№ 15078
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско
дело № 20231110155381 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. А. Д. срещу ******. Предявен е
иск за признаване за установено между страните, че ищцата не дължала на ответника
вземания, начислени по съдебна сметка в дружеството, за доставена и потребена
топлинна енергия по партида с номер на инсталация *** и договорна сметка *** за
собствения на ищцата недвижим имот, находящ се в гр. *** Страната поддържа, че
срещу нея никога не били водени съдебни или изпълнителни производства за
претендирани от ****** вземания, поради което не дължала процесните суми. В
условията на евентуалност се твърди, че задълженията били погасени по давност.
Според изложеното в исковата молба, *** претендирало процесните суми за дължими
от ищцата, като изявление в този смисъл се съдържало в изпратено на 20.09.2023 г. до
М. Д. писмо от дружеството. Отправено е искане за уважаване в цялост на предявения
иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ****** за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който е релевирано
възражение за недопустимост на исковата претенция, поради липса на правен интерес.
В тази връзка се поддържа, че ищцата нямала качеството на длъжник по изпълнително
дело, тъй като образуваното срещу нея такова било прекратено на основание чл. 433,
1
ал. 1, т. 8 ГПК, поради което тя не била процесуално легитимирана да води иск по чл.
439 ГПК. Ответникът оспорва иска и като неоснователен, като сочи, че в полза на
дружеството бил издаден изпълнителен лист срещу ищцата по ч. гр. д. № 5766/2003 г.
по описа на СРС, 63-ти състав, въз основа на който било образувано изпълнително
производство. В рамките на изпълнителния процес били извършени множество
изпълнителни действия, поради което погасителната давност за вземанията не били
изтекла. Въз основа на тези доводи дружеството моли исковата претенция да бъде
отхвърлена в цялост като неоснователна, а на дружеството да бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Във връзка с дадени от съда с определението по чл. 140 ГПК указания, ищецът е
уточнил исковата си претенция, като в нарочна молба с вх. № 160769/17.05.2024 г. е
изложил твърдения, че процесните вземания са идентични с вземанията, предмет на ч.
гр. д. № 5766/2003 г. по описа на СРС, 63-ти състав. Уточнение на исковата молба в
съответствие с така изложените фактически твърдения е допуснато в проведеното по
делото на 21.05.2024 г. открито съдебно заседание.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между
страните, че ищецът М. А. Д. не дължи на ****** главница в размер на 1195,57 лева,
мораторна лихва в размер на 397,87 лева и съдебни разноски в размер на 48,48 лева,
начислени за доставена топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. ***
номер на инсталация *** и договорна сметка ***.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му
интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно
доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.
Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус,
кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането,
а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради
което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че
вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на
2
върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК).
В разглеждания казус, предвид въведеното от ищеца основание за недължимост
на процесното вземане, а именно – изтекла спрямо него погасителна давност,
уважаването на предявения иск се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки: 1/ наличие на валидно възникнало парично вземане на
ответника срещу ищеца; 2/ неизпълнение на задължението за заплащане на същото от
страна на ищеца; 3/ изтичане на законоустановения срок за погасяване по давност на
процесното задължение.
С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното открито съдебно
заседание на 21.05.2024 г., са отделени като безспорни между страните и ненужадещи
се от доказване обстоятелствата, че ищцата М. А. Д. е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. *** с номер на инсталация ***, както и че ****** претендира като
дължими от ищцата М. А. Д. процесните вземания за главница, лихва и съдебни
разноски, което се установява и от изходящо от дружеството до ищцата писмо с изх. №
Г-15181/20.09.2023 г (л. 8).
С оглед заявеното от ответника в отговора на исковата молба и уточненията на
исковата претенция, направени от ищеца в молба с вх. № 160769/17.05.2024 г., съдът
намира за безспорни между страните и обстоятелствата, че процесните вземания са
били предмет на ч. гр. д. № 5766/2003 г. по описа на СРС, 63-ти състав. Ответното
дружество поддържа, че по посоченото дело бил издаден изпълнителен лист, въз
основа на който било образувано изпълнително производство при държавен съдебен
изпълнител към СИС - СРС, 1-во отделение, 1-ви участък, по молба на дружеството от
04.11.2003 г. В хода на настоящото производство, обаче, не са ангажирани каквито и
да е било доказателства за издаден по ч. гр. д. № 5766/2003 г. по описа на СРС, 63-ти
състав, изпълнителен лист, нито за образуване на изпълнителен процес въз основа на
същия.
За да се прецени изтекла ли е спрямо процесните вземания законоустановената
погасителна давност, е необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният
момент на същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели
теченето на давността. Предвид липсата на доказателства по делото относно тези
обстоятелства, в настоящия казус следва да се приеме, че погасителната давност за
вземанията е започнала да тече най-късно от датата, на която - според твърденията на
ответника - е образувано изпълнително дело за събирането им, т. е. от 04.11.2003 г. С
определението по чл. 140 ГПК съдът изрично е указал на ответната страна, че не сочи
и не представя доказателства за извършването на действия, довели до спиране и/или
прекъсване давността спрямо процесните вземания. Въпреки така дадените указания,
3
ответникът не е представил доказателства, нито е заявил доказателствени искания,
чрез които да установи, че е предприел действия, годни да прекъснат или спрат
теченето на погасителната давност.
Съгласно чл. 111, б. „в“, вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, вземанията за периодични
плащания се погасяват по давност с изтичането на тригодишен срок от настъпването
на тяхната изискуемост. В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Предвид така дадените от върховната съдебна инстанция тълкувателни разяснения,
следва да се приеме, че вземанията за заплащане цената на доставената в
топлоснабден имот топлинна енергия представляват именно периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, съответно – се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок. Настоящият съдебен състав не споделя съдебната практика, че
вземания по издадена заповед за изпълнение се погасяват с изтичането на петгодишен
давностен период, тъй като приема, че правозасилващото действие, представляващо
материалноправна последица, е характерна единствено за влязлото в сила решение,
доколкото е изрично предвидена в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съответно – не
може да се приложи към влязлата в сила заповед за изпълнение. Макар да се ползва
със стабилитет, влязлата в сила заповед за изпълнение не следва да бъде приравнявана
на съдебно решение. Изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение,
срещу която не е било подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК, е издаден в
производство, част от изпълнителния процес, без да е проведено състезателно исково
производство и без да е установено със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземането на кредитора. Доколкото процесните задължения не са установени с влязло
в сила съдебно решение, към тях следва да се прилага именно кратката тригодишна
погасителна давност, с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Следователно, с оглед данните по делото, следва да се приеме, че тригодишната
погасителна давност за вземанията, чиято недължимост ищецът цели да установи в
настоящото производство, е с начална дата 04.11.2003 г. (датата на твърдяното от
ответника образуване на изпълнително производство). Предвид липсата на каквито и
да е било доказателства, от които да се установява противното, а именно, че са
извършвани действия, прекъснали или спрели теченото на давността, се налага извод
за погасяване по давност на процесните вземания преди датата на предявяване на
исковата претенция.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесната
4
искова претенция е основателна и като такава следва да бъде уважена в цялост, тъй
като към датата на подаване на исковата молба по делото (на 09.10.2023 г.)
приложимата спрямо вземанията погасителна давност с начална дата 04.11.2003 г. е
изтекла, а след тази дата не са извършени каквито и да е било действия, годни да
прекъснат давостта.
По разноските:
Разноските в производството, сторени от ищеца, трябва да бъдат присъдени в
тежест на ответника, предвид изхода на правния спор по делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Същите възлизат на сумата от общо 545,68 лева за заплатени държавна
такса и адвокатско възнаграждение, което се явява съответно на установените
минимални размери, предвид цената на исковата претенция.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, на основание чл. 124, ал. 1,
предл. 3 ГПК, че М. А. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. *** **, не дължи на ******,
ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. ****, главница в размер на 1195,57
лева, мораторна лихва в размер на 397,87 лева и съдебни разноски в размер на 48,48
лева, начислени за доставена топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. ***
**, номер на инсталация *** и договорна сметка ***, и представляваща вземания по ч.
гр. д. № 5766/2003 г. по описа на СРС, 63-ти състав, поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА ******, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. ****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М. А. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. ***
**, сумата от 545,68 лева, представляваща сторени от ищеца разноски в хода
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6