№ 62
гр. Петрич, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20241230200655 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ с регистрационен
№92-01-639 от 29.08.2024 г. на заместник изпълнителен директор на Агенция
по вписванията, упълномощена със Заповед №: РД-01-402 от 29.06.2022 г.,
изменена със заповед №РД-01-558/31.05.2024г. на ИД на Агенция по
вписванията, с което на „ТХИМАТ“ АД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление гр.Петрич, ул.“Княз Борис I“ №15, представлявано от
Д.Д.В.К. - изпълнителен директор, на основание чл.53 от ЗАНН, за извършено
нарушение на чл. 63, ал. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари
/ЗМИП/, във връзка с Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на
жалбоподателя на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, е наложено
административно наказание имуществена санкция "Имуществена санкция" в
размер на 1000 (хиляда) лева.
По съображения изложени в жалбата си, жалбоподателят моли съда да
отмени наказателното постановление /НП/. Същият не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от защитник адв. С. Т. от БАК, която поддържа
изложеното в жалбата, а именно: излагат се съображения за изтекла
абсолютна давност, която погасява реализирането на отговорността като
материален институт, което преклудира и наказателната отговорност.
Навеждат се и доводи за маловажност по смисъла на чл.28, б“А“ от ЗАНН, с
което се мотивира не налагането на санкция спрямо нарушителя. Поради
изложеното се прави искането за отмяна на НП поради сочената
незаконосъобразност и неправилност и се иска да бъде отменено същото,
както и се прави искане за присъждане на сторени разноски, като защитника
1
излага подробни съображения в писмена молба и представя списък за
разноски по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
РП Благоевград, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Чрез изготвена докладна записка №92-02-21 от 04.01.2024 г. сигнал от
Н.А. – Директор на Дирекция ДЛР и ДЛВ относно проведена среща на
представители на Агенция по вписванията с представители на Министерство
на финансите и други институции на 03.01.2024 г. в гр. София и с оглед
проведената среща и разискванията станали на нея в докладната записка се
предлага предвид големия брой неизпълнили задължението си за заявяване на
действителен собственик АД, списъкът на тези дружества да бъде изпратен на
Дирекция ПОЧРД, която да предприеме действия по компетентност за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителите.
Въз основа на тази докладна е съставен Констативен протокол от 11.05.2024г.
от И.И., на длъжност юрисконсулт в отдел "АПО" "Дирекция ПОЧРД" към
Агенция по вписванията, в който е записано, че след извършена проверка по
електронната партида на дружеството жалбоподател „ТХИМАТ“ АД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление гр.Петрич, ул.“Княз Борис I“
№15, представлявано от Д.Д.В.К. - изпълнителен директор е констатирал, че
не е заявен действителен собственик на дружеството и дружеството не е
спазило срока предвиден в § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП. Този констативен
протокол няма данни да е връчван на заинтересованото лице и той да е
запознат с него.
На 03.06.2024г., с изх.№92-02-21/03.06.2024г. е изготвена покана за
съставяне акт за установяване на административно нарушение по сигнал №92-
02-21 от 04.01.2024г., с която се кани изпълнителния директор на дружеството
– жалбоподател, като негов представляващ да се яви на конкретна дата -
11.06.2024г. в 10:30 часа в СВ Благоевград, с адрес гр.Благоевград, ул.“Тодор
Александров“ №47, ет.3, стоя 6 при служителя-А. С. за съставяне на сочения
акт, като се указва да носи лична карта.
По делото не е представено доказателство, което да установява тази
покана да е връчена на нарушителя или на упълномощено лице.
След което на 11.06.2024 г. е съставен АУАН № 92-02-21 сочещ за
съставител А. Т. С., на длъжност главен специалист СР-Благоевград към РД-
Благоевград, в присъствието на свидетеля З. М. О., посочена като свидетел
при съставяне на акта и в присъствието на нарушителя-за дружеството се
явява изпълнителния директор Д.Д.В.К.. Актът е подписан от
актосъставителя, свидетеля и нарушителя и съответно предявен и връчен на
2
последния, който е заявил, че ще се обърне към адвокат, като пред
служителите не е сторил възражения.
Въз основа на този акт е издадено НП с изведен регистрационен номер №
92-01-639/29.08.2024 г., от заместник изпълнителен директор на Агенция по
вписванията /АВ/, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 лева по чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП за нарушение на чл. 63,
ал. 6 от ЗМИП във вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
По повод изрично депозирана молба от АВ по настоящото дело и
приложени доказателства се твърди от страна на АНО, че НП е изпратено с
обратна разписка и е получено на 09.07.2024г. от представител на
дружеството, което от куриерска пратка на „Български пощи“- обратна
разписка е видно доставяне на 09.07.2024 г. на Сл.Т.-пълномощник, което е в
противоречие с датата на постановяване на НП и неговото регстрационно
извеждане, а именно 29.08.2024г., тоест НП е връчено преди неговото
съставяне. В обратната разписка липсва изрично отбелязване какъв именно
документ е изпратен и връчен на дата 09.07.2024г., поради което и наведеното
твърдение от страна на АНО съдът не може да приеме за достоверно.
Действително на първа страница на НП в дясната му горна част е направено
отбелязване: “получено 04.09.2024г“, както и отбелязване „срок 18.09.2024г.“,
което още веднъж поставя в противоречие наведените твърдения и
представените доказателства от АНО касателно връчването на НП и
постъпването на жалбата срещу му. Жалбата е изпратена чрез АНО до съда и
получена в РС-Петрич на 25.09.2024г. с куриерска пратка чрез „Бул Пост „ с
обратна разписка.
По делото са разпитани актосъставителят – А. Т. С. и свидетелката З. М.
О., които установяват, обстоятелства свързани с връчването на НП, като
актосъставителя извежда и обстоятелства относно изготвянето на НП.
По повод изрично изискана административната преписка в цялост и в
конкретика да се представи от АНО доказателства установяващи датата на
връчване на НП, Констативен протокол, датата на връчване на поканата за
съставяне на АУАН и самата покана и след напомняне за това по делото са
постъпили 2 броя взаимно противопоставящи се по изложение молби, а
именно:
С молба вх.№3376 от 15.04.2025г., Агенцията по вписвания, чрез главен
юрисконсулт в Дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и
деловодство“ уведомяват съда, че по преписката им не са намерени
доказателства, установяващи дата на връчване на НП, на констативен
протокол, покана за явяване на нарушителя пред актосъставителя, както и
самата покана. Към молбата е приложено пълномощно, относно
упълномощаването на юриск.Колчакова.
С вх.№4262 от 15.05.2025 г. е постъпила молба изх.рег.№ 92-01-
639/12.05.2025 г. от Агенция по вписванията, с която правят искане да бъдат
3
приети представените: покана за съставяне на АУАН по сигнал № 92-02-
021/04.01.2024 г., АУАН № 92-02-21/11.06.2024 г., ведно с разписка за
получаването му на 11.06.2024 г. от Д.Д.В.К., Констативен протокол от
11.05.2024 г., изготвен от главен юрисконсулт И.И., Справка от ТРРЮЛНЦ,
показваща партидата на дружеството жалбоподател и обратна разписка за
получаване на НП от 09.07.2024 г. от представителя на дружеството. Към
молбата е приложено пълномощно юриск.Колчакова.
Актосъставителката А. Т. С. посочва в съдебно заседание, че не е
съставила лично акта, а е получила в системата проект на този акт, който се
изготвя от юристите в гр. София и след като е изпратила покана до фирмата, в
случая до изпълнителния директор на дружеството тя му е предоставила
проекта на акта, запознала го е с него и съответно го е подписала като
актосъставител. Изрично актосъставителя посочва в съдебно заседание, че е
връчила акта в присъствието на свидетеля З. О.. Тя е била свидетел
единствено при връчването на акта и се е подписала на този акт.
Актосъставителката посочва също, че тя не е запозната и няма достъп до
цялата преписка относно издаването на АУАН, единствено което сочи че те
правят е че изпращат поканата по ел. път, на е-мейл.
Видно от протокола от съдебно заседание от 21.01.2025 г., лист 46 от
делото, актосъставителя заявява: "Ние връчихме акта, а изготвянето на акта е
извършено от правния отдел. Акта ни се изпраща по електронната система,
ние го принтираме и връчваме на лицето. Лицето саморъчно е написало датата
и се е подписало.“
Свидетелката З. О., разпитана непосредствено пред съда в съдебно
заседание заявява, че тя е свидетел единствено и само за връчването на АУАН,
колегата й А. С. е актосъставител. Сочи че господина се е явил и подписал
доброволно АУАН, като не е направил възражения по акта и с това се е
изчерпало тяхното задължение. Също така сочи „че е свидетел при подписване
на акта и явяването на лицето. Друго участие няма.
Така изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира, като документи,
издадени в съответната форма и по съответния ред, както и от гласните
доказателства на разпитаните по делото сочен за актосъставител и свидетел,
които съдът кредитира, доколкото същите установяват че изпълнителния
директор на дружеството лично се е явил на указаното в поканата място и час,
както и че лично на него му е връчено АУАН, и че пред тях същия не е
направил възражения.
Разпитана по делото като актосъставител посочва, че не е съставила
АУАН, а го е подписала като актосъставител, след като той й е бил изпратен
под формата на проект от юристите на АВ, а единственото което тя е
извършила е да изпрати на е-мейл поканата до дружеството да се явят за
4
съставяне на АУАН. Като изрично посочва за нарушението се установява от
длъжностно лице по регистрацията, сигнала е подаден от Н.А. като гл.
секретар на АВ, след което те са като актосъставители, акта се изпраща на
ел.имейл, те го съставят, за което имат указания от правния отдел.
Свидетелката изрично подчертава: “Споразумението се изпраща от правния
отдел. Акта също се изпраща от правния отдел.“ Към момента на принтиране
на АУАН не се установи сочената за актосъставител да е изготвяла, или
коригирала акта или пък да е установявала извършване на нарушението към
момента на подписването на този акт, като знание сочи за изготви акта
Правния отдел на АВ, а установилия нарушението сочи длъжностно лице по
регистрация-без да посочва конкретно име, тоест не знае кое длъжностно лице
е установило нарушението. Тези нейни свидетелски показания са в
противоречие със самия АУАН където е записано, че тя е актосъставител,
макар че не може да не се отбележи, че характерно за този вид производство е
че то се извършва по електронен път чрез подаване на заявления от
дружествата или по електронен път или на хартиен носител в цялата страна
независимо къде, след което се сканират и системата автоматично разпределя
длъжностните лица в цялата страна, които проверяват заявленията и дават
становище за вписване.
С оглед на всички горепосочено съдът кредитира показанията на
актосъставителя и свидетелката, тъй като същите кореспондират пряко
помежду си и с оглед актовете се установява и безпротиворечивост и с тях.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, но относно това същата е ли е подадена в
законовоустановения срок, настоящият съд не може да направи изводи по
следните съображения: НП е издадено на 29.08.2024г.. От съпроводителна
молба вх.№4262/15.05.2025г., АНО сочи че НП е получено на 09.07.2024г. от
представител на дружеството, което подкрепя с приложената към тази молба
заверено копие на обратна разписка – известие за доставяне на „Български
пощи“, от което действително се установява че на 09.07.2024г. е Сл.Т.-лично,
като пълномощник е получила от СР Благоевград някаква пратка, но в този
отрязък не е отбелязано какво именно е получил пълномощника. От друга
страна НП е изведено с регистрационен номер на 29.08.2024г. и е невъзможно
същото да бъде връчено на 09.07.2024г., още преди то да е издадено. В хода на
настоящото производство АНО не представи доказателства връчено ли е НП
на жалбоподателя и на коя дата е то връчено, което възпрепятства на
преценката на съда касателно в срок ли е депозираната жалба. От друга страна
жалбата е факт и тя е подадена от лице, имащо правен интерес за нейното
разглеждане и съдът приема, че жалбата е депозирана
в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за
редовното връчване на НП. Същата е депозирана чрез АНО и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение, който е районен съд
гр.Петрич, въпреки погрешните указания сторени с НП, а именно, че
5
постановлението се обжалва чрез наказващия орган пред районен съд -
Свищов.
Жалбата е и основателна и доказана и следва да се уважи, като
обжалваното НП следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно и
необосновано.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП във вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР
към ЗМИП.
Съгласно тези текстове учредените на територията на РБ юридически
лица и други правни образувания с изключение на ЕТ са длъжни да заявят за
вписване действителните си собственици по § 2 от ДР, ако същите не са
вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по
партидите им в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1, който е
31.01.2019 г., т. е. до 31.05.2019 г. От приложената към преписката справка-
компютърна разпечатка по партидата на дружеството, касаеща оповестените
актове и от самия констативен протокол е видно, че такова заявление от
жалбоподателя за вписване на действителните собственици не е подадено в
законоустановения срок. И в АУАН и в НП като дата на извършване на
нарушението е посочено до 31 май 2019г., тъй като срока е изтекъл на тази
дата. С оглед на това съдът приема, че действително от обективна страна е
извършено нарушение на горецитираните законови разпоредби, тъй като
жалбоподателя не е изпълнил едно свое задължение по закон - като не е
спазил законоустановения срок за заявяване на действителните си
собственици. Но издаденото и обжалвано НП се явява незаконосъобразно
поради допуснати нарушения на процесуалните правила и норми и по-
специално института на давността, както и нарушение на процесуалните
правила при установяване на нарушението и при издаването на АУАН и НП.
В конкретния случай съдът намира, че наказателното преследване към
момента на издаване на АУАН и НП е било погасено по давност и правото,
респ. възможността за реализирането на административнонаказателната
отговорност от страна на наказващия орган е била погасена. Това е така,
защото съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство ако не е съставен АУАН в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението, като в последното изречение е
записано за нарушение на специални закони давността е две години. След като
нарушението е извършено и това не се оспорва по делото на 31.05.2019 г., то
към месец юни 2024 г. когато е съставен АУАН и най-дългата две годишна
давност е била изтекла. Действително съгласно ал. 2 на чл. 34 от ЗАНН, с
последните изменения, в сила от 01.01.2024 г. за нарушения на нормативни
актове по специални закони, вкл. и на такива уреждащи хазартната дейност и
мерките срещу изпирането на пари се въвежда петгодишна давност от
извършване на нарушението, но този законов текст е в сила след като вече
6
давността за конкретното нарушение е била изтекла, а и съгласно общите
принципи за всяко нарушение се прилага онзи закон, който е бил в сила по
време на извършването му, а ако в последствие последват различни закони се
прилага закона който е по-благоприятен за дееца. Така, че в случая по-
благоприятна за дееца е законовата разпоредба визираща двегодишната
давност, а не петгодишната такава и тя е изтекла за жалбоподателя към
31.05.2021 г. Дори и само на това основание обжалваното НП следва да бъде
отменено, въпреки, че наред с това съдът установи, че са допуснати и
множество процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.
Така например, нарушена е изцяло разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, след
като по никакъв начин не се доказа кой и как е установил нарушението, на коя
дата то е установено и кой и как е съставил АУАН. Действително е
представена заповед РД-01-149/15.02.2024г. която изменя заповед №РД-01-
402/29.06.2022г. с която се установява, че лицето подписано като
актосъставител има компетентността и правомощията да съставя и подписва
въобще актове за установяване на административни нарушения, заемайки
длъжност главен специалист в служба по регистрация. Но наред с това, по
никакъв начин не се установи това длъжностно лице след като то не е
установило лично има ли извършено нарушение, а се е подписало на акт, въз
основа на факти и обстоятелства установени от друго лице, без самия
подписал се за актосъставител да има достъп до тях и да е изградил
обективните си изводи за изложените в АУАН факти и обстоятелства, то по
какъв начин е формирало своето убеждение ели е извършено нарушение и
какво именно е то, въз основа на какви доказателства и кой е извършителя ме,
виновно ли е то извършено и прочие. Съгласно разпоредбата на чл. 40 от
ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В
конкретния случай не е ясно има ли свидетели присъствали при установяване
на нарушението или при извършването му, кои са те и дали те са подписали
акта след като актосъставителя заявява дори, че не той е съставил акта, а
юристите в гр. София. Действително съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при липса
на свидетели присъствали при извършването или установяването на
нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той
се съставя в присъствие на други двама свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. Но по преписката липсват доказателства кои са свидетелите
при които е установено нарушението, а ако такива няма в акта не са посочени
други двама свидетели, а само един - свидетелката З. О., която посочва, че
дори не е свидетелка при съставяне на акта както е записано, а само при
връчването му и явяването на лицето. Друго участие тя няма.
Не може да се приеме, че е налице и хипотезата на ал. 4 от чл. 40 от
ЗАНН, тъй като никъде не се сочи, че нарушението е установено въз основа на
официални документи, въпреки, че към преписката са приложени докладна
записка и констативен протокол. Но те не могат да се считат за официални
документи по смисъла на горепосочения текст, а и никъде в АУАН не се
7
посочва, че именно въз основа на тях е съставен акта. Единствено в НП се
сочи че на основание Сигнал №92-02-21 от 04.01.2024г., Констативен протокол
от 11.05.2024г. и приложение към него, само за прецизност съда отново следва
да отбележи, че не се установи и доказа, че този констативен протокол е
връчван някому изобщо, още по малко се установи да е връчван на
представител на дружеството, но с него не са били запознати нито посочената
за актосъставител А. С., която изрично посочва това в съдебно заседание,
нейното участие се свежда до принтиране на вече изготвен АУАН и връчване
на нарушителя за подпис, нито свидетелката О., която също заявява
конкретното си участие. Сочи се също така АУАН, който убедително е
установено че е връчен на изп. директор на дружеството на 11.06.2024г..
В този ред на доводи следва да се приеме и това, че е нарушена
разпоредбата и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като АНО не е изпълнил
задължението си да посочи в издаденото НП, наред с описанието на
нарушението, мястото и времето на извършването му които са описани в НП и
доказателствата които го потвърждават, каквито не са посочени и описани в
обжалваното НП. Такива доказателства не се представят и сочат и в хода на
съдебното дирене, въпреки, че АНО е длъжен и в негова тежест е да докаже
законосъобразността на издадения акт.
С оглед на изложеното съдът счита, че следва да бъде отменено като
незаконосъобразно обжалваното НП.
При този изход на делото следва да се присъдят направените от
жалбоподателя разноски, които са в размер на 400 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, което искане е сторено и доказано с договор за
правна защита и съдействие серия АВ №**********, установяващ плащане на
претендираната сума в брой и намерила отражение и в представения списък
на разноските изготвен по реда на чл.80 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП регистрационен № 92-01-
639/29.08.2024 г., издадено от зам. изп. директор на Агенцията по вписвания, с
което на „ТХИМАТ“ АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление гр.Петрич, ул.“Княз Борис I“ №15, представлявано от Д.Д.В.К. -
изпълнителен директор е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
/хиляда лева/ по чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП за извършено нарушение на чл.
63, ал. 6 от ЗМИП във вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР към ЗМИП.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на „ТХИМАТ“ АД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление РБългария, обл.Благоевград,
гр.Петрич, ул.“Княз Борис I“ №15 направените по делото разноски в размер на
400, 00 лв. /четиристотин лева/.
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр. Благоевград в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9