№ 214
гр. Шумен, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20253630201026 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №24-0869-001333/13.05.2024г. на
Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, в частта с която на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП на Г. С. М., ЕГН ********** от гр.Шумен са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 2000 лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление в обжалваната част като незаконосъобразно,
поради нарушаване на материалния и процесуалния закон като излага доводите си за това в
жалбата. Не оспорва, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества, но оспорва по същество вмененото нарушение, поради факта че е дал
биологични проби за изследване на употреба на наркотични вещества. В съдебно заседание,
редовно призован, явява се лично и с процесуален представител – адв.А. В. от ШАК. Моли
на основание чл.38 ал.2 от ЗА да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за оказана
безплатна помощ.
Процесуалния представител на въззиваемата страна намира жалбата за основателна.
Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
На 18.04.2024г. в 12.00 часа жалбоподателят Г. С. М. управлявал т.а. „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № Н 0311 КВ в гр.Шумен по ул. «Индустриална». Бил спрян за проверка
от служители на ОДМВР – Шумен. За съдействие бил извикан и екип на сектор ПП при
ОДМВР – Шумен, част от който бил Е. С. Б.. Жалбоподателят бил тестван с техническо
средство за употреба на алкохол, но отказал да бъде изпробван с тест ARJF за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Е. С. Б. съставил срещу жалбоподателя АУАН
серия GA № 1294116/18.04.2024г. за нарушения на ЗДвП, между които и нарушение на
чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП. В съставения акт по отношение на това нарушение е посочено, че
отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на нарокотични
вещества или техни аналози и не изпълнил предписание за химико – токсикологично
лабораторно изследване. На същият бил издаден талон за изследване №0185058, в който е
отразен отказа на жалбоподателя да извършване на проверка за употреба на наркотични
1
вещества с тест ARJF, както и че същият е избрал да бъде изследван чрез медицинско и
химическо изследване, поради което му е била предоставена възможност да се яви в ЦСМП
при «МБАЛ – Шумен» АД за даване биологични проби за изследване. Жалбоподателят
подписал, както съставеният АУАН, така и талона за изследване. На 18.04.2024г. в указания
срок жалбоподателят се явил в МБАЛ – Шумен и доброволно дал биологични проби за
химико – токсикологично лабораторно изследване.
На основание чл.212 ал.3 от НПК на 18.04.2024г. започнало ДП №67/2024г. по описа
на РУ – Шумен, за престъпления по чл.354а ал.3 т.1 от НК и чл.343б ал.2 от НК.
На 13.05.2024г. наказващият орган - началника на сектор ПП при ОДМВР – Шумен,
издал процесното НП №24-0869-001333/13.05.2024г., с което на основание чл.174 ал.3 пр.2
от ЗДвП на Г. С. М., ЕГН ********** от гр.Шумен са наложени административни наказания
“глоба” в размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца. НП е връчено лично на жалб. М. на 23.04.2025г.
С постановление от 11.06.2024г., наблюдаващият прокурор разделил наказателното
производство по ДП №67/2024г. По описа на РУ – Шумен като материалите касещи
деятелността на лицето управлявало МПС след употреба на наркотични вещества са
отделени в самостоятелно производство – ДП №82/2024г.по описа на РУ – Шумен, водено за
престъпление по чл.343б ал.3 от НК. В хода на досъдебното производство е изготвена
съдебно – химическа експертиза, според заключението на която в предоставените за
изследване обекти – биологична проби /кръв и урина/ взети на 18..04.2024г. от
жалбоподтеля е открито наличие на амфтамин и метаамфетамин. На 28.06.2024г. жалб. М.
е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343б ал.3 от НК. На
09.09.2024г. състав на Районен съд гр.Шумен е одобрил споразумение по НОХД
№1567/2024г. за престъпление по чл.343б ал.3 от НК.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитания съдебно заседание свидетел.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят не е
извършил визираното в акта и в НП нарушение на чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДвП по следните
правни съображения:
В обстоятелствената част на АУАН и НП при посочване съставомерните факти
обуславящи вмененото нарушение, е посочено, че жалбоподателят отказва да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на нарокотични вещества или техни
аналози и не изпълнил предписание за химико – токсикологично лабораторно изследване.
Безспорно установено е от доказателствата по делото, че на визираната в АУАН и в
НП дата и място на жалбоподателя е била извършена проверка от контролните органи по
повод управление на МПС. Безспорно установено е и също така, а и не се оспорва от
жалбоподателя и обстоятелството, че отказал да му бъде извършена проверка за тест ARJF
за употреба на наркотични вещества или техни аналози, но е избрал да бъде изследван чрез
чрез медицинско и химическо изследване, което е отразено в съставени талон на изследване.
Явил се е в МБАЛ – Шумен и е дал биологични проби, които са били изследвани в хода на
воденото досъдебно производство. Тези обстоятелства не се оспорват и от страна на
наказващия орган.
Трайна е съдебната практика, че нормата на на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа няколко
алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на
нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията
на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние. За
да се разбере обаче какви са съставомерните признаци на отделните форми на
изпълнителното деяние, не е достатъчен само буквалния прочит на разпоредбата на чл. 174
ал. 3 от ЗДвП, а тя следва да се тълкува систематически с разпоредбите на Наредба № 1 от
19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества
или техни аналози. Когато водачът откаже да му бъде извършена проверка с тест, употребата
на наркотични вещества или техни аналози се установяване с медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване, съгласно чл.3а от Наредбата.
В случай, че лицето откаже изследване с тест, но в посочения в талона срок се яви в
указаното медицинско заведение, за да даде биологични проби за изследване, при тази
хипотеза деянието не е обществено опасно, доколкото възможността за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози не е възпрепятствана. За да е
съставомерно деянието по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП следва кумулативно са налице двете
посочени условия: 1. лицето да е отказало да бъде изследвано с тест и 2. след това лицето да
не е дало в срок биологични проби за химическо изследване. Административно -
наказващият орган неправилно е ангажирал административно – наказателната отговорност
2
на жалбоподателя за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, доколкото жалбоподателят е
дал доброволно биологични проби за изследване.
Предвид изложеното съдът намира издаденото наказателно постановление, в частта
с която на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП на Г. С. М., ЕГН ********** от гр.Шумен са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000 лева и “лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 24 месеца за незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
По отношение искането на процесуалният представител на жалбоподателя са
присъждане на адвокатското възнаграждение за представителство в настоящото
производство съдът намира следното: Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска
помощ на лице по чл.38 ал.1 т.1 - т.3 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът,
оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение,
определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 за възнаграждания
за адвокатска работа, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни
последният това свое право следва да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл.38 ал.1т.1 - т.3 от ЗА. В конкретният случай по делото е представено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. Доколкото упълномощения
от жалбоподателят адвокат в производството, на основание чл.38 ал.1 т.3 от Закона за
адвокатурата, е оказал безплатна адвокатска помощ, съдът следва да му определи
възнаграждение и да осъди другата страна да го заплати.
Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в
които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се
определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. С обжалваното НП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева, поради което размерът
на минималното възнаграждение е 500 лева към момента на договарянето и към настоящия
момент, съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1. Доколкото делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, на адв. В. следва да бъде определено и присъдено
възнаграждение в размер на 500 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0869-001333/13.05.2024г. на Началника на
сектор ПП при ОДМВР - Шумен, в частта с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174
ал.3 пр.2 от ЗДвП на Г. С. М., ЕГН ********** от гр.Шумен са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 24 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР - Шумен ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. В.ов В., ЕГН **********
адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Изпълнителният лист е подписан с квалифициран електронен подпис от съдия:
( Пламена К. Недялкова )
3