РЕШЕНИЕ
№ 260029 04.02.2021 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО......................................................................... състав
на двадесети януари............................................. две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в състав :
Председател : ТОШКА ИВАНОВА
Членове : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
Секретар П. Д***
като разгледа докладваното от
чл.съдията Георгиев..............................................
В.гр. дело № 931 по описа за 2020год.,...............................................................................
За да се произнесе взе предвид:
Производството е въззивно по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се решение № 260052/03.09.2020година,
постановено по гр.дело № 455 / 2020 г. по описа на Районен съд – Хасково, с
което е признато за установено по отношение на „Електроразпределение Юг” ЕАД
-гр.Пловдив,че И.Б.К., В.Б.Г. и П.В.Г.,че не дължат сума от
410,36лв.,представляваща допълнително начислена стойност в резултат на
неизмерване,непълно или неточно измерване на електрическа енергия за минал период от 20.10.2019г. до 16.12.2019г. за обект с
ИТН1*****, находящ
се в град Х*,ул.“И*“№* и клиентски №10***
В жалбата на „Електроразпределение Юг” ЕАД се
твърди, че в случая е ирелевантна причинната връзка между констатираното
неправилно отчитане на ползваната ел.енергия и поведението на потребителя, тъй
като Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/
създавали специален случай на безвиновна отговорност и това изключвало общия
принцип на договорна отговорност по чл. 82 ЗЗД.Районният съд неправилно е
вменил на оператора задължение по чл.58 от ПИКЕЕ,тъй като фактът на
манипулацията е открит впоследствие при извършената експертиза.Съдът е
игнорирал правото на оператора за едностранна корекция в случай на установено
неизмерване неточно или непълно такова,каквото е констатирано с протокол.Твърди
се че мотивите на районния съд изцяло противоречат на установената практика.
Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
деловодни разноски за двете инстанции.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от въззиваемата страна,в който се оспорва жалбата като неоснователна.
Хасковският окръжен съд след преценка на
твърденията в жалбата и данните по делото ,приема за установено от фактическа
страна:
При
задължителната проверка по чл.269 от ГПК настоящата въззивна
инстанция установи,че обжалваното
решение е валидно и допустимо. В каквато насока не се правят доводи и
възражения от страните. Подадената въззивна жалба е от активно легитимирана
страна, засегната от правните последици на постановеното решение.
Пред
Районен Хасково е предявен от И.Б.К., В.Б.Г. и П.В.Г. отрицателен установителен
иск по чл.124 ал.1 от ГПК против „Електроразпределение Юг” ЕАД, че не 410,36лв.,представляваща
допълнително начислена стойност в резултат на неизмерване,непълно или неточно
измерване на електрическа енергия за минал период от 20.10.2019г. до 16.12.2019г. за обект с
ИТН1****,находящ се в град Х*,ул.“И*“№* и клиентски №1***
Твърди се в исковата молба,че така
начислената сума не се дължи,тъй като корекционната процедура по ПИКЕЕ е
незаконосъобразна.
Ответникът оспорва иска като се позовава на
разпоредбите на чл.46,49 и чл. 50 ал.2 от ПИКЕЕ регламентиращ реда и начина на
преизчисляване на количеството електрическа енергия, в случаите когато се
установи неизмерена или неточно измерена доставена ел.енергия.В подкрепа на
своята теза ответникът сочи като аргумент изключване от процеса на коригиране
на количествата ел. енергия на крайните снабдители-в случая ЕВН
„Електроснабдяване“ЕАД,като от 04.05.2019г. преизчисляването на ел.енергия,съответно
фактурирането се извършва от оператора на съответната ел. мрежа към която е
присъединен потребителя.
Безспорно е,че
въззиваемата страна
И.Б.К., В.Б.Г. и П.В.Г. са
потребители на обект с ИТН1*6, находящ се в град Х*,ул.“И*“№59 и клиентски №1*.
На 16.12.2019г.
е извършена проверка на СТИ от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД а впоследствие от
метрологична експертиза е установено,че
има осъществен достъп и отчита по-малко ел. енергия, поради което е извършена
корекция за минал период. Въззиваемите са уведомени,че ще бъде извършена
корекция за минал период,като ще им бъде начислена сумата от 410,36лв.
Спорният момент
очертан в иска и въззивната жалба е относно дължимостта на коригираната
стойност на ел. енергия за минал период от 20.10.2019 год. до 16.10.2019 год. за
сумата от 410,36 лева.Експертизата в първоинстанционното производство е
установила,че СТИ не отчита цялото количество ел. енергия. Безспорно
констатираните отклонения в работата на СТИ довели до по-ниско отчитане на потребление
от действителното такова от потребителя се опират на въведени с ПИКЕЕ
правила,изчислението по които не дават реалното енергийно потребление за
отчетния период, а прехвърлят риска,отговорността и последиците върху
потребителя от евентуална повреда или външно въздействие,за което потребителя
не носи вина
В случая за изясняването на спора е необходим анализ на нормативната
уредба залегнала в ЗЕ,ПИКЕЕ и ЗЗД,който според настоящата инстанция показва, че
нормите залегнали в ЗЕ и ПИКЕЕ относно реда
и начина на преизчисляване на количеството електрическа енергия, в случаите
когато се установи неизмерена или неточно измерена доставена ел.енергия уреждат
възможността да се извърши едностранна корекция без да въвеждат безвиновна
отговорност,което противоречи на ЗЗД.Отношенията на страните възникнали на база
договорна отговорност изискват от изправната страна да установи,че коригираната
сума е резултат на виновно поведение и неизпълнение от страна на потребителя на
ел. енергия,което не е сторено от електроснабдителното предприятие. Нещо повече
СТИ на ел. енергия е собственост на електроразпределителното дружество съгласно
чл.120 ал.1 от ЗЕ и отговорността за поддръжка,изправност и отчитане са в
тежест на електропреносното предприятие,което има достъп до измерващото
устройство и потребителя няма такива задължения.Ето защо се явява
незаконосъобразно установено неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ да бъде
прехвърлено на потребителя. Както се посочи по горе уредените в ПИКЕЕ, норми
противоречат на договорната същност на отношенията между страните и
необосновано я модифицират в полза на въззивника.Същите не са и част от самия
договор за доставка на ел.енергия,но въпреки това са основание за интервенция в
договора и против правата на крайния клиент по смисъла на §1т.3Б т.27 Г от
ДРЗЕ,който е и потребител на енергийни услуги съобразно §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ.
Тази разпоредба от ПИКЕЕ противоречи на
чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,който въздига защитата на потребителите в основна цел на ЗЕ и
с който следва да са съобразени нормите на този закон,нормите на всички
относими нормативни актове към потреблението на ел.енергия,както и тяхното
тълкуване и практическо прилагане. Самият ЗЕ в
чл.2 ал.ІІ от ЗЕ и §1т.3Б т.27 Г
вр. с §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ,като
специален закон, признава на купувачите на ел.енергия статута на потребители в
урежданите от него обществени отношения,в частност и при покупката на
ел.енергия и то независимо от техния вид-физическо или юридическо лице,търговец
или друг субект.Този статут им гарантира и съответните права,които не са
уредени изрично в ЗЕ. Ето защо спрямо тях следва да се прилагат нормите на ЗЗП
за защита на потребителя,за да може правилото на чл.2 ал.ІІ от ЗЕ да се прилага
ефективно,а не да се ограничи само до декларативно съдържание на закона.
Изложеното обосновава извод,че подзаконовите
правила,въз основа на които е издадена процесната фактура за коригиране на
сметката за ел.енергия, нарушават равнопоставеността на страните по
делото,които са и страни по материалноправното договорно отношение и накърняват
сериозно правата на купувача на ел.енергия,като потребител,тъй-като дават
възможност едностранно и произволно оператора да определя заплащането на суми
от потребителя,срещу които не е доставил ел.енергия,водят до ограничаване
законовите права на потребителя спрямо оператора при неизпълнение или неточно
изпълнение на договорните задължения,поставят изпълнението на задълженията на
оператора в зависимост само от неговата воля, създават задължение за купувача
на ел.енергия да заплати високо обезщетение,водят до възможност за налагане на
потребителя да изпълни свои задължения,дори и при неизпълнение на съответните
от страна на оператора,налага се на купувача на ел.енергия необосновано
ограничаване на средствата за доказване,както и тежест на доказване,която
съобразно действащото законодателство е за сметка на оператора. Тези хипотези
са обхванати от чл.143 от ЗЗП и съставляват при всички случаи неравноправни
клаузи за потребителя,тъй-като не отговарят на изискването за добросъвестност,
на принципа по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,водят до значително неравновесие между правата
и задълженията на доставчика и потребителя. Поради това подобни правила,превърнати
в норми за уреждане на договорни отношения, са нищожни на основание чл.146 от
ЗЗП и не следва да се прилагат,предвид и задължението на съда служебно да
преценя материята през тази призма съобразно §13А от ДРЗЗП вр. с Директива
93/13 ЕИО.
Относно писмените доказателства за
фактурирано количество ел.енергия с извършената корекция,протокола за извършена
проверка съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ следва да се каже,че са предмет на
извънсъдебна процедура и при наличие на съдебен спор като частни свидетелстващи
документи подлежат на главно и пълно доказване по правилата на ГПК,което не е сторено
в това производство.В този смисъл идентична е и доказателствената стойност на
техническата експертиза.
С оглед
изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивникът да
заплати разноски по делото 300лв. адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260052/03.09.2020година, постановено по
гр.дело № 455 / 2020 г. по
описа на Районен съд Хасково.
ОСЪЖДА
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.П*, ул.“Х*. Г. Д*“ № 37 да заплати на И.Б.К. ЕГН********** ***,
В.Б. Г*вЕГН********** *** и П.В.Г. ЕГН**********
*** сумата в размер на 300 /триста / лева - деловодни разноски – възнаграждение
за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.ОМ: