№ 11
гр. Плевен, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЕМИ. ПЛ. Д.
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20244400500826 по описа за 2024 година
Производство по чл.294 ГПК. Делба І-ва фаза.
С решение на Плевенски Районен съд №260052/18.01.2021г.,
постановено по гр.д.№8248/2019г.по описа на същия съд на осн. чл.34 от ЗС е
допусната съдебна делба ежду Н. Д. Д., Ц. Н. К., П. Д. К. и Ц. К. К. с посочени
ЕГН и адреси върху следните недвижими имоти, оставени в наследство от К.
Д. К., Л. И. К. и Д. К. К.:
1. Едноетажна сграда с идентификатор 56722.661.968.2, със застроена
площ 46 кв.м. и предназначение: постройка за жилищно застрояване;
2. Едноетажна сграда с идентификатор 56722.661.968.3, със застроена
площ 28 кв.м. и предназначение: хангар, депо, гараж, построени в поземлен
имот с идентификатор 56722.661.968 по КККР на гр. Плевен, одобрени със
заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на изп. директор на АГКК, целият с площ
308 кв.м., находящ се в гр. **********.
С решението ПРС делбата на гореописаните недвижими имоти е
допусната при 6 равни дяла,от които по 1 дял за Н. Д. Д., Ц. Н. К. и П. Д. К./по
1/6 ид.част за всеки / и 3 дяла за Ц. К. К./ 3/6ид.части/.
1
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба
от Ц. К. К.,който го е обжалвал в частта, в която е допуснат до делба имот №1
-едноетажната сграда в ПИ с идентификатор 56722.661.968.2, със застроена
площ 49 кв.м. и предназначение: постройка за жилищно застрояване.В
обжалваната част се твърди,че решението на ПРС е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.Изложени са доводи,че процесната сграда
е изключителна собственост на въззивника Ц. К. и не следва да бъде
допускана до делба.В заключение моли Окръжния съд да отмени решението
на ПлРС в обжалвата му част и да постанови друго, с което да се отхвърли
иска за делба по отношение на сградата с идентификатор 56722.661.968.2,
намираща се в ПИ с идентификатор 56722.661.968, целият с площ 308 кв.м.,
находящ се в гр. **********.
С решение на ПОС №98/21.05.2021г.по въззивно гр.д.№203/2021г. е
отменено решението на ПРС в обжалваната му част относно съделителите
между които е допусната делба на сградата с идентификатор 56722.661.968.2
и квотите на съсобственост.В отменената част Окръжният съд се е произнесъл
по същество,като е постановено допуснатата до делба с решението на ПРС
сграда с идентификатор 56722.661.968.2, със застроена площ 49 кв.м., на един
етаж, с предназначение: постройка на допълващо застрояване, изградена в ПИ
с идентификатор 56722.661.968 да се извърши между съсобствениците и
съделители Ц. К. К. и Н. Д. Д., при квоти 5/8 и.ч. за Ц. К. К.,ЕГН ********** и
3/8 и.ч.за Н. Д. Д., ЕГН **********.Със същото решение на ПОС е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Ц. Н. К. и П. Д. К.
иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на сградата с идентификатор
56722.661.968.2 и същите не са допуснати до участие в делбата на сградата.С
решението на ПОС е потвърдено решението на ПРС в останалата обжалвана
част,в която е допусната делба на процесната сграда с идентификатор
56722.661.968.2 между Ц. К. К. и Н. Д. Д..
С решение на ВКС №50137 от 13.12.2022г.,постановено по гр.д.
№245/2022г.е отменено решението на ПОС в частта,в която след частична
отмяна на решението на ПРС е допусната делба на едноетажна сграда с
идентификатор 5672.661.968.2,със застроена площ 49 кв.м.,изградена в ПИ с
идентификатор 56722.661.968 по КККР на гр.Плевен между Ц. К. К. с дял
5/8ид.ч.и Н. Д. Д. с дял 3/8 ид.ч.и делото е върнато на ПОС за ново
2
разглеждане от друг състав на същия съд.В мотивите на решението на ВКС са
дадени указания при новото разглеждане на делото въззивният съд да се
произнесе по направеното от Ц. К. К. възражение,че е изключителен
собственик на процесната сграда, придобита по давност на осн.чл.79 ал.1 ЗС.
След отменителното решение на ВКС,пред ПОС е образувано въззивно
гр.д.№883/2022г.С решение на ПОС №194 от 18.05.2023г.постановено по
в.гр.д.№883/2022г.е потвърдено решението на ПРС в обжалваната му част,с
която е допусната делба на сграда с идентификатор 5672.661.968.2,със
застроена площ 49 кв.м.,на един етаж , предназначение: постройка на
допълващо застрояване ,изградена в ПИ с идентификатор 56722.661.968 по
КККР на гр.Плевен ,между съсобственици и квоти ,както следва:по 1/6
ид.ч.за Н. Д. Д.,Ц. Н. К. и П. Д. К. и 3/6 ид.части за Ц. К. К..Със същото
решение на ПОС Ц. К. К. е осъден да заплати на Ц. Н. К. деловодни разноски в
размер на 1500лв.
С решение на ВКС №660 от 06.11.2024г.,постановено по гр.д. №
4174/2023г.е обезсилено горепосоченото решение на ПОС и делото е върнато
за ново разглеждане от друг съдебен състав на Окръжен съд Плевен.В
мотивите на отменителното решение на ВКС е прието,че решението на ПОС
по в.гр.д.№883/2022г.е недопустимо,тъй като съдът не е имал право,предвид
разпоредбата на чл.299 ГПК да се произнася по иска за делба на сграда с
идентификатор 5672.661.968.2 на Ц. Н. К. и П. Д. К.,доколкото тяхната
претенция е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение.Дадени са указания
при новото разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд ,съдът да се
произнесе по иска за делба на процесната сграда между съделителите Ц. К. К.
и Н. Д. Д. ,обсъждайки единствено възражението за изтекла придобивна
давност,направено от Ц. К..
На това основание пред ПОС е образувано въззивно гр.д. №826/2024г.,
като при настоящото разглеждане на делото от ОС Плевен не са събирани
други доказателства.
В съдебното заседание на 18.12.2024г. въззивникът Ц. К. К. лично и чрез
своя пълномощник адвокат С. М. от ПАК поддържа подадената въззивна
жалба.Излагат се доводи,че въззивникът със свои средства и труд е изградил
процесната сграда през 1986г.,че е изключителен собственик на този имот на
основание давностно владение,че е владял имота от 1986 г.с намерение да го
3
свои.Претендират се направените разноски пред ВКС.
Въззиваемите Н. Д. Д.,Ц. Н. К. и П. Д. К. чрез своя пълномощник
адвокат И. Н. от ПАК в съд.заседание на 18.12.2024г. вземат становище,че
жалбата е неоснователна,като молят съда да не уважава възражението за
изтекла давност в полза на въззивника и да се потвърди решението на ПРС в
частта,в която е допусната делба на процесната сграда между Н. Д. и Ц. К..
Окръжният съд като прецени становищата на страните, представените
по делото доказателства и указанията на ВКС в отменителното решение,
задължителни за настоящата инстанция,приема за установено следното.
Решението на ПРС като необжалвано е влязло в сила в частта,в която е
допусната делба между всички съделители на втория имот- едноетажна сграда
с идентификатор 56722.661.968.3,със застроена площ 28 кв.м. и
предназначение:хангар, депо, гараж,при 6 равни дяла,съответно по 1 дял за
всеки от съделителите Н. Д. Д., Ц. Н. К. и П. Д. К. и 3 дяла за Ц. К. К..
Налице е влязло в сила решение и в частта,в която е отхвърлен като
неоснователен предявения от съделителите Ц. Н. К. и П. Д. К. иск за делба на
процесната сграда с идентификатор 5672.661.968.2 и същите не са допуснати
до участие в делбата на този имот.
Съдът констатира,че в някои от съдебните актове по делото е допусната
техническа грешка в една от цифрите при изписване идентификатора на
процесната сграда и на имота,в който е изградена.Съгласно представените
пред ПРС скици/л.5-6/ спорната сграда е с идентификатор 56722.661.968.2 ,
съответно ПИ,в който е изградена е с идентификатор 5672.661.968,като в част
от актовете е посочено,че сградата е с идентификатор 56722.661.962.2,
изградена в ПИ с идентификатор 56722.661.962 ,съответно налице е
техническа грешка като вместо „8“е посочено“2“ при изписване
предпоследната цифра за сградата и последната цифра за дворното място.
Спорен в настоящото производство е единствено въпроса явява ли се
въззивникът Ц. К. изключителен собственик на процесната сграда на
основание давностно владение,продължило повече от 10 години,съгласно
чл.79 ал.1 ЗС.
От представените пред ПРС писмени доказателства – 2 броя писма до
въззивника Ц. К. от 07.07.1986 г. от ОбНС /л.35/ и от 09.08.1986 г. от кмета на
4
Кметство Дружба се установява,че през 1986г. по молба на К. от 29.05.1986г.
за разрешаване на ремонт на стопанска сграда, на същия е разрешен ремонт на
стопанска сграда в имота без промяна на размерите й.
Пред първата инстанция е представено удостоверение за търпимост от
27.11.2013 г.,издадено от гл. архитект на Община Плевен/л.40/от което е
видно,че същото е издадено на основание,подадено на 22.11.2013г. заявление
от Ц. К. , към което са приложени декларации с нотариална заверка на
подписите.Съгласно удостоверението за търпимост процесната сграда с
идентификатор 56722.661.968.2,със застроена площ 49 кв.м.на един етаж с
предназначение постройка на допълващо застрояване е построена през 1986г.,
без необходимите строителни книжа и документи, като за обекта са налице
условия за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ , тъй като е построена преди 1987
г. и строежът съответства на предвижданията на подробния устройствен план
и нормативите, действащи към момента.С нотариално заверена декларация,
рег.№6701/22.11.2013г.на нотариус С. Л./л.41/ въззивникът Ц. К. е
декларирал,че процсната сграда с идентификатор 56722.661.968.2 е построена
през периода 1986 г. -1988 г.Пред ПРС са приложени нот.заверени
декларации/л.42-48/ от съседите на имота,които са дали съгласие въпросната
сграда,както и другия имот,за който е допусната делба с влязлото в сила
решение на ПРС,да бъдат узаконени.
От представените пред ПРС писмени доказателства – удостоверение за
декларирани данни, удостоверения за данъчна оценка, съобщения за дължими
данъци се установява,че в Община Плевен спорната постройка е посочена
като лятна кухня с площ 49 кв.м.,съсобствена на страните, на която база са
определяни данъците за имота.
По делото са събрани гласни доказателства.При предходното
разглеждане на делото от ОС Плевен по въззивно гр.д.№883/2022г.са
разпитани свидетелите П. Й. С., И. Т. И., П. В. Д., Х. В. В., Я. К. Г., както и
свидетелката П. И.,като първите четирима са разпитвани и пред първата
инстанция.
От показанията на свидетеля П. С. се установява,че той помни,че
процесната постройка е съществувала още към 1981 г., от когато има
впечатления от имота,като според него тя е представлявала масивна тухлена
постройка с две стаи ,която не се е ползвала за живеене , а по-скоро като
5
спомагателна стопанска сграда.Същият посочва,че са я ползвали всички ,
живеещи в основната жилищна сграда ,Д./брат на въззивника/е съхранявал в
нея инструменти, най-много сградата е ползвана от „дядо К. „ /баща на Ц. К.
/включително и до смъртта му през 2010г.,но така също са я ползвали и Ц. и
брат му Д. ,като всеки е ползвал по една от двете стаи в
постройката.Свидетелят твърди,че и в момента тази постройка не се ползва за
живеене ,в т.ч. и от Ц. К. , а в нея се съхраняват вещи,вкл.и от П./ племенник
на Ц. К. ,син на брат му Д. / ,който държи там гуми от кола .Свидетелят
изобщо не е възприел да е извършван „голям ремонт „ на тази постройка ,още
по –малко пък същата да е била събаряна и изграждана от основи през 1986 г.
и следващите години от Ц. К..
В същия смисъл са и показанията на свидетеля И. Т. И.,който твърди ,че
въпросната сграда му е известно ,че съществува още от 1967-1968 г.и е
представлявала още тогава тухлена сграда,затворена със стени и състояща се
от две стаи и тоалетна по средата,като изрично подчертава ,че тя не е била
само навес,както твърди Ц. К.. И този свидетел посочва ,че тази сграда е
ползвана от всички,които са живели в основната жилищна сграда в дворното
място ,като е била използвана за съхранение на вещи,строителни
материали,дърва и въглища,вкл. е ползвана за такива цели от „чичо
К.“/бащата на Ц. К./ ,който е държал там мотики ,лопати и пръскачки.Според
този свидетел сградата е същестувала и преди,като не помни Ц. К. да е
извършвал голям ремонт на въпросната постройка,нито в периода 1985г-
1986г.същата да е била съборена до основи и изграждана отново ,като според
него били правени само „някакви козметични промени“,като по-нататък в
показанията си уточнява,че това е мазилка и боя.
Свидетелят П. В. Д. , живеещ в съседен имот също не потвърждава
процесната постройка да е била изграждана из основи на мястото на друга
съществуваща преди това стопанска сграда,която да е била изцяло съборена , а
сочи ,че Ц. К. е правил ремонт на тази сграда /описана от него като „покрито
,със стенички ,съборетинка ,едноетажна „/ ,но според него този ремонт се е
състоял в смяна на покрива и дограмата на сградата , а не в събаряне и
изграждане наново.
От показанията на свидетеля Х. В. В. се установява ,че въпросната
сграда първоначално е представлявала само „навес с тоалетна“ и този навес е
6
имал само покрив ,но без стени ,като едва преди 15 години е станало
затворено помещение ,със стени и стаи за живеене,като е заприличало на
сграда.Същият не знае кой го е превърнал от навес в затворена постройка,
доколкото не е участвал в началото на твърдяното преустройство ,а едва преди
пет-шест години е правил ремонт на банята,възложен му от Ц. К..
От показанията на свидетелката Я. Г. се установява ,че процесната
постройка някъде до 1980-а година е представлявала само един навес ,в който
са държали дърва и въглища ,с външна тоалетна , като едва след 1980 г.е
станала затворена сграда със стени и оформени стаи вътре в нея , като това
преустройство е направено изцяло от Ц. К.,който е плащал на
майсторите.Тази свидетелка не установява след въпросното преустройство
след 1980 г.постройката да е била ползвана само от Ц. К. и той единствен да е
владял тази постройка, отблъсквайки владението на другите съделители ,като
не отрича ,че и към момента едната стая се ползва от П. /племенник на
въззивника/, а другата от Ц.,че приживе Л. и К. /родители на въззивника/са
ползвали външната тоалетна ,която е в рамките на тази постройка.
В съдебно заседание при предходното разглеждане на делото от ПОС по
в.гр.д.№883/2022г.,самият въззивник Ц. К. е потвърдил пред съда ,че поне от
последните три години племенникът му П. ползва една от стаите в процесната
сграда и си държи вещи там.
От показанията на свидетелката П. И. се установява,че процесната
постройка е съществувала в имота още от 1972 г.и е построена от родителите
на Ц. К. –К. и Л. ,като в нея е имало две стаи и тоалетна,била е използвана от
родителите на Ц. К. – Л. и К. , които държали там дърва и бидони,а след
тяхната смърт сградата е ползвана от Д. и Ц..Свидетелката посочва,че не знае
между двамата братя да е имало спорове за ползването на постройката,тъй
като са я ползвали взаимно,а напоследък се ползва и от П.. Свидетелката е
категорична ,че откакто е ходила в този имот постройката съществува в същия
вид ,в който я помни и знае ,като отрича в нея да е извършвано твърдяното от
Ц. К. строителство на нова постройка на мястото на старата.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства,съдът приема,че с изключение на показанията на свидетелката
Я. Г. , показанията на всички останали свидетели,в голямата си част съседи на
имота,следва да се кредитират с доверие,тъй като са непротиворечиви,а от
7
друга страна се основават на непосредствените им впечатления за вида и
състоянието на процесната сграда.Недоказани са твърденията на
въззивника,че именно той през 1986г.е изградил процесната постройка с
негови средства и труд, че сградата е изградена наново,след събаряне на
съществуващите навес и външна тоалетна.В тази насока са единствено
показанията на свидетелката Я. Г.,които не кореспондират с показанията на
останалите свидетели.Напротив от показанията на другите свидетели се
установява ,че постройката е била изградена и е съществувала в имота доста
преди 1986г.,а именно около 70-те години на миналия век,че е построена от
наследодателите и родители на въззивника К. и Л..Недоказано е и твърдението
на въззивника Ц. К.,че е осъществил непрекъснато давностно владение върху
тази постройка от 1986г.до момента с намерение да я свои ,че е отблъснал
владението на останалите съсобственици.Свидетелите са категорични,че тази
сграда е ползвана от всички,които са живеели в голямата жилищна сграда,
ползвана е приживе от бащата на въззивника „дядо К.“,а след смъртта на
родителите К. и Л.,от техните синове-въззивникът Ц. К. и неговия брат Д. К.
,поч.21.12.2018г.,а към настоящия момент една стая се ползва от въззивника
Ц. и една стая от неговия племенник П..
За да са налице предпоставките на чл.79 ал.1 ЗС въззивникът следва да
установи по безспорен и категоричен начин,че е владял процесната сграда
непрекъснато в продължение на 10 години,че е отблъснал владението на
останалите съсобственици,че е променил намерението си по отношение на
ид.части на останалите съсобственици ,респ.че е започнал да владее тези
идеални части за себе си.Събраните по делото доказателства не обуславят
такива изводи.В случая,при безспорни данни,че процесната сграда е ползвана
приживе от родителите на въззивника,а след тяхната смърт ,сградата е
ползвана и от двамата наследници-братята Ц. и Д.,а последните 3 години също
има съвместно ползване от Ц. и неговия племенник П. /син на Д./ , не е
установено по категоричен начин осъществено от въззивника владение,
продължило над 10 години ,което да е явно и несъмнено,да е манифестирано
поведение,което да не оставя никакво съмнение,че се упражнява фактическа
власт и върху ид.части на другите съсобственици за себе си.Не са ангажиани
доказателства,обуславящи извода,че въззивникът е отблъснал владението
върху процесната сграда на останалите съсобственици ,открито и по такъв
начин,че волята му да достигне до знанието на последните.
8
Обстоятелството,че на въззивника Ц. К. през 1986г.е разрешен ремонт на
съществуваща стопанска сграда с предназначение помещения за дърва и
въглища и външна тоалетна,не обуславя извода,че същият е едноличен
собственик на постройката.Дори да се приеме тезата,че той със свои средства
е извършил ремонт на процесната сграда,в периода ,когато родителите му са
били живи,това не води до извода,че е едноличен собственик на сградата,а
евентуално основание за предявяване на иск по сметките във втората фаза на
делбата.
В този смисъл,съдът приема за недоказано възражението на въззивника
Ц. К. К.,че е станал изключителен собственик на процесната
постройка,придобивайки я по давност ,на осн. чл. 79, ал.1 от ЗС.Сградата по
приращение,съгласно чл.92 ЗС е станала собственост на собствениците на
дворното място.От представените в производството пред първата инстанция
писмени доказателства е безспорно,че приживе с договор за дарение от
20.05.1982г.,обективиран в нот.акт №42/1982г./л.9 от делото на ПРС/
наследодателите К. К. и Л. К. са дарили на въззивника Ц. К. ¼ ид.ч.от
дворното място.След смъртта на родителите К. и Л. К.и ,останалите ¾
ид.части от дворното място са станали съсобствени на техните наследници –
синовете им Д. К. и Ц. К.,при равни права.Безспорно е,че с договор за
доброволна делба от 10.01.2011г.,с нот. заверка на подписите /л.10-11 от
делото на ПРС/ е извършена делба между двамата братя Д. К. и Ц. К. на
наследствения имот,като всеки от тях е получил в дял по 3 /8 ид.части от
дворното място.Въззивникът Ц. К. е станал собственик на 5/8 ид.части от
дворното място/1/4 по дарение + 3/8 от делбата/ , а брат му Д. К. на
3/8ид.части .С договор за дарение от 10.01.2011г.,обективиран в нот.акт
№2/2011г./л.12 от делото на ПРС/ Д. К. К. и съпругата му Ц. Н. К. са дарили на
дъщеря си Н. Д. Д. 3/8 ид.части от дворното място, съставляващо ПИ с
идентификатор 56722.661.968 ,ведно с целия първи етаж от жилищната
сграда.Към датата на подаване на ИМ,а и към настоящия момент
съсобственици на дворното място са въззивникът Ц. К. и въззиваемата Н. Д.
,които се легитимират и като съсобственици на процесната сграда с
идентификатор 56722.661.968.2.,при права 5/8 ид.ч.за Ц. К. и 3/8 ид.части за
Н. Д..Делбата на процесната сграда следва да се допусне между Ц. К. и Н. Д.
при 8 равни дяла от които 5 дяла за Ц. К. и 3 дяла за Н. Д..В частта,в която е
отхвърлен като неоснователен искът за делба на процесната сграда,предявен
9
от Ц. К. и П. К. и същите не са допуснати до участие в делбата на сградата е
налице влязло в сила решение.
С оглед изложеното,решението на ПРС на осн.чл.271 ГПК следва да се
отмени в частта относно съделителите и квотите,при които е допусната делба
на сградата,като въззивната инстанция се произнесе по същество в горния
смисъл.Решението на ПРС в частта,в която сградата е допусната до делба като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса,поради неоснователност на въззивната
жалба,на въззвника не следва да се присъждат направените от него разноски
за производството пред ВКС по гр.д.№4174/2023г.по описа на ВКС,доколкото
същите са дължими в зависимост от изхода на спора.
При настоящото разглеждане на делото от ПОС въззиваемите не са
направили разноски,съответно не е направено и искане за присъждане на
такива.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен
съд №260052 от 18.01.2021г.,постановено по гр.д.№ 8248/2019г. по описа на
същия съд В ЧАСТТА относно съделителите и квотите,при които е допусната
делба на сграда с идентификатор 56722.661.968.2, със застроена площ 49
кв.м.,на един етаж ,с предназначение: постройка на допълващото
застрояване, изградена в ПИ с идентификатор 56722.661.968 по КККР на
гр.Плевен, одобрени със заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на изп. директор на
АГКК, целият с площ 308 кв.м., находящ се в гр. **********. КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
Делбата върху сграда с идентификатор 56722.661.968.2, със застроена
площ 49 кв.м.,на един етаж ,с предназначение: постройка на допълващото
застрояване,изградена в ПИ с идентификатор 56722.661.968 по КККР на
гр.Плевен, одобрени със заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на изп. директор на
АГКК,целият с площ 308 кв.м., находящ се в гр. **********, допусната с
10
решението на ПРС ДА СЕ ИЗВЪРШИ между Ц. К. К. ,ЕГН ********** и Н.
Д. Д., ЕГН ********** при 8 РАВНИ ДЯЛА ,при следните квоти на
съсобстевност:
-5 дяла за Ц. К. К. или 5/8 ид.части;
-3 дяла за Н. Д. Д. или 3/8 ид.части.
ПОТВЪРЖДАВА на осн.271 ГПК решението на ПРС В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ,в която е допусната делба на сграда с идентификатор
56722.661.968.2 ,изградена в ПИ с идентификатор 56722.661.968 между Ц. К.
К. и Н. Д. Д..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ,при
условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11