Присъда по дело №2/2024 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 6
Дата: 22 април 2024 г. (в сила от 8 май 2024 г.)
Съдия: Мариета Спасова
Дело: 20244220200002
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
***, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
СъдебниАнатоли Ив. Лисичков

заседатели:Пенчо Г. Тулешков
при участието на секретаря Гергана Генева
и прокурора Б. Тр. Б.
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Наказателно дело от общ
характер № 20244220200002 по описа за 2024 година
въз основа на данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ш. Е. М., роден на *** в *** , българин,
български гражданин, живущ в ***, неженен, начално образование, осъждан,
работи, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 13.11.2021 г., около
16,00 ч. в ***, ***, като посредствен извършител, чрез пълнолетното лице Р.
В. Н. от ***, от който не може да се търси наказателна отговорност, чрез
използване на МПС – специализиран автомобил марка „Мерцедес Спринтер
413“, с рег. № ***, отнел чужда движима вещ – лек автомобил „Опел Калибра
2000“ с рег. № ***, на стойност 2105 лв., от владението на В. И. М. от ***, без
неговото съгласие, с намерение противозаконно да присвои, с което е
извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 12, вр. с чл. 194, ал. 1
от НК. Поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 12, вр. с чл.
194, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА. Наказанието да се изтърпи при
първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. б от ЗИНЗС.
1
ОСЪЖДА подсъдимия Ш. Е. М., ***, ЕГН ********** да заплати на В.
И. М., ЕГН **********, от ***, ***, сумата 2 105 (две хиляди сто и пет) лева
– обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 13.11.2021 г. до
окончателното изплащане.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – 2 бр. регистрационни табели с
№ ***, след влизане в сила на присъдата да се изпратят на ОД на МВР
Габрово.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Ш. Е. М., със
снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР
Габрово направените разноски в размер на 163,80 лв. (сто шестдесет и три
лева и осемдесет стотинки), както и сумата 5 (пет) лв. по сметка на Районен
съд Дряново – държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Ш. Е. М., със
снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Дряново сумата 84,20 лв. (осемдесет и четири лв. и двадесет ст.) – държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата 20 (двадесет) лв. –
възнаграждение за явяване на вещо лице, както и сумата 5 (пет) лв. –
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране пред
Габровския окръжен съд в петнадесетдневен срок от обявяването на
страните – 22.04.2024г.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 6 ОТ 22.04.2024Г., ПОСТАНОВЕНА ПО
НОХД № 2/ 2024Г. ПО ОПИСА НА ДРЯНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД


ОБВИНЕНИЕТО е срещу Ш. Е. М., ЕГН **********, за това, че на
13.11.2021 г., около 16,00 ч. в гр. Дряново, на ***, като посредствен
извършител, чрез пълнолетното лице Р. В. Н. от ***, от който не може да се
търси наказателна отговорност, чрез използване на МПС – специализиран
автомобил марка ***, с рег. № ***, отнел чужда движима вещ – лек
автомобил *** с рег. № ***, на стойност 2105 лв., от владението на В. И. М.
от ***, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да я присвои –
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 12, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
В производството е приет за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалия В. И. М. против подсъдимия за сумата 2 105 лева – обезщетение
за причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 13.11.2021 г. до окончателното
изплащане.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на
Районна прокуратура Габрово.
Подсъдимият М. се явява лично. Признава се за виновен. Дава
обяснения по делото. Моли за по-леко наказание.
Гражданският ищец, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
От цялостната преценка на събраните по делото доказателства -
писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ш. М. е осъждан девет пъти за престъпления от общ
характер. Последното му осъждане е по НОХД № 36/ 2021г. по описа на
Pайонен съд Дряново, като със споразумение № 4/ 04.03.2021г. за
престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в
периода 09 – 12.02.2021г., му е наложено наказание „пробация" по чл. 42а, ал.
2 от НК, със съответните мерки по т. 1 - задължителна регистрация за срок от
10 месеца с периодичност на срещите два пъти седмично, по т. 2 –
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10
месеца и по т. 6 – 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок
от 1 година. Определението е влязло в законна сила на 04.03.2021 г. С
определение № 72 от 16.05.2022г., постановено по ЧНД № 58/ 2022г. по описа
на Окръжен съд Габрово била заменена неизтърпяната част от наказанието
пробация с наказание от един месец и четири дни лишаване от свобода на
основание чл. 43а, т. 2 от НК. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК
било определено наказанието да изтърпи при първоначален строг режим.
Наказанието подсъдимият изтърпял на 24.08.2022 г.
1
От показанията на св. В. М., приобщени чрез прочитането им по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, се установи, че същият притежавал
жилище в гр. Дряново, но от няколко години живеел и работел в ***. През
2011 г. св. М. закупил лек автомобил ***, с peг. № *** за сумата от 2000лв.
Сделката била изповядана пред нотариус в гр.Севлиево, но св. М. не бил
регистрирал автомобила на свое име. Автомобилът оставил на паркинг пред
жилището си в гр.Дряново, *** и заминал за ***.
През месец ноември 2021г. подсъдимият Ш. М. нямал работа и бил в
затруднено финансово положение, за това решил да открадне и продаде
автомобила собственост на св. В. М. за скрап в *** ***. За целта на
13.11.2021г. се обадил на св. Р. Н., за когото знаел, че извършвал услуги - ***.
Св. Р. Н. притежавал специализиран автомобил *** с peг. № ***, с който
осъществявал ***. Подсъдимият казал на св. Н., че иска да премести
автомобила от уличното платно, защото пречел. Св. Н. веднага се отзовал на
посочения адрес, като подсъдимият обяснил, че бил изгубил ключовете за
автомобила. Затова св. Н. с помощта на лебедка натоварил автомобила на
платформата и двамата тръгнали към *** в ***. През това време подсъдимият
се обадил на св. П. П. - *** в *** и двамата се уговорили да му закара лекия
автомобил *** за части срещу сумата 350 лв.
В *** в *** лекият автомобил бил приет от св. Х. Г., братовчед на св. П.
П.. Лекият автомобил бил свален от платформата пред ***. Св. Н. свалил
двете регистрационните табели от автомобила. За предадения автомобил
подсъдимият получил сумата от 300 лв. с уговорка, че след като занесе
документите за него ще му бъдат доплатени останалите 50 лв. След което
подсъдимият заедно със св. Р. Н. си тръгнали за гр. Дряново. За извършената
транспортна услуга подсъдимият платил на св. Н. сумата 40 лв. След като се
разделили подсъдимият изхвърлил двете регистрационни табели.
Св. П. П. посочи, че след разтоварването на автомобила няколко дни
по-късно същият не бил на мястото си и не знаел къде се намира автомобила.
Продавачът на автомобила не бил предоставял документи и не бил търсил
остатъка от продажната цена.
Св. Красимир Калчев, познат и съсед на пострадалия, видял товаренето
на лекия автомобил, който споделил с друг свой съсед св. П. П.. Последният
уведомил по телефон св. В. М. за взетия автомобил от св. Р. Н.. Така св. М.
разбрал за случилото се и подал жалба в РУ - Дряново.
В хода на досъдебното производство с протокол от 10.12.2021г. подс.
Ш. М. доброволно предал 2 бр. peг. табели с № *** на полицай от РУ
Дряново.
От заключението на оценъчната експертиза е видно, че процесният лек
автомобил марка ***, модел ***, е на стойност 2105 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните на
досъдебното производство при условията и реда, предвиден в НПК,
доказателства.
2
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи : С
деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението кражба по
чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 12, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият е отнел от владението и без
съгласието на собственика В. И. М. чужда движима вещ лек автомобил *** с
рег. № *** на стойност 2105 лв.
Деянието е извършено от подсъдимия като посредствен извършител,
който осъществил изпълнителното деяние посредством поведението на друго
лице - св. Р. Н., който действал, без да осъзнава обществено опасния характер
на извършеното, тъй като бил мотивиран от подсъдимия да натовари и
транспортира инкриминирания лек автомобил, като последният му казал, че
автомобилът бил негова собственост, но изгубил ключовете и трябвало
незабавно преместване, тъй като пречи.
Свидетелят Н., който е пълнолетен, не е съзнавал основни обективни
признаци от състава на престъплението по чл. 195, ал. 1 НК – че лекият
автомобил е чужд и че действията на подсъдимия са противозаконни.
Незнанието на тези основни обективни признаци от състава на
престъплението дава основание на съда да приеме, че свидетелят е действал
при фактическа грешка по смисъла на чл. 14, ал. 1 НК, която изключва
умисъла и го прави наказателно неотговорно лице. Следователно подс. М. е
осъществил изпълнителното деяние посредством наказателно неотговорно
лице, което мотивира съда да приеме, както беше посочено по-горе, че се
касае за посредствено извършителство.
За извършване на кражбата бил използван собствения на свидетеля
специализиран автомобил *** с peг. № * ** *, ***, поради което деянието на
подсъдимия осъществява състава на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НК.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
предмет на престъпното отнемане е лек автомобил *** с peг. № * ** *, поради
което съдът приема, че деянието е квалифицирано по чл. 195, ал. 1, т. 12 от
НК.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при
форма на вина пряк умисъл. Същият е съзнавал, че лишава пострадалия – гр.
ищец М. от собствената му вещ, предвиждал е преминаването на вещта в своя
фактическа власт и целял да установи такава власт. Разпореждането му с
вещта, веднага след отнемането, чрез предаването за скрап доказва по
несъмнен начин намерението му за установяване на фактическа власт към
момента на извършване на деянието.
С оглед субекта на престъплението – деянието е извършено след като
подсъдимият е бил осъждан за престъпления от общ характер.
Смекчаващи отговорността обстоятелства – самопризнание, съдействие
на органите на разследването и в хода на съдебното производство, причини за
извършване на деянието. Отегчаващи отговорността обстоятелства – минали
3
осъждания.
Определяне на наказанието : При определяне на наказанието съдът се
ръководи от предвиденото за извършеното престъпление, като
индивидуализира наказанието с цел постигане на обща и индивидуална
превенция, с оглед осъществяване на наказателната политика.
За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода за срок от 1 до 10 години – чл. 195, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице многобройни
смегчаващи отговорността обстоятелства, подробно посочени по-горе, които
да обосноват приложението на чл. 55 от НК. С оглед на горното и като взе
предвид причините за извършване на деянието, отчитайки личността на
подсъдимия и съобразявайки се с целите на наказанието по чл. 36 от НК,
съдът определи наказание под предвидения от закона минимален размер от
една година лишаване от свобода, а именно осем месеца лишаване от
свобода.
От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият е извършил
престъплението, за което е осъден в настоящото производство, след като е
бил осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Ето
защо съдът счита, че по делото не са налице предпоставките за прилагане на
чл. 66 от НК. Наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗИНЗС. Съдът намира, че така определеното наказание на подсъдимия ще
способства за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и същото се
явява необходимо и справедливо с оглед конкретните особености на случая и
личността на извършителя.
При този изход на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
осъди подсъдимия М. да да заплати на ОД на МВР Габрово сумата 163,80 лв.
– разноски на досъдебното производство, както и да заплати по сметка на
Районен съд Дряново сумата 5 лв. – държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист. Подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на Районен
съд Дряново сумата 84,20 лв. – държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, сумата 20 лв. – възнаграждение за явяване на вещо лице,
както и сумата 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Съдът постанови вещественото доказателство – 2 бр. регистрационни
табели с № ***, след влизане в сила на присъдата да се изпратят на ОД на
МВР Габрово.
По предявения граждански иск. В настоящото производство безспорно
се установи и не се оспорва от подсъдимия, че с извършеното престъпление
последният е причинил имуществени вреди на гражданския ищец, изразяващи
се в намаляване на активите на неговото имущество, поради което и на
основание чл. 45 ЗЗД дължи обезщетение. От заключението на съдебно-
4
оценъчната експертиза се установи, че стойността на лекия автомобил
възлиза на 2105 лв. Следователно гражданският иск е основателен и доказан
до пълния предявен размер от 2105 лв, поради което следва да се уважи
изцяло. На основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД подсъдимия
дължи и законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното
увреждане (13.11.2021г.) до окончателното изплащане на главницата.


По тези съображения съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ :
5