Присъда по дело №747/2020 на Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда №10, постановена на 31.03.2021г. по НОХД
№747/2020г. на Районен съд-Т.

Подсъдимият С. С. С. , ЕГН ********** от гр. Т. е предаден на съд за
това, че на 04.02.2018 г., в гр.Т., по ул. „Троян“ управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „БМВ 320И“, с per. № *******, след употреба
на наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, включени в Списък I -
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина“ към Приложение №1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а
именно: амфетамин и метамфетамин, установено с СХТЕ изх. № И -
2704/17.03.2020 г. на ВМА – София - престъпление по чл. 343б. ал. 3 от НК.
В съдебно заседание представителят на публичното обвинение
поддържа обвинението срещу подсъдимият, така както е повдигнато, като
пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода“ над минималният
размер предвиден в закона, наказание „глоба“ съобразено с имотното
състояние на подсъдимия и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ съобразено с размера на наказанието „Лишаване от свобода“, както и
за присъждане на направените разноски по делото.
Подсъдимият не се признава за виновен. Заявява, че не употребявал
наркотични вещества или техни аналози, преди, по време и след като е
управлявал автомобила. Моли да бъде признат за невинен. Неговите
защитници пледират за признаване на подсъдимия за невинен и
постановяване на оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. С. С. бил правоспособен водач и притежавал
свидетелство за управление издадено в Кралство Великобритания. Като водач
на МПС същият бил многократно регистриран като нарушител по ЗДвП в
Република България.
На 04.02.2018 г., подсъдимият С.С. предприел управлението на лек
автомобил марка „БМВ 320И“, с per. № *****, въпреки че бил употребил
наркотични вещества.Около 22 ч., на 04.02.2018 г. в гр.Т.. при движението му
по ул. „Троян“, до кръстовището с ул. „Петра“ лекият автомобил бил спрян за
проверка от полицейските служители - свидетелите Георги Г. и И.И. - мл.
автоконтрольори към сектор „ПП“ при ОДМВР- Т.. При извършената
проверката било установено, че водач на автомобила бил подсъдимият С. С.
С. , който не носил свидетелството си за правоуправление и се легитимирал с
1

паспорт № *********. В автомобила са возило лицето М. С. М. . При
проверката полицейските служители възприели външния вид и поведение на
подсъдимия, като съмнително за употреба на наркотични вещества и решили
да извършат такава проверка. В изпълнение на това повикали за съдействие
дежурен автопатрул на ОП при РУ - Т., в състав свидетеля Никола И., който
останал при подсъдимия и автомобила му, а свидетелите Г. и И. взели от
сградата на ПП при ОДМВР - Т. техническо средство. При връщането им на
място подсъдимият бил тестван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство „Дрегер Drug Test 5000 STK“ с фабр. №ARJM 0046, и
касета номер ARJM 0713, при което било установено, че е управлявал МПС
след употреба на наркотични вещества — амфетамин и метамфетамин. След
това на С. бил издаден талон за медицинско изследване № 0042413 г., в който
подсъдимият изразил несъгласие с показанията на техническото средство.
Поради това свидетелите Г. и И. го придружили до МБАЛ - Т., където той
предоставил кръв и урина за химическо изследване.
Предвид установеното при теста за употреба на наркотични вещества
бил съставен АУАН, срия Д № 107855/04.02.2018 г. за извършено нарушение
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, след което подсъдимият бил задържан в РУ- Т. за
срок до 24часа на основание чл.72, ал. 1, т.1 от ЗМВР.
Предоставеното от подсъдимият С. количество кръв и урина били
взети на 04.02.2018 г. от свидетелката д-р Р.И. в СО на МБАЛ - Т., след като
лицето се легитимирало с паспорт. Кръвта за анализ била взета в четири броя
вакуумни епруветки от по около 4 ml. кръв, облепени с лейкопласт и
парафин, и надписани с имената на подсъдимия. Урината била предоставена в
контейнер, който също бил запечатан с парафин и с лейкопласт, на който
било написано името на подсъдимия.
С протокол от 04.02.2018 г. св. И. предала биологичните проби от
подсъдимия, поставени в хладилна чанта и те били отнесени в ОДМВР- Т. и
поставени в нарочен хладилник. В последствие биологичните проби от
подсъдимия били занесени за изследване по назначена химическа експертиза
във ВМА - МБАЛ - Варна, на два пъти, съответно на 08.02.2018 г., когато
били предадени 1 бр. контейнер с урина и 2 бр. вакуумни епруветки с кръв на
С. С. С. , и на 16.02.2018 г., когато били предадени още 2 бр. вакуумни
епруветки с кръв на С. С. С. . Всички проби били поставени в хладилник и
били надлежно съхранявани до предаването им на 06.02.2020г. в ВМА -
МБАЛ - София по преназначаване на изследването.
Видно от заключението на вещите лица по назначената
химикотоксикологична експертиза № И - 2704/17.03.2020 г. на ВМА - София,
пробите на подсъдимия били получени в ХЛ на 06.02.2020 г. и отговаряли на
изискванията за токсикологично изследване в ХТЛ - ВМА. Резултатите в
експертизата сочат, че от извършените изследвания на предоставените от С.
проби кръв и урина било установено присъствие на наркотични вещества -
2

амфетамин и метамфетамин, които са включени в Списък I на „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ към Приложение №1 към чл. 3, т.1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. В хода
на извършените изследвания експертите не установили /лабораторно/
употреба на модафинил /аспендос/, който сам по себе си не е в състояние да
доведе до положителен резултат за амфетамин и метамфетамин. В забележка
вещите лица отбелязали, че пробите ще се съхраняват в ХЛ на ВМА - София
за период от 1 година от датата на изследването, след което ще бъдат
унищожени.
В хода на разследване, по направено доказателствено искане от
подсъдимия и защитата му, била назначена и повторна комплексна СХТЕ №
И 5900/08.07.2020 г. на ВМА - София, според която пробите на подсъдимия
били получени в ХЛ на 06.02.2020г., лабораторните анализи в първоначално
изготвената СХТЕ били извършени в периода 17-18.02.2020 г., повторните
лабораторни анализи били извършени на 12.06.2020 г. В заключението
експертите посочили, че от извършените повторни изследвания на
предоставените от С. проби кръв и урина било установено присъствие на
наркотични вещества амфетамин и метамфетамин, които са включени в
Списък I на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към Приложение №1
към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични. Веществата са описани по вид и химически
формули. Експертите посочили, че употребата на медикамента „Аспендос“
категорично не може да повлияе на резултатите от лабораторното изследване
и да доведе до разпознаването му като амфетамин и метамфетамин.
Експертите потвърдили, че наркотичните вещества са установени като в
кръвта, така и в урината на подсъдимия, което е посочено и в първоначалната
експертиза. В заключението изрично било посочено, че пробите от
подсъдимия са дошли за изследване по служебен път и същите отговаряли на
изискванията за токсикологично изследване в ХТЛ-ВМА, намирали се в
подходящи за съхранение контейнери, със запазена цялост, добре затворени, в
подходящ обем за изследване съгласно Наредба № 18/19.07.2017 г. и без
следи, които да поставят под съмнение годността им и достоверността на
получените резултати /извод направен и първата СХТЕ/. Експертизата
посочила, че видно от състоянието на пробите очевидно те са съхранявани в
хладилник и наличието на наркотични вещества в тях, може да се дължи само
и единствено от употребата на такива. В тази връзка предоставянето на
пробите за изследване след изтичане на срока по чл.20, ал.2 Наредба №
18/19.07.2017 г. не влече влошаване на качеството пробите и не влияе на
резултатите от изследването, при липса на данни в конкретния случай за
протичащ процес на разложение. В забележка експертите посочили, че
3

остатъка от биологичните проби ще се съхраняват в ХЛ на ВМА за период от
1 година от дата на повторното изследване.
Горната фактическа обстановка се доказа категорично от показанията
на свидетеля Р.И. - чрез непосредствен разпит и приобщаване на дадените
показания в ДП чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 във вр. сал.1, т.2,
пр.2 НПК, св.Георги Г., св.Н.И. - чрез непосредствен разпит и приобщаване
на дадените показания в ДП чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 във
вр. сал.1, т.2, пр.2 НПК, св.Г.Д., св.И.Т., св.И.И. - чрез непосредствен разпит и
приобщаване на дадените показания в ДП чрез прочитането им по реда на
чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2, пр.2 НПК, АУАН серия Д с №
107761/04.02.2018г., талон за медицинско изследване №0042413, протокол за
извършена проверка за употреба на наркотични вещества, протокол за
медицинско изследване от 04.02.2018г., писмо от ЛХТИ при ВМА-Варна с
протокол предаване/приемане изх.№К-55/24.04.2020г., копие от регистър на
НТЛ-ОДМВР-Т., Съдебна химикотоксикологична експертиза изх.
№2704/17.03.2020г.на ВМА София, повторна комплексна съдебна химико-
токсикологична експертиза на ВМА София, разпита на вещите лица по двете
съдебни експертизи, справка за съдимост на подсъдимият, справка за
нарушител, копие на фактура за закупуване на хладилната кутия с която са
транспортирани процесните кръвни проби за изследване в определените
лаборатории, заверена снимка на вписване № 65 в журнала за получените
кръвни проби, заверени ксерокопия от Лабораторен журнал на лаборатория
по хроматография в МБАЛ –Варна към ВМА-София за периода 06.11.2017г.-
18.06.2018г., както и от останалите писмени доказателства. Всички тези
доказателства са ясни, последователни, категорични и кореспондиращи както
помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Съдът не намери
основания да не кредитира горепосочените доказателства като достоверни.
Възраженията на защитата са неоснователни.
На първо място следва да се посочи, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че на въпросната дата, място и час
подсъдимият е управлявал горепосоченият лек автомобил. Това
обстоятелство не се и оспорва от защитниците на подсъдимият и от самия
подсъдим. Първото възражение на адв.С. е, че показанията на свидетелите
полицейски служители противоречат на писмените доказателства по делото
досежно походката, говора и поведението на подсъдимият в момента на
проверката. Св.Г. в показанията си заяви, че подсъдимият по време на
проверката бил видимо разсеян, с разширени конюктивити и видимо
притеснен. Свидетеля И. също потвърди, че при извършване на проверката
водача бил със зачервени конюктивити и е видимо разсеян. В протокола за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози е отбелязано, че водача е в неподходящо радостно поведение,
безчувствено, притъпено поведение, сигурна походка, ясно произношение,
треперене, безпокойство, нормално слизане от МПС и сигурно шофиране. По
4

този начин показанията на свидетелите не се разминават с отбелязванията в
талона. Не противоречат коренно и на протокола за медицинско изследване,
още повече, че в този протокол за изследвани други обективни елементи от
състоянието и поведението на подсъдимият- координация, съзнание, неволно
ритмично движение на очите. Единственото разминаване е, че в талона е
отбелязано нормално шофиране, а св.Г. заяви, че подс.криволичел.
Несъщественото разминаване в показанията на св.Г. следва да се обясни с
изминалият дълъг период от време, а следва да се има и предвид, че талона е
съставен от св.И., а не от Г.. Не на последно място следва да се отбележи и, че
възприятията на полицейските служители са субективни, като всеки отделен
индивид възприема по различен начин поведението на дадено лице при
дадено събитие. Ето защо е абсолютно обяснимо и нормално да има
несъществени разминавания в показанията на свидетелите. Съдът намери, че
няма основания показанията на полицейските служители да не бъдат
кредитирани като достоверни. Същите са ясни, кореспондиращи помежду си
и с останалите доказателства по делото. Относно възражението за
техническата изправност на процесното техническо средство и тестовата
касета - Наистина на л.80 от ДП има писмо от Началник група „ОДПКПД“
при ОДМВР Т. съгласно което процесният „Drugtest 5000“ с фабричен номер
ARJM-0046 и номер на касета ARJM-0713 драг тест и тестова касета не могат
да се предоставят на разследващият полицай, поради техническа
неизправност. При това положение и предвид появилото се съмнение относно
техническата изправност на техническото средство, то резултата от
техническото средство не следва да се кредитира като достоверен.
Когато,обаче, се извърши проверка с тестова касета и водача приеме нейният
резултат или откаже да даде кръвна проба, то тогава касетата се прилага като
доказателство за наличието на употреба на наркотично вещество. При
положение, че е даден биологичен материал, то е от значение извършената
експертиза/ в случая две/ на този материал. Върху талона за медицинско
изследване №0042413 подсъдимият саморъчно е записал: “не съм съгласен с
показанията на техническото средство“ и след това е дал биологичен
материал за анализ-урина и кръв, които са изследвани по предвиденият от
закона ред и са изготвени две експертизи. Неоснователно е и възражението за
броя на запечатаните епруветки с кръв. В тази връзка свидетелят Д. даде
свидетелски показания, които съпоставени със свидетелските показания на д-
р Р. С. И. , обясниха защо се е получило разделянето на пробите, защо е
имало 4 бр. епруветки, а не е имало 2 бр. видно от показанията на св.д-р Р.И.
епруветките са били четири броя, тъй като към момента на вземане на кръв от
подсъдимият, са били на разположение само епруветки от по 4 мл. св.Д.
поясни, че първоначално не е видял, че в хладилника на ОДМВР Т. има
четири епруветки, а е видял само две, което наложило на два пъти да се носят
по две епруветки с кръвните проми на подсъдимият С. – във ВМА-АД-Варна.
Видно от писмените доказателства по делото вкл. и от експертизите, на
08.02.2018г. на ВМА-МБАЛ–Варна са предадени 1 бр. контейнер с урина и 2
5

бр. вакуумни епруветки кръв на С.С.., а на 16.02.2018г. били предадени още 2
бр. вакуумни епруветки с кръв на С.С.. От протокол за предаване и приемане
на документи и биологични проби по реда на Наредба № 1 от 19. юли 2017г.
Амб.№ 20/04.02.2018г. се установява че на същата дата от МБАЛ АД Т. са
предадени на ОДМВР Т. 4 бр. вакуумни епруветки запечатани с лейкопласт и
парафин и 1 бр.контейнер проба урина запечатан с лейкопласт и парафин.
Видно от приложеното копие от журнала на лабораторията по хроматография
в МБАЛ –Варна на 4.02. са получени проба за анализ на урина около 25 мл и
2 х 4 мл. епруветки с кръв на С.С. /л.184 от настоящото дело/, а на
16.02.2018г. са пристигнали още 2 епруветки с кръв всяка по около 4 мл./л.185
от настоящото съдебно производство/. Видно от приложеният на ДП /л.124/
протокол за предаване и приемане на проби за химико-токсилогични
изследвания, на Лабораторията по химико-токсилогични изследвания при
МБАЛ –Варна при ВМА на два пъти са предавани биологични проби за
анализ : на 08.02.2018г. – проба от урина 1 бр. контейнер 50мл и проба от
кръв – 2 бр.вакутейнер зелен по около 4 мл., а на 16.02.2018г. – 2 бр.зелени
вакуети с кръв всяка от по около 4 мл. пробите били донесени от ОДМВР Т.,
съответно от Хр.Димитров и от Г.Д.. всички проби били донесени в хладилна
чанта, облепени, парафинирани, надписани на името на С.С.. С.. Същото се
установява и от приложеното на ДП/л.113/ писмо изх.№ К-55/24.04.2020г. на
ВМА при МБАЛ –Варна. Вярно е че в постановлението за назначаване на
експертиза от 05.02.2018г. е посочено 2 бр. шишенца с кръвни проби, но това
по никакъв начин, не компрометира заключенията на двата експертизи.
Несъщественото разминаване в часа на предаване на пробите, не опорочава
годността на същите. Същото важи и за факта, че новите проби са отбелязани
в журнала към същата дата – на първите проби. Не е налице съществено
нарушение относно пътуването и номерирането на пробите. И двете
експертизи са категорични относно годността на пробите, за техният анализ.
Неоснователно е възражението, че пробите са били съхранявани при
температура от -15 до -20 градуса. Видно от писмото изх.№К-55 на ВМА-
Варна пробата от урина е била съхранявана в замразено състояние от -16 до -
22 градуса, а кръвните проби – при температура от около +4 градуса.
Съгласно §1,т.3 от ДР на наредба № 1 от 19.07.2017г. „Невалидна проба“ е
пробата, при която върху теста е отчетено това обстоятелство. А в случая
няма такова отчитане. На 06.02.2020г. пробите са транспортирани в хладилни
чанти със специализиран транспорт на ВМА, съпроводени лично от
началника на ЛХТИ и предадени в Токсикохимичната лаборатория ХТЛ при
ВМА-МБАЛ-София на същият ден, за което е съставен приемо-предавателен
протокол./л.120-121 от ДП/. По този начин е неоснователно е и възражението
че няма документи за движението на пробите. Разминаването в
концентрациите на амфетамин и метамфетамин установени при двете
експертизи е нищожно и е правно ирелевантно за състава на престъплението,
тъй-като законодателят не е включил като част от състава на чл.343б, ал.3 от
НК концентрацията на наркотичното вещество. И двете експертизи са
6

категорични, че в кръвта и урината на подсъдимият е установено наличие на
наркотичните вещества амфетамин и метамфетамин. Още повече, че в
пробата урина на подсъдимият не е посочена концентрацията на
наркотичните вещества - нито в първоначалната, нито при повторната
експертиза. Вярно, че не спазен 5-дневният срок/съгласно чл.20 от Наредбата/
за изпращане на пробите в съответната лаборатория, но видно от
заключенията на двете експертизи, това обстоятелство по никакъв начин не се
е отразило върху годността на пробите и резултатите от изследването.
Предвид горното съдът прие за категорично доказано, че подсъдимият
С. С. С. , ЕГН ********** от гр. Т. на 04.02.2018 г., в гр.Т., по ул. „Троян“ с
пряк умисъл управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„БМВ 320И“, с per. № *******, след употреба на наркотични вещества по
смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, включени в Списък I - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ към Приложение №1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно:
амфетамин и метамфетамин, установено със съдебна химикотоксилогична
експертиза изх. № И - 2704/17.03.2020 г. на ВМА – София, като по този начин
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
343б. ал. 3 от НК.
За това престъпление законът предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ от една до три години и с „Глоба“ от петстотин до хиляда и
петстотин лева. Предвид на това след като призна подсъдимият за виновен по
повдигнатото обвинение съдът му наложи наказания една година и два месеца
„Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 700лева. На основание чл.343г
от НК съдът наложи на подсъдимият и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца. За да определи тези
размери на наказания съдът отчете смекчаващите обстоятелства – чисто
съдебно минало на подсъдимият, младата пълнолетна възраст/27 навършени
години към момента на деянието/, дългият период от време изминал от
извършване на деянието, не по вина на подсъдимият. Като отегчаващи
обстоятелства съдът отчете факта, че е установена употребата на два вида
наркотични вещества от страна на подсъдимият, множеството регистрирани
предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, Размера на
наказанието „Глоба“ бе съобразен и с имотното състояние на подсъдимият,
обективирано в представената на досъдебното производство декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние. Размера на
наказанията бе определен при относителен превес на смекчаващите
обстоятелства. Съдът намери, че така определените наказания по вид и размер
кореспондират с тежестта и обществената опасност на деянието и дееца, като
по този начин ще бъдат постигнати целите на наказателната превенция и
7

репресия-индивидуална и генерална. Съдът не установи наличието на
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да
водят до извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание в случая се
явява несъразмерно тежко, поради което не приложи разпоредбата на чл.55 от
НК.
Предвид чистото съдебно минало на подсъдимият и възможността
същият да се поправи и превъзпита, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода“, при съответен
изпитателен срок.
На основание чл.189 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати
съответно по сметка на ОДМВР Т. направените на досъдебното производство
разноски, а по сметка на РС-Т. – разноските направени в съдебната фаза на
процеса.
Това бяха мотивите водили съда при постановяване на присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

8

Номер на акта:	10
Дата:	1 април 2021 г. (в сила от 27 август 2021 г.)
Съдия:	Тодор Иванов Димитров

Дело:	20203530200747
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 септември 2020 г.

Присъда по дело №747/2020 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите