Р Е Ш Е Н И Е №
.....
гр. Враца, 19 януари 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
четвърти граждански състав, в публично заседание на 21.12.2017 г. в
състав:
Районен
съдия: Иван И.
при участието на секретаря М.Б.
като
разгледа докладваното от съдията И. частно гражданско дело № 4324 по
описа за 2017
г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по общия исков ред на чл.
124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на И.Б.И. с ЕГН ********** *** срещу „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9.
Първоначално искът е заведен освен срещу
ответника „Топлофикация-Враца“ ЕАД и срещу ответниците Д.И.Т. и А.Я.Т., като с
влязло в сила разпореждане от 19.10.2017 г. съдът е прекратил на основание чл.
129, ал. 3 от ГПК производството по делото в частта по отношение на предявения осъдителен иск за сумата
1 062,00 лв., представляваща удържана сума по изпълнително дело № 686/2017
г. на ЧСИ Ц.Д.с рег. № 900 в КЧСИ досежно ответниците Д.И.Т. и А.Я.Т. с ЕГН **********
***, като е останало висящо производството по осъдителния иск за сумата
1 062,00 лв. срещу „Топлофикация-Враца“ ЕАД.
В исковата молба се твърди, че вземането на ответника, предмет на
принудително изпълнение по горепосоченото изпълнително дело не съществува по
следните съображения: 1. Ищецът е разбрал, че от страна на ответното дружество
се претендира пред съда процесното вземане и че за същото вземане е образувано
изпълнително дело едва на 12.09.2017 г., когато е получил съобщение за
образувано изпълнително дело № 686/2017
г. по описа на ЧСИ Ц.Д.; 2. Неясно е за кой период се претендира главното
вземане за незаплатена топлинна енергия; 3. Жилището с адрес гр. Враца, ж.к. „Д.
*******е със запазено право на ползване на прехвърлителя Д.И.Т., съгласно
нотариален акт № 142, т. III, рег. № 2225, дело № 239/2014 г. на С.П. –
нотариус с рег. № 006 в Нотариалната камара; 4. Ищецът никога не е живял в
жилището с адрес гр. Враца, ж.к. „Д. *******поради което не дължи заплащане на
топлинна енергия за това жилище; 5. Претендираното главно задължение се отнася
за период преди 31.05.2014 г., т.е. за период преди ищецът да придобие правото
на собственост върху 1/2 идеална част от
жилището с адрес гр. Враца, ж.к. „Д. *******и следователно за този период не дължи
заплащане на топлинна енергия; 6. След издаването на изпълнителния лист, по
който е образувано изпълнително дело № 686/2017 г. по описа на ЧСИ Ц.Д.от
страна на Д.И.Т. е заведено гр. дело № 1458/2017 г. на Врачански районен съд с
предмет разваляне на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД на договор за гледане и
издръжка 13.06.2014 г., сключен с нотариален акт № 142, т. III, рег. № 2225,
дело № 239/2014 г. на С.П. – нотариус с рег. № 006 в Нотариалната камара, с
който Д.И.Т. е прехвърлила на ищеца собствеността върху 1/2 идеална част от
жилището с адрес гр. Враца, ж.к. „Д. *******като в хода на производството по
делото се е доказало, че ищецът никога не е обитавал това жилище, а то се е
обитавало само от Д.И.Т., като същите обстоятелства се установявали и от
протоколи за разпита на Д.И.Т. в качеството й на обвиняема и дадени от същата
сведения по досъдебно производство № 768/2015 г. на РПУ гр. Враца. Твърди също,
че по изпълнително дело № 686/2017 г. по описа на ЧСИ Ц.Д.е наложен запор на
банковата сметка на ищеца в „Юробанк България“ АД (Пощенска банка) и му е
удържана сумата 1 062,00 лв., което е станало на отпаднало правно основание,
тъй като ищецът не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист от
17.03.2016 г., издаден по ч. гр. дело № 5407/2016 г. по описа на Врачански
районен съд.
Искането на кредитора към съда е да признае за установено в отношенията между страните, че ищеца
не дължи на ответника обща сума 878,47 лв., формирана както следва: сумата
586,22 лв.-главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 31.05.2014 г.
до 12.12.2016 г. за жилище с адрес гр. Враца, ж.к. „Д. *******ведно със
законната лихва от 29.12.2016 г. до окончателното изплащане, сумата 117,25
лв.-мораторна лихва за периода от 31.05.2014 г. до 12.12.2016 г., сумата 175,00
лв.-деловодни разноски, включващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, присъдени с изпълнителен лист от 17.03.2016 г., издаден по ч.
гр. дело № 5407/2016 г. по описа на Врачански районен съд, която сума е предмет
на принудително изпълнение по изпълнително дело № 686/2017 г. по описа на ЧСИ Ц.Д.с
рег. № 900 в КЧСИ, както и да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата 1 062,00 лв., която е предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело № 686/2017 г. по описа на ЧСИ Ц.Д.с рег. № 900
в КЧСИ, представляваща неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца
на отпаднало основание-принудително изпълнение по цитираното изпълнително дело,
въпреки че същата към датата на предявяване на иска не е дължима от ответника
на ищеца, поради подробно посочените в исковата молба съображения.
Исковете са с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 55, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД.
В подадения по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор ответникът „Топлофикация-Враца“ ЕАД застъпва становище за
недопустимост и неоснователеност на предявените искове и моли за отхвърлянето
им. Поддържа, че всички поддържани от ищеца с исковата молба съображения за
недължимост на процесните суми навеждат на извода, че така твърдените факти са
се осъществили преди издаването на изпълнителния лист и следователно
предявеният иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК е недопустим, което обуславя извод за
недопустимост и на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД,
ищецът единствено би могъл да подаде възражение по специалния ред на чл. 423 от ГПК пред Окръжен съд гр. Враца. Счита за
неоснователни исковете, тъй като по изпълнително дело № 686/2017 г. по описа на
ЧСИ Ц.Д.действително от ищеца е удържана сумата
1 062,00 лв., но от същата на ответника е разпределена единствено сумата
294,80 лв., която не е преведена, тъй като извършеното от съдебния изпълнител
разпределение е обжалвано от ищеца-длъжник в изпълнителното производство.
По допустимостта на предявените
искове:
С оглед изложените твърдения в
исковата молба, че в хода на производството по гр. дело № 1458/2017 г. на
Врачански районен съд е внесена промяна в правото на собственост на процесния
апартамент № 28, находящ се в гр. Враца, ж.к. „Д. *****, като ищецът е престанал
да бъде собственик на апартамента, както и че по същото дело се е доказало, че
ищецът никога не е обитавал апартамента и не е консумирал топлинна енергия,
съдът намира исковете за процесуално допустими. В разглеждания случай ищецът навежда
твърдения за осъществили се след издаването на изпълнителното основание
обстоятелства, които по негова преценка водят до недължимост на вземането, т.е.
предявява процесуално допустим иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК. Съдът извърши
служебна проверка, от която установи, че изпълнителното основание – заповед №
3617 по приложеното ч. гр. дело № 5407/2016 г. на Врачански районен съд е
издадена на 30.12.2016 г., изпълнителният лист е издаден на 17.03.2017 г., а
производството по гр. дело № 1458/2017 г. на Врачански районен съд е образувано
по искова молба от 29.03.2017 г., т.е. сочените от ищеца обстоятелства
несъмнено са се осъществили след издаването на изпълнителното основание. При
извършване на преценката за допустимост на иска съдът взема предвид само
твърденията на ищеца в смисъл, че заявените от ищеца нови обстоятелства отричат
вземането, предмет на принудително изпълнение, тъй като въпросът дали тези
обстоятелства са годни да отрекат вземането е въпрос по съществото на делото и
не може да се изследва в производството по преценка за допустимост.
Като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и
възраженията на страните, съдът прие следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното по делото ч. гр.
дело № 5407/2016 г. на Врачански районен съд, И.Б.И. е осъден да заплати на „Топлофикация-Враца“ ЕАД гр.
Враца сумата от 586,22 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 31.05.2014 г. до 12.12.2016 г.; сумата от 117,25 лева,
представляваща лихва за периода от 31.05.2014г.
до 12.12.2016г., ведно със
законната лихва, върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 29.12.2016 г. до окончателното й изплащане, както и деловодните
разноски - 25,00 лева внесена държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
След влизането в сила на заповедта по чл.
410 от ГПК, на 17.03.2017 г. е изготвен изпълнителен лист за посочените в
заповедта суми.
С нотариален акт № 142, т. III, рег. № 2225, нот. дело № 239/2014 г. на нотариус С.П. с рег. № 006 в Нотариалната камара Д.И.Т. е прехвърлила на ищеца И.И. собствеността върху 1/2 идеална част от процесния апартамент № 28, находящ се в гр. Враца, ж.к. „Д. ***** срещу задължението на И.И. да поеме гледането и издръжката на Д.Т., като й осигури нормален живот, какъвто е водила досега, като Д.Т. си е запазила вещното право на ползване върху имота, докато е жива.
С решение № 372 от 14.07.2017 г. по гр.
дело № 1458/2017 г. на Врачански районен съд е развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД договор
за прехвърляне собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, сключен на 13.06.2014 г., оформен с нотариален акт № 142, том III-ти,
рег. № 2225, нот. дело № 239 от 2014 г. на Нотариус С.П. с район на действие
Районен съд Враца, рег. № 006 в регистъра на НК, по силата на който Д.И.Т. с
ЕГН ********** ***, е прехвърлила на И.Б.И. с ЕГН ********** ***, собствената
си 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 12259.1010.181.2.4., находящ се в гр.Враца, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-43/16.09.2005 год.
на изп. директор на АК, с адрес на имота: гр. Враца, п.к 3000, ж.к. “Д. *****който
самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 12259.1010.181, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой на нивата на обекта: 1, с площ по документ от 76,12
кв.м., състоящ се от две стаи, хол и сервизно помещение, с прилежащи части:
избено помещение № 28 с площ от 2,70 кв.м. и 1,71 % идеални части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, ниво 1, при
съседи на апартамента: на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор
12259.1010.181.2.5; под обекта: самостоятелен обект с идентификатор
12259.1010.181.2.1.; над обекта: самостоятелен обект с идентификатор
12259.1010.181.2.7, срещу задължението на И.Б.И. да поеме гледането и
издръжката на Д.И.Т., като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, докато е жива и същата
си е запазила правото да ползува имота докато е жива, безвъзмездно, поради
виновно неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане от страна на И.Б.И.
и е отхвърлен предявеният от Д.И.Т.
с ЕГН ********** ***, против И.Б.И. с ЕГН ********** ***, иск за връщане на
владението на 1/2 ид.ч. от описания по-горе недвижими имот в патримониума на Д.И.Т..
Така цитираното решение не е
влязло в сила и към настоящия момент е изпратено в Окръжен съд гр. Враца по
реда на инстанционния контрол.
Представени са от ищцата сведения
и протоколи за разпит на лицата Д.Т. и А.Т., изготвени в наказателно досъдебно
производство № 768/2015 г. на РПУ гр. Враца, които са процесуално недопустими
доказателства с характер на писмени свидетелски показания, противоречащи на принципите
на устност и непосредственост, установени в чл. 11 и чл. 163, ал. 1 от ГПК,
поради което съдът не ги обсъжда.
По делото е приложено в препис изпълнително дело № 686/2017 г. на ЧСИ Ц.Д., образувано въз основа на изпълнителния лист от 17.03.2017 г., издаден по ч. гр. дело № 5407/2016 г. на Врачански районен съд.
По изпълнителното дело са извършвани множество изпълнителни действия, като с протокол от 26.09.2017 г. (л. 94) съдебният изпълнител е извършил разпределение на постъпили плащания от длъжника И.И. в размер на 1 061,02 лв., както следва: за първоначалния взискател „Топлофикация Враца“ сумата 294,80 лв.-разноски по принудителното изпълнение; на ЧСИ Ц.Д.сумата 264,42 лв.-такси по Тарифата към закона за ЧСИ; на държавата като присъединен взискател сумата 499,05 лв.-публични задължения.
Разпределението е обжалвано от И.И., като жалбата е оставена без уважение с решение № 322 от 07.11.2017 г. по гр. дело № 558/2017 г. на Окръжен съд гр. Враца, влязло в сила на 16.11.2017 г.
Обстоятелството, че по
изпълнителното дело на първоначалния взискател „Топлофикация Враца“ е отредена
само сумата 294,80 лв.-разноски по принудителното изпълнение се установява и от
удостоверение с изх. № 14144/14.11.2017 г. на ЧСИ Ц.Д..
Други относими доказателства не
са представени по делото.
От правна страна:
По доводите на ищеца, че е разбрал, че от страна на ответното
дружество се претендира пред съда процесното вземане и че за същото вземане е
образувано изпълнително дело едва на 12.09.2017 г., когато е получил съобщение
за образувано изпълнително дело №
686/2017 г. по описа на ЧСИ Ц.Д..
Така изложените обстоятелства
сочат на хипотезата по чл. 423 от ГПК, но по същество не отричат вземането като
основание и размер нито преди, нито след издаването на изпълнителния лист по ч.
гр. дело № 5407/2016 г. на
Врачански районен съд, следователно и не могат да обусловят извод за
основателност на иска по чл. 439 от ГПК.
По доводите на ищеца, че е неясно е за кой период се претендира
главното вземане за незаплатена топлинна енергия.
Доводите са неоснователни, видно е
от съдържанието на заповед № 3617 от 30.12.2016 г. по чл. 410 от ГПК по ч гр.
дело № 5407/2016 г. на Врачански районен съд, част „обстоятелства, от които
произтича вземането“, че главното
вземане за незаплатена топлинна енергия е за периода от 31.05.2014 г. до 12.12.2016 г.
По доводите на ищеца, че жилището с адрес гр. Враца, ж.к. „Д. *******е
със запазено право на ползване на прехвърлителя Д.И.Т., съгласно нотариален акт
№ 142, т. III, рег. № 2225, дело № 239/2014 г. на С.П. – нотариус с рег. № 006
в Нотариалната камара.
Доводите са свързани с
обстоятелство, което е било известно на ищеца И.И. още от 2014 г., като страна
по договора за гледане и издръжка и не могат да обусловят извод за
основателност на предявения иск по чл. 439 от ГПК най-малко поради
обстоятелството, че този факт не е настъпил след издаването на изпълнителното
основание.
По доводите на ищеца, че никога не е живял в жилището с адрес гр.
Враца, ж.к. „Д. *******поради което не дължи заплащане на топлинна енергия за
това жилище и че претендираното главно задължение се отнася
за период преди 31.05.2014 г., т.е. за период преди ищецът да придобие правото
на собственост върху 1/2 идеална част от
жилището с адрес гр. Враца, ж.к. „Д. *******и следователно за този период не дължи
заплащане на топлинна енергия.
Аналогично, доводите са свързани
с обстоятелства, които са били известни на ищеца И.И. много преди издаването на
изпълнителното основание и следователно не могат да обусловят извод за
основателност на предявения иск по чл. 439 от ГПК.
По доводите на ищеца, че след издаването на изпълнителния лист, по
който е образувано изпълнително дело № 686/2017 г. по описа на ЧСИ Ц.Д.от
страна на Д.И.Т. е заведено гр. дело № 1458/2017 г. на Врачански районен съд с
предмет разваляне на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД на договор за гледане и
издръжка 13.06.2014 г., сключен с нотариален акт № 142, т. III, рег. № 2225,
дело № 239/2014 г. на С.П. – нотариус с рег. № 006 в Нотариалната камара, с
който Д.И.Т. е прехвърлила на ищеца собствеността върху 1/2 идеална част от
жилището с адрес гр. Враца, ж.к. „Д. *****Както вече съдът изложи по-горе,
решението по гр. дело № 1458/2017 г. на Врачански районен съд не е влязло в
законна сила и не е обвързващо за настоящия съдебен състав, а и следва да се
има предвид, че независимо
от обстоятелството, че развалянето на
договор за издръжка и гледане има обратно действие, защото при развалянето
настъпва ново правно положение, което задължава страните да върнат това, което
са си разменили (Тълкувателно
решение № 122 от 01.12.1986 г., ОСГК на Върховния съд, Решение № 507 от 22.06.2010 г. на Върховния касационен съд по гр. дело № 944/2009 г., І г. о.),
това не означава, че за периода от сключването на договора за гледане и
издръжка до неговото разваляне по съдебен ред приобретателят на имота не е бил
собственик. Това е така, тъй като валидно сключеният договор за гледане и
издръжка поражда правни последици до момента на влизането в сила на съдебно
решение за развалянето му. Що се отнася до твърденията, че в хода на производството по гр. дело №
1458/2017 г. на Врачански районен съд се е доказало, че ищецът никога не е
обитавал това жилище, а то се е обитавало само от Д.И.Т., като същите
обстоятелства се установявали и от протоколи за разпита на Д.И.Т. в качеството
й на обвиняема и дадени от същата сведения по досъдебно производство № 768/2015
г. на РПУ гр. Враца,
съдът изтъква, че установената фактическа обстановка от съда по друго гражданско дело не може да се
възприеме, освен ако е доказана с допустими доказателства по настоящото дело, а
представените сведения и протоколи за разпит на лицата Д.Т. и А.Т., изготвени в
досъдебно производство № 768/2015 г. на РПУ гр. Враца са процесуално
недопустими доказателства с характер на писмени свидетелски показания и не
установяват изложените в тях обстоятелства.
Ето защо съдът приема за
неоснователен иска по чл. 439 от ГПК.
Искът по чл. 55 от ЗЗД е
неоснователен както поради неоснователността на иска по чл. 439 от ГПК, така и
поради обстоятелството, че с влязъл в сила протокол от 26.09.2017 г. по изп. дело № 686/2017 г. на ЧСИ
Ц.Д.съдебният изпълнител е разпределил на първоначалния взискател
„Топлофикация Враца“ сумата 294,80 лв.-разноски по принудителното изпълнение, т.е. не е погасена от страна на
И.И., дори и частично, нито една от сумите, посочени в изпълнителния лист от изпълнителния
лист от 17.03.2017 г. по ч. гр. дело № 5407/2016 г. на
Врачански районен съд.
По разноските:
При този изход на делото право на
разноски възниква за ответника, който ги е претендирал своевременно. В тежест
на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски в размер на
200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от И.Б.И. с ЕГН ********** *** срещу „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено в
отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника обща сума 878,47
лв., формирана както следва: сумата 586,22 лв.-главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 31.05.2014 г. до 12.12.2016 г. за жилище с адрес гр.
Враца, ж.к. „Д. *******ведно със законната лихва от 29.12.2016 г. до
окончателното изплащане, сумата 117,25 лв.-мораторна лихва за периода от
31.05.2014 г. до 12.12.2016 г., сумата 175,00 лв.-деловодни разноски, включващи
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, присъдени с изпълнителен лист
от 17.03.2016 г., издаден по ч. гр. дело № 5407/2016 г. по описа на Врачански
районен съд, която сума е предмет на принудително изпълнение по изпълнително
дело № 686/2017 г. по описа на ЧСИ Ц.Д.с рег. № 900 в КЧСИ.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от И.Б.И. с ЕГН ********** *** срещу „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 иск по чл. 55, ал. 1, хипотеза 3
от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 1 062,00 лв., която е предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело № 686/2017 г. по описа на ЧСИ Ц.Д.с рег. № 900
в КЧСИ, представляваща неоснователно обогатяване на ответника за сметка на
ищеца на отпаднало основание-принудително изпълнение по цитираното изпълнително
дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И.Б.И. с ЕГН ********** *** да заплати
на „Топлофикация-Враца“ ЕАД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 сумата 200,00 лв.-направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: