№ 358
гр. Варна, 06.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шести март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20233100900061 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба на М. И. М., в качеството му на
участник в процедура за избор на управител, против „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД, с която заявен иск с правно основание чл. 124 от
ГПК за постановяване на решение, с което съдът да признае за установено в
отношенията между страните, че Решение № 2 от ОС на съдружниците на
ответното дружество, проведено на 18.01.2023 г. е нищожно поради
нарушение на закона, а в условие на евентуалност да се признае, че всички
решения на същото ОС са незаконосъобразни, поради неспазване на
императивни разпоредби на ТЗ и устава при свикването му.
С разпореждане № 674/01.02.2023 г. съдът е указал на ищеца да
отстрани нередовности по главния иск и особено да въведе твърдения за
правен интерес от водене на спора. По отношение иска за отмяна на
решенията за незаконосъобразни съдът също е дал конкретни указания с
оглед това, че твърденията сочат на правна квалификация по чл. 74 от ТЗ.
Постъпила е уточняваща молба вх. № 4213/17.02.2023 г., в която
ищецът пояснява следното: по отношение заявената претенция за нищожност
на решенията на ОС аргументира правния си интерес от евентуални
последици при положително за него решение, състоящи се в отмяна на
проведения конкурс за управител и респективно възможност за него като
участник или да бъде посочен за управител, или при повторно провеждане на
конкурс, да участва в същия. Отново посочва нарушените императивни
разпоредби на законите, а в петитума заявява единствено установителната
претенция по чл. 124 от ГПК, без да поддържа тази в евентуалност с правно
основание чл. 74 от ТЗ.
За да се произнесе съдът съобрази и обстоятелството, че по партидата
на ответното дружество, водена в ТР на 31.10.2023 г. е вписан нов управител
като последица от взетите, атакувани решения.
Съдът намира, че ищецът не сочи защитим от закона правен интерес от
водене на настоящия исков процес и приема предявеният иск по чл. 124 от
ГПК за недопустим.
Безспорно, за да се налице право на иск следва да съществува
1
корелативна връзка между материалното право, което се нуждае от защита,
уредената в закона възможност за такава защита и процесуалната възможност
за нейното осъществяване. Правният интерес от провеждане на иск по чл. 124
от ГПК се предпоставя от наличие на правен спор, смущаващ упражняването
на правото на ищеца и липса на друг ред за неговата защита.
Нищожност на решението на ОС може да се установи чрез
самостоятелен иск, който не е ограничен със срок. Активно легитимирани да
го проведат, ако имат правен интерес, са както членове на дружеството, така и
трети лица.
Основното разграничение, определящо пътя на защита е дали
решението на ОС е от подлежащите на вписване или не. В случай, че
решението не подлежи на вписване в търговския регистър, нищожността му
може да бъде установена чрез иск с правно основание 124 от ГПК. Ако е от
подлежащите на вписване и е извършено вписване, адекватната правна защита
за твърдяните нарушени права е с иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.
В случая ищецът е трето на дружеството лице. Решението от 18.01.2023
година, чиято нищожност е релевирана е вписано и към момента на първо
място, съдът счита, че защитата е именно с иск по чл. 29 от специалния закон.
Отделно от това, в случая този, за когото има значение личността на
управителя и представляващ дружеството, респективно дали същият отговаря
на изискванията на ТЗ и ЗПП е дружеството, съдружниците, евентуално
органът, упражняващ правата на държавата, който осигурява своевременното
започване на процеса на подбор и оценка на кандидатите за членове на
органите за управление и контрол и който съгласно чл. 37 ал.6 от ППЗПП
извършва мониторинг на конкурсните процедури.
Не аргументират правен интерес от търсената защита и твърденията, че
при евентуално прогласяване на нищожност на взетите решения ищецът ще
бъде назначен за управител или, че представлявал потенциален заинтересован
участник, доколкото този интерес е хипотетичен, а не пряк и непосредствен и
не зависи от волята на тази страна, доколкото суверенно решение може да
бъде взето единствено от върховния орган на дружеството-ответник.
С оглед горното и на осн. чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 61/2023 г. поради
недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК, на осн.
чл.130 от ГПК.
Определението може да се обжалва от ищеца пред Апелативен съд
Варна в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2