№ 104
гр. Варна, 21.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Даниела П. Костова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Пл. М. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600346 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор К..
Жалбоподател-подсъдим КР. Т. Т. редовно призован, води се от органите
на РД „Охрана“, явява се лично и с адв.БР. Н. Б. от АК – ВАРНА, уведомен
за датата на днешното съдебно заседание по телефона, не се явява. Явява се
адв.К.К. Д. – Т.А от АК - ВАРНА , надлежно упълномощена и приета от съда
от преди.
Жалбоподател-подсъдим Г. Г. М. , редовно призован, явява се лично и с
адв.ОЛ. В. АТ. от АК – Варна , надлежно упълномощен и приет от съда от
преди.
Жалбоподател-граждански ищец АРМ. АЛ., редовно призован, явява се
лично и с адв.Г. ХР. ЯР. от АК – ВАРНА, надлежно упълномощен и приет
от съда от преди.
Гражданския ответник ТОДОР Т., явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото.
АДВ.Я.: – Да се даде ход на делото.
АДВ.Б.: – Да се даде ход на делото.
АДВ.Д.: – Да се даде ход на делото.
АДВ.А.: – Да се даде ход на делото.
ГР.ОТВ.Т.: - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по даване ход на делото,
поради което,
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНИЯ СЪД
ГР.ОТВ.Т.: - Подкрепям изцяло това, което е заявила адв.Д. до момента
в проведените заседания. Присъствал съм във всяко едно заседание пред
въззивната инстанция и становището ми не се отличава от това, което досега
е изразявала адв.Д..
По отношение направените доказателствени искания от страните:
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
По делото са налице достатъчно доказателства – гласни, писмени и
веществени, касаещи личността на пострадалото лице, не се спори за
присъствието му към момента на възникване на инцидента в заведението,
вътре или извън него, нито, че е пострадал в резултат на този инцидент пред
заведението. Поради това и не се налага събиране на допълнителни
доказателства за местонахождението му /идентифицирането му/ и
движението в и пред заведението чрез допускане на допълнителна видео-
техническа експертиза.
По отношение на изслушаната във вчерашното съдебно заседание
допълнителна тройна видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза, съдът намира, че задачите, поставени в нея са изпълнени от
вещите лица в достатъчна степен, касателно личността на двете подсъдими
лица, поради което заключението по нея следва да се приобщи към
доказателствената съвкупност, без допълване относно личността на
пострадалия и неговата идентификация.
В 13:40 часа в залата се явява адв.Б..
Водим от гореизложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените искания за назначаване на
допълнителна съдебно-техническа и лицево-идентификационна експертиза по
отношение личността на пострадалия и неговата идентификация.
ПРИОБЩАВА към доказателствената съвкупност заключението по
2
протокол № 70 по изготвената тройна, допълнителна съдебно-техническа и
лицево-идентификационна експертиза.
СЪДЪТ приканва страните да вземат отношение по отношение разпита
на свидетелката А. И.а.
ПРОКУРОРЪТ: - Искането за разпит на тази свидетелка беше
направено от мен, не го оттеглям, при възможност, ако може да бъде
издиране и призована, го поддържам. Нямам други искания по доказателства.
АДВ.Я.: - Ние се присъединяваме към становището на представителя
на прокуратурата, ако е възможно технически, да изслушаме и този свидетел.
АДВ.Б.: – Да се заличи свидетелката.
АДВ.Д.: - Аз и предния път изразих становището, че многократно
свидетелката е призовавана, не се е открила на адрес.
Отделно от това искам да подчертая, че тя е била в интимни отношения
с охранителя, което силно компрометира нейните показания, поради което аз
моля да бъде заличена от списъка на лицата за призоваване.
АДВ.А.: – Поддържам становището на колежката Д..
ГР.ОТВ.Т.: – Подкрепям становището на защитниците на подсъдимите.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните във връзка с
провеждането на непосредствен разпит пред настоящата инстанция на
свидетелката А. И.а, депозирала показания на досъдебното производство и с
оглед на невъзможността същата да бъде призована пред съда за разпит
поради липса на актуален адрес в страната или извън нея, намира, че не
следва да бъде допускан разпита й пред въззивния съд доколкото е
невъзможно да бъде призована в съдебната зала, респективно да бъде
извършен този непосредствен разпит поради липса на актуален адрес в
страната и в чужбина, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на представителя на АП-Врана
за разпит пред въззивния съд на свидетелката А. И.А.
ПРОКУРОРЪТ: – Нямам други искания по доказателства, да
приключи делото.
АДВ.Я.: – Нямам нови искания по доказателства, да приключи делото.
3
АДВ.Б.: - Нямам други искания, да приключи делото.
АДВ.Д.: - Да приключи делото, нямам искания за допълнителни
следствени действия.
АДВ.А.: - Да приключи делото.
ГР.ОТВ.Т.: - Да приключи делото.
Страните заявиха, че нямат искания за извършване на допълнителни
следствени действия.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми Апелативни съдии, поддържам протеста на
Окръжна прокуратура - Варна, като Ви моля да оставите без уважение
въззивните жалби на подсъдимите.
От събраните в хода на досъдебното и съдебното производство
доказателства считам, че безспорно се установява участието и на двамата
подсъдими в извършването на престъпленията, за които им е било повдигнато
обвинение с обвинителния акт.
Излишно е да повтарям доводите, изложени в протеста на ОП-Варна и
допълнителното изложение към него, с които съм съгласен и поддържам и
моля настоящия съдебен състав да вземе отношение по тях в своя краен акт.
Считам, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал
събраните доказателства и присъдата е постановена при нарушение на
материалния закон.
На първо място съдът неправилно е възприел тезата на защитата, че
самото изпълнение на престъплението е осъществено на мястото, което е
описано като телодвижения на заснетите лица във видео-техническата и
лицево-идентификационна експертиза по т.8. И най-важното не се е
аргументирал защо приема това.
Първо, това е мястото, на което пострадалият А. е извел двамата
подсъдими, след като е възприел, че са нарушили обществения ред в
заведението. Това е обяснил той в показанията си, а и се вижда добре на
записа. Именно тук, на това място идва и управителя на заведението –
свидетеля С., където се опитва да убеди двамата познати му като проблемни
клиенти да спазват реда в заведението. Стига се повишаване на тон, до
приближаване на глава до главата на свидетеля С. и подсъдимия М., но тук до
удари не се е стигнало. Възприемайки, че положението става напрегнато,
свидетеля А. се отдалечава от тях, влиза в заведението и моли бармана да
4
натисне паник - бутона. До тук са действията на лицата на това място, което
се намира пред заведението, вляво от входа, /гледано от пътя към
заведението/ и на известно разстояние от стъпалата пред входа му.
След това подсъдимите излизат от обхвата на охранителните камери и
причиняването на прободните наранявания не е записано на камерите.
Мястото, където престъплението е осъществено е пред входа на
заведението. Това място се сочи от свидетелите А., неговия колега охранител,
от свидетеля С., а показанията им се подкрепят и от находките от множество
следи от кръв, както и при извършения оглед на местопроизшествието.
Тоест, в мотивите на първоинстанционния съд спорен и неизяснен е
останал и въпросът: „Къде точно се намира мястото на извършване на
изпълнителното деяние?“.
На второ място, очевидно и механизма на извършване на престъплението
е останал неизяснен, предвид мотивите на съда. Никъде в тях, не се сочи защо
съдът отхвърля обвинителната теза, че подсъдимия Т. е съизвършител на
опита за убийство. Абсолютно безкритично съдът е приел тезата на защитата
на този подсъдим в тази насока. Не е изложил и един аргумент, който да
обори твърденията на свидетеля А., един световен шампион по бойно
изкуство, че ако подсъдимия Т. не го е държал за шията и го е душил с тази
борческа схватка „ключ“, то пострадалият не би допуснал подсъдимия М. да
го нарани изобщо.
Следователно, не е изяснен с необходимата степен на категоричност и
механизма на извършване на престъплението и участието на всеки един от
подсъдимите в него в първоинстанционната присъда.
На трето място съдът е установил от обясненията на подсъдимите един
факт като мотив за извършване на престъплението, а именно, че свидетеля С.
и подсъдимия Т. били някога приятели с едно и също момиче. Не е даден
отговор на въпроса: „Ако това е така, защо подсъдимия М. иска да убие
свидетеля С.?“
Свидетелката Даяна Вълчева, която е имала отношения и със свидетеля
С. и с подсъдимия К. Т. не е присъствала в началото на скандала, когато
единия от подсъдимите е ударил непознато момче от друга компания, нито
пък е присъствала на случващото се пред входа на заведението, когато
двамата подсъдими са извършили престъплението, за което им е предявено
обвинение от прокуратурата.
Няма отговор и на въпроса „Защо се игнорират показанията на
свидетелката Л.Д., възприела нарушения обществен ред от компанията на
двамата подсъдими, които показания подкрепят тези на свидетеля А., че
възприемайки сбутванията в тази част на заведението е отишъл до тях и ги е
извел навън?
Съдът изцяло е приел защитната теза на подсъдимите и не е отделил
внимание на показанията на свидетелите – очевидци. Показанията на
5
последните са били оставени без коментар.
Фактическата обстановка, описана в обвинителния акт се подкрепя и от
свидетелски показания, които не са били взети предвид или са
интерпретирани неправилно от първоинстанционния съд, а именно:
На първо място свидетеля О.Л., показанията намиращи се в НОХД №
1042/2018 година, том 6, л.2540, гръб, който е работил като охрана в бар
„Гетсби“, бил е на смяна с пострадалия - АРМ. АЛ., в съдебното заседание е
заявил, че е присъствал на инцидента, чиято кулминация е била извън
заведението.
Чул собственика на заведението – Н. да умолява подсъдимите да не
правят „глупости“. Подсъдимите имали агресивно държание. Посочва, че по –
възрастният извадил нож. След като влезли в заведението и предприели
действия по натискане на паник бутон, намиращ се вътре отново двамата с
пострадалия АРМ. АЛ. излезли навън. Тогава А. ритнал човека с ножа в
гърдите. Според свидетеля това е било действие с цел избиване на ножа, но не
е видял точно дали го е избил.
По отношение на втория подсъдим К. Т. е заявил, че: “…А. се подхлъзна
леко и младото момче се хвърли върху него и го затисна със захват, от който
няма как да се измъкне. Държеше като с ключ, борчески захват, долу на
земята….“
На въпрос на съда отговорил, че по – младият „влязъл“ на А. отдолу в
краката, в кръста. Подсъдимия Т. бил върху А., държал го и в този момент, по
– възрастния с нож започнал да нанася удари навсякъде, хаотично по тялото
на пострадалия. Възрастният, където можел удрял. Подсъдимия Т. бил легнал
върху пострадалия настрани, като се виждали краката му. Ударите били
навсякъде, като повече в краката на пострадалия. „…..К. през това време го
държеше /казва свидетеля/, докато известно време, след викове – Пусни го,
пусни го, спри с ножа! – успях някак си да измъкна А., след доста удари вече
с нож и да го вкарам във вътрешността на заведението…“
Свидетеля е заявил, че е бивш спортист по борба и е наясно със
„захватите“.
При предявяване на фотоалбум на местопроизшествието свидетеля Л.
подробно обяснил ситуацията – кой къде се е намирал, точно къде
подсъдимия М. е нанасял ударите с нож върху пострадалия и т.н.
Поради противоречия в показанията на Л. са били прочетени и тези му
показания, дадени по досъдебното производство пред съдия на 28.01.2018
година, намиращи се в ДП, том 1, л.152.
Свидетеля Л. там заявил по отношение на подсъдимия Т. следното: “…По
– младият го събори, той остана в легнало положение. Когато беше на земята
получи първият удар с ножа. Не го е държал другото момче. Беше за момента
върху него. Докато го събаряше той остана да го затиска с него. Той остана
легнал на стълбите и докато не го подканих това момче се изправи. Беше до
6
едно време, докато аз не го изкарвах и докато го изкарвах продължаваше да го
ръга. Малкият го нямаше и стоеше отвън пред входа. Изправи се, подпря се на
мен и човекът тръгна с ножа и ми изчезна от полезрението и аз се дръпнах
бързо… и не видях как по – възрастния пак влиза с ножа. „Ще те смачкам и
довърша“…… и след това вече не ги видях и двамата само чух трясъци от
страни чупене на стъкла….“
По отношение на пострадалия свидетеля е заявил, че до последно бил в
съзнание. Бил е адекватен, но не могъл да стои на крака, бил легнал,
пребледнял, казал, че го боли сърцето, охкал и искал помощ.
Не е ясно защо съдът е приел, че показанията на свидетеля Л.
противоречат на тези на А. и на С.. Конкретно свидетелят Л. е заявил, че
подсъдимия Т. е съборил пострадалия на земята и го е „блокирал със захват,
от който няма как да се измъкне. Държал го като в ключ, борчески захват
долу на земята.“, видно от протокол за разпит на свидетеля от 29.03.2021
година, страница 19 горе.
Съдът е приел, че показанията на свидетеля Л. не следва да се
кредитират.
Също така на второ място свидетеля АРМ. АЛ. – пострадалия, в
показанията си в НОХД том 4, лист 2088 гръб е заявил, че е излязъл навън от
заведението и е видял, че между Н. С. - собственика на заведението и
подсъдимите има разправия.
Младежът, по – малкият – К. го съборил на земята и както е казал
свидетеля дословно „…удуши ме с борческа хватка… Г. се обърна и започна
да ме ръга в краката, стараейки се в горната част от кръста нагоре…“
„……В същото време К. до него се намираше, ме събори на земята със
задушаващ захват….“
„….Малкият К. през цялото време ме държа. Когато ме събори, той падна
и ме държа борчески. Аз бях легнал по гръб на гърдите му….Аз бях в
хоризонтално положение, само краката ми висяха на стъпалата. След като ме
наръгаха няколко пъти О.н колегата ми успя по някакъв начин да ме издърпа,
да ме освободи от захвата ……….Аз станах и той ме дръпна вътре в
заведението….. Г. след мен влизайки с ножа в ръка каза „Ще те убия“ вътре в
заведението…..“.
„….Старах се да го избутам да няма пострадали хора и с крак го ритнах.
Бутнах шефа си да не му посегне с нож. Аз го ритнах в гърдите. В
последствие когато падна и стана успя да си изкара ножа. Ударих го със
страничен удар с крак. Г. тръгна назад, падна и впоследствие изкара ножа.
След като ударих Г. беше на земята. К. беше до него, впоследствие ме
нападна и той да ме събаря. Не е помагал на Г., направо ме събори…….К.
веднага ме събори с хватка на земята. Това всичко стана много бързо. Хвана
ме за врата и започна да ме души. Хвана ме с „борчески захват“. ………. в
дадения случай захвата беше само през врата. Главата му беше от дясната ми
7
страна ….Паднахме върху стълбите. Краката ми от бедрото надолу бяха над
стъпалата. Тялото ми се намираше на равното място ….. К. беше зад мен… К.
беше полулегнал, полупаднал. Краката му бяха от двете ми страни. С краката
не е имал възможност за захват, защото когато е полуседнал не може да си
събере краката един върху друг, за да направи ключ… Той не ме пусна
доброволно, за да ме дръпнат, а колегата ми помогна…..“
На трето място свидетелката Л.Д., в показанията си в НОХД том 4,
л.2093, гръб, която е съпруга на Г.Д. в съдебно заседание заявила, че
подсъдимите стояли срещу нея на бара. К. се скарал с двете момчета, които
стояли срещу тях. Г. нападнал А. като това е станало изцяло в заведението до
сепарето, където стояла. Приклекнал ниско долу и наръгал А. в крака. Лично
видяла това, защото след това видяла кръвта и как А. с едната ръка се държал
за гърдите, а с другата държал крака за да спре кръвта. Тя застанала срещу Г.,
той размахвал ножа и крещял, че ще заколи всички. Мъжът й нищо не видял.
Двамата подсъдими се обърнали и избягали срещу бара и започнали да ги
целят с бутилки, с табуретки, те залегнали и след 2-3 минути настанала
тишина. К. хвърлял табуретки и чаши.
От своя страна свидетеля Н. С., в НОХД, том 4, л.2098 е заявил: „…..Ж.
ме удари с дясната ръка….След като ме удари тогава А. се намеси. Удари го с
крак в главата …….. От там се намеси К.. Хвана го „борческата“ и започна да
го бори. Хвана го през краката, буташе го и той се удари в стълбите и падна
пред входа. ….докато се боричкаха К. с А., Г. тогава изкара един нож и
започна на мен да го ръкомаха…..“ Свидетеля избягал, защото Г. го
заплашил, че ще го наръга. Докато К. държал А., Ж. го наръгал.
„….Като падна на стълбите /казва свидетеля С./ отгоре му К. го беше
прихванал….. Аз видях наръгването. Най – логичното, като К. е отгоре А., Ж.
наръгва А.….“ След това свидетеля не знае какво е станало, защото, както
казва хванал пътя надолу. След 5-10 минути се върнал, А. бил още там и
чакали линейка, а подсъдимите не били в заведението.
Тоест налице са свидетелски показания на очевидци, които описват
механизма на извършване на престъплението, при това с участието на двамата
подсъдими, като подсъдимия Т. е държал пострадалия, стремейки се да сломи
съпротивата му по отношение нападащия го с нож подсъдим М., както и да
му попречи на практика да се защитава ефективно, с което да улесни
нападението от страна на подсъдимия М..
Стигайки до момента, в който след извеждането на двамата подсъдими от
пострадалия А., навън, пред входната врата на снекбара, съдът изцяло
кредитира обясненията на двамата подсъдими.
Съдът е подминал факта, че трима свидетели - пострадалия А., колегата
му Л. и Н. С., упорито и многократно сочат в показанията си, че подсъдимия
Т. умело е хванал през кръста А. и с „борческа хватка, го е съборил на земята,
като е блокирал движенията му захващайки го през рамото и врата и го е
обездвижвал, като тялото му е било под и в страни от това на пострадалия и
8
той е можел да вижда идеално действията на подсъдимия М.. Тези показания
кореспондират и са в унисон в изготвените съдебно-психологически и
психиатрични експертизи, в които самият освидетелстван сочи, че е бил
дългогодишен спортист по борба и има участия в състезания за юноши, с
много добри постижения и награди от провеждани турнири.
Тази фактическа обстановка е описана в обвинителния акт, тя
кореспондира с показанията на посочените по-горе свидетели и се
потвърждава от установеното чрез проведения следствен експеримент. Там в
приложените снимки точно се вижда положението, в което се е намирал
пострадалия при нападението и активните действия на подсъдимия Т., който
е обездвижил А. и напълно съзнателно е съдействал на М., да нанася удари с
ножа. В тази ситуация пострадалия се е защитавал само с крака и затова и там
са получени част от нараняванията. Именно действията на подсъдимия Т. са
позволили на М. да сломи съпротивата на А. и да нанесе последния удар в
лявата гръдна половина, така както е описан в медицинската експертиза.
Нараняването проникващо в гръдната кухина на пострадалия А. и то
може да бъде причинено единствено, ако пострадалият е бил легнал, така
както той самият сочи в показанията си, съвпадащи с тези на свидетеля Л. и
С. и така както е фиксирано в снимковия материал, приложен към протокола
за проведения следствен експеримент.
Констатациите на вещите лица категорично потвърждават показанията на
свидетелите А., С. и Л. и оборват защитата на двамата подсъдими. Както вече
беше посочено и по-горе това нараняване, описано в две експертизи, от
различни вещи лица, може да бъде получено единствено ако пострадалия е в
легнало положение, обездвижен, а нападателя е пред него и нанася удари.
В мотивите към присъдата, касаещи приетата за установена фактическа
обстановка няма коментар, с който да бъдат оборени описаните наранявания
в гръдния кош на пострадалия или пък анализ, защо не се дава вяра на
тримата свидетели-очевидци, присъствали на мястото на извършването на
престъплението, чиито показания са идентични един с друг и са в
противоречие на защитната теза на подсъдимите.
Предвид изложеното, като вземете предвид събраните в хода на
наказателното производство доказателства, направените в протеста на ОП -
Варна и допълнителното изложение към него възражения и констатации,
моля да отмените присъда № 260004/2021г. на ВОС от 14.06.2021 година,
постановена по НОХД № 1042/2018г. и да постановите нова, с която по
отношение на подсъдимите Г. Г. М. и КР. Т. Т., да приложите закон за по-
тежко наказуемото престъпление, както следва:
за подсъдимия КР. Т. Т. - за престъпление по чл.116, ал.1, т.11, пр.1,
вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1, пр.2, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.63, ал.2, т.1 от НК, а
за подсъдимия Г. Г. М. – за това, че престъплението за което е признат за
виновен, а именно по чл.116, ал.1, т.6, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК е
9
извършено в съучастие с подсъдимия КР. Т. Т., по смисъла на чл.20, ал.2 от
НК, обвинения за каквито престъпления са били повдигнати пред първата
съдебна инстанция, като на двамата подсъдими наложите по-тежки наказания,
а именно: на подсъдимия Г. Г. М. да наложите наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 18 години, а на подсъдимия КР. Т. Т. - наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 9 години.
Моля, ако възприемете това становище на прокуратурата по отношение
наказанията на двамата подсъдими, моля в последствие да преразгледате
въпроса за мярката за неотклонение на подсъдимия Т. и да я измените в
такава „Задържане под стража“, с оглед евентуално наложено по-тежко
наказание и възможността да се укрие от наказателно преследване до
окончателното приключване на делото.
АДВ.Я.: – Уважаеми Апелативни съдии, в огромната част на
изложението на прокуратурата ние сме съгласни и се присъединяваме, както
по отношение на гласните доказателства, така и на другите, които са по
делото.
Изложението ми е ограничено до основателността и размера на
гражданския иск и затова аз искам на първо място да подчертая, че
поддържаме въззивната жалба, която сме подали пред настоящата инстанция,
както и допълнението към нея, като във въззивната жалба подробно сме
изложили своите съображения по отношение на гражданския иск.
За нас и до този момент е непонятно защо свидетелски показания от
гражданския ищец и двама свидетели, които са преки очевидци, дадени пред
три различни съдебни състава така не са кредитирани от първоинстанционния
съд. Имам предвид показанията на пострадалия А., показанията на свидетеля
С. и показанията на свидетеля Л..
Към момента на инцидента и свидетеля С. и свидетеля Л. са били на не
повече от метър, и са имали пряка и непосредствена видимост на всичко,
което се случва, а по отношение на свидетеля А. не знам за кой път вече ще
повторя точно кои лица, точно какво са извършили спрямо него и това по не
знайни причини не е кредитирано от съда.
По отношение на основателността на гражданския иск много подробно
преди мен прокурора изнесе становище, което препокрива до голяма част
моето изложение и за това искам само да подчертая за няколкото вида
различни наранявания, които моя доверител е получил.
На първо място естествено и според тежестта на нараняването е
10
прободната рана, проникваща в гръдната кухина, в ляво на гръдния кош, на
около 4 см от лявата манула, на ниво шесто между ребрие. Това травматично
увреждане по механизма на получаването изцяло съвпада, както със
свидетелските показания на пострадалия и на другите свидетели по делото С.,
Л. и други и с констатациите на различни вещи лица в две назначени и приети
по делото СМЕ.
Отделно от това е доказано и приложено по делото друга група
наранявания, които са по долните крайници, които са с прободно-порезен
характер свързани с кръвозагуба.
Третия вид, така да се каже към групата на нараняванията е симптомите
на така наречената психическа травма, която безспорно е установена от
вещите лица по СПЕ, дори тук прави впечатление, че експертизата е
изготвена и вещите са изслушали в едно от последните заседания пред
съдебната инстанция, т.е. близо три години след инцидента. И тук е
категорично мнението на вещите лица по СПЕ, че три години след този
инцидент не само, че се наблюдава симптомите на посттравматично стресово
разстройство, а и съществува нужда от хоспитализация.
По отношение на размера на гражданския иск сме го съобразили с
прекалено дългия период на водене на делото, различните видове
наранявания, едното от които е живото застрашаващо.
Отделно от това за целия този дълъг период на пострадалия отново му се
налага да слуша и да преживява онова, което му се е случило. Тези
наранявания от съвкупност са го лишили от възможността да се поддържа
физически, да работи продължително време на крака, да си намери някакъв
друг вид работа, от която евентуално да се издържа.
Още повече, че вещите лица, в експертизата уточняват също, че
физическата годност и работоспособност на пострадалия А. няма да бъде
възстановена на 100 %. Тези констатации на вещите лица разбира са след
поредица от изследвания, обследвания и събеседвания с пострадалия.
Предвид на горното Ви моля да уважите гражданския иск в размера, с
който сме го предявили пред първата инстанция в размер на 80 000 лева,
солидарно от двамата подсъдими, т.к. ние считаме, че ако подсъдимия Т. не
беше повалил на земята А. вероятно нямаше да се води и това дело, с което
11
сме на въззивна инстанция.
Така, че аз моля гражданския иск да бъде уважен в размера както е
подаден пред първа инстанция, моля да ни бъдат присъдени и разноските за
тази инстанция, ведно с лихвите от датата на деянието.
ЖАЛБ.-ГР.ИЩ.А.: – Уважаеми апелативни съдии, през цялото време
слушам какъв голям побойник съм бил, харесвал съм да размахвам ръце,
крака, да бия наляво и надясно, да се доказвам.
Мисля, че аз като спортист съм се доказал достатъчно и сред приятели и
мога да кажа и съм представил България в достатъчно добро ниво, достатъчно
съм се доказал, за да се доказвам като хулиган и да си размахвам ръцете и
краката пред някакви хора да се доказвам.
През цялото време слушам в смисъл те са невинни, аз съм ги бил, бил
съм единия, бил съм другия, ще потвърдят сигурно, че съм бил и трети и
четвърти човек. Но накрая какво се оказва, аз се оказвам в реанимация,
наръган в гърдите, с опасност за живота, както и в крайниците.
Просто цялата тази лъжа, която ми говорят тука и аз вече четвърта
година ги слушам просто не се връзват. Аз съм пострадалия, нито мога да си
върна семейството, което съм загубил. Имам три годишна дъщеря, която не
съм виждал никога след случката, имам и син вече на 7 години, пак не съм го
виждал от три години и нещо, откакто се води това дело. Разведох се с жена
ми, защото аз вече повече от година след случката не мога да работя
нормално, никъде не мога да работя, имам дългове. Всичко съм загубил. Аз
като момче не съм искал майка ми да разбере, че съм бил в болница, че съм
бил пострадал. След втория – третия месец майка ми случайно разбира, че
съм бил наръган и затова толкова време съм държал в тайна това от майка ми.
Тя преживя доста психически, в смисъл много тежко го преживя. Аз до ден
днешен още ме болят травмите когато има топло – студено. Повече от 2-3
часа не мога да стоя на крака си, аз съм охранител. Аз съм сигурен, че в
дадени заведения където съм работил като охранител всички ще кажат с
добри отзиви аз като охранител как работя. Аз не съм от хората, които
злоупотребяват със спорта, който тренирам и да доказвам навънка вижте
колко съм силен и вилен и да се доказвам на когото и да било.
Пак казвам аз достатъчно с това, с което се занимавам съм се доказал и
12
съм спечелил уважение от хората, които са около мен, даже и да не са около
мен.
Просто искам справедливост, вече четвърта година караме, реално искам
справедливост.
Ще се боря до края, няма да се откажа.
ГР.ОТВ.Т.: – Уважаеми Апелативни съдии, аз и в предходната
инстанция казах, че това дело е само и единствено за пари.
Аз вярвам в Господ, въпреки, че не съм го виждал, аз съм му верен, че
той съществува.
Така също в мен остана убеждението, че тази прокуратура и органите на
реда по такъв начин си взаимодействаха, че те прекрачиха всякаква граница и
нарушиха закона и то многократно. Само си представете, предния път го
казах, в XXI век, психологическа експертиза на 16 годишен, понеже ние
ходихме да го видим. Вътре в психиатрията има решетка, влизате вътре, от
лявата страна има една желязна врата с един люк, отвънка двама го пазят
денонощно, вътре той вързан за ръцете, за краката и за кръста една седмица.
Нито мен, нито майка му като адвокат не бяха допуснати нито от охраната,
нито от лекарите. Вътре беше разпитван денонощно чрез медикаменти. Вие
представяте ли си за какво нещо говорим, това е под надзора на Окръжна
прокуратура. С кого да се борим, как да го обясним, това нещо, което те
извършиха нямам никакви думи.
На третия месец имаше експертиза, която доказва, че няма кръв по
дрехите му, борчески захвати, също съм бил борец, повече от 20 години, О.Л.
е борец, няма как да има борчески захват и той да не го види или да не го
разпознае, не можеш да го държиш с двата пръста, невъзможно е, по какъв
начин. Единия казва К. бил по гръб и го държал, другия казва бил отгоре му.
Е затова не им признават показанията, те са само едни лъжи за пари. И то
забележете парите са насочени срещу неговите родители, които са аз и
съпругата ми, защото има какво да се вземе от нас.
От самото начало първия прокурор многократно ни заяви „нека да се
признае, той няма да лежи, но да плати 80 000 лева и всичко свършва. Когато
разбраха, че той няма да си признае, осем месеца го държаха сам в ареста,
при положение, че един ден няма право, да десетките и стотици хиляди
13
левове, които в момента съдим държавата и повярвайте ми и това дело ще
стигне до Страсбург, защото невъзможно е по такъв начин и прокуратурата,
между другото този прокурор все още има преписка в КПКОМПИ и се
надявам, че рано или късно може би ще му се повдигнат някакви обвинения.
Не може да има опит за убийство само с едно нараняване. Там ВС се е
произнесъл, има ТР, където е казано: “трябва да има множество наранявания
по жизнено важни органи, каквито не с крайниците между другото. Има
прободна рана, която не е засегнала белия дроб.
Затова питам ние какво участие имаме. Затова той се държи по този
начин, аз не го оправдавам, но повярвайте ми това, което той е преживял не
знам, аз не бих го преживял. Това е само и само той отстоява. За него беше
много лесно той да каже, да, признавам се и да излезе. Но той отстоя тия пет
години, той отстоя своето право, такова каквото е. Той не е бил там,
невъзможно е бил за тия пет секунди, има го и на записа.
Всичките тези лъжи се надявам в крайна сметка прокуратурата да се
само сезира, защото рано или късно предполагам ще се търси някаква
отговорност от първия прокурор. И знаете ли какво аз очаквам прокурора да
каже, че свидетеля А. е излъгал и тя ще си измие ръцете и на него ще му
сложат някоя пробация. Това очаквам.
Въпреки, че К. беше хвърлен от този мост, защото е хвърлен, има такова
решение, аз съм го цитирал на окръжен съд, пак от охранители и на тях им е
повдигнато обвинение за опит за убийство и те са осъдени. Тук подадохме
сигнал в районен, те се прецениха, че има достатъчно основания, но в
окръжен всичко се покрива. Ние сме подали десетки жалби, всичко се
стопира в Окръжна прокуратура, срещу нас просто се действа. Това е лично,
аз така съм го възприел, както вярвам, че съществува Господ, така вярвам, че
действията на прокуратурата и органите на реда действат. Кой какво е взел
или не е взел аз не мога да кажа, но за мен остава убеждението, че тия хора са
прекрачили всякаква граница на правото.
Искам да кажа, че очаквам да бъдем оправдани.
Вярвам, че правото съществува и ще възтържествува в крайна сметка.
Надявам се апелативните съдии наистина да уважат нашата молба.
АДВ.Б.: – Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите протеста без
14
уважение и да уважите нашата въззивна жалба, като постановите нова
присъда, с която да признаете подзащитния ми К. Т. за невинен в извършване
на престъпление по реда на чл.325 от НК.
Какви са съображенията ми за това мое искане, което съм отправил към
Вас.
Ще започна с това, че, това дело се гледа толкова години, защото моето
дълбоко убеждение, а и не само моето е, че то всъщност е създадено това
дело. Насоката, която му е дадена на това дело още от самото начало във
фазата на досъдебното производство е грешна и тя обективира във всички
действия на наблюдаващия прокурор, обективира една заинтересованост,
една посока, която се е следвала съвсем целенасочено към определена група
свидетели, които са около пострадалия А. и най-вече около собственика на
заведението да изпишат една обстановка, която има за цел не толкова
изясняване на обективната истина, колкото да създаде впечатление, това се
мотивира след това в обвинителния акт, който е написан, че всъщност
причиненото телесно увреждане по отношение на пострадалия е извършено в
съучастие между двамата подсъдими. Това създаде изключително много
напрежение първо в първия състав, който разглежда делото, защото при
разпита на свидетелите се установи, че това, което е записано в протоколите
на досъдебното производство, като същевременно беше установено, че там е
оказано давление, прокурора е присъствал при следовател, когато са се
разплитали нещата и са били разпитвани свидетели, т.е. нарушени са основни
принципи на НПК, за спокойно, внимателно и изцяло обективно провеждане
на разпити на свидетелите, като въпросния представител на обвинителната
власт така е иззел функциите и е бил главно действащо лице, в бих казал в
нагласяването на свидетелските показания във вид, затова, че виждате ли вие
Т. с действията си е участвал в причиняване на телесните повреди, каквито и
да са те и както и да бъдат преценени. Тези трима свидетели, за които толкова
изчерпателно Ви говори прокурора, а и не само тях, а всички, които горе-долу
бяха в този кръг, който беше определен от прокуратурата и разследващите
органи във фазата, в която те са господар на този процес, между другото
всички започваха своя разпит с това „може ли да ми прочетете показанията,
защото не се спомням“, въпреки, че разликата не беше много друга и аз на
няколко пъти се опитвах на една голяма част да питам друг път случвало ли
15
ти се е такова нещо, ако човек има ежедневно такива проблеми би могъл да
забрави, но ако е единичен случай в неговата биография обикновено човек
помни тези неща.
Оказа се, че това е единичен случай за тях, но така или иначе най-добре
беше да се четат. На подробните разпити, на които и първия и втория състав,
който разглежда това дело, допусна се, установиха, че така нагласените
показания няма как на място да покрият тези действия, които се твърди в
обвинителния акт. Към този мой извод прибавям и това, което уважаемия съд
видя на разгледаните видеозаписите, по повод допуснатата от Вас и изготвена
тройна съдебно-видео техническа експертиза.
На следствения експеримент, който направихме на място между другото
всеки един от тях казва кой, къде и как се е случило и това, което разказват
подсъдимите всъщност беше установено това, което видяхме вчера на видео
записите. Към това искам да добавя и обстоятелството, че ако това, което
пострадалия казва, въпреки, че аз винаги съм го слагал в кавички не затова,
защото той няма причинени телесни увреждания, независимо от техния
характер, а защото той е един от тези, които всъщност предизвиква тази
разпра и тук правилно Окръжния съд е приел, между собственика на
заведението и непълнолетния К., затова, че едно момиче Диана Вълчева, кога
е била при единия, кога е била при другия и т.н. и, че всъщност основата на
разпрата между другото е именно въпросното момче.
И това пак казвам и обръщам Вашето внимание на това, че изрично се
видя и на видео записа, който ние разгледахме внимателно вчера. На
видеозаписа се вижда много ясно и казвам тия неща за да оборя, както
показанията на двамата охранители Л. и пострадалия А., защото те очевидно
А. търси 80 000 лева, търси ги, не от този, който няма спор, че се е
отбранявал, това не е моя теза, това ще е тезата на колегите и не искам да
влизам в тях, че няма спор, относно това кой е нанесъл тези удари с ножа и по
какъв повод и т.н.
Той ги търси от К., защото на К. родителите са състоятелни, има от къде
да ги вземе, докато на М. ще му вземе галошите дето се казва и затова цялата
тази схема е съшита с тия бели конци за да кажат, че К. има някакво участие в
цялата тази битка. Да, обаче на видеозаписа, така, както твърдят подсъдимите,
а и други свидетели всъщност не А. да извика, да изведе подсъдимия М.,
16
както той твърди в неговите обяснения, напротив той излиза със С., те излизат
двамата, да се разправят, да си мерят кой е по-велик всъщност един от друг.
Сядат, излизат навън, застават там отстрани на входа на няколко метра от
него, започват да разговарят, М. казва аз даже нямах намерение да се
разправям с него, но той дойде да ми се прави на велик. Аз си гледах на
телефона и всичките тия неща ние ги видяхме и тук няма място, не е
необходимо да четем нито мотивите на Окръжен съд, защото това, което ние
сме видели, а и уважаемия съд също видя, е най-голямото доказателство за
това какво всъщност е станало и чии показания са по-достоверни, относно
това какво се е случило нея вечер. В този разговор, в който става има още
няколко лица, които твърдят вещите лица, че не могат да бъдат
идентифицирани, но в тази четворка лица, които бяха на стълбите и под нея
близко до това са няколко човека, от едната страна е подсъдимия Т., от
другата страна са А., Л. и мисля, че беше единия от сервитьорите на бара.
Това са хората, които бяха там. Т.е. разправията въобще не е по този повод, по
който всъщност те се опитват да ни обясняват, че имало някакви разправии,
че е станало скандал в заведението, че някой се е оплакал, разпитахме ги тия
момчета и те казаха, да, нормално е на дискотека някой на някого нещо да е
казал, но такъв скандал, който да изисква извеждане на лицето, т.е. така да е
нарушен обществения ред в дискотеката там, чалгата там, където се хвърлят
кърпички, аз не хода отдавна на такива заведения, но следя и чувам за какво
става дума, всъщност такова нещо няма. Тук вече идва личния момент,
очевидно е, че А. е пратен от С., дразнейки го, понеже те са седели двамата
подсъдими един до друг заедно с други техни приятели, които също бяха
разпитани по тази фактология, отива и започва да обяснява нещо едва ли не да
предизвиква скандал. Но излизането навънка пак казвам, не е изведен,
съобразно обясненията на охранителя или охранителите, защото те един на
друг не могат да стиковат обясненията в съдебно заседание тогава когато ние
ги разпитахме. Всъщност излиза С. и там възниква скандала и там започва
разправията между тях и може би тази разправия нямаше да стигне до тук ако
не беше се намесил със своите кикбокс или нямам идея какъв специалист и
какъв олимпийски шампион или градски нямам идея, а именно пострадалото
лице, което със своите действия всъщност започва да нанася удари както на
М., а в един момент когато вижда Т., вижда К., че бият неговия приятел и то
го бие не С., С. просто е инициатора на цялата тази работа. Всъщност човека,
17
който предизвиква истинското сбиване е пострадалия А., той започва да
раздава, защото той е каратист, защото е побойник, защото е охранител там,
нали и той се счита, че е нещо над останалите и започва да раздава юмруци,
ритници и т.н.
И аз питам тук, задавам въпроса, как, ако е вярно това, което той казва,
че всичко е станало на стълбите нали, къде отиде това петно, което
намерихме на средата на улицата, нали това петно е негово и няма спор,
защото има експертиза в тази насока. И кое е по-вярното, че боя е станал там
и той след това се е придвижил да се прибира вътре и затова са там следите
на входа на вратата или това, което той обяснява, че бил паднал назад, че как
щял да си удари главата на стъклото и т.н., че между първото, третото
стъпало, но този въпрос беше изчистен още на въпросния следствен
експеримент, който съдът допусна и направи по собствена инициатива там.
Така, че когато говорим за фактите трябва да имаме предвид, именно
тези, които са безспорни. И нека да видим какво е поведението, четохте тука,
колегата прокурор Ви прочете обяснения, които са давани, да и на базата на
тези трима. Само, че аз веднага ще Ви кажа, че веднага след като се
размениха ударите с главите двамата, С. избяга и то се вижда ясно как той
върви надолу по улицата и той няма как да разкаже туй, защото той не е бил
там, защото той се дърпа и ги остава те да се бият и той побягва надолу по
посока на Хоризонт.
Твърди се, че К. го бил хванал, а пък бил го съборил с някаква хватка.
В обвинителния акт пише, понеже трябва да има умисъл, съвместен
умисъл между двамата, прокурора, на който съдът направи отвод, защото с
поведението си просто мина всякакви и морални и правни категории в опита
да се намесва активно в това дело, включително и да влияе върху единия от
съставите е писал, че виждате ли ние сме го съборили, ние сме били, т.е К.
бил отдолу, а пък той бил отгоре му и виждал как той го мушка с ножа и от
там се прави извода, че умисъла е еднакъв, защото той виждате ли е
спомогнал за това нещо.
После вариантите започнаха да се изменят, ама той не бил баш легнал,
ама пък бил приклекнал, пък не е ясно коя хватка, за коя гуша го е хванал, а
пък като го е хванал за гуша този каратист, световен шампион по бойни
изкуства как така му е дал, просто, защото непълнолетния К., очевидно,
18
защото той не е такъв какъвто го виждате днес, преди близо 3 години и
половина той беше съвсем друго момче и такива способности дали е тренирал
борба или не, очевидно, че няма. Но пак казвам опита да се въвлече в цялата
тази битка между двамата между А. и М., К. затова, че го бил съборил,
държал и т.н., ако е по гръб, както беше написала прокурорката за да може все
пак да има защо удара в областта на тялото, евентуалния удар да види той, за
да знае, че опита е за убийство. Но ако е така, както се твърди и днес
прокурора го каза, че той лежал около него. Питам аз като е лежал как го
намушкахме. Нека те да обяснят, това е работа на обвинението, не е наша
работа и те не можаха да го обяснят този факт и няма как да го обяснят по
простата причина, че такова взаимодействие между К. и А. не е имало, нито
го е събарял, нито го е държал, напротив той е бил ударен с крак и Вие
видяхте на видеозаписа когато един от тази групичка, която е била, която
казахме, че не сме дали такава задача и поради това не можем да го намерим,
но това е един от охраната или от сервитьорите, който го изблъсква към
средата на пътя. Това е цялата работа. И ако приемем, че на същата тази
експертиза времето когато от побоя, който е започнал отвън се придвижва
към вратата и има някакъв момент, в който казват вещите лица, че ние не
можем да видим какво има там, но разликата, и тук К. е абсолютно права,
защото ние го засякохме е пет секунди. Кога го хвана, кога го събори, кога го
държа, кога другия охранител, който пък, как му извил ръката, пък да го
освободи т.н. и ще стигна до това, че Вие видяхте, че няма влачене, няма
нищо, двамата вървят към входа, вървят заедно и той го държал за ръката. И
това е припадналия и едва ли не умрял на място А., няма такова нещо. Няма
такова нещо, защото просто такова събитие не се е случвало. Да, сбиха се с
М., сбили са се, да, с оглед на това, че М. е много по-слаб от световния
шампион е предприел такава защита. Казах това не е моя теза и аз няма да
ровя там, защото си има защитник там. Но ние не сме участвали по абсолютно
никакъв начин, защото именно доказателствата го доказват. И то
доказателства, които са неоспорими. Затова ние толкова много държахме на
тези видеозаписи да бъдат проследени, за да може да се види кое след кое,
как следва, до какъв край се стига и какво всъщност е участието на К. в
цялата тази история.
Няма да говоря за разминаването между Л., която разправя съвсем други
работи. Няма да говоря за Л., който е пряко заинтересован и ръководителите
19
му очевидно там това е версията, която се разиграва в първите месеци на това,
въпреки, че и там има последователност, едни са разпитите непосредствено
след случката, говорят за едно нещо, а делото даже е образувано по чмл.129
от НК, защото не е имало никакви такива сериозни оплаквания, защото Вие
знаете, че пробива е много малък и как въобще е получен този пробив, така и
до ден днешен никой не можа да ни каже. Никой не можа да ни обясни кой,
кога и по какъв начин и дали там има умисъл, дали това е при самоотбрана,
дали е нещо друго, никой не можа да ни обясни по какъв начин е механизма.
Да, раните на краката са ясни, той рита с крака, той се отбранява по този
начин. Но по отношение на раната, която е в областта на гръдния кош никой
не обясни и днес не Ви обясниха по какъв начин и в кой момент се е случило.
Всички тези обяснения и на Л., и на Д., между другото има доказателства в
делото, че те са хората, които са хвърляли чаши и бутилки по повод на това,
те са хората, които след това когато излизат от заведението пребиват К. и го
хвърлят в канала, заедно с всичките охранителите, които бяха там. Има и
снимки, има и медицинско и виждате в какво състояние е бил той. Така, че
фактологията по делото в никакъв случай не говори за каквото и да било
участие на К. в този бой между М. и между това. Още повече пък с действия
той да е подпомагал причиняването на телесната повреда и от там да говорим
за съпричастие, за съучастници и т.н., такова какво е обвинението.
Ето защо аз продължавам да поддържам това, че нито е имал от
фактическа страна участие с някакви действия по повод на причиняване на
тези телесни повреди от страна на К.. От друга страна очевидно, че за тия там
3-4-5 минути, в които става цялата тази история, няма как да говорим за
общност на умисъла, защото общност на умисъла предполага някакви общи
действия, някаква предварителна може би уговорка или уговорка в момента.
Все неща, които липсват в доказателствата по делото за да може някой да
твърди. Нито К. е знаел имал ли е нож, нали ги проверяват там, същия този А.
ги е проверявал, защо не ги е проверил като хората и т.н., но това е друга
тема. Мисълта ми е, че не може да се говори за общност на умисъла под
каквато и да е било форма.
По отношение на опита за убийство, аз съм скептично настроен, че при
липсата на ясни доказателства как и по какъв начин е причинено, макар и
минимално навлизане в акваторията на белия дроб можем да говорим за опит
20
за убийство. Защото убийството е умишлено престъпление и то с пряк умисъл
в настоящия момент, т.е. ти трябва да искаш настъпването на тези последици
или най-малкото да ги предполагаш с такава степен, но ние не знаем как е
станало това. Самия пострадал не може да го обясни, не може да каже в кой
момент това нещо е станало, няма такова изявление. Ще видите, че той не
може да го обясни, аз съм го питал, не може да го обясни, няма как да го
обясни. За да говорим, че е искал който и да е било, дали М. или някой друг
трябва да кажем да, в този момент той замахна, направи така, ръгна, обаче
защо не го, той ако е искал да го убие може би днеска нямаше да е тук. Дали
при суматохата, при тази самозащита, при боя между двамата се е стигнало,
може и да е самонараняване. Това са неизяснени факти, които обвинението е
длъжно да Ви ги докаже на Вас, след като иска такава тежка присъда по
отношение на тези лица.
Аз Ви моля, имайки предвид и доказателствата, които събрахте на тази
инстанция като втора първа инстанция по същество да приемете, че всъщност
няма никакви доказателства, напротив, оборени са всякакви, включително и
гласни доказателства на пострадалия и на близкото му обкръжение, относно
факта за това какво се е случило въпросната вечер.
По отношение на хулиганството, поисках от Вас Вие да оправдаете К. за
хулиганството и ще кажа защо. Всъщност мотивите за да бъде признат за
виновен, че е хулиганствал нея вечер в заведението са продиктувани от това,
че една част от свидетелите, включително и тия двамата, които цитирах Д. и
Л. М., ако не се лъжа беше нейната фамилия, а и някой от сервитьорите
твърдяха, че е започнало някакво хвърляне на бутилки, чаши и т.н.
Аз обаче се позовавам на няколко факта, позовавам се на протокола за
оглед, което всъщност е безспорно доказателство. Какво е намерено
всъщност в заведението когато отива и започва прави няколко часа може би
когато цялата тази случка се е случила. В този протокол за оглед, тези
вакханалии, които свидетелите описват ги няма, да, има салфетки. Аз отдавна
не хода по такива кръчми, но знам, че там се хвърлят такива, особено на
гръцки музики и на по екстравагантни такива се хвърлят салфетки и това
видях, там аз, аз не видях нищо счупено, описано в протокола за оглед, не
видях нито чаши, нито чинии, нито столове, нито табуретки, нищо не видях
такова. Това е първия ми аргумент.
21
Втория ми аргумент има ли спор в настоящото дело, че всъщност бих
приел такава квалификация ако К. Т. беше вдигал аларма, беше пречил на
другите да слушат, ако беше се сбил с някой в заведението или беше бутнал
примерно там чашите, защото те са седели там на някакъв бар плот. Т.е. да
има действия, които да нарушават реда в дискотеката. Напротив, в част от
записите, които и Вие вчера гледахте, се вижда, че народа танцува и, че
всъщност такова нарушаване на реда няма. Той идва след това, когато влизат
двамата охранители и сядат там, но след това те излизат пак, пак се връщат,
тогава всъщност започва въпросното напрежение. Но има и Вие сте наясно, че
има много решения, в които когато има свада между двама души, това не е
хулиганство. Това може да бъде всичко друго, но не е хулиганство, защото
умисъла на тези лица е не да нарушат обществения ред, а всъщност да решат
някакви проблеми помежду си. Аз Ви моля в тази насока да помислите върху
това.
Това, че се направиха и Окръжен съд приема този факт, че виждате ли
има 1 час от записа, в който отива да си вземе чантата и да си тръгват, се
подпира на масата и масата поддава, това не е хулиганство. Това действие
няма за цел да чупи, руши, да нарушава реда в тази дискотека, няма. Това е
инцидентно нещо, просто в бързината е бутната една маса, но нищо повече.
Вие видяхте записите, никъде няма, че К. е хвърлял бутилки или каквото и да
е било друго, защото те поначало не са се върнали до въпросния бар, където
всъщност има тези атрибути.
И обясненията на тези, които ние считаме и смятаме, че сме го изяснили
на първата фаза на процеса, че причината всъщност е именно в Л. и нейния
приятел, не безизвестен Д. с присъдите, които има по различните дела, са тези
всъщност, които са замервали другите с въпросните бутилки. Има данни, че
той всъщност удря с бутилка и К., после след това излиза да се бие и навънка
и т.н.
Така, че когато преценявате на базата на това, което има като
доказателства по делото моля Ви да приемете, че няма нарушаване на
обществения ред в този смисъл и такава голяма степен, защото знаете
дребното хулиганство е едно, какви са действията, какво би могло и въобще
дали това е хулиганство и хулиганство като престъпление по чл.325 от НК за
грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на явно отношение към
22
обществото. Те просто са бягали, защото охранителите, които и Вие видяхте,
че вече са дошли в този момент, всичкото става много бързо, защото те са
извикани още преди да има каквото и да било друго, пострадалия е поискал
по телефона такава помощ и те са тръгнали да бягат от ситуацията, която за
да не бъдат повече бити. Независимо от това излизайки след тях тръгват
четирима, има го и в експертизата, боя, който е нанесен, на единия и на
другия и т.н.
Така, че моля Ви много внимателно, на базата на това, което има да
прецените дали е хулиганство и ако е хулиганство и приемете, че има данни
за хулиганство, дали то е в този вид, че да бъде престъпление или, дори и да
има наченки на нарушаване на обществения ред те не са с такава висока
степен на обществена опасност, която да ангажира наказателна отговорност
по този текст от наказателния кодекс.
В този смисъл ще Ви моля да се произнесете.
Пак казвам аз Ви моля да оставите протеста без уважение и да прочетете
оправдателна присъда.
Говоря общо, като моля да оставите протеста без уважение и моля да
уважите жалбата ни.
В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.
АДВ.Д.: – Уважаеми Апелативни съдии, адв.Б. беше достатъчно
изчерпателен, аз ще бъда по-кратка.
Първо ще репликирам на представителя на държавното обвинение, който
посочи, че обвинението било доказано по безспорен начин. Аз обаче искам
конкретни доказателства. Моля прокурора да посочи кое е конкретното
доказателство, което по безспорен начин доказва пряк умисъл, кое е
безспорното доказателство, което доказва общност на умисъла. Ще се върна
към експертизата, която слушахме вчера и в която коригирахме техническа
грешка, в 03:31:37 секунди, както се поправиха вещите лица, лицата се
насочват към входа на заведението и излизат от обхвата на камерата. В
03:31:42, пет секунди по-късно, от входа на заведението излиза лице 1, което
най-вероятно е К. Т., същото жестикулира в посока входа на заведението, към
него се насочва определено лице, което го изтласква и задържа към средата
на пътното платно.
23
И аз питам за пет секунди как се случи всичко това, което преразказа
господин прокурора.
Адв.Б. пред първоинстанционния съд зададе въпроса, в грях ли е
заченато обвинение по отношение на подсъдимия Т..
Аз имам един друг въпрос, най-големия грях лъжата ли е, защото Вие сте
мъдри Апелативни съдии, с дългогодишен стаж в наказателното
съдопроизводство и съм убедена, че ще можете да отговорите на въпроса
дали лъжата е най-големия грях в случая.
Аз считам, че абсолютно правилно първоинстанционния съд не е приел в
голяма част показанията на А., защото това е една лъжа, лъжа, която
разиграва едно лице, което цитирам страница 6 от комплексната експертиза,
казал го е пред вещите лица, има за цел да си оправи живота.
Аз ще помоля прокуратурата да се сезира за лъжесвидетелските
показания на А., защото считам, че е подигравка с правосъдието пет години
едно лице да разиграва такъв театър.
Показанията на Н. С., както посочи адв.Б. това е лице, което застава
срещу подсъдимия М., М. си държи телефона, всички го видяхме на записите
вчера. Не е нужно да имаш някакви специални познания в лицевото
разпознаване, за да установиш, че пръв Н. С. се доближава, нанася удари на
М. и побягва. Той не е свидетел на инцидента, това е въпросното лице 5,
което е посочено в експертизата, в 03:30:50, камера № 12.
Другия свидетел, който се коментира лицето О.Л., който на 28.01.2018
година в 06:20 часа, непосредствено часове след инцидента посочва: „По-
младия /визирайки К./ го събори, не го е държало младото момче, беше за
момент върху него, докато го събаряше след което се изправи, не го е държал“
- том 1 от досъдебното производство.
И понеже има неща, които не се записват в протоколите от съдебните
заседания, но всички участници ги забелязват по един или друг начин, както
каза и прокурора, на свидетеля Л. се предявяваха снимка от албума на
местопроизшествието, бяхме се събрали точно тук в тази зала /зала 1 на
окръжен съд – Варна/ и отпред съдия Д. му показваше снимките. В това време
когато вече се оплиташе в лъжите си една от съдебните заседателки се наведе
над съдия Ш. и й каза: „По този начин му обясниха да говори на пейката до
24
шадравана“.
Ето по този начин уважаеми господа Апелативни съдии се подготвяха
свидетелите за този процес. И точно затова питам аз лъжата ли е най-големия
грях.
ДНК експертизата, експертиза, която прокуратурата изобщо не
споменава, умишлено ли или не, но по отношение на нея мълчим.
Експертизата, която три месеца след като е образувано делото установява по
безспорен начин, че по дрехите на подсъдимия Т. нито една капчица кръв.
Как го е държал Т., при положение, че няма нито една капка кръв по дрехите
му. Тази експертизата обаче доказва нещо друго, по обувката, която обувка е
различна от обувката на К.. Вещото лице няма как да знае каква е обувката,
защото на нея й е представен тампон с кървава течност. Тя не знае дали е
маратонка, защото поверениците започнаха да спорят маратонка ли е била,
кубинка ли е била или бота. Това е обувка, която е различна от тази на К., а
единствената различна обувка по това производство е обувката на А.. И аз
питам как така е попаднала кръвта на К. върху неговата обувка, отговора е
един, защото агресивния кикбоксьор е ритал К.. Аз не случайно съм дала
снимки към допълнението на въззивния протест, когато съм представила
становище, защото тези снимки доказват по какъв начин подсъдимия Т. е бил
бит от охранителите и в частност от АРМ. АЛ..
Считам, че обсъдих абсолютно всички доказателства, ако съм пропуснала
нещо обаче, ще помоля да вземете предвид всичко посочено във въззивната
жалба и в становището към допълнението на въззивния протест.
Моля да потвърдите оправдателната присъда по отношение на
подсъдимия К. Т., а по отношение на присъдата, с която е признат за виновен
по чл.325 от ННК същата да бъде отменена и вместо нея същия да бъде
призна за невиновен. Видно от камера 4 от записите, в 03:35:50 единствения,
който чупи в заведението това е свидетеля Г.Д..
Моля да отмените и присъдата по отношение на това, че Т. е осъден да
заплати разноски по делото в размер на 2000 лева адвокатско възнаграждение,
съгласно 78, ал.1 ГПК при оправдателна присъда и при отхвърлен граждански
иск разноските и възнаграждението за един адвокат се възлагат на
гражданския ищец когато е отхвърлен иска в тази му част.
25
Аз считам присъдата за абсолютно неправилна.
Моля да произнесете в този смисъл.
Единствено помоля съда да не се съобразява с обстоятелството, че
подсъдимия Т. е бил с продължителен арест и да не се чувства задължен да
постанови ефективна присъда.
Моля да се произнесете в този смисъл.
ЖАЛБ.ПОДС.Т.: - Уважаеми Апелативни съдии, подкрепям това, което
казаха моите защитници. Това, което се случи отвънка когато бяхме аз, А. и
Ж., АРМ. АЛ. посегна на Ж., удари го в главата, при което Ж. падна и аз го
попитах какво правиш, той се обърна, посегна ми, ритна ме в корема. Аз не
съм му нанасял нито един удар, отблъсквал съм му неговите удари, при което
той се хлъзна, падна на земята и аз от този човек съм се дръпнал. Не съм го и
докосвал нито един път повече. Това е, което мога да кажа.
АДВ.Б.: – Моля да ме освободите, т.к. ми предстои пътуване.
СЪДЪТ освобождава адв.Б. от съдебното заседание.
АДВ.А.: - Уважаеми Апелативни съдии, поддържам депозираната
въззивна жалба и Ви моля да отмените първоинстанционната присъда като
постановите нова, с която да го оправдаете за това, че е извършил
престъпление с квалификация по чл.116, ал.1, т.11, вр.чл.18, ал.2 от НК.
Респективно Ви моля да отхвърлите и депозирания от прокуратурата
протест.
Т.к. все пак сме пред въззивна инстанция и фактическата обстановка е
установена по безспорен начин ще бъда максимално обран по отношение
коментар на фактите, а още повече и колегите подробно ги коментираха.
Според мен неправилно първоинстанционния съд е стигнал до правния
извод, че обвинението по чл.116, ал.1, т.11 от НК срещу моя подзащитен е
доказано по безспорен начин.
Считам, че събраните по делото доказателства, техния обективен анализ
сочат до извод, че това обвинение прокуратурата не успя да докаже по
начина, по който законодателя е предвидил за да се счита, че едно обвинение
за доказано.
26
Неправилно според мен първоинстанционния съд отхвърли тезата на
защитата към онзи момент, че в случая се касае за неизбежна отбрана, в което
състояние моя подзащитен е попаднал в резултат на, както в мотивите си
Окръжен съд е възприел, предизвикателното поведение на свидетеля С. и най-
вече действията на пострадалия свидетел А..
Считам, че извода на първоинстанционния съд в тази посока е
неправилен, т.к. той е преценил, че след като свидетеля А. нанася силния удар
с крак в гърдите на подзащитния ми и го събаря на земята, с това нападението
срещу него било приключено, както счита Окръжен съд, т.к. той бил
неутрализиран.
Моля да имате предвид, че изяснения по безспорен начин факт, че
свидетеля А. е изключително добър боец, с определени възможности, е бил
известен и на самия свидетел М., т.к. те са се познавали добре, били са в
добри отношения до този момент. В този смисъл нанесения по този начин
удар от страна на свидетеля А., според нас, в конкретната обстановка е бил
насочен, е бил най-вече с цел от страна на А. да бъде демонстрирано пред
свидетеля С., който се явява негов работодател колко добър охранител е, как
няма никакво значение кой е срещу него, може да го обезвреди и т.н.
Т.к. по никакъв начин от изяснената фактическа обстановка, според мен
не се е налагало А. да нанася точно такъв тип удар. Той много добре знае
какво се причинява с шут в гърдите и то нанесен от него. Очевидно, че целта
му е била да нарани първо подсъдимия М., после и другия подсъдим, т.к. той
рита и него. Събаряйки М. на земята, с това, според мен се установи по
безспорен начин, че нападението срещу него не е приключило, т.к. събаряйки
М. на земята, в последствие обезвреждайки и другия подсъдим, свидетеля А.
отново насочва вниманието си към подсъдимия М. и той продължава да му
нанася множество удари. И точно в тази ситуация вече М. е предприел и
действията, за които разказа пред съда и за които, както и окръжния съд е
приел е направил частични самопризнания.
В никакъв случай, според мен, от събраните по делото доказателства, в
тази насока и първоинстанционния съд е направил, според мен неправилен
извод, в никакъв случай мотив, в тази ситуация на подсъдимия М. не е бил,
поне, според мен не се доказа, мотива му да е бил да умъртви на всяка цена
свидетеля А., още по-малко и според мен по хулигански подбуди, както е
27
възприел като доказано Окръжен съд.
Разбира се Окръжен съд чисто декларативно е изброил, че според него
основната цел на подсъдимия М. била да демонстрира пренебрежение към
обществени ред, силно превъзходство на обществено място, как показно се
саморазправя с притежаващия неоспорими бойни умения А., но ако
обективно бъдат разгледани доказателствата, се вижда, че в тази ситуация
единствено, който е предизвикал толкова остър конфликт е самия А.. Нищо не
е налагало той да действа по този начин, т.к. дори и да е имало някакъв
конфликт до този момент между С. и М., този конфликт не е бил от естество
да се налага подсъдимия М. да бъде обезвреждан по този начин.
В този смисъл и Окръжен съд е приел, че не е налице неизбежна отбрана
и в последствие е казал, че няма смисъл да коментира дали са налице
превишаване пределите на този правен статут. Нещо, което според мен
отново е неправилно в неговите действия, действията на първоинстанционния
съд имам предвид.
В този смисъл ще Ви помоля да прецените, че точно в тази част
първоинстанционната присъда е неправилна и необоснована.
От името на подзащитния ми съм длъжен да пледирам алтернативно, ако
все пак прецените, че първоинстанционния съд е направил правилния извод,
по отношение квалификацията на деянието, за което е осъден подсъдимия М.
Ви моля да прецените, че правилно Окръжен съд е индивидуализирал
наложеното наказание в размер на 7 години и 6 месеца, като Окръжен съд
подробно се е мотивирал защо счита едно такова наказание за справедливо. И
тук веднага правя коментар по отношение на исканото от прокуратурата
наказание, което е и причина да искам протеста на прокуратурата да не бъде
уважаван, да се иска при тази ситуация, при тази фактология, да се иска
наказание в размер на 17 или 18 години по никакъв начин не се явява
справедливо наказание, т.к. не е съобразено с нито едно от обстоятелствата
съобразени от първоинстанционния съд по отношение на
индивидуализацията на наказанието. Т.к., както и Вие се убедихте от
гледания от Вас запис и от прочетените от Вас доказателства, безспорно и от
страна на свидетеля С. е имало предизвикателно поведение, както Окръжен
съд е възприел и самите действия на А. са станали причина да започне този
тежък инцидент, по този тежък начин.
28
Окръжния съд е приел при индивидуализацията на наказанието
наличието пак на частични признания от страна на подсъдимия М., факти,
които очевидно прокуратурата не счита за важни, за да иска наказание в
размер, какъвто е посочен в протеста.
В този смисъл Ви моля:
На първо място да отмените първоинстанционната присъда и да
постановите нова, с която да оправдаете подсъдимия М. за извършено
престъпление по чл.116, ал.1, т.11, врчл.18, ал.1 от НК. Респективно ако
прецените, че първоинстанционната присъда по отношение на правната
квалификация е правилна, да я потвърдите в тази част и да прецените, че
определеното от първоинстанционния съд наказание на подсъдимия М. е
справедливо.
Моля Ви да отхвърлите протеста на прокуратурата и Ви моля да се
произнесете в този смисъл.
ЖАЛБ.-ПОДС.М.: - Уважаеми Апелативни съдии, искам да ме
оправдаете за деянието по чл.116 от НК и да постановите присъда за средна
телесна повреда или при самоотбрана. Не съм правил опит да убивам А. и не
съм искал да го убивам. Както вече знаете ние бяхме в добри отношения с
него, бяхме в приятелски отношения. Всеки път когато съм ходили на
дискотека той е бил при мен, поръчвал съм му питие. Имало е случаи където
съм му давал по 20 лева за такси, да се прибере, защото е нямал възможност и
ме е молил. Водил съм го в Хепи-то да закусваме заедно, плащал съм
сметките, давал съм му 50 лв. да си купи обувки, молил ме е за услуги, ходил
съм на дискотека с него. Как така ще искам да го убивам.
Това е което искам да кажа.
ПРОКУРОРЪТ: – Аз изразих становище, моля да уважите жалбата на
гражданския ищец и да оставите без уважение въззивните жалби на
подсъдимите.
АДВ.Я.: - Моля да уважите нашата жалба, която е пред Вас и да оставите
без уважение жалбите на подсъдимите.
ГР.ОТВ.Т.: Моля да не бъде уважаван протеста и жалбата на
гражданския ищец да бъдат отхвърлени.
29
АДВ.Д.: – Моля да не бъде уважаван протеста и жалбата на гражданския
ищец да бъдат отхвърлени.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.Т.: - Аз не знам потърпевшия за каква справедливост
говори, аз лежа четири години за деяние, което не съм извършил. Нямам
абсолютно нищо общо с обвинението, което ми е повдигнато. Моля да бъдете
обективни и да ме оправдаете за всичките обвинения, които са ми
повдигнати.
Това е, което мога да кажа.
ЖАЛБ.-ПОДС.М.: - Искам да бъда оправдан.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание и обяви, че ще се произнесе на
16.03.2022 година в 12:00 часа, за която дата и час да се призоват
подсъдимите от Затвора – Варна, както и да се уведоми адв.Б. по телефона,
явилите се днес страни са уведомени от съдебно заседание.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
30