№ 506
гр. *, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205451 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. Ж. УЗ. с ЕГН: **********, адрес:
гр. *, ул. „*“ № 6, ет. 3, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № * на
ОДМВР-гр.*, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 600 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания електронен фиш.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като се представлява от
адв. С.К. от АК-*, който посочва, че не е ясно дали измерената скорост е на автомобила на
жалбоподателя или на друг автомобил, който се вижда на снимките.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.*, надлежно призован, не изпраща
представител, като в съпроводително писмо моли за отхвърляне на жалбата, а в случай на
уважаване на същата прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване,
доколкото видно от разписката на л. 10-гръб, той е връчен на 19.11.2021 г., а жалбата е
депозирана директно в съда по пощата с клеймо от 02.12.2021 г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На жалбоподателя бил съставен ЕФ Серия К * на ОДМВР-гр.* за това, че на „…
11.05.2021 г., в 13.09 часа в * ПП I-6, км. 494+850 от кв. Пети километър към кв. Ветрен…“ с
МПС „Хонда ФР В“, с рег. номер *, собственост на жалбоподателя, е извършено нарушение
за скорост. Твърдяното нарушение било заснето с автоматизирано техническо средство
TFR1-M 644, като било посочено, че автомобилът се движил със 94 км/ч, а ограничението в
1
участъка било 50 км/ч. С ЕФ за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 182,
ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя, е наложено административно наказание глоба в размер
на 600 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения,
съдът прие следното:
Техническото средство е годно, видно от представените по делото Удостоверение
(л.11) и Протокол (л.12).
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие, че
в конкретния случай са налице нарушения при установяване на нарушението и издаване на
ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Съдът счита, че в така издадения ЕФ нарушението е описано по непълен начин, като
неясно остава какво точно е извършено.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш трябва да съдържа
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Казано по друг
начин – въпреки облекчената процедура по санкциониране с ЕФ, все пак, за да може
законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в същия следва освен всичко останало да бъде
извършено пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение и нарушените правни
норми и на кого и каква санкция се налага. В конкретния случай настоящият състав счита,
че това условие не е изпълнено и то до степен, налагаща отмяна на ЕФ. Това е така по
следните причини.
В ЕФ никъде не е посочено в своеобразното фактическо описание на деянието дали се
касае за управление в населено място, или не. Това е съществен признак от състава на
твърдяното нарушение, тъй като мястото на заснемане има съществено значение при
определяне на приложимата санкционна разпоредба. Записано е като „разрешена стойност
на скоростта“ – 50 км/ч. Явно тук се визира общото ограничение, тъй като е записано, че
санкцията е наложена на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Независимо от това съставът
намира, че деянието и неговите съставомерни признаци не са описани по изчерпателен и
разбираем начин.
Следва да се има предвид, че е недопустимо волята на АНО да бъде извличана по пътя
на формалната или правна логика или по тълкувателен път. Това би имало за последица
твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. Правоприлагането по принцип и в частност
административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни. При липса на конкретно описание на деянието в
ЕФ, той страда от съществен порок – липса на реквизит от императивно посоченото
съдържание, което пък от своя страна налага отмяна на санкционния акт.
Извън горното, съдът споделя довода на жалбоподателя, че не е доказано по безспорен
начин, че отчетената от техническото средство скорост е именно на неговия автомобил.
Съгласно точка VIII. „Валидност на клип при измерване на скорости“ от представената от
АНО инструкция за работа с техническото средство, за да се счита за валиден, един
видеоклип трябва задължително да отговаря едновременно на следните условия: 1. В
момента на засичане на скоростта в интервала на измерване / кадър „Измерен” ±0.2s т.е. ± 2
2
кадъра / на МПС-то превишило зададеното ограничение, то трябва да бъде в кадър и
посоката му на движение да съвпада с посоката указана на радара; 2. От документационния
снимков материал, трябва еднозначно да се определи нарушителя, тоест регистрираната
скорост да не може да се причислява на друго МПС. За тази цел трябва да са изпълнени
едновременно следните условия: 2.1.Условието от т.1; 2.2. При наличие на повече от 1 МПС
в момента на измерване на скоростта ( кадър „Измерен” ±0.2s т.е. ± 2 кадъра), еднозначно да
се определя най-бързо движещото се.
По мнение на съда горепосочените изисквания в случая не са налице, тъй като на
втората снимка на л. 9-гръб, където е записано „Измерен“ се вижда още един автомобил,
освен този на жалбоподателя по такъв начин, който изключва възможността за еднозначно
определяне на кой от двата автомобила е отчетената скорост (отделен е въпросът какво
означава „еднозначно“ съгласно инструкцията). Това съмнение се засилва още и от факта, че
на последната снимка, където е записано „Разпознат“, вече се вижда ясно и
регистрационният номер на втория автомобил. Всички тези обстоятелства създават
съмнения относно наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя, като
потвърждаването на обжалвания фиш би почивало на предположения, което противоречи на
принципа на чл. 304 от НПК, че присъдата, респ. постановлението или фиша, не могат да
почиват на предположения.
Предвид всичко изложено, издаденият и обжалван ЕФ се явява незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 33), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Заплатеното възнаграждение е в предвидения минимум съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения- 300 лв.,
поради което следва да бъде присъдено изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва
да осъди ОДМВР-* да заплати сторените в настоящото производство разноски, намалени по
съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, *кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № * на ОДМВР-гр.*, с който
за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от
ЗДвП на Д. Ж. УЗ. с ЕГН: **********, адрес: гр. *, ул. „*“ № 6, ет. 3, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева.
3
ОСЪЖДА ОДМВР-* да заплати на Д. Ж. УЗ. с ЕГН: **********, адрес: гр. *, ул. „*“
№ 6, ет. 3, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
(триста) лева.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на посочените по делото адреси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4