РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Перник , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500602 по описа за 2020 година
С решение № 1144/28.07.2020г., постановено по гр.д. № 8281/2019г. по описа на
Пернишкия районен съд е признато за установено по искове на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, гр.С. срещу Д. Л. А., че Д. Л. А. дължи на ищеца, в качеството му на
цесионер по приложение №***г. към рамков договор за цесия от ***г., сключен с “Микро
Кредит”АД, сумата от 1332.34лв., представляваща неизплатена част от главница по Договор
за заем CrediGo №***г., сключен с “Микро Кредит”АД, ведно със законната лихва върху
главницата 1332.34лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда 25.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед № ***г. по ч.г.д.№ 06477 /2019г. по описа на ПРС, като е отхвърлен иска
за признаване за установено, че се дължи и разликата до пълния предявен размер 1916.17лв.
неплатена главница по Договор за заем CrediGo №***г., както и за сумата 262.73 лв.
договорна лихва за периода 12.06.2017г. - 12.06.2018г.; 1625 лв. неплатена застрахователна
премия по застраховка по групова полица на ЗК УНИКА Живот АД за периода 12.06.2017г.
до 12.06.2018г. и сумата 420.69 лв. -лихва за забава от *** г. до подаване заявлението в съда
25.10.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед № ***г. по ч.г.д.№ 06477 /2019г. по описа на ПРС.
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.С. е изразило становище за
неоснователност на жалбата .
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.
1
Ищецът „“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.С. e поискал да се признае за
установено че ответницата дължи сумата от 4224.59 лв., от която 1916.17лв.
представляваща неплатена главница по Договор за заем CrediGo №***г. ; 262.73 лв.
договорна лихва за периода 12.06.2017г. до 12.06.2018г.; 1625 лв.неплатена застрахователна
премия по застраховка по групова полица на ЗК УНИКА Живот АД за периода 12.06.2017г.
до 12.06.2018г.; 420.69 лв.,лихва за забава от *** г. до подаване заявлението в съда
25.10.2019г.,ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда – 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № ***г. по ч.г.д.№ 06477 /2019г. по описа на ПРС.
Ответницата е оспорила иска.
Няма спор между страните, а това се и установява от събраните по делото
доказателства, че с Договор за заем CrediGo №***г. , сключен с “Микро Кредит”АД,
ответницата е получила кредит в размер 2500лв. Ответницата се е задължила да погаси
кредита на 18 равни седмични вноски по погасителен план, като първата вноска е с падеж
***г. Постигнато е съгласие кредитополучателят да заплати и 2 250 лв. застрахователна
премия, за която е постигнато съгласие в чл. 3 от договора, че съставлява допълнителна
услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен
договор за застраховка.
Не се спори, че кредитът е усвоен, като са направени плащания от страна на длъжника
в размер на 1602, 40лв. Ищецът е посочил, че с тези плащания се погасяват: 393.57лв.
договорна лихва, 583.83лв. главница, 625лв. застрахователна премия.
От представения по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
***г., ведно с приложение № * към същия и потвърждение за сключена цесия, се
установява, че „Микро Кредит”АД е прехвърлило на ищеца вземанията, произтичащи от
процесния договор за потребителски заем.
Въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е приел, че предвид
съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между “Микро Кредит”АД и
ответника, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 от ЗП Съдът е посочил,
че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване, поради което и ответницата дължи само главницата, от която следва
да се извади сумата 583.83лв., като остава дължима главница в размер:1332.34лв., за която и
сума искът е уважен, а в останалата му част е отхвърлен като неоснователен.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността му на
основание чл. чл. 269 ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
В жалбата се поддържа, че искът е недопустим, защото длъжникът не е уведомен за
извършената цесия преди образуване на заповедното производство.
Ищецът се легитимира като кредитор въз основа на договор за прехвърляне на вземане.
В такава хипотеза задължение на стария кредитор е по силата на чл.99, ал.3 ЗЗД да уведоми
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Към исковата молба е приложено
пълномощно, с което цедентът е уведомил цесионера да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането, както и е представено уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, като
препис от исковата молба с приложенията е връчен на ответницата. При тези факти, съдът
намира, че редовното връчване на книжата по делото, сред които е и уведомлението по
чл.99, ал.3 ЗЗД, е достатъчно, за да се приеме, че длъжникът е уведомен за цесията и същата
има действие спрямо него. В същия смисъл е и решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д.
2
№ 1711/2013 г. Липсата на такова уведомление преди образуване на заповедното
производство не предпоставя прекратяване на производството, защото със сключването на
договора за цесия настъпва промяна на кредитора, но незнанието на длъжника за
прехвърлянето на вземането не го освобождава от изпълнение на задължението, а гарантира
правата му в случай, че след цедирането на вземането плати на предишния кредитор.
В жалбата е наведен и втори довод за недопустимост на иска, основан на твърдения за
нищожност на договора за цесия, тъй като към датата на сключването му ищецът не е бил
вписан в публичния регистър на БНБ и договорът е нищожен поради противоречие с чл. 3а,
ал.1 от ЗКИ.
Видно от представения по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от ***г. същият е сключен между „Микро Кредит”АД и „Агенция за събиране на
вземания” ООД. От направената справка в ТР е видно, че ищецът е правоприемник на
цесионера по договора -„Агенция за събиране на вземания” ООД .Със заповед БНБ -87835
от 01.10.2015г. на Подуправителя на БНБ е заличено „Агенция за събиране на вземания”
ООД от Регистъра на финансовите институции и ищецът е вписан в този регистър.
Относно легитимацията на кредитора в случая е от значение фактът на сключване на
договор за прехвърляне на вземане и последвалото правоприемство на страната на
цесионера. Обстоятелството, че към датата на настъпване на правоприемството ищецът не е
бил вписан в Регистъра на финансовите институции не променя този извод, защото липсата
на такова вписване няма прекратително действие спрямо сключения договор за цесия и не
рефлектира върху валидността на възникналата облигационна връзка.
Следващият довод е, че съдът при постановяване на решението си неправилно не е
зачел всички извършени от ответницата плащания.
Както се посочи районният съд е формирал извод, че договорът за кредит е нищожен, с
оглед на което е и приел, че се дължи връщане само на даденото по договора, а именно на
чистата сума по кредита.
Решението в частта му, с която е отхвърлен искът поради нищожност на договора за
сумата от 262.73 лв. договорна лихва за периода 12.06.2017г. до 12.06.2018г.; 1625
лв.неплатена застрахователна премия по застраховка по групова полица на ЗК УНИКА
Живот АД за периода 12.06.2017г. до 12.06.2018г.; 420.69 лв. лихва за забава от *** г. до
подаване заявлението в съда 25.10.2019г., не е обжалвано и е влязло в сила, поради което и
въззивният съдът дължи произнасяне за размера на дължимата се главница.
Не се спори, че на ответницата е предоставен кредит от 2 500 лв., като тя е извършила
плащания в размер на 1 602,40 лв., т.е. останалата дължима , с която ищецът е приел, че е
налице погасяване на част от главницата, на договорна лихва и застрахователна премия.
След като договорът за кредит е нищожен и се дължи връщане на даденото по договора, то
и платените суми следва да бъдат отнесени за погасяване на главницата или ищцата дължи
на ответника главница от 897,60 лв., поради което и решението на ПРС в частта му, с която
е уважен искът относно главницата за сумата от 434,74 лв. следва да се отмени и искът в
тази му част да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото следва да се отмени и решението в частта му, с която
ответникът по иска e осъден да заплати разноски за заповедното производство,
представляващи държавна такса от 8,95лв., както и 35,34 лв., разноски за държавна такса за
исковото производство, а също и 225,64 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция жалбоподателят следва да
3
бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество 67,37 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В полза на жалбоподателя следва да се присъдят още 122,52 лв. разноски за
първоинстанционното производство, както и 294,47 лв. разноски за въззивното
производство.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 1144/28.07.2020г., постановено по гр.д. № 8281/2019г. по
описа на Пернишкия районен съд В ЧАСТТА МУ, с която е признато за установено по
отношение на Д. Л. А., че дължи на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, гр. С., сумата
от 434,74 лв., представляваща непогасена главница по сключен с “Микро Кредит”АД, гр. С.
Договор за заем CrediGo №***г., ведно със законната лихва върху главницата 434,74лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
25.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
***г. по ч.г.д.№ 06477 /2019г. по описа на ПРС, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която Д. Л. А.
е осъдена да заплати на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, гр. С. разноски за
заповедното производство, представляващи държавна такса от 8,95 лв., както и 35,34 лв.,
разноски за държавна такса за исковото производство, а също и 225,64 лв. юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и исковото производство, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „“Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:*** срещу Д. Л. А. ЕГН ********** ***,
, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
434,74 лв., представляваща непогасена главница по сключен с “Микро Кредит”АД, гр. С.
Договор за заем CrediGo №***г., ведно със законната лихва върху главницата 434,74лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
25.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
***г. по ч.г.д.№ 06477 /2019г. по описа на ПРС, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. Л. А. ЕГН ********** *** да заплати на “Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:*** сумата от 67,37 лв.,
представляващи направени във въззивното производство разноски по делото.
ОСЪЖДА „“Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Д. Л. А. ЕГН ********** *** още 122,52 лв. разноски
за първоинстанционното производство, както и 294,47 лв. разноски за въззивното
4
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5