РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Враца, 07.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 08.04.2021г. /осми април две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря Даниела Ванчикова, като разгледа докладваното от съдия Василева
адм. дело № 602 по описа на АдмС – Враца за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и следващите
АПК.
Образувано по жалба на „БГ А.-С.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от * Ц. П. А., депозирана чрез адв. М.М., против РЕШЕНИЕ № 06/04/1/0/03342/04/01 /
изх.№01-2600/2231 от 02.10.2020г. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с което е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор
№06/04/1/0/03342 от 10.03.2017г. и
същият е прекратен на основание чл.23 ал.2 т.1 от договора поради неподаване на
заявка за плащане от страна на ползвателя на финансова помощ в изрично
договорения за това срок, а именно най-късно до 29.02.2020г.
С жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон, допуснати
съществени нарушения на административно- производствените правила при
издаването й, както и несъответствие с целта на закона, представляващи
отменителни основания по чл.146 АПК. Излагат се съображения в тази насока и се
иска отмяна на решението като
незаконосъобразно и връщане на преписката на административния орган за
произнасяне по същество, по приложението на относимите материалноправни и
процесуалноправни норми.
Идентични съображения се излагат в с.з. и в писмено становище, депозирано чрез адв. М.М.. Претендират се разноски по
делото, за които е представен списък.
Ответникът – Изпълнителен директор на ДФЗ
София в молба и в с.з. чрез * Д.П. оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че
оспореният акт е законосъобразен,при издаването му е спазена процедурата, правилно е приложен
материалният закон и е в съответствие с целта на закона. Констатациите,
залегнали в оспорения акт, са доказани, с оглед приобщения по делото
доказателствен материал по преписката, поради което моли същият да бъде
потвърден. Претендират се заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200лв.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното :
Между страните е сключен Договор
№06/04/1/0/03342 от 10.03.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от ПРСР за периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони. По силата на този договор
жалбодателят е следвало да получи сумата от ****., представляваща 50% от одобрените
и реално извършени разходи за осъществяване на заявения и частично одобрен
проект №06/04/1/0/03342 „Ремонт и реконструкция на съществуващ склад,
закупуване на техника и оборудване за нуждите на стопанството“ на дружеството. Тези разходи са одобрени в
раздел първи на Заповед №03-РД/483 от 13.02.2017г. на Изп.директор на
ДФ“Земеделие“, въз основа на която е сключен и посочения по-горе договор. В
раздел втори на същата заповед не са одобрени за финансиране подробно изброени позиции от
заявения проект, в тази част административният акт е обжалван и отменен
с влязло в сила решение по адм.д. №466/2017г. на АдмС Враца и преписката е
върната на административния орган за ново произнасяне. Органът се е произнесъл
със Заповед №03-РД/483 от 20.05.2019г., с която
е изменил отменената преди това в раздел втори заповед със същия
номер, като е изложил мотиви защо отказва финансирането за част от проектните предложения. Тази
заповед също е обжалвана в частта за отказа от финансиране, като с решение по адм.д. №699/2019г. на АдмС Враца жалбата е отхвърлена. Това решение е отменено
с решение по адм.д.№13452/2020г. на ВАС, който се е произнесъл по съществото на
спора и е обявил за нищожна Заповед №03-РД/483 от 20.05.2019г. раздел втори и е
върнал преписката на органа за ново произнасяне с указания. Няма доказателства
и не се поддържат твърдения от страните, че
административният орган се е произнесъл след решението на ВАС. С Уведомително
писмо-предизвестие №06/04/1/0/03342 /
изх.№01-2600 от 01.06.2020г./ на жалбодателя е указано в 14-дневен срок да
представи надлежни писмени доказателства, удостоверяващи особени непредвидени
обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на заявка за
плащане в договорно и нормативно определен срок, тъй като при проверка е
установено, че в предвидения в едномесечен срок от датата на приключване на инвестицията
31.01.2020г., такава заявка не е подадена. Указано е също, че при непредставяне
на доказателства за обективната невъзможност за подаване на заявка, за дружеството
–ползвател на безвъзмездната финансова
помощ ще бъде прието виновно
неизпълнение на договорните задължения. Писмото е получено на 08.06.2020г. от
служител на жалбодателя, видно от представеното известие за доставяне.
Жалбодателят е депозирал отговор с вх.№01-2600/25.06.2020г., видно от щемпела
върху същия, без да представи доказателства или да поддържа твърдения, че го е изпратил
на друга дата чрез куриер или по пощата. В този отговор се сочи, че заявката не
е изпратена поради наличие на висящ спор между страните по повод обжалването на
заповедта за частично одобряване на проектното предложение, в частта, в която
не са одобрени заявените разходи. Изтъква се, че само със сумите от одобрените разходи не може
да се изпълни бизнес плана, предвиден в проекта, поради което се иска договорът да не бъде прекратяван преди
приключване на делото. Макар и подадено след срока, възражението е разгледано
от ответника и е прието за неоснователно, тъй като от бенефициента не е
поискано удължаване на срока на договора по изложените от него причини. Като е
прието, че жалбодателят не е изпълнил
задължението си по чл.45 ал.2 от Наредба №9/2015г. и чл.6 ал.4 и чл.14 ал.1 т.5
от договора, административният орган е отказал изцяло финансиране на проекта и
е прекратил сключения договор.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Решението е получено от жалбодателя на 07.10.2020г. от
служител на жалбодателя, а жалбата против него е предявена на 20.10.2020г. по
пощата, видно от представените от двете страни доказателства. Това прави същата допустима, като подадена от
надлежна страна и в рамките на
преклузивно определения 14-дневен срок, но разгледана по същество, е
неоснователна по следните съображения:
По
силата на чл.146 от АПК съдът е задължен
да се произнесе по всички посочени в чл.
146 от АПК основания за незаконосъобразност на оспореното решение, дори да не
са посочени в жалбата, включително и относно нищожността на административния
акт. Решението е издадено от компетентен
орган, в рамките на предоставените му правомощия. Изпълнителният директор на
ДФЗ, който по силата на чл.20а, ал.2,т.2 ЗЗЗП и чл.42, ал.1 от Наредба №9/21.03.2015г.
е компетентен да издава административни актове от рода на оспорения в
настоящото производство, както и в предписаната от закона писмена форма, е
издал валиден административен акт. При
издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалният закон.
Не
се спори, че за финансиране са одобрени само една част от разходите, заявени с
проектното предложение на жалбодателя и
че за неодобрените такива между страните
има неприключил съдебен спор. Прекратеният с оспореното пред съда решение договор
е сключен само за одобрените разходи.
Безспорно установен е фактът, че в посочените в договора срокове жалбодателят
не е подал заявка за окончателно плащане на безвъзмездната финансова помощ, както
и че направеното от него възражение /отговор/ на уведомителното писмо не касае
нито едно от посочените в чл.21 ал.2 от договора извънредни обстоятелства /
непреодолима сила/, което да прави
неизпълнението му невиновно. Изпълнението на договора, предмет на
резглеждане в настоящето производство, не е свързано с изхода на водения между
страните спор относно неодобрената част от заявените в проекта разходи, тъй
като съгласно чл.22 ал.2 т.3 не се допуска изменение или допълнение на
договора, което води до увеличение на стойността на помощта съгласно размера по
чл.3 ал.1, т.е. и при положителен
резултат от обжалването размерът на
безвъзмездната финансова помощ по този договор не може да бъде увеличен.
При тези констатации аргументите на
административния орган за несъстоятелност на възражението на ползвателя за наличие на обективни причини,
които не са му дали възможност да подаде заявката си за окончателно плащане в
срока по чл.6 ал.4 от договора, са в съответствие със събраните в
административната преписка доказателства. Правото за едностранно прекратяване
на договора е надлежно упражнено съобразно чл.23 ал.2 т.1 от същия. Няма
доказателства, нито твърдения от
страните, че изобщо е правено искане за изменение на сключения между тях
договор, за да се приеме, че срокът за подаване на заявката за окончателно
плащане е продължен.
С
оглед на изложеното съдът намира, че решението,
предмет на делото, е законосъобразно,
поради което жалбата против него следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора и на осн. чл. 143, ал.1 АПК вр.чл. 78 ал.8 от ГПК на ответника следва
да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение от 100/сто/лв., като претенцията в останалата част следва да се
отхвърли. На жалбодателя не се дължат разноски.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК Административен съд Враца,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БГ А.-С.“ ЕООД *** против РЕШЕНИЕ № 06/04/1/0/03342/04/01 /изх.№01-2600/2231
от 02.10. 2020г./ на Изпълнителния Директор на Държавен фонд
„Земеделие“ –София.
ОСЪЖДА „БГ
А.-С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – СОФИЯ юрисконсултско
възнаграждение от 100/сто/ лв., като отхвърля претенцията в останалата част.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщението на страните чрез Административен съд - Враца
пред Върховен административен съд- София.
АДМ. СЪДИЯ: