Решение по дело №3207/2017 на Районен съд - Русе

Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 1697

 

гр. Русе,  30.11.2017 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, Х-ти  граждански състав в  публично    заседание  30-ти октомври през две хиляди и седемнадесета година  в  състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН Й.

 

при     секретаря  Ширин Сефер,

като разгледа докладваното  от съдията гр. дело № 3207 по описа  за 2017 година,  за да се произнесе, съобрази  следното: 

Ищецът „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД, ЕИК ********* е предявил иск за установяване съществуването на парично задължение, възникнало въз основа на сключен договор за кредит от радстояние.

Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че между него като кредитодател и ответницата като кредитополучател е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние №***. По същия имало частични плащания в размер на 330 лв., от които била приспадната главница в размер на 208.90 лв. и останала изискуема главница - 1291.10 лв. Крайният срок на кредита бил 13.01.2017 г. Били уговорени и договорна лихва и неустойка, както и евентуални разходи за събиране на задължението. Поради необслужване на кредита той бил обявен за предсрочно изискуем поради неплащане, за което длъжника бил уведомен. Общият размер на задължението бил 1291.10 лв. - главница, 839.88 лв - остатъчна договорна лихва за целия срок на кредита. Подали заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр. д. № ***/17 г., на РРС по реда на заповедното производство. По същото била издадена заповед за изпълнение, но в срок било подадено възражение от длъжника, поради което претендират за установяване на задължението й по исков ред.

            Ответницата Н.Т.Д. е подала отговор, с който оспорва иска. Възразява, че мобилния номер, за който ищеца твърди, че е контактувано с нея за сключване на договора от разстояние, а именно *** бил с ограничени изходящи обаждания, а освен това телефонният номер посочен в исковата молба и приложения като доказателство към нея договор бил различен. Съгласно приложенията към исковата молба той бил ***, но и този номер бил деактивиран и неизползваем далеч преди подписване на договора. Подписът за нея в договора и приложенията към него не бил нейн. Заявява, че го оспорва, т. к. е фалшифициран.

Във връзка с това възражение на ответницата на ищеца е указано да представи оригиналите на следните документите – договор за предоставяне на кредит от разстояние №***/19.01.2016 г., общи условия към него, приложение №2 към чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит. Договорът №*** е основно доказателство по делото т. к. същия удостоверява и доказва възникването на договорната връзка между страните, по силата на която те са обвързани от правата и задълженията по договор за кредит при условията посочени в него, в общите условия на ищеца и в закона – „Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора“ - чл. 10 от Закона за потребителския кредит.  Съобщението до ищеца с указанията на съда по чл.183 от ГПК е връчено на ищеца на 25.09.2017 г., видно от разписката за връчване на л.76 от делото. Дадените указания не са изпълнени и с протоколно определение в съдебно заседание на 30.10.2017 г. съдът е изключил от доказателствата по делото договора за предоставяне на кредит от разстояние №***/19.01.2016 г. и общите условия към него. При това положение твърдението на ищеца, че страните са обвързани от договор за предоставяне на кредит от разстояние №***/19.01.2016 г. е недоказано и искът за признаване на установено по отношение на ответницата на наличие на неплатени нейни задължения по този договор се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

            По изложените съображения  СЪДЪТ

 

                                      Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД, ЕИК ********* срещу Н.Т.Д. *** иск – да се признае за установено задължението й в размер на 1291,10 лв.  – непогасено задължение /главница/ по договор за предоставяне на кредит от разстояние №***/19.01.2016 г., 839,88 лв. – договорна лихва за периода от 18.02.2016 г. до 13.01.2017 г., които суми са били претендирани по реда на заповедното производство по г. д. №***/17 г. на РРС.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

                                                 Районен съдия: