МОТИВИ към Присъда №18/13.05.2019 г. по НОХД № 546/2018
г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА
С внесения от Окръжна прокуратура - Стара Загора
обвинителен акт подсъдимият А.С. И. е обвинен в това, че на
20.01.2018 г. в с.Свобода, обл.Стара Загора е извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14 годишна възраст – Т.Х.П. – на дванадесет години (опипал я по
гърдите, свалил си панталоните и й показал половия си орган, карал я да целува
половия му орган), като блудството
представлява опасен рецидив-престъпление
по чл.149, ал.5, т.3 във вр. с ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК.
В хода на съдебните прения представителят на Окръжна прокуратура - Стара
Загора поддържа така повдигнатото обвинение. Предлага на съда да приеме, че в
хода на проведеното съдебно следствие са събрани доказателства, които налагат
извод, че подсъдимият И. е извършл престъплението, за което е предеден на съд и
да му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ в размер на 12 години, като се отчетат всички отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Служебният защитник
на подсъдимия А.И. - адв. Ц. предлага на
съда да наложи на подзащитния му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8
години, като заявява, че той е
преосмислил поведението си спрямо пострадалата, но признава само факта, че я
опипал неволно по гърдите, а отрича да е извършвал другите действия, посочени в
обвинителния акт. Подсъдимият
А.И. изразява съжаление затова, че
неволно е опипал гърдите на пострадалата, но не признава, че й е показал
половия си член и е искал тя да го целува. В последната си дума моли съда да му
налижи по-леко наказанаие. Въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, както и тези по досъдебното производство,
приобщени по реда на чл.283 НПК, съдът намери за установени по делото следните
фактически обстоятелства:
Пострадалата
Т.Х.П. на 12 г., на 20.01.2018 година била в дома си в с.Свобода, общ.Чирпан,
заедно с двамата си братя – свидетелят К.К.С. на 6г., В. К.С. на 3г. и сестра
си Д.К. С. на 4г. Четиримата били сами в дома си, като същият ден около 12,00
часа майка им, свидетелката К.И.С. излязла от дома им и тръгнала за работа.
Около
12,30 часа в дома им дошъл подсъдимият А.С.И., който е чичо на свидетелката К.С..
Той попитал пострадалата Т.П. за майка й и след като разбрал, че я няма, казал,
че ще полегне в стаята. Т.П. отишла в кухнята, за да приготви макарони за обяд.
През това време подсъдимият И. се приближил към нея в гръб, обгръщайки тялото й,
като я хванал с двете си ръце за гърдите. Пострадалата П. го блъснала назад,
излязла от кухнята и отишла в другата стая, където се заключила. В същата стая
били двамата й братя и сестра й. Докато седели заключени в стаята, пострадалата
П. чула, че в двора вика свидетелката Д.С.В.. Свидетелката П. отключила вратата
и излязла от стаята, като в същото време видяла, че подс. И. е в коридора. Свидетелката Д.В. също
била в коридора на къщата и си поискала зарядното за телефон, което по-рано
била дала на св. К.С.. Докато свид. Д.В. и свид. Т.П. говорили, И. седял с гръб
към свидетелката В. и с ръце правел знаци на Т.П. да си мълчи. Свидетелката П.
дала зарядното на свидетелката В., след което последната си тръгнала. Тогава подсъдимият
И. казал на П. да не казва на никого, че
я хванал за гърдите, но последната му
отговорила, че ще каже на майка си и тръгнала да се връща в стаята, за да се
заключи отново, защото била уплашена. В същото време И. си свалил панталоните и
показал на пострадалата П. половия си орган, като го държал в ръката си и го
насочвал към нея, казвайки й да го лепне. Свидетел на тези действия на
подсъдимия станал брата на Т.П. – К.С.. Свидетелката П. се изплашила още
повече, бързо влязла в стаята, като заключила вратата след себе си. Подсъдимият
И. известно време чукал по вратата, за да му отворят и след като пострадалата
се разплакала с глас и му казала да си ходи, той напуснал дома им. Едва след
като пострадалата П. се уверила, че А.И. вече не е в дома им, тя отключила
вратата и заедно с двамата си братя и сестра си
отишла в къщата на първия братовчед на майка си – св. Г.И.. Последният
се обадил по телефона на свид. К.С., която веднага се прибрала и след като чула
разказа на дъщеря си за случилото се, подала сигнал в РУ-Чирпан.
В резултат на проведените
оперативно-издирвателни мероприятия бил установен и задържан извършителят на
престъплението А.С.И..
В хода на досъдебното
производство е назначена комплексна психолого-психиатрична експертиза, чието
заключение бе изслушано и прието от съда и от което се установява, че свидетелката Т.Х.П. не страда от психично
заболяване, разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея деяние,
притежава достатъчни за възрастта си умствена и социална компетентност, което й
позволява да опише събитието и да дава достоверни обяснения за случилото се и
да участва в наказателното производство. Календарната възраст на П. отговаря на
цялостното й психично развитие. Понастоящем се е справила с преживяния страх и
не се очаква инкриминираното деяние да доведе до дълготрайни последици в
психическото й развитие. Предвид
доброто психо-физическо състояние и достатъчната за възрастта емоционална и
социална компетентност експертите дават възможност на пострадалата Т.Х.П. да се
справи успешно с травматичното преживяване.
От заключението на изготвената
по досъдебното производство Комплексна психолого-психиатрична експертиза на
обвиняемия А.С.И., прието от съда, е видно, че същият разбира свойството и
значението на извършеното от него деяние, годен е да възприема правилно
фактите, свързани с извършеното и да дава достоверни показания и е годен да участва
във воденото разследване. Инкриминираното деяние е извършено в състояние на
обикновено алкохолно опиване – умерена степен. Не са установени убедителни
данни за наличие на „Разстройство вследствие употреба на алкохол. Синдром на
зависимост“.
Изложената по-горе
фактическа обстановка се установява на първо място от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателствени средства, включващи показанията на
пострадалата свидетелка Т.П., малолетния свидетел К.С., свидетелката К.С., свидетелката Д.В., както и
на свидетелите Г.И. и Р.И..
При обсъждане на посочените
по-горе гласни доказателствени средства съдът намира, че централно място заемат
показанията на пострадалото лице, които бяха подложени на внимателен анализ и
съпоставени с всички останали доказателства. Показанията на св. Т.П. съдът
намери за достоверни и като такива установяващи съставомерните факти по делото,
тъй като същите са последователни,
подробни и логични и напълно кореспондиращи с показанията на единствения
очевидец на случилото се – св. К.С.. Непосредствените впечатления на съда от
емоционалните реакции при разпита на двамата свидетели затвърдиха убеждението
относно достоверността на техните показания, депозирани в присъствието на
психолог и оценени от същия като съответстващи на възрастта им и на
емоционалното и психическото им състояние. Съпоставката на показанията на
двамата свидетели/пострадалата и нейното братче/ дава основание на съда да
приеме, че от същите се установяват правнорелевантните факти, а именно, че
подсъдимият е опипал св. П. по гърдите, както и че й показал половия си член.
Обсъдените по-горе
показания на свидетелите П. и С. напълно
кореспондират с показанията на свидетелите К.С., Г.И. и Р.И., пред които
пострадалата, непосредствено след извършеното спрямо нея престъпление, е
разказала за случилото се между нея и подсъдимия И.. Прави впечатление, че показанията
на св. К.С. са по-подробни и пълни от тези на пострадалата и на малолетния
свидетел и този факт е напълно обясним, като се има предвид възрастта на
последните двама, както и стресовата за тях ситуацията, в която се намирали.
Майката на пострадалата пресъздава разказа на своята дъщеря за случилото се
между нея и подсъдимия А., действително в по-големи подробности, но без да са налице противоречия относно
съществените факти, а именно че подсъдимият е опипал, гърдите на пострадалата,
показал й половия си член и искал да „спи“ с нея. Свидетелката С. описва и
психическото състояние, в което е видяла дъщеря си в дома на св. Г.И. –
„посинява“ от преживяния стрес на фона
на заболяването което има/бронхиална астма/.
В унисон с обсъдените
по-горе свидетелски показания са и показанията на свидетелите Г.И. и Р.И., в
чийто дом е избягала пострадалата П. и от които се установява, че последната
била разплакана, разстроена, а след като
дошла майка й казала, че подсъдимият „й посегнал“. Противоречието между показанията
на св. И. и И. относно
обстоятелството дали двамата свидетели са присъствали на срещата межу св. С. и
пострадалата П. бе отстранено при поставянето им в очна ствка.
С показанията на св. Д.В.,
дадени пред съдебния състав и на досъдебното производство, се установява, че при
посещението й в дома на постарадалата, последната била видимо притеснена, както
и че в този момент там бил подсъдимият И.
във видимо пияно състояние.
В обобщение на изложеното,
съдът намери, че съвкупният анализ на обсъдените по-горе гласни доказателствени
средства и заключения на назначените по делото експертизи, налага извода, че
подсъдимият И. е извършил престъплението, за което е предаден на съд.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така приетата за
установена фактическа обстановка съдът прие за установено, че подсъдимият А.И.
на
20.01.2018 г. в с.Свобода, обл.Стара Загора е извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление, по отношение на лице,
ненавършило 14 годишна възраст – Т.Х.П. – на дванадесет години (опипал я по
гърдите, свалил си панталоните и й показал половия си орган, карал я да целува
половия му орган), като блудството
представлява опасен рецидив, с което е осъществил престъпния състав на чл.149, ал.5, т.3 във вр. с
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК.
От
обективна страна подсъдимият А.И.
е осъществил състава на извършеното престъпление по чл.149, ал.5, т.3 във вр. с
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, като опипал пострадалата по гърдите, свалил
си панталоните и показал половия си орган, карал я да целува половия му орган, като с
поведението си е целял да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление.
Действията
на И. са насочени към
постигане на една конкретна цел - възбуждане и удовлетворяване на полово
желание без съвкупление, представляваща съставомерен признак от състава на
престъплението блудство.
Подс. И. е осъществил
състава на престъплението и от субективна страна като е действал виновно, под формата
на пряк умисъл, като е съзнавал, че осъществява действия по отношение на
малолетно лице, с които се стреми да постигне очертаната в чл. 149, ал.1 от НК
противоправна цел. Подс.
И. е осъществил посегателство срещу малолетно лице от женски пол, поради което
е налице и признакът на състава – ненавършило 14 годишна възраст- свид. Т.П. –
на 12 години, като са налице доказателства и за съзнанието му за това
обстоятелство. Обективно не е възможно И.
да не е съзнавал това. Видно от събрания доказателствен материал касае се за
ненавършило 14 годишна възраст лице, което е на видима възраст, отговаряща на
действителната. Свид. Т.П. на 12 години е на възраст значително под
съставомерната възраст по чл. 149 от НК,
видно от заключението на комплексна психолого-психиатрична експертиза е
на видима възраст, отговаряща на календарната, което обективно е било възприето
и от подсъдимия, още повече, че И. е чичо на
майката – свид.К.С. и е познавал пострадалата Т.П., като е знаел и на каква
възраст е.
Подс. А.И. е осъждан както
следва:
С
Присъда № 47/02.12.2011 год. по нохд № 435/2011 на РС – Чирпан, влязла в сила
на 17.12.2011 год. за престъпление по чл. 152, ал.3, т.5 вр. с ал.2, т.1 вр. с
ал.1, т.2 предл. първо и второ вр. с чл. 18, ал.1 вр. с чл. 29, б.“а“ и „б“ от НК , за престъпление по чл. 152, ал.3, т.5 вр. с чл. 152, ал.1, т.2 предл.
второ вр. с чл. 18, ал.1 вр. с чл. 29, б.“а“ и „б“ от НК, за престъпление по
чл. 152, ал.3, т.5 вр. с ал.2, т.1 вр. с ал.1, т.2 предл. първо и второ вр. с
чл. 18, ал.1 вр. с чл. 29, б.“а“ и „б“ от НК и за престъпление по чл. 152,
ал.3, т.5 вр. с чл. 152, ал.1, т.2 предл. първо
вр. с чл. 18, ал.1 вр. с чл. 29, б.“а“ и „б“ от НК и му е наложено едно
общо наказание 5 години и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим на изтърпяване.
По
споразумение от 12.12.2016 год. по нохд № 671/2016 год.на РС – Чирпан, за
престъпление по чл. 325, ал.5 вр. с ал.1 вр. с чл. 29, б. „а“ от НК и му е
наложено наказание 1 година и 2 месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим на изтърпяване.
И.
е извършил престъплението в условията на опасен рецидив, като видно от
приложена по делото справка за съдимост и описаните присъди, същият е
многократно осъждан и осъжданията му покриват признаците за рецидив съгласно
разпоредбата на чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК. И. е осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено на осн. чл. 66 от НК. И. е бил осъждан
два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер и поне по едно наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Налице е и изискването на чл.30, ал.1 НК, с оглед на
това, че не е изтекъл петгодишен срок от
изтърпяване на наказанието по предишните присъди.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.149,
ал.5, т.3 във вр. с ал.1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от
свобода”от5до20години.
Съдът, при
определяне наказанието на подсъдимия, отчете като смекчаващо вината обстоятелство направеното, макар и в края на съдебното следствие,
частично самопризнание и изразено съжаление за извършеното от него, както и това,
че извършеното от него не е довело до дълготрайни последици върху психическото
развитие на пострадалата. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прие
наличието на роднинска връзка между подсъдимия и пострадалото дете, ниската
възраст на пострадалата. Като висока съдът отчете степента на обществена
опасност на личността на подсъдимия, с оглед многобройните му предходни
осъждания, които са за престъпления против половата неприкосновеност на
личността.
Обсъждайки изложените по-горе
обстоятелства, съдът намери, че целите на чл.36 от НК ще бъдат постигнати
с наказание, определено при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от девет години,
което подсъдимият И. следва да изтърпи при първоначален „строг“ режим на осн.
чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.
На осн. чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия
А.И. да заплати по бюджетната сметка на ОД на
МВР – Стара Загора сумата от 689,49 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство
разноски по делото и в полза на държавата по сметка на Окръжен съд – Стара
Загора сумата в размер на 444 лева, представляваща направени
разноски по делото.
Причини и условия, способствали за извършване на престъплението – ниско
правно съзнание.
Мотивиран от
горните съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: