Решение по дело №382/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Началник група в ОД на МВР-Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ против Решение №40 от 10.02.2025 г., постановено по АНД № 2085/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта, с която е отменено Наказателно постановление /НП/ № 24-1228-001477 от 17.05.2024 г., по т. 2 от същото, с наложено на ответника по касация административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението с твърдения за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Изложени са съображения, че настъпването на имуществени вреди е необходимо условие за квалифицирането на едно събитие като пътно-транспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП, но не е необходимо подробното им описание в НП, тъй като тяхната значителност не е предпоставка за реализиране на административнонаказателната отговорност за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт в оспорената му част и постановяване на друг по същество, с който да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление по т.2. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника по касация.

Ответникът по касационната жалба М. Т. А. – редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. В постъпило по делото писмено възражение и писмена молба пълномощникът му адв.П. К. – АК-Стара Загора, оспорва жалбата като неоснователна, моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на въззивното съдебно решение в оспорената му част с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № 24-1228-001477/17.05.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР-Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, въз основа на АУАН № GA1239115 от 12.03.2024 г., с което по т.1: на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП на М. Т. А. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП; а по т.2 от НП: на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на М. Т. А. е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. От фактическа страна е прието, че на 12.03.2024 г., в 10:52 ч., в [населено място], по [улица], в посока север-юг, на кръстовището с [улица], М. Т. А. управлява автобус ИРИЗАР ИЕБУС, с рег. №[рег. номер], собственост на „Тролейбусни и автобусни превози“ ЕООД, като водачът при извършване на маневра завой надясно по [улица], която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседната пътна лента, поради габаритите на ППС, което управлява, не пропуска пътните превозни средства, които се движат по нея. В резултат на това със задната си част блъска намиращия се вляво лек автомобил „Фиат Крома“, с рег. №[рег. номер] в предната дясна част /калник, врата, огледало/, и реализира ПТП с материални щети по двете превозни средства. Водачът не спира и не установява последиците от ПТП. Установен е на 12.03.2024 г. в 11:10 ч. в [населено място], на [улица]. Прието е, че 1.При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента не пропуска ППС, които се движат по нея и реализира ПТП – нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП и 2.Не спира и не установява последиците от ПТП – нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

За да отмени обжалваното наказателно постановление Районен съд – Стара Загора е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатирано е несъответствие между приетата в НП фактическа обстановка и посочените нарушения, неяснота относно пътната обстановка, при която е реализирано съприкосновението между двете ППС, непълно и неточно описание на всички обстоятелства. Съдът се е позовал на съдържанието на АУАН и НП, от които не е видно какви са действията на двамата водачи – участници в ПТП, респ. в какво се изразява виновното поведение на санкционираното лице. Почерпил е аргументи от разпоредбата на чл.25, ал.2, изр.2 от ЗДвП, според която при маневра, свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, когато тази маневра трябва да се извърши от две пътни превозни средства от две съседни ленти, с предимство е водачът на ППС, намиращо се в дясната пътна лента /в случая санкционираният водач/. Неизследването на въпроса за местоположението и посоката на движение на лекия автомобил спрямо тези на автобуса, управляван от нарушителя, както и съставянето на АУАН в присъствието на свидетели, които не са очевидци, при липса на други събрани доказателства, са намерени за съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Обсъдени са показанията на актосъставителя и свидетелите, от които се установява, че са съществували видеозаписи от камери в района на кръстовището, които не са съхранени и не са приобщени към доказателствата по преписката, а към момента на провеждане на съдебното следствие, въпреки положени усилия за събирането им, не са били налични. Направен е извод за издаване на наказателното постановление при неизяснена фактическа обстановка и след допускане на процесуални нарушения, които са довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице. По отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, визирано в т.2 от НП, съдът е приел, че и в тази част НП не отговаря в необходимата степен на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т. 5 ЗАНН, тъй като липсва индивидуализация на материалните щети както в АУАН, така и в НП, което води до неговата отмяна.

Касационният състав на съда намира постановеното решение в оспорената му част за правилно като краен резултат при следните коригиращи мотиви.

От административнонаказателната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, следва извод, че съставомерен признак на нарушението по повдигнатото на А. административнонаказателно обвинение по т.2 от НП е наличието на причинено ПТП.

В случая настъпването на ПТП, описано в обстоятелствената част на НП като блъскане със задната част /броня/ на управлявания от А. автобус намиращия вляво от него лек автомобил Ф. К. с рег. № [рег. номер] в предната дясна част /калник, врата, огледало/, в резултат на което са причинени материални щети по двете ППС, е установено от Протокол за ПТП № 1857573/12.03.2025 г., съставен в присъствието на двамата участници в произшествието. Протоколът за ПТП е посочен в АУАН, който е съставен в присъствието на нарушителя, на датата, на която е изготвен и протоколът за ПТП, като препис от него е връчен на нарушителя, което обстоятелство не е спорно. Действително АУАН не е съставен в присъствието на свидетел – очевидец, но свидетелят по акта е възприела видеозаписи от произшествието, за които дава сведения в показанията си пред въззивния съд, макар да не ги е съхранила и да не са приложени в преписката. Няма пречка фактите да се установяват и с други средства за доказване, каквито в случая са протоколът за ПТП и събрания от длъжностно лице снимков материал на щетите по двете ППС.

С въззивната си жалба и с възражението си срещу касационната жалба наказаният водач твърди, че едва когато е бил настигнат на спирка на градския транспорт на [улица]от другия участник в ПТП, е разбрал за съприкосновението между двете превозни средства на кръстовището на [улица]и [улица]. Подаден е сигнал на [тел. номер], изчакан е патрулен екип и на А. е съставен АУАН за нарушения по чл.25, ал.2, пр.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, въз основа на които е издадено НП. Акцент е поставен на обстоятелството за отсъствие на факти в АУАН и НП, респ. доказателства, че А. е разбрал за настъпилото ПТП с негово участие, което сочи на субективна несъставомерност на нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, санкционирано по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, тъй като последното е възможно само при пряк умисъл.

В конкретния случай липсват доказателства, от които по несъмнен начин да се установи знание у водача на автобуса за съприкосновението между двете ППС на процесното кръстовище. Обективните данни за деянието, начина и механизма на извършването му – със задната част на автобуса при завой надясно блъска в предна дясна част лек автомобил стоящ вляво от него в съседна пътна лента, не могат да обосноват самостоятелно извод за възприет от водача на автобуса допир между двете превозни средства. Няма съхранени видеозаписи, от които да се установи точното поведение на ответника по касация и дали възприетото от свид. Я. – другия участник в ПТП, спиране за секунда от А. е свързано или не с удара между двете ППС. Същият свидетел, актосъставителят и свидетелката по АУАН дават еднозначни показания, че водачът на автобуса не е разбрал за ПТП, но след като е бил настигнат от другия водач е спрял, изчакал е органите на реда и е оказал съдействие. Изтекъл е кратък интервал от време от настъпване на произшествието до установяване на водача на автобуса. Със задължителна съдебна практика по въпроси, касаещи престъпленията по транспорта – Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г. на Пленума на ВС, са дадени указания кога е налице бягство от местопроизшествие – когато деецът без уважителна причина е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие или да заличи доказателства или участието си в транспортното произшествие. В актуален план, напр. в Решение № 129 от 13.08.2019 г. на ВКС по н. д. № 564/2019 г., III н. о., се приема, че не всяко отклонение на дееца от мястото на произшествието, след реализиране на ПТП, представлява бягство от местопроизшествието. Когато се установи, че след като извършителят е напуснал района на пътния инцидент, в кратък срок е предприел действия /дори и приканен от трети лица/, да се предаде на контролните органи, не е налице бягство от произшествието, тъй като макар да се отклонил първоначално, извършителят се е предал и не е попречил на разследването.

След като по делото не са налице безспорни доказателства, че наказаното лице е възприело съприкосновението между двете ППС, а след установяването му и запознаване с фактическите обстоятелства е оказал съдействие на полицейските органи, не може да се заключи, че при напускане на мястото на произшествието е съзнавал фактите, задължаващи го съгласно чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП да спре, за да установи последиците от ПТП.

В този смисъл изводът на въззивния съд за издаване на НП в противоречие с материалния закон е верен като краен резултат и решението в оспорената му част следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, ОДМВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на М. Т. А. сумата от 600 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в касационното производство, с вкл. ДДС. Възнаграждението е съответно на извършената дейност от упълномощения процесуален представител, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В С. Решение № 40 от 10.02.2025 г., постановено по АНД № 2085/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 24-1228-001477/17.05.2024 г. по т.2, издадено от Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Стара Загора да заплати на М. Т. А., [ЕГН], сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща направени разноски за един адвокат по КАНД № 382/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.