт за поправка на констативен нотариален акт № 91, том III, рег. № 4542, дело № 436/2018 г. на Нотариус П. К., съгласно който в Нотариален акт №194, том VI, рег. №9348, дело №1072 от 23.11.2004 г. по описа на Н.П. К. рег.№100, с район РС- К., на страница първа ред 14 да не се чете думата „построени“ и на нейно място да се добави „представляващ 410/6291 ид.ч. (четиристотин и десет, върху шест хиляди двеста деветдесет и един кв. метра идеални части) от“. При посещение в СГКК- гр.С. и след справка в Агенцията по вписванията установили, че на 17.07.2018 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №163, том III, рег. № 6103, дело №451/2018 г. на Н.Н.К. *** действие Районен съд – К., ответникът „Т. – 91“ АД продал на втория ответник „М.Т.“ ЕООД: Поземлен имот с идентификатор  *** ***с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр. К., по КККР, одобрени със заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план, квартал ***, парцел ** по плана на гр.К., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване- за друг вид производствен складов обект, при граници на имота по кадастрална карта: имоти №***, №***, №***, №***, №***и № ***, като по този начин продавачът „Т. – 91“ АД продал не само своите идеални части от правото на собственост върху гореописания поземлен имот, но и 410/6291 ид.части собственост на „Т.“ ООД. В постоянната практика на ВКС се приемало, че при извършено прехвърляне от несобственик сделката била валидна, но с нея се прехвърляло единствено обема от права, който притежавал праводателя /решение №551/13.09.2010 г. по гр.д.№669/2009 г. на ВКС, I г.о./. В случая, сделката между „Т. – 91“ АД и „М.Т.“ ЕООД била валидна, но нямала транслативен вещно правен ефект по отношение на 410/6291 ид. части от правото на собственост върху имота, които ид.части са собственост на „Т. “ООД. Независимо от това, купувачът „М.Т.“ ЕООД се легитимирал пред трети лица с нотариален акт за покупко-продажба №136, том III, рег. № 6103, дело №451/2018 г. на Н.Н.К. като собственик на целия поземлен имот с площ от 6291 кв.м., поради което бил налице правен интерес, да иска от съда да установи със сила на присъдено нещо, че „Т.“ ООД, а не „М.Т.“ ЕООД, е собственик на 410/6291 ид. части от правото на собственост върху гореописания поземлен имот. Твърди, че с придобиването чрез покупко-продажба на 410/6291 идеални части от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор  *** ***„Т.“ ООД станал съсобственик на същия заедно с ответника „Т. – 91“ АД, който притежавал 5881/6291 ид. части от правото на собственост. Заявява, че с придобиването чрез покупко-продажба на 410/6291 идеални части от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор  ***  , „Т.“ ООД станал съсобственик на същия заедно с първия ответник. „Т. – 91“ АД прехвърлил с нотариалния акт за покупко-продажба от 17.07.2018 г. на втория ответник „М.Т.“ ЕООД (трето лице -несъсобственик) своите 5881/6291 ид. части от съсобствения имот, която продажба била валидна. Твърди, че съсобственикът продавач „ТАИС -91“ АД не предложил на „Т.“ ООД като съсобственик да изкупи дела му от съсобствения имот. От това  следвало, че са налице всички законови предпоставки, които му давали правото да предяви и иск по чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на 5881/6291 ид. части от правото на собственост върху процесния поземлен имот с идентификатор  ***  , при приспадне по съразмерност цената на 410/6291 ид.ч. от имота, които били собственост на „Т.“ ООД и не били предмет на иска по чл.33, ал.2 от ЗС, а именно: за сумата от ***лв. Това обусловило правният му интерес от предявяване на установителния иск за собственост. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Т. – 91“ АД, с ЕИК:*** и „М.Т.“ ЕООД, с ЕИК:***, че „Т.“ ООД, с ЕИК: ***   е собственик на: 410/6291 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор  ***  , с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр.К., обл.С., по КККР, одобрени със заповед №РД-18-88/26.11.2015 г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план, квартал ***, парцел *** по плана на гр.К., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- за друг вид производствен складов обект, при граници на имота по кадастрална карта: имоти №***, №***, №***, №***, №***и №***. Претендира съдебни разноски.

           В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът „Т. – 91“ АД счита предявеният иск за недопустим и моли производството да бъде прекратено. Сочи, че „Т.“ ООД е собственик на процесния имот, но нямал правен интерес от предявения установителен иск, тъй като бил сключен договор на основание чл.365 от ЗЗД, оформен с нотариален акт, с който страните постигнали спогодба да не черпят права от покупко-продажбата, обектирана в нотариален акт №163, том III, рег. №6103, дело №451 от 2018г., извършен от Н.Н.К. рег. №700, вписан вх.№4162, акт №153, том 14, дело № 2968/2018 г., вх.рег.№4155, във връзка с който бил предявеният иск за изкупуване. Нотариалният акт за извънсъдебната спогодба бил вписан в СВ- К. преди вписването на исковата молба. При положение, че покупко-продажбата на недвижим имот, обектирана в нотариален акт №163, том III, рег.№6103, дело №451/2018 г. била анулирана, не можело да става въпрос за изкупуване.

          В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът „М.Т.“ ЕООД счита предявеният иск за недопустим и моли производството да бъде прекратено. Сочи, че „Т.“ ООД е собственик на процесния имот, но нямал правен интерес от предявения установителен иск, тъй като бил сключен договор на основание чл.365 от ЗЗД, оформен с нотариален акт, с който страните постигнали спогодба да не черпят права от покупко-продажбата, обектирана в нотариален акт №163, том III, рег. №6103, дело №451 от 2018г., извършен от Нотариус Н.К. рег. №700, вписан вх.№4162, акт №153, том 14, дело № 2968/2018 г., вх.рег.№4155, във връзка с който бил предявеният иск за изкупуване. Нотариалният акт за извънсъдебната спогодба бил вписан в СВ- К. преди вписването на исковата молба. При положение, че покупко-продажбата на недвижим имот, обектирана в нотариален акт №163, том III, рег.№6103, дело №451/2018 г. била анулирана, не можело да става въпрос за изкупуване.

            От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

             От приетото като доказателство заверено копие на нотариален акт №44, том VIII, д.№2343/1997 г. на Нотариус П.К. при Районен съд -К., се установява, че на 31.07.1997 г. „Т. – 91“ АД е продал на ЕТ „И.-П. – О. П.“, следния свои недвижими имоти: сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманено-бетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м. и сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м., находящи се в гр.К., западна промишлена зона, южно от З.  и. и н. о. „К. Д.“, ведно с терена под тях, построени в имот с пл. №*** , в кв. ***по плана на града, при граници на имота: север - „ЗИНО“ АД, юг - земеделски земи, запад - „П. м.-К“ АД.  

             С договор от 02.06.2003 г., нот.зав.рег.№2998/03.06.2003 г. на Нотариус Х. С., рег.№121 на НК, с район РС-С.,  вписан в СП при РС-К. вх.№2443/05.06.2003 г., №298, том IV,  ЕТ „И.-П. - О. П.“ гр.К. прехвърлил безвъзмездно на „Т.“ ООД *** „фирмата на ЕТ“И.-П. - О. П.“ със седалище ***, заедно с предприятието му като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително: 1. сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманено-бетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м. и сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м., находящи се в гр.К., западна промишлена зона, южно от З.  и. и н. о. „К. Д.“, ведно с терена под тях, построени в имот с пл. №*** , в кв. ***по плана на града, при граници на имота: север - „ЗИНО“ АД, юг - земеделски земи, запад - „П. м.-К“ АД, подробно описани в нотариален акт №44, том VIII, д.№2343/1997 г. на Нотариус П.К. при Районен съд –К.“.

        С нотариален акт №194, том VI, рег.№9348, д.№1072/2004 г. на Нотариус П.К., рег.№100 на НК, с район РС-К., на основание чл.483 от ГПК, „Т.“ ООД *** е признато за собственик по покупка на следния имот: сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м. и сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманено-бетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м., ведно с терена под тях, построени в имот с пл.№*** , квартал ***, кад.район №***, по плана на гр.К., при граници: север - „ЗИНО“ АД, юг - земеделски земи и запад - „П. м.“ АД.  С нотариален акт №91, том III, рег.№4542, д.№436/2018 г. на Н.П.К.е поправен констативен нотариален акт №194, том VI, рег.№9348, д.№1072/2004 г., на страница първа ред 14, на който да не се чете думата „построени“, и на нейно място да се добави „представляващ 410/6291 ид.части“ от „.

            Съгласно заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №163, том III, рег.№6103, дело №451/2018 г. на Н.Н.К. *** действие Районен съд – К.,  на 17.07.2018 г. „Т. – 91“ АД продава на „М.Т.“ ЕООД следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор  *** ***с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр. К., по КККР, одобрени със заповед №РД-18-88/26.11.2015 г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план, квартал ***, парцел *** по плана на гр.К., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- за друг вид производствен складов обект, при граници на имота по кадастрална карта: имоти №***, №***, №***, №***, №***и № ***.

              По делото е приетото заверено копие на нотариално дело №451/2018г. по описа на Н.Н.К. *** действие РС-К..          

              Съгласно приетото заверено копие на нотариален акт за извънсъдебна спогодба №141, том IV, вх.рег.№8122, д.№596/2018 г. на Н.Н.К. *** действие Районен съд – К., на 12.09.2018 г. „Т. – 91“ АД  и „М.Т.“ ЕООД постигнали съгласие, покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт№163, том III, рег.№6103, дело №451/2018 г. на Нотариус Н.К. вписан вх.рег.№4162, акт №153, том 14, д.№2968/2018 г., дв.вх.рег.№4155, досежно Поземлен имот с идентификатор  *** ***с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр. К., по КККР, одобрени със заповед №РД-18-88/26.11.2015 г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план, квартал ***, парцел X по плана на гр.К., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- за друг вид производствен складов обект, при граници на имота по кадастрална карта: имоти №***, №***, №***, №***, №***и № *** да бъде развален по взаимно съгласие, без неустойка за страните, като платеното да се върне по банков път и владението на имота се предава днес от „М.Т.“ ЕООД на „Т. – 91“ АД.

                Представени са заверени копия на заявление вх.№168-6351-1 от 12.09.2018 г. на Община К., инвестиционен проект от 18.09.2018 г., ведно с обяснителна записка, конструктивно становище, разрешение за поставяне №34/20.09.2018 г., скица и комбинирана скица №916/15.08.2018 г., от които е видно, че във връзка с подаденото от „М.Т.“ ЕООД заявление, дружеството е получило разрешение на 20.09.2018 г. за поставяне на временни преместваеми съоръжения –метални контейнери в УПИ Й-*** , 7061, кв.***/ ПИ с идентификатор  *** ***по КККР на гр.К..

              От удостоверение №1626/12.11.2018г. е видно, че исковата молба е вписана в АП, СП-гр.К. вх.рег.№5556/13.09.2018 г., том 2, №283/2018 г., а нотариалният акт за извънсъдебна спогодба – вх.рег.№5524/13.09.2018 г., том 2, №278/2018 г. на АП, СП-гр.К..

                От така събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи:      

                Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правният интерес от търсената защита с положителен установителен иск за собственост се определя от наличието на правен спор, който накърнява претендираното от ищеца право. В настоящия случай твърдението за наличие на правен спор се основава на извършена между ответниците разпоредителна сделка – договор за продажба, облечен в нотариална форма.

              За да се уважи положителен установителен иск за собственост на недвижим имот по чл.124, ал.1 от ГПК следва да се установи, че ищецът е собственик на вещта на посоченото от него правно основание, че ответникът също претендира да е собственик на процесната вещ, както и спорната вещ да се намира във владение на ищеца.

             Съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. Ищецът се легитимира като собственик на 410/6291 ид.части от процесния имот по силата на извършената сделка за продажба на търговско предприятие от 02.06.2003 г., нот.зав.рег.№2998/03.06.2003 г. на Н.Х. С., рег.№121 на НК, с район РС-С., вписан в СП при РС-К. вх.№2443/05.06.2003 г., №298, том IV. Продажбата на търговско предприятие се урежда от разпоредбата на чл.15 от ТЗ и представлява прехвърляне на предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Сделката е действителна и когато включва недвижими имоти, когато е извършена писмено и подписите на договарящите са нотариално заверени, като нотариална форма не е задължителна, предвид разпоредбата на чл.15, ал.1 от ТЗ, явяваща се изключение от общото правило на чл.18 от ЗЗД за сключване на договора с нотариален акт. В настоящия случай изискуемата от закона /чл.15, ал.1 от ТЗ/ форма е спазена, в договора по чл.15, ал.1 от ТЗ изрично е посочена и индивидуализирана вещта, а към датата на сключване на сделката, вещта е била собственост на продавача, който я е придобил на деривативно основание. Предвид това, събраните и неоспорени по делото писмени доказателства, както и обстоятелството, че между страните не съществува спор по фактите, съдът приема, че по силата на правна сделка ищец е придобил собствеността върху сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м. и сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманено-бетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м., ведно с терена под тях, представляващ 410/6291 идеални части от имот с пл.№*** , квартал ***, кад.район №***, по плана на гр.К., който по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.К. одобрени със заповед №РД-18-88/26.11.2015 г. на АГКК представлява 410/6291 идеални части от поземлен имот с идентификатор  ***  , с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр.К., обл.С., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; с начин на трайно ползване: За друг вид производствен складов обект; с номер по предходен план, квартал ***, парцел ***, при граници на имота по кадастрална карта: имоти №***, №***, №***, №***, №35167.***.9 397 и №***.

            Процесните идеални части от имота се владеят от ищеца, тъй като по делото няма наведени възражения и в тази връзка ангажирани доказателства за противното.  Установи се, че с договор за продажба от 17.07.2018 г., обективиран в нотариален акт №163, том III, рег.№6103, дело №451/2018 г. на Нотариус Н.К. ***, първият ответник „Т.“ АД е продал на втория ответник „М.Т.“ ЕООД целия поземлен имот, но тази разпоредителна сделка не предизвиква целения прехвърлителен ефект в полза на приобритателя /втория ответник/ по отношение на процесните 410/6291 ид.части- собственост на ищеца, защото никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава.  Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

            На основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на ***лв.

            Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                Р   Е   Ш   И   :

 

                ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Т.“ АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:*** и „М.Т.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***,  че „Т.“ ООД, с ЕИК: ***  , със седалище и адрес на управление ***, З. и. з.е собственик на: 410/6291 идеални части от поземлен имот с идентификатор  ***  , с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр.К., обл.С., по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.К. одобрени със заповед №РД-18-88/26.11.2015 г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план, квартал ***, парцел *** по плана на гр.К., с трайно предназначение на територията- Урбанизирана, с начин на трайно ползване- За друг вид производствен складов обект, при граници на имота по кадастрална карта: имоти №***, №***, №***, №***, №***и №***.

 

             ОСЪЖДА „Т.“ АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:*** и „М.Т.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:*** да заплатят  на „Т.“ ООД, с ЕИК: ***  , със седалище и адрес на управление:***, Западна индустриална зона, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв.

 

               Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                Районен съдия: