Решение по дело №579/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 август 2020 г. (в сила от 3 септември 2020 г.)
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20202230200579
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    307

 

гр. Сливен, 06.08.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 579 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от „К. - 2013” ООД  - гр. Сливен, представлявано от К.Д., чрез пълномощник, против НП № 460435 – F478617 от 29.08.2019 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция”  в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, моли да бъде отменено издаденото НП и претендира направените по делото разноски.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща представител, който оспорва жалбата и моли издаденото НП да бъде потвърдено, както и да им бъдат присъдени разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.03.2019 год. бил съставен АУАН № F478617 от същата дата на жалбоподателя за това, че на 15.03.2019 год. в 16,02 часа при извършена проверка в търговски обект - фитнес център „Д.”, находящ се в *****, стопанисван от „К. - 2013” ООД, било установено, че за месец февруари 2019 год., от фискалното устройство в обекта не е отпечатан съкратен отчет на фискалната памет в 7-дневен срок след изтичане на месец февруари 2019 год. В акта било отразено, че за проверения обект има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо фискално устройство модел „Tremol ZM-KL” с ИН на ФУ № ZK113911 и ИН на ФП № 50142360. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Актът бил връчен на представляващия дружеството на 22.03.2019 год. (л. 12 - 13 от делото).

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП № 460435-F478617/29.08.2019 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за извършеното нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В НП било посочено, че за да се определи административното наказание били взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и било констатирано, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено на представляващия на 08.05.2020 год. (л. 10 - 11 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че дружеството не е изпълнило задължението си да отпечата съкратен отчет от фискалната памет за месец февруари 2019 год. от фискалното устройство в обекта в 7-дневен срок след изтичане на месец февруари 2019 год., което е квалифицирано като нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Съдът констатира, че с ДВ, бр. 52 от 2019 год., в сила от 02.07.2019 год., е изменена разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ. Според изменената разпоредба в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период. В § 1, т. 40, б. „в“ от ДР на ЗДДС е посочено, че фискални устройства са електронните системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход. В настоящия случай няма данни по делото жалбоподателят да е лице използващо ЕСФП.

С оглед на това съдът намира, че са налице условията на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, а именно ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по - благоприятна за нарушителя. В настоящия случай по – благоприятна за нарушителя е новата редакция на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, тъй като деянието на жалбоподателя не може да се квалифицира като нарушение (в този смисъл Решение № 26/27.02.2020 год. по КАНД № 3/2020 год. по описа на СлАС). Ето защо съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на по – нисък размер на разноските в тази им част, поради което съдът намира, че следва да ги присъди в пълен размер от 300,00 лева, съгласно представения по делото Приходен касов ордер от 10.07.2020 год. (л. 29 от делото).

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 460435 – F478617 от 29.08.2019 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „К. - 2013” ООД  - гр. Сливен, представлявано от К.Д. е наложено административно наказание „Имуществена санкция”  в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „К. - 2013” ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *****, представлявано от К.К.Д. разноски в размер на 300,00 (триста) лева, представляващи адвокатско възнаграждение

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: