ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49
гр. Перник, 17.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500748 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл. 406, ал. 4 вр. с чл. 247 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И.С. М., чрез адв. В., срещу определение №
262745/01.11.2021 г., постановено по гр. д. № 5587/2020 г. по описа на ПРС, с което
съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителен лист от
21.06.2021 г., като вместо „сумата от 600,00 лв. общо сторени разноски в настоящето
производство и разноски по гражданско дело № 390/2019 г. по описа на ПРС“ е
постановил да се чете „сумата от 328,00 лева, разноски сторени пред въззивната
инстанция“.
В жалбата се поддържа, че така постановеното определение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че не е налице ОФГ, тъй като същият
съд в своето решение е присъдил в полза на И.М. именно сума в размер на 600,00 лв.
на основание сторени от последни разноски в производството по делото. Излагат се
доводи по същество срещу изводите на съда за недължимост на разноски за
производството пред Районен съд – Перник, като се твърди, че се дължат разноски в
полза на ответника, настоящ въззиваем и за двете съдебни инстанции. В заключение са
моли определението да бъде отменено, както и да бъдат присъдени сторените разноски
в настоящото производство.
Препис от депозираната жалба е изпратен на ответната страна – „Топлофикация
Перник“ АД, която не е депозирала отговор.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована
страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Окръжен съд - Перник, като взе предвид постъпилата частна жалба, намира
1
следното от фактическа страна:
Производството пред Районен съд – Перник по гр.д.№ 5587/2020 г. е образувано
по искова молба от „Топлофикация Перник“ АД срещу И.С. М., като с решение
№260053/26.01.2021 г., съдът е признал за установено по отношение на И.С. М., че
дължи на „Топлофикация Перник“ АД сумата от 358.15 лева, представляваща стойност
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***
за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2019год., както и сумата от 46.89лева,
представляваща обезщетение за забава на месечни плащания за периода от
10.07.2018год. до 06.07.2020год. , ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.08.2020год. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата до пълния
размер на главницата 716.30 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 93.79лева за периода от 10.07.2018
г. до 06.07.2020 г. Със същото решение, в тежест на „Топлофикация Перник“ АД са
възложени сторените от И.М. разноски в размер на 600,00 лв.
Така постановеното решение е обжалвано, като с решение № 196/07.06.2021 г.,
постановено по в. гр. д. № 203/2021 г. по описа на Окръжен съд – Перник,
първоинстанционното решение е обезсилено в частта досежно ½ от процесната сума.
Заповедта за изпълнение е обявена за влязла в законна сила относно останалата ½ от
процесната сума. С въззивното решение в тежест на „Топлофикация Перник“ АД са
възложени сторените от И.М. разноски в размер на 328,00 лв.
С молба с вх.№ 273041/17.06.2021 г., депозирана от адв. В., е поискано
издаване на изпълнителен лист по постановените решения, като такъв е издаден и
получен от заявителя на 02.07.2021 г.
С разпореждане от 28.09.2021 г., съдът служебно е установил, че е налице
очевидна фактическа грешка в издадения изпълнителен лист, като същият е издаден за
сумата от 600,00 лв., вместо за 328,00 лв. Страните са уведомени, като са изразили
становище. В становище си адв. В. изтъква, че не е налице ОФГ, като правилно съдът е
издал изпълнителният лист за сумата от 600,00 лв., като се твърди, че се дължат и двете
суми – 600,00 лв. разноски за заповедното и исково производство, и 328,00 лв. за
производството пред въззивния съд.
С определение № 262745 от 01.11.2021 г. Районен съд – Перник е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист, като е постановил да
се чете вместо „сумата от 600,00 лв.общо сторени разноски в настоящето производство
и разноски по гражданско дело № 390/2019 г. по описа на ПРС“ е постановил да се чете
„сумата от 328,00 лева, разноски сторени пред въззивната инстанция“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
2
Определението на Районен съд - Перник е валидно и допустимо, тъй като е
постановено от законен състав на същия съд в правомощията на правораздавателните
му компетенции. Разгледано по същество, то е и правилно. Въззивната инстанция
споделя напълно фактическите и правни съображения на ПРС за наличието на
законоустановените предпоставки за допускане поправката на очевидна фактическа
грешка в издадения изпълнителен лист.
Обжалваното определение е издадено по повод на изпълнително основание,
изрично предвидено в закона като такова – влязло в сила съдебно решение. За
издаването на изпълнителен лист в хипотезите на чл. 406, ал. 1 ГПК е необходимо
съдът да установи наличието на валиден изпълнителен титул от тези посочени в
закона, като осъдителното решение на въззивния съд е именно от посочената
категория основания. Правилно първоинстанционният съд е установил, че дължими са
разноските, сторени и присъдени във въззивното производство, а тези, сторени в
заповедното и исково такова не, доколкото първоинстанционното решение е
обезсилено. Това касае всички последици на цялото съдебно решение, включително
присъдените от районния съд разноски, които няма как да останат дължими при
обезсилването. Освен това в разглеждания случай именно процесуалното поведение на
И.С. М. е станало причина за обезсилване на първоинстанционното съдебно решение.
Ето защо е напълно логично строените от същия разноски пред районния съд да
останат за негова сметка. Противното би означавало да се толерира злоупотребата с
процесуални права.
Следва изрично да се отбележи, че волеизявлението коя страна какво следва да
заплати на другата, се основава на съдържанието на диспозитива на съдебното
решение. В случая, спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо от въззивния съд,
като в решението е постановено, че в полза на ответника - И.М., се присъждат разноски
в размер на 328,00 лв. Решението е окончателно, поради което на основание чл. 404, т.
1 ГПК е валидно изпълнително основание. Макар разноските да са присъдени за
производството пред въззивната инстанция, правилно на основание чл. 405, ал. 2 ГПК
Районен съд – Перник е бил сезиран с молба за издаване на изпълнителен лист и
правилно и законосъобразно е постановил издаването му.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а процесното определение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от
жалбоподателя, но с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78 ГПК, такива не му
се дължат.
По изложените съображения, Окръжен съд – Перник
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 262745 от 01.11.2021 г., постановено по гр.
дело № 5587 по описа на Районен съд - Перник за 2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4