№ 49
гр. Варна, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. П.
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20243100900128 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която Д. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес: *** чрез адв. С. от ВАК, е предявил срещу ЗАД „Булстрат
Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище в гр. София иск за сумата
от 80 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на ПТП, настъпило на 29.07.2022 г. по вина на застрахован при
ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.
„Хонда Акорд“ с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от завеждане на
претенцията пред застрахователя на 26.09.2022 г. до окончателното изплащане на
претендираната сума.
Ищецът, чрез пълномощника си адв. С., е основал претенцията си на
твърдения, че Н.М.С., застрахован за управление на л.а. „Хонда Акорд“ с рег.№
***, на 27.07.2022 г. на главен път II-29, в посока Варна - Добрич, до разклона на с.
Новаково, обл. Врана, като водач на л.а. „Хонда Акорд“ с рег. № ***, нарушил
правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП относно ограничението на
скоростта, като при ограничение от 90 км/час се е движел с 116,39 км/час, както и
правилото на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, предприемайки изпреварване без да се
убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване,
и че може да заеме място на пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на
движение и в резултата на което причинил по непредпазливост средна телесна
повреда на Д. Н. Д., изразяваща се в контузия и разкъсване на бял дроб с развитие
на хемопневмоторакс и фрактура на от 2-ро до 6-то ребро в дясно и от 3-то до 10-то
в ляво, обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от 2,5 до
3 месеца.
Телесните увреждания са били диагностицирани непосредствено след ПТП в
1
МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където ищецът е приет в Отделение по Гръдна
хирургия. Проведено му е животоспасяващо оперативно лечение с поставяне на
дренаж на лява гръдна половина. На 30.07.2022 г. отново му е поставен дренаж в
дясното междуребрие и е евакуиран въздух и хеморагичен плеврален излив, след
което пострадалият е поставен на активна аспирация. Дренажите са премахнати
съответно на седмия и на деветия ден след операцията. Д. е изписан на 08.08.2022
г. с пневмоторакс. Ищецът твърди, че в резултат на уврежданията е претърпял
драстична промяна в начина на живот – имал нужда от чужда помощ за да се
обслужва, затворил се в себе си. Страдал от липса на апетит, неспокоен сън с
кошмари, силен емоционален стрес, чувство за малоценност. Ищецът твърди, че
изпитва страх от пътуване с автомобил и не е способен да полага труд. Счита, че
негативни последици с такъв интензитет и продължителност са основание за
ангажиране отговорността на застрахователя по процесната застраховка в целия
поискан размер, който намира за справедлива компенсация, ведно със законната
лихва, считано от датата на отправената извънсъдебна застрахователна претенция
26.09.2022 г.
Ответникът оспорва отчасти иска. Оспорва интензитета на телесните
увреждания и продължителността на възстановителния процес. Оспорва
накърняване на емоционалната сфера на ищеца в резултат от произшествието –
чувствата за страх от превозни средства, загуба на апетит и кошмари. Сочи, че
уврежданията са отзвучали без остатък. Позовава се на несправедливия размер на
претендираното обезщетение. Оспорва иска за мораторна лихва, считайки че
застрахователят изпада в забава след изтичане на предвиден в закона тримесечен
срок за произнасяне.
Насрещно ответникът твърди, че обемът на вредите като резултат не се
определя само от действията на застрахования водач на МПС. Сочи, че ищецът с
поведението си в значителна степен е завишил риска като не е поставил
обезопасителен колан.
Фактите по съпричиняването не са оспорени от ищеца.
В съдебното заседание адв. С., като представител на ищеца, в пледоарията си
обосновава доказаността на иска. Акцентира върху затрудненото дишане на ищеца
към настоящия момент вследствие на травмата на белия дроб. Сочи, че
съпричиняване не е доказано и че дори ищецът да бе поставил обезопасителен
колан, той все пак би получил по-голяма част от травматичните увреждания.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Няма спор между страните относно наличие на валидно застрахователно
правоотношение, признато въз основа на полица, сключена за покритие на
гражданска отговорност, валидна към 29.07.2022 г. на автомобилист за управление
на МПС л.а. „Хонда Акорд“ с рег.№ ***. Безспорен е и факта относно предявената
от ищеца пред застрахователя на 26.09.2022 г. извънсъдебна претенция за
обезщетение за вреди идентични с описаните в исковата молба.
Няма спор и по пораждането на отговорността на застрахования водач, като
2
механизмът на възникване на ПТП и причинната връзка на настъпилите телесни
повреди с противоправното поведение на водача Н.М.С. са установени безспорно
по влязло в сила споразумение, одобрено от съда по НОХД № 859/2024 г. по описа
на РС - гр. Варна, с което е признато, че на 27.07.2022 г. на главен път II-29, в
посока Варна - Добрич, до разклона на с. Новаково, обл. Врана, като водач на л.а.
„Хонда Акорд“ с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП относно ограничението на скоростта, като при ограничение от 90 км/час се е
движел с 116,39 км/час, както и правилото на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП,
предприемайки изпреварване без да се убеди, че има видимост, свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място на пътната лента
пред изпреварваното пътно превозно средство без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение и в резултата на което причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на Д. Н. Д., изразяваща се в контузия и
разкъсване на бял дроб с развитие на хемопневмоторакс и фрактура на от 2-ро до
6-то ребро в дясно и от 3-то до 10-то в ляво, обусловило трайно затруднение в
движението на снагата за период от 2,5 до 3 месеца.
Влязлото в сила споразумение, одобрено от наказателен съд, с което деецът е
признат за виновен за инкриминираното деяние, има значение на присъда съгл. чл.
383, ал. 3 от НПК, която е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК). За това и в настоящото
производство е изключена преценката на съда относно осъществяване на деянието,
неговата противоправност, както и относно вината на дееца. Естеството и видът на
понесените от ищеца телесни увреждания представляват част от състава на
инкриминираното деяние, за която е ангажирана наказателната отговорност на
водача, поради което съдът намира, че на осн. чл. 300 ГПК се явява обвързан от
решението на наказателния съд и касателно факта и вида на настъпилите
увреждания. Допустимо е обаче доказване на други вреди, извън установените в
наказателното производство.
За установяване възражението за съпричиняване, интензитета на
страданията, както и периода на възстановяване на ищеца, по делото е назначена
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, заключението по
която се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено. Според
експертите в резултат на произшествието Д. Н. Д. е получил контузия на белите
дробове, обуславяща разстройство на здравето временно опасно за живота,
двустранен пневмотокакс, двустранни малки кръвоизливи в плевралите кухини,
подкожен емфизем, подкожен кръвоизлив в лява челна област. Д. Д. страда и от
контузия на гръден кош, счупване на 2, 3, 4, 5, 6 десни ребра, счупване на 3, 4, 5, 6,
7, 8, 9, 10 леви ребра, които увреждания водят до трайно затруднение в движенията
на снагата за период от около 2-3 месеца, по време на който е налице изразен
болкови синдром в областта на счупените ребра при дълбоко дишане, кашляне,
движение, елементарна физическа дейност, като е възможно оплакванията от
болки да продължат и след този период при физически усилия, смяна на времето и
т. н. Пострадалият е получил и счупване на носни кости, разкъсно контузни рани в
областта на лява предмишница и ляво стъпало, ожулвания в областта на главата и
крайниците, обуславящи временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Описаните увреждания са били третирани чрез комплексно хирургично и
3
консервативно лечение. Според експертите автомобилът е бил снабден с
предпазни колани на всички места, а при анализ на нараняванията е установено, че
ищецът е бил без поставен предпазен колан. В експертното мнение се излага
теорията, че е възможно някои от описаните травматични увреждания да се
получат и при поставен предпазен колан, като се посочва обаче, че травматичните
увреждания по предната, страничната и задната повърхности на гръдния кош най-
вероятно не биха настъпили при поставен предпазен колан. На последно място
експертът заключва, че дори и при поставен предпазен колан е възможно счупване
на носни кости вследствие на съприкосновение на ищеца с телата на пътуващите
до него.
Вещото лице Т. А., изготвило допуснатата съдебно-психиатрична експертиза
заключава, че вследствие на инцидента ищецът е развил Остра стресова реакция в
първите няколко дни, съвпадащи с изразения болков синдром от получените
травми. През последващата почти година ищецът е страдал от Разстройство в
адаптацията с протрахирана депресивна симптоматика, включително и от фобийни
изживявания при пътуване с МПС. Симптомите на това разстройство са свързани с
потиснато настроение, страх за бъдещето, избягване на контакти с хора и
самоограничение в общуването, затруднения в работата и самообслужването в
обичайния начин на живот. Към момента на изследването в психичното състояние
на ищеца все още са налице ситуативни фобийни изживявания свързани с пътуване
и шофиране, както и нарушен сън. Според експерта липсват данни за трайни
негативни последици върху личността на ищеца като поведението му се влияе
ситуационно от фобията свързана с пътуването с МПС. Липсват данни и за
промяна в характера и структурата на личността.
От показанията на свидетеля Г. Н. Д., които съдът кредитира при условията
на чл. 172 от ГПК, тъй като свидетелят е брат на пострадалото лице, но
същевременно отчита показанията като източник на непосредствени впечатления
се установява, че състоянието на Д. Д. непосредствено след произшествието било
много тежко. Лекарите му казали, че брат му бил с опасност за живота. Д.
претърпял две операции за изваждане на ребрата забити в белия му дроб. При
изписването му Д. е бил в тежко състояние като е изпитвал трудности при
изправяне, при сгъване и му е била необходима помощ. Към настоящия момент Д.
се задъхва, диша трудно. Споделил е на брат си, че често му прилошава и вечер се
задушава. Страхът на Д. от возене в МПС е бил забелязан от неговите колеги и те
споделили своите наблюдения със свидетеля Д.. Д. работи в строителството. Той се
върнал на работа 6 месеца след инцидента като брат му отбелязва, че причината
била, че не са му дали повече болнични, а е нямало как да се издържа. Изтъква се,
че в рамките на една година от инцидента, включително и към момента на
възобновяване на работната дейност, Д. е изпитвал мъки и страдания.
Ищецът Д. Д. дава обяснения по реда на чл. 176 от ГПК в съдебно заседание
от 23.01.2025 г., в които заявява, че при настъпване на ПТП-то е седял на задната
седалка по средата и че е бил без поставен предпазен колан. Той твърди, че не е
мръднал от мястото си при удара и че пасажерите, седящи до него, му счупили
ребрата с лактите си.
Така събраните доказателства са основа за определяне на справедливия
размер за обезщетяване на неимуществените вреди. Справедливата репарация на
4
вредите съгласно чл. 52 от ЗЗД предполага цялостна преценка на конкретните
обективни обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания, и
последиците от тях за пострадалото лице, проявяващи се като физически,
психически, и емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице. Наред с
това съдът счита, че като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да
се вземат предвид и икономическата конюнктура, а и съответните нива на
застрахователно покритие към относимия за определяне на обезщетенията,
момент. Възраженията на ответника по размер на обезщетението могат да се
обобщят като общо оспорване на тежестта на уврежданията.
Без съмнение всички събрани по делото доказателства сочат, че вследствие
на ПТП ищецът е претърпял множество сериозни травматични увреждания, като
контузията на белите дробове обуславя и временна опасност за живота му.
Уврежданията са наложили животоспасяващи операции, последвани от дълъг
болничен престой в рамките на 10 дни и още по-дълъг процес на възстановяване –
около 2-3 месеца. Установява се, че след инцидента съществено е била ограничена
свободата на движение на тялото на ищеца, който се затруднявал при извършване
на елементарни движения като сядане, изправяне, навеждане. Общият
оздравителен процес е определен на 2-3 месеца, но както по данни на вещото лице,
така и от изнесеното от свидетеля, става ясно, че пълно възстановяване не е
налице, тъй като ищецът продължава да има затруднения при дишане и болки в
областта на ребрата двустранно при физически усилия и промяна на времето.
Безспорно тежките увреждания са се отразили на цялостната житейски и
емоционална сфера на пострадалия. От данните по проведената СПЕ и събраните
гласни доказателства, се установява, че събитието е преживяно като тежка травма
от ищеца, предизвикала остра стресова реакция. Както престоя в болницата, така и
продължителния възстановителен период, са съпътствани с физически неудобства,
както и психически такива. Според заключението по СПЕ след инцидента за
период от около една година ищецът е развил симптоми на фобия от пътуване и
разстройство в адаптацията с протрахирана депресивна симптоматика, което се е
проявило в потиснато настроение, страх за бъдещето, избягване на контакти с хора
и самоограничаване на общуването, затруднения в работата и самообслужването в
обичайния начин на живот, нарушен сън. Към настоящия момент в психичното
състояние на ищеца все още са налице ситуативни фобийни изживявания свързани
с пътуване, шофиране и нарушен сън. Като се има предвид тежестта на
уврежданията, продължителния период на общо възстановяване, невъзможността
за пълно възстановяване и от друга страна лимитите на застрахователните
обезщетения съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на 70 000 лева.
По отношение на релевираното от ответното дружество възражение по чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, следва да се посочи, че релевантен за съпричиняване на вредата от
страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без
който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Тоест не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства
на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата
по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
5
В случая поставянето на обезопасителен колан е задължение на пътуващите
на основание чл. 137а от ЗДвП.
Съгласно проведената по делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза и дадените от ищеца обяснения по реда на чл. 176 от
ГПК в съдебно заседание от 23.01.2025 г. към момента на произшествието Д. Д. е
пътувал без правилно поставен предпазен колан. За този факт свидетелстват
липсата на характерните наранявания, които обичайно биха се получили при
поставен колан, както и наличието на множество травматични увреждания по
предната, страничната и задната повърхности на гръдния кош, които обичайно не
биха се получили при поставен правилно обезопасителен колан. От съществено
значение за установяване на съпричиняване е въпросът дали пострадалият би
получил процесните тежки травми и при правилно поставен колан. Вещите лица по
експертизата считат, че при поставен предпазен колан биха могли да се получат
някои от травматичните увреждания, включително и такива от самия колан, но не и
всички увреждания, а именно множеството травматични увреждания по предната,
страничната и задната повърхности на гръдния кош.
Макар съдът да не може да направи категоричен извод за възможния
интензитет, вид или степен на уврежданията, които би получил ищеца в случай че е
бил с поставен колан в момента на ПТП, установеното нарушение на правилата за
движение не може да се игнорира. Да се легитимира пропускът за осигуряването
на собствената безопасност с невъзможността да се предвидят евентуалните вреди
при поставен колан, би означавало да се отрече изначално изискването на ЗДвП,
тъй като предвиждането на възможен, но ненастъпил резултат е винаги
хипотетично.
От друга страна съдът намира, че приносът не следва да се определя като
значителен, тъй като настъпването на вредите е причинено в много по-голям обем
от невъзможността на водача да овладее автомобила при висока скорост на
движение и неправилно предприетото изпреварване. При тези данни съдът
определя приносът на пострадалия за получените от него при произшествието
телесни увреждания в размер на 20 %.
Предвид изложеното, определеният по-горе размер на обезщетението,
следва да се редуцира с установения принос на съпричиняване на вредите в размер
от 20 %, като претенцията за неимуществени вреди, чиито справедлив размер
съдът е определил на 70 000 лв., следва да се уважи до размер от 56 000 лв.
Отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“ е функционално обусловена от тази на застрахования водач. Тъи като
делинквентът носи отговорност за последиците от забавата за изплащане на
обезщетение за вредите, застрахователят също отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице (чл. 429, ал.2, т. 2 от КЗ). Макар и обусловена от отговорността на
делинквента, отговорността на застрахователя за изтеклите мораторни лихви с
оглед разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ обхваща само периода от уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е наи-ранна. След уведомяване до
изтичане на 15 работни дни по чл. 497, ал. 1 от КЗ от представянето на всички
6
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, макар застрахователят да не е изпаднал в забава
(защото срокът за произнасяне по рекламацията не е изтекъл), за този период
дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за вреди, но на
основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото
лихвите, прибавени към обезщетението, не надхвърлят застрахователната сума.
Следователно лихвата следва да се присъди от уведомяването на застрахователя.
Видно от застрахователна претенция вх. № 2545/26.09.2022 г.
застрахователят е уведомен от увреденото лице за причинените от застрахования
вреди на 26.09.2022 г. Следователно законната лихва следва да бъде определена
считано от 26.09.2022 г.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
се дължат деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, а на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се полагат деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
На осн. чл. 38 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца следва
да се определи възнаграждение за процесуално представителство. Според
актуалната практика на СЕС, обективирaна в решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/2022 при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв, националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери,
предвидени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС,
респ. – от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, което препраща към
наредбата, а следва да съобрази единствено фактическата и правна сложност на
делото, съответно – положения от адвоката труд за осъществяването на защитата
по делото. Ето защо при отчитане на заявения, респ. уваже материален интерес,
фактическата сложност на производството, съдът присъжда възнаграждение в
размер на 3200 лева
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника следва да бъдат определени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 лв., определено в
съответствие с чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. От тази сума следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 150,00 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът е направил разноски за депозит за експертиза в общ размер на
400, 00 лв. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 120,00
лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд –
Варна разноски за държавна такса в размер на 2240 лева съобразно уважената част
от иска и сумата от 420,00 лв. за разноски за експертиза , на осн.чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, р-н Триадица пл. „Позитано“ № 5 да заплати на Д. Н. Д.,
7
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 56 000 лв. (петдесет и шест хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, вследствие на комбинирано телесно увреждане (контузия и
разкъсване на бял дроб с развитие на хемопневмоторакс и фрактура на от 2-ро до
6-то ребро в дясно и от 3-то до 10-то в ляво), психическо разстройство (преживян
шок, кошмари, чувство на несигурност, стрес), в резултат на ПТП, настъпило на
27.07.2022 г., реализирано от водача на л.а. „Хонда Акорд“ с рег.№ ***, застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва считано от 26.09.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата
над 56 000 лева до претендираните 80 000 лева.
Сумите са платими по банкова сметка с титуляр адв. С. С. с IBAN: ***, в
„КБС банк“.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, р-н Триадица пл. „Позитано“ № 5 да заплати на адв. С. Б.
С. със съдебен адрес в гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов“ № 52 сумата от 3200 лв.
(три хиляди и двеста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП и чл.
25, ал. 2 от НЗПП Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗАД
„Булстрат Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище в гр. София, р-н
Триадица пл. „Позитано“ № 5 сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева),
представляваща юрисконсулстско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, р-н Триадица пл. „Позитано“ № 5 сумата от 120 лв. (сто и
двадесет лева), представляваща направени разноски за депозит за експертизи,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, р-н Триадица пл. „Позитано“ № 5 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Варна сумата от 2660 лв.
(две хиляди шестстотин и шестдесет лева), представляваща сбор от дължима
държавна такса и заплатени от бюджета на съдебната власт възнаграждения за
вещи лица, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5, изр. 2 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8