№ 203
гр. Козлодуй, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николинка Л. Крумова
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело №
20251440100424 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Й. М.,
ЕГН:********** от гр.Козлодуй, ......, чрез процесуалния си представител
адв.М. С. от АК – Враца против „ Електрохолд продажби „ АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“
Цариградско шосе „ №159, представлявано от Видьо Иванов Терзиев, Даниела
Колева Димитрова и М. Асенов Христов – членове на УС е предявен иск с
правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено спрямо
ответника, че Д. Й. М. не дължи на „ Електрохолд продажби „ АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София сума в размер
на 3000.00 лева / три хиляди лева и нула стотинки /, включващи главница и
обезщетение за забава за доставена електрическа енергия за периода от
01.01.2020г. до 31.12.2010г. за имот в гр.Козлодуй, обл.Враца, ....., клиентски
№300242645098, поради изтекла погасителна давност на вземанията.
Претендират се и направените по делото разноски.
В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени
доказателства:удостоверение за промени по постоянен адрес; справка от АВ и
декларация.
В исковата молба се сочи, че ищецът е титуляр на партида за недвижим
имот в гр.Козлодуй, обл.Враца, ....., както и, че клиентският номер под който е
заведен имота в ответното дружество е 300242645098.Сочи се, че този факт
бил странен, тъй като ищецът живее в процесния имот от 2011г. и никога не
бил подавал искане за откриване на партида на свое име, тъй като не бил
1
собственик на имота.
Твърди се, че според ответното дружество ищецът имал качеството на
битов потребител по смисъла на §1, т.2а, от ДР на ЗЕ, съгласно която „ битов
клиент ” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени нужди.Сочи се, че по силата
на чл.97, ал.1, т.4 от ЗЕ, тези потребители ползвали електроенергия за
ползваните от тях имоти, присъединени към електроразпределителната мрежа
за ниско напрежение.
Отразено е, че електроснабдяването в имота, ползван от ищеца е било
прекъснато преди повече от 15 години, поради наличие на неплатени
задължения към ответното дружество.Сочи се, че ищецът е посетил офис на
ответното дружество в гр.Козлодуй, за да поиска да бъде възстановено
захранването в имота.След направена проверка се сочи, че на ищеца е било
съобщено, че има неплатени задължения за периода от 01.01.2000г. до
31.12.2010г. в размер на 3000.00 лева, както и че ищецът е бил уведомен от
служители, че докато не плати задълженията си, нямало да бъде възстановено
захранването в имота.Посочено е, че в последствие ищецът се е свързал с
националния телефон за връзка с клиенти на дружеството, откъдето са
потвърдили размера на задължението, както и че захранването нямало да бъде
възстановено до пълното заплащане на сумата.
Отразено е, че задължението за главница за неплатени суми по фактури
за ползвана и неплатена електроенергия представлявало периодично плащане,
което възниквало ежемесечно, поради което се погасявало с изтичането на
кратката погасителна давност съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД.Счита се, че
всички вземания на дружеството за периода от 01.01.2000г. до 31.12.2010г. в
общ размер на 3000.00 лева, включващи главница и обезщетение за забава
били погасени по давност.Сочи се, че ответното дружество не е предприемало
действия по принудително изпълнение за това задължение.
Поради това се счита, че към момента на подаване на исковата молба
вземането е погасено по давност, както и, че с погасяване на главницата на
задължението се погасявали и акцесорните задължения за лихви по силата на
чл.119 от ЗЗД.
Счита се още, че ищецът имал правен интерес от предявяване на иска за
признаване недължимостта на посочените суми, тъй като имотът му е с
прекъснато електрозахранване поради неплатени задължения.
Посочва се още, че съгласно ОУ на ответното дружество, заплащането
на всички задължения е условие да бъде възстановено електроснабдяването в
имота.От значение за правния интерес на ищеца е и това, че същият не можел
да ползва електрическа енергия в имота си поради съществуващите и
неизчистени в регистрите на дружеството погасени по давност
задължения.Сочи се още, че съгласно ОУ на ответното дружество,
заплащането на всички задължения било условие да бъде възстановено
2
електроснабдяването в имота.Отразено е още, че доколкото прекъсването на
електроснабдяването е било осъществено от служители на „
Електроразпределителни мрежи запад „ ЕАД, то последното било
компетентно да посочи конкретната дата, на която е било преустановено
електроснабдяването.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен
такъв.
В същия на първо място е отразено, че ищецът имал задължения за
главница в общ размер на 1252.16 лева, за които ответното дружество не
разполагало с изпълнително основание и не спорело, че същите били погасени
по давност.Прави се изявление, че по отношение на горепосочената сума
ответното дружество признава иска.В таблица са отразени фактурите – 12
броя, задълженията по които сформират посочената сума, като първата
фактура е с падеж 31.03.2002г., а последната – 30.10.2012г..
Твърди се, че ищецът имал и други задължения от 2016г., 2017г. и 2018г.,
за които ответното дружество се е снабдило с изпълнителен лист, както и че
били заведени изпълнителни производства, поради което давността за тези
задължения била прекъсвана и започвала да тече наново, поради което те не
били погасени по давност.Сочи се, че по тях главниците били на обща
стойност 2335.57 лева, както и че са били предмет на съдебно производство –
иск по чл.439 от ГПК по ГД №1575/2022г. по описа на РС – Козлодуй.
Прави се искане да бъде отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството наличието на облигационна връзка между
страните.
Отразено е, че към момента неплатените просрочени задължения по
клиентски №300242645098 за периода от 01.01.2000г. до 12.11.2012г. са в
размер на 1252.16 лева – главница и 1742.54 лева – лихва за забава, по
отношение на които суми се прави признание на иска.Счита се, че поради това
обстоятелство, ответното дружество не дължи разноски.Уточнява се, че
електрозахранването в имота било прекъснато поради наличие на други
задължения, в т.ч. и задължения от установено нерегламентирано
присъединяване към елепреносната мрежа.
С отговора са представени следните писмени доказателства – копия от
заявления №**********/18.11.2016г. и №**********/07.04.2017г.; Решение
№16/21.01.2025г. на ОС – Враца; справка за задължения от 01.01.2000г. до
12.11.2012г.; копия на фактури – 4 броя и Опраделение №474/07.11.2019г.,
постановено по ЧГД №3063/2019г. на ВКС, 4-то г.о..
От предоставената справка от „ ЕРМ Запад „ ЕАД се установява, че в
обект с абонатен №**********, находящ се в гр.Козлодуй, ул.“ Обходен път „
№15, с титуляр по договора ищецът М., са били извършени седем броя
проверки от служители на отдел „ Нетехнически загуби „ към „
Електроразпределителни мрежи Запад „ ЕАД, при които е било преустановено
електрозахранването на основание чл.122 от ЗЕ.Уточнено е, че
3
електрозахранването в имота е било преустановено на 29.01.2019г. поради
неплатени в срок задължения и е било възстановено на 21.05.2025г. след
отстраняване на причините за прекъсването и след компенсиране на разходите
за прекъсване и възобновяване на снабдяването.Посочено е, че при
преустановяване и възстановяване на снабдяването на обекта за неплатени в
срок задължения, служителите на дружеството не са съставяли констативни
протоколи.
С протоколно определение от дата 16.07.2025г. съдът на основание
чл.214 от ГПК е допуснал изменение на предявения иск с правно основание
чл.124 от ГПК, като е посочил, че същият следва да се счита за предявен за
признаване за установено спрямо ответното дружество, че Д. Й. М. не дължи
на „ Електрохолд продажби „ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София сума в размер на 2994.70 лева / две хиляди деветстотин
деветдесет и четири лева и седемдесет стотинки /, включващи главница в
размер на 1252.16 лева и обезщетение за забава в размер на 1742.54 лева за
доставена електрическа енергия за периода от 01.01.2000г. до 31.12.2010г. за
имот в гр.Козлодуй, обл.Враца, ....., клиентски №300242645098, поради
изтекла погасителна давност на вземанията.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между ответното дружество и ищецът Д. Й. М. е сключен договор за
използване на електроразпределителната мрежа при общи условия, за обект –
гр.Козлодуй, обл.Враца, ....., клиентски №300242645098.
От представените по делото доказателства и от отговора на исковата
молба се установява, че на ищеца за ползвана ел.енергия на горепосочения
адрес в гр.Козлодуй са били издадени 12 броя фактури - първата фактура с
падеж 31.03.2002г., а последната – 30.10.2012г., за задължение общо по всички
фактури в общ размер на 1252.16 лева главница за доставена и ползвана
електрическа енергия.Върху главниците по горепосочените фактури била
начислявана и законна лихва за забава, която за периода от 01.01.2000г. до
12.11.2012г. била в размер на 1742.54 лева.Горепосочените суми не били
заплатени на ответното дружество от страна на ищеца в качеството му на
потребител на ел.енергия.
Безспорно се установява и обстоятелството с оглед направеното
признание в отговора на исковата молба, че ответното дружество не е
предприемало принудителни действия за събиране на дължимата сума по
горепосочената фактура.
Установява се още и че електрозахранването в имота е било
преустановено на 29.01.2019г. поради неплатени в срок задължения и е било
възстановено на 21.05.2025г. след отстраняване на причините за прекъсването
и след компенсиране на разходите за прекъсване и възобновяване на
снабдяването.
4
На основание така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК – за установяване недължимост от страна на ищеца на
сумата от 2994.70 лева / две хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и
седемдесет стотинки /, включващи главница в размер на 1252.16 лева и
обезщетение за забава в размер на 1742.54 лева за доставена електрическа
енергия за периода от 01.01.2000г. до 31.12.2010г. за имот в гр.Козлодуй,
обл.Враца, ....., клиентски №300242645098, поради изтекла погасителна
давност на вземанията.С този иск ищецът отрича претендираното от
ответника право да получи горепосочената сума, поради което в тежест на
ответното дружество е да установи при условията на пълно доказване
съществуването на това право.
Съдът намира, че предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от
правен субект с правен интерес.Установителен иск по чл.124 от ГПК може да
предяви всяко лице, което има интерес да установи съществуването или
несъществуването на едно правоотношение спрямо конкретно лице.
С изтичането на погасителната давност – период от време, определен от
закона, през който кредиторът – носител на субективното право бездейства, не
се погасява самото субективно право, а се погасява правото на кредитора да
иска защита на нарушеното си субективно материално право.Давността на се
прилага служебно, а следва да е налице позоваване на нея от страна на
длъжника, като това може да се извърши както чрез възражение по предявен
от кредитора иск, така и чрез отрицателен установителен иск, тъй като
длъжникът не е длъжен да чака кредитора да предяви вземанията си срещу
него за да упражни правото си на защита.
При отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, основан
единствено на възражение за изтичане на погасителна давност на вземането,
предмет на иска е съществуването или несъществуването на изпълняемо по
съдебен ред право / притезание / на кредитора, а не съществуването на
материалното право.Целта на иска е да се пресече именно принудителното
удовлетворяване на кредитора, след като възможността за това е
изчерпана.При уважаване на иска се формира сила на пресъдено нещо по
въпроса относно дължимостта на вземането, поради което кредиторът не
може повече да претендира това вземане по съдебен ред в исково или
заповедно производство.Именно от тази забрана се извежда интересът на
ищеца от предявяване на иска, като законът не разграничава вземанията
установени по съдебен ред и тези, които не са установени по този ред.
В настоящия случай правния интерес на ищеца от предявения иск следва
от обстоятелството, че ответното дружество му е начислило процесната сума
като задължение, като при наличието на такова вземане у кредитора, за
длъжника е налице правен интерес от установяване на неговата
недължимост.Достатъчно за преценката дали е налице правен интерес от иска
5
са установяването на качеството на потребител на ищеца като абонат на
ответното дружество и фактът на издадени от ответното дружество фактури,
удостоверяващи задължение на ищеца към дружеството.Издаването на
фактурите обективира извънсъдебно поведение на дружеството по вменяване
на задължение на ищеца, който винаги има правен интерес от отричане на
това обременяващо задължение.Без значение за правния интерес е дали
дружеството - кредитор е предприело съдебна защита по исков ред на
вземанията си или принудително изпълнение за събиране на вземанията въз
основа на влязло в сила съдебно решение.Достатъчно е за мотивиране на
правния интерес от иска наличието на издадена фактура, обективираща
такива задължения на ищеца, които са потенциална основа за бъдещи
извънсъдебни и съдебни спорове / Определение №278/28.03.2024г.,
постановено по ВЧГД №214/2024г. по описа на на ОС – Враца /.
С оглед на гореизложеното за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск.
Съгласно чл.98а от ЗЕ, отношенията между страните се уреждат с
публично оповестени ОУ.
В случая се установява, че ищецът е потребител на електрическа
енергия, с която е снабдяван от ответното дружество.
Погасителната давност е период от време / три или пет години /,
предвиден в закона, през който период субективното облигационно право не е
прекратено по предвидените за това начини.По аргумент на чл.118 от ЗЗД,
изтичането на давността като юридически факт само по себе си не поражда
погасителен ефект и ако длъжникът изпълни задължението си и след изтичане
на давността, той няма право да иска обратно платеното.Съгласно чл.110 и
чл.120 от ЗЗД, изтичането на погасителната давност поражда правото на
длъжника / или на неговите правоприемници / да се позове на този институт, а
едва след това задължението би могло да бъде удовлетворено единствено
доброволно, като правото на иск в този смисъл би било погасено по давност.
В случая ищецът се позовава именно на този материалноправен
институт.
Задълженията по договор за доставка на електроенергия представляват „
периодични плащания „ по смисъла на чл.111, б.“ В „ от ЗЗД, тъй като имат
общ правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време и техните размери по начало са
определяеми.Поради това по отношение на тези задължения се прилага по –
краткия тригодишен давностен срок.
В ТР №3/18.05.2012г. на ВКС е прието, че понятието „ периодични
плащания „ по смисъла на чл.111, б.“ В „ от ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, , а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
6
периодите да са равни и плащанията да са еднакви.Според същото решение
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат
изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл.111, б.“ В „ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност.В
горепосоченото ТР е прието още, че задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт –
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Както се установява от гореизложеното, вземанията на ответното
дружество са за главница и лихва за доставена и незаплатена електрическа
енергия за периода от 01.01.2000г. до 12.11.2012г..Поради това процесното
вземане, представляващо начислени, но неплатени задължения по издадените
за този период фактури за партида с клиентски №300242645098 е периодично
такова, поради което за него съгласно чл.111, б.“ В „ от ЗЗД, погасителната
давност е тригодишна.Началото на давността е датата на изискуемост на
вземането.
Видно от представените доказателства по делото, последната процесна
фактура, която е издадена в процесния период е от дата 30.10.2012г., като в
същата е указан срок за плащане от 12.11.2012г..
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквото е
процесното за главница, давността тече от деня на падежа.В случая
задължението на ищеца за заплащане на стойността на доставената енергия е
възникнало като срочно и е било дължимо до 12.11.2012г..Също така по
делото липсват доказателства давността да е била спирана или прекъсвана,
поради което процесното задължение, чиято изискуемост е настъпила преди
повече от три години се явява погасено по давност.Дългът обаче не е заличен
сам по себе си, като доброволното плащане би бил единствения възможен
вариант за погасяването му.
Съгласно чл.119 от ЗЗД, поради погасяване на главното вземане, поради
изтекла давност следва да се считат за погасени и акцесорните вземания за
законна лихва за забава върху главницата.
С оглед гореизложеното предявеният отрицателен установителен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК се явява доказан, но частично основателен по размер.Това
е така тъй като в настоящия процес периодът, за който иска да се признае за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество вземания за
ел.енергия е от 01.01.2000г. до 31.12.2010г..Видно от инкорпорираната в
отговора на исковата молба справка от ответното дружество, неоспорена от
ищеца, претендираната сума за главница от 1252.16 лева е за периода от
01.01.2011г. до 15.03.2012г., т.е. включва период извън исковия такъв, а
7
именно това е периода от 01.01.2011г. до 15.03.2012г..Последният е предмет на
иска, предмет на ГД №617/2025г. по описа на РС – Козлодуй, което се
установява от приложената по настоящето дело искова молба по ГД
№617/2025г. по описа на РС – Козлодуй.Също така видно от справката, за
периода от 01.01.2011г. до 15.03.2012г., дължимата от ищеца главница е в
размер на 1147.32 лева, а дължимата лихва – 1546.85 лева.При това положение
за процесния период – от 01.01.2000г. до 31.12.2010г., основателна се явява
исковата претенция за недължимост на главница в размер на 104.84 лева и
лихви в размер на 195.69 лева, като искът над тези суми до пълния
претендиран размер следва да се отхвърли като неоснователен.
Също така с отговора на исковата молба ответното дружество прави
признание на иска.Съдът като взе предвид направеното изявление от
ответната страна за признание на иска, както и, че в хода по същество
процесуалния представител на ищеца прави искане съдът да се произнесе с
решение по чл.237 от ГПК, намира, че не са налице пречки за постановяване
на решение в съответствие с разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.237 от ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че
то се основава на признанието на иска.
В случая са налице всички процесуални предпоставки за постановяване
на решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като ответницата е признала
иска по основание и размер, а ищецът е заявил искане да се постанови
решение при признание на иска.
Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е
такова, с което страната може да се разпорежда.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса с оглед
уважената част на иска в размер на 11.98 лева / единадесет лева и деветдесет и
осем стотинки /, представляващи държавна такса по предявения иск.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
адв.М. С. от АК - Враца, адвокатското възнаграждение да бъде определено
при условията на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА.Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие, не е било уговорено възнаграждение,
а безплатна правна помощ на материално затруднено лице, поради което
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.Основанията, при които
адвокатът може да оказва безплатна правна помощ и съдействие, са
предвидени в чл.38, ал.1 от ЗАдв..Преценката дали да се окаже безплатна
правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не, се извършва от
самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и
клиента.Договорката по чл.38 от ЗА касае вътрешните отношения между
адвоката и клиента му, поради което не е необходимо тя да се доказва.
8
Следва да се отбележи, че признанието на иска от страна на ответника
не е достатъчно, за да бъде освободен от отговорността за разноски, тъй като
не са налице кумулативните изисквания на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно с
поведението си да не е дал повод за завеждане на иска и да го признае.От
доказателствата по делото се установява, че електрозахранването в имота на
ищеца е било преустановено 29.01.2019г. поради неплатени в срок задължения
и е било възстановено след предявяване на настоящата искова молба – на
21.05.2025г..Макар и с отговора на исковата молба да се твърди, че освен
процесните задължения ищецът е имал и други такива, не са представени
доказателства на какво основание е било преустановено електрозахранването
в имота на ищеца, както и че това преустановяване не е във връзка с
неплащането на процесната сума.
Съгласно съдебната практиката, съдът следва да съобрази сложността на
действително извършеното от упълномощения адвокат по делото, като в тази
връзка може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер
предвиден в НМРАВ.
В случая съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, характера на иска, процесуалните действия извършени от
представителя на ищеца, обстоятелството, че по делото е било проведено едно
съдебно заседание с участие на процесуалния представител на ищеца намира,
че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в минималния
размер предвиден в НМРАВ, който съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата е
599.47 лева.С оглед уважената част на иска обаче ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на адв.М. С. от АК – Враца сума в размер на 59.95
лева / петдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки /, представляваща
адвокатско възнаграждение.
С оглед отхвърлената част на иска ответното дружество също има право
на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което с оглед отхвърлената
част на иска следва да е в размер на 90.00 лева / деветдесет лева и нула
стотинки /.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на „ Електрохолд продажби „ АД, с ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“ Цариградско шосе „ №159,
представлявано от Видьо Иванов Терзиев, Даниела Колева Димитрова и М.
Асенов Христов – членове на УС, че Д. Й. М., ЕГН:********** от
гр.Козлодуй, ...... НЕ ДЪЛЖИ на „ Електрохолд продажби „ АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“
Цариградско шосе „ №159, представлявано от Видьо Иванов Терзиев, Даниела
Колева Димитрова и М. Асенов Христов – членове на УС сума в размер на
9
300.53 лева / триста лева и петдесет и три стотинки /, включващи главница в
размер на 104.84 лева за периода от 01.01.2000г. до 31.12.2010г. и обезщетение
за забава в размер на 195.69 лева за доставена електрическа енергия за имот в
гр.Козлодуй, обл.Враца, ....., клиентски №300242645098, поради изтекла
погасителна давност на вземанията, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
сумата над 300.53 лева до пълния предявен размер от 2994.70 лева / две
хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и седемдесет стотинки /.
ОСЪЖДА „ Електрохолд продажби „ АД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Цариградско шосе „ №159,
представлявано от Видьо Иванов Терзиев, Даниела Колева Димитрова и М.
Асенов Христов – членове на УС ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Козлодуй
сума в размер на 11.98 лева / единадесет лева и деветдесет и осем стотинки /,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА „ Електрохолд
продажби „ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“ Цариградско шосе „ №159, представлявано от Видьо Иванов
Терзиев, Даниела Колева Димитрова и М. Асенов Христов – членове на УС
ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. С. от АК - Враца, сума в размер на 59.95 лева /
петдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки /, представляваща
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Й. М., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, ...... ДА
ЗАПЛАТИ на „ Електрохолд продажби „ АД, с ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“ Цариградско шосе „ №159,
представлявано от Видьо Иванов Терзиев, Даниела Колева Димитрова и М.
Асенов Христов – членове на УС сума в размер на 90.00 лева / деветдесет
лева и нула стотинки /, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
10