№ 736
гр. Перник, 13.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500389 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 388/ 22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 5394/ 2024 г., по описа на
Районен съд – Перник, са отхвърлени предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ООД
срещу О. Н. И. установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 203 ЗВ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 37 и чл. 35 от Наредба № 4 на МРРБ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата 3035,14 лева – главница за периода от 29.04.2021 г. до 28.05.2021 г. и
746,09 лева – лихва за забава за периода от 04.07.2021 г. до 10.05.2024 г. по фактура №
**********/ 04.06.2021 г. за водоснабден имот в гр. Перник, ул. Физкултурна, бл. 16, вх. Б,
аб. № 1320795, и „Водоснабдяване и канализация“ ООД е осъдено да заплати на О. Н. И.
сумата 1100 лева – съдебни разноски за исковото и заповедното производство.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“
ООД, с която са изложени съображения за неговата неправилност. Сочи се, че от събрания по
делото доказателствен материал било установено, че ответницата О. Н. И. е собственик на
недвижимия имот, представляващ жилище в гр. Перник, ул. Физкултурна, бл. 16, вх. Б; че
при извършена проверка бил съставен констативен протокол, в който било отбелязано, че
тротоарен спирателен кран е „неоткрит“; както и че е издадена № **********/ 04.06.2021 г.
за процесното задължение. Твърди се, че основният спорен по делото въпрос е дали е налице
незаконно присъединяване към водопроводната инсталация по смисъла на чл. 37 от Наредба
№ 4. Изразено е становище, че в този случай не е необходимо да се установява кой е
извършил физическото въздействие, както и че това е направено от потребителя, нито кога и
при какви обстоятелства е осъществено. Жалбоподателят поддържа, че отговорността
възниква за потребителя при извършена констатация за такова незаконно присъединяване,
както и че това е обусловено от общото задължение на потребителя да се грижи за
изправността на съоръженията за консумация на вода, като се позовава на практика на ВКС.
Твърди, че в случая връзката е незаконна, тъй като съгласно чл. 7, ал. 1, чл. 11, ал. 2 и чл. 30
от Наредба № 4/ 14.09.2025 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 8, ал. 2 от общите му
условия сградните водопроводни инсталации и вътрешни водоснабдителни мрежи на
потребителите се присъединяват към водопреносните системи винаги и само чрез
водопроводно отклонение с водомерен възел и водомер, чрез който се отчита количеството
1
на доставените ВиК услуги. Въз основа на тези аргументи въззивникът моли решението на
първоинстанционния съд да бъде отменено, включително в частта за разноските.
Въззиваемият О. Н. И. оспорва жалбата и изразява становище, че решението е
правилно. Твърди, че от събраните по делото доказателства било установено, че е
собственик на част от сграда в процесния имот, в който е открита чешмата, която не се
обхваща от водомера. Поддържа, че този имот е общински. Излага, че не е доказано, че тя е
ползвала незаконното присъединяване, както и начина на изчисляване на претендираната
сума, съответно пропусквателната способност на водопроводната инсталация,
непосредствено преди водомера и периода на предишен отчет. Сочи, че в съставения
констативен протокол не е отразено да е правена проба на пропусквателната способност на
водопроводната инсталация. Според О. Н. И. без доказването на тези обстоятелства
изчисленията на „Водоснабдяване и канализация“ ООД не могат да бъдат проверени.
Същата счита, че формулата по чл. 37, вр. с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/ 2004 г. за
определяне размера на обезщетението е приложима при виновно и противоправно
поведение на потребителя – отказ на достъп и умисъл при изграждането на отклонението, а
по делото не били събрани доказателства за такова в процесния случай. Въз основа на тези
съображения въззиваемата моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
В изпълнение на указания на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК, дадени с определение № 591/
28.08.2025 г., на 24.09.2025 г. „Водоснабдяване и канализация“ ООД е депозирало молба по
делото, с която е посочило, че процесната фактура № **********/ 04.06.2021 г. за 2289,05
лева включва сумите 2274,48 лева – начислена стойност на 936 куб.м. вода поради
констатирано изградено незаконно отклонение и 14,57 лева – стойност на 6 куб.м. вода
според показанията на измервателното устройство, като и че тези суми формират общото
претендирано по делото вземане за главница в размер 2289,05 лева. Според изложеното в
молбата размерът на сумата 2274,48 лева е изчислен съгласно нормите на чл. 35, ал. 6 и чл.
37, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2024 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и на
чл. 49 и чл. 50, ал. 1 от общите условия на дружеството, като била отчетена
пропусквателната способност на водопроводната инсталация – скорост 1 м./s. за ¾ при 6
часа за период 180 дни = 936 куб.м. „Водоснабдяване и канализация“ ООД е уточнило също,
че лихвата за забава, която претендира върху сумата 2274,48 лева, е 741,34 лева, а тази върху
сумата 14,57 лева – 4,75 лева, както и че същата е дължима от О. Н. И., тъй като не е
заплатила главното вземане в тридесетдневен срок след датата на фактуриране на
задължението, определен в чл. 33, ал. 2 от общите условия.
Въз основа на предоставена възможност да вземе становище по молбата на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД от 24.09.2025 г. и изложените в нея твърдения
ответникът по жалбата - О. Н. И. е подала молба по делото на 10.10.2025 г., с която е
заявила, че в съставения констативен протокол № 1527/ 31.05.2021 г. не е посочено, че е
открито незаконно отклонение по смисъла на закона. Изразява становище, че посочено в
него: „водомера работи, чешма в двора не се обхваща от водомера, да се премахне“ не води
до извод, че е установено незаконно отклонение. Подържа, че дадените предписания са
изпълнени. Твърди, че не са налице данни изразходваните, отведени и пречистени
количества вода да са надлежно определени от дружеството по корекционната процедура по
чл. 35, ал. 6 от Наредбата, вр. с чл. 49 от общите условия. С молбата от 10.10.2025 г.
въззиваемата О. Н. И. е направила следните доказателствени искания: да бъде открито
производство по оспорване на констативния протокол; „Водоснабдяване и канализация“
ООД да бъде задължено да представи оригинал на фактура № **********/ 04.06.2021 г.;
„Водоснабдяване и канализация“ ООД да бъде задължено да представи доказателства за
извършена проба на пропусквателната способност на водопроводната инсталация за
процесния имот към датата на изготвяне на констативния протокол и данни за
уведомяването на абоната; както и „Водоснабдяване и канализация“ ООД да бъде
задължено да представи отчети от 2010 г. за премахване на водомера, находящ се в двора на
процесния имот.
2
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
констатира, че въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261
ГПК и е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Към настоящия момент констатираните нередовности на исковата
молба са отстранени. Поради това делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните.
Настоящият състав намира, че доказателствените искания на въззиваемия, направени
с молбата от 10.10.2025 г., са преклудирани, поради което следва да бъдат оставени без
уважение. Съгласно нормата на чл. 266, ал. 1 ГПК във въззивното производство страните не
могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да
посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. В случая ищцовото
дружество се е позовало на констативния протокол с исковата молба и е представило копие
от него заедно с нея. С исковата молба е посочена и фактурата № **********/ 04.06.2021 г.
Следователно О. Н. И. е имала възможност да оспори протокола и да поиска ищеца да бъде
задължен да представи оригинал на фактурата още с отговора на исковата молба (или в
първото по делото открито съдебно заседание, когато е направен окончателният доклад на
делото), но това не е било направено. Тези доказателствени искания са заявени за първи път
пред въззивната инстанция. По същите съображения съдът приема, че ответницата е имала
възможност да отправи пред първоинстанционния съд и исканията си за задължаване на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД да представи доказателства за извършена проба на
пропусквателната способност на водопроводната инсталация за процесния имот към датата
на изготвяне на констативния протокол и данни за уведомяването на абоната, както и отчети
от 2010 г. за премахване на водомера, находящ се в двора на процесния имот.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2025 г. от
11:05 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника по жалбата - О.
Н. И., направени с молба от 10.10.2025 г.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което
да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната; а според ал. 2, когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и
когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посочените
задължения, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е
променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41а ГПК, когато връчването се извършва по чл.
38, ал. 2 ГПК – на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 ГПК, съобщението,
3
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването
не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия
ред.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4