РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Бяла, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на трети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Й.а
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20224510100200 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ДРД-Д.и” ООД
гр.Плевен,ЕИК ********* срещу Р. С. М.,ЕГН **********, с която моли съда да
постанови решение, с което да признае за установени вземанията му срещу ответника
за:
1. сумата от 7 728.00 лева - главница и 640,47 лева - законна лихва за забава за
период от 22.12.2020 г. до 14,12.2021 г. или общо 8 368.47 (осем хиляди триста
шестдесет и осем лв. и четиридесет и седем ст.) лева, за което вземане е издадена
Заповед № 10/07.01.2022 г. по ч. гр. д. № 1156/2021 г. на PC - Бяла, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата;
2. сумата от 9 216.00 лева - главница и 763.79 лева - законна лихва за забава за
период от 22.12.2020 г. до 14.12.2021 г. или общо 9 979.79 (девет хиляди деветстотин
седемдесет и девет лв. и седемдесет и девет ст.) лева, за което вземане е издадена
Заповед № 11/07.01.2022 г. по ч. гр. д. № 1157/2021 г. на PC - Бяла, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата;
3. сумата от 17 640.00 лева - главница и 1461.95 лева - законна лихва за забава за
период от 22.12.2020 г. до 14.12.2021 г. или общо 19 101.95 (деветнадесет хиляди сто и
1
един лв. и деветдесет и пет ст.) лева, за което вземане е издадена Заповед №
9/07.01.2022 г. по ч. гр. д. № 1158/2021 г. на PC - Бяла, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение по договори за правна помощ и пълномощно, както по настоящото
дело,така и по присъединените гр. д. 201/2022 г. и гр. д. № 202/2022 г.,като и
разноските по ч. гр. д. 1156/2021 г., по ч. гр. д. 1157/2021 г. и по ч. гр. д. 1158/2021 г.,
всички по описа на PC-Бяла, съгласно приложен списък на разноските.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
които оспорва предявените искове с довода,че представения приемо- предавателен
протокол от 22.12.2020г. не е подписан от него.Претендира разноски ,съобразно списък
по чл.80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събрания доказателствен материал, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. д. №1156/2021г. на БРС, образувано във връзка с
депозирано от „ДРД-Д.и” ООД заявление по чл. 410 ГПК е видно, че е издадена в
полза на заявителя заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
срещу Р. С. М. за сумата от 7 728,00 лева (седем хиляди седемстотин двадесет и осем
лева), представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 15.12.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата 640,47 лева (шестстотин и четиридесет лева и 47
стотинки), представляваща лихва за период от 22.12.2020 г. до 14.12.2021 г., както и
държавна такса в размер на 167,37 лева (сто шестдесет и седем лева и 37 стотинки).
Вземането произтича от следните обстоятелства: ПРИЕМО-ПРЕДАВАТЕЛЕН
ПРОТОКОЛ ЗА ИЗВЪРШЕНО И НЕЗАПЛАТЕНО ПОЧИСТВАНЕ НА СТАРИ
ЛОЗОВИ МАСИВИ, СИЛНО ОБРАСЛИ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. ПЕЙЧИНОВО С
БУЛДОЗЕР Т 170
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока по
чл.414 ГПК е депозирал писмено възражение срещу издадената ЗИПЗ. Заявителят е
уведомен за приетото възражение и в срок е предявил иск за установяване вземането
си, предмет на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
От приложеното ч. гр. д. №1157/2021г. на БРС, образувано във връзка с
депозирано от „ДРД-Д.и” ООД заявление по чл. 410 ГПК е видно, че е издадена в
полза на заявителя заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
срещу Р. С. М. за сумата от 9 216,00 лева (девет хиляди двеста и шестнадесет лева),
представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 15.12.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата 763,79 лева (седемстотин шестдесет и три лева и 79
стотинки), представляваща лихва за период от 22.12.2020 г. до 14.12.2021 г., както и
2
държавна такса в размер на 199,60 лева (сто деветдесет и девет лева и 60 стотинки).
Вземането произтича от следните обстоятелства: В периода месец септември
2020г. до 21.12.2020г. "Д.И - И СИЕ" СД е извършило изкопни и подравнителни услуги
с Булдозер DET250, в часове 51.2 ч. х 150 лв. на час, на стойност 7680.00 лв. без ДДС,
възложени му Р. С. М., за което е съставен приемо-предавателен протокол между
дружеството в качеството му на изпълнител и Р. С. М. в качеството му на
възложител,както и издадена фактура № **********/22.12.2020г. за извършената
услуга на Р. С. М. на стойност 9216.00 лв. /девет хиляди двеста и шестнадесет лева с
ДДС/
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока по чл.414
ГПК е депозирал писмено възражение срещу издадената ЗИПЗ. Заявителят е уведомен
за приетото възражение и в срок е предявил иск за установяване вземането си, предмет
на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
От приложеното ч. гр. д. №1158/2021г. на БРС, образувано във връзка с
депозирано от „ДРД-Д.и” ООД заявление по чл. 410 ГПК е видно, че е издадена в
полза на заявителя заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
срещу Р. С. М. за сумата от 17640,00 лева (седемнадесет хиляди шестстотин и
четиридесет лева),представляваща главница, ведно със законна лихва за период от
15.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 1 461,95 лева (хиляда четиристотин
шестдесет и един лева и 95 стотинки), представляваща лихва за период от 22.12.2020 г.
до 14.12.2021 г., както и държавна такса в размер на 382,04 лева (триста осемдесет и
два лева и 04 стотинки).
Вземането произтича от следните обстоятелства: ПРИЕМО-ПРЕДАВАТЕЛЕН
ПРОТОКОЛ ЗА ИЗВЪРШЕНО И НЕЗАПЛАТЕНО ПОЧИСТВАНЕ НА СТАРИ
ЛОЗОВИ МАСИВИ, СИЛНО ОБРАСЛИ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. ПЕЙЧИНОВО С
БУЛДОЗЕР ДЕТ 250
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока по чл.414
ГПК е депозирал писмено възражение срещу издадената ЗИПЗ. Заявителят е уведомен
за приетото възражение и в срок е предявил иск за установяване вземането си, предмет
на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Производството по настоящото дело е съединено с производствата по гр.д.№
201/2022г. и гр.д. № 202/2022г., двете по описа на БРС, образувани между същите
страни, за признаване съществуването на вземане на ищцовото дружество от
ответника, както следва:
По гр.д.№ 201/2022 г. за сумата в размер на 9 216 лв. главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и 763.79 лв. лихва за забава
3
за периода 22.12.2020 год. - 14.12.2021 г. - общо 9 979.79 лв., за което вземане е
издадена Заповед № 11/07.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело № 1157/2021 г. по описа на РС - Бяла.
По гр.д. № 202/2021 г. за сумата в размер на 17 640 лв. главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и 1461.95 лв. лихва за
забава за периода 22.12.2020 год. - 14.12.2021 г. - общо 19 101.95лв., за което вземане е
издадена Заповед № 9/07.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. дело № 1158/2021 г. по описа на РС - Бяла.
От представените писмени и гласни доказателства се установява,че Д.И - И СИЕ“
СД с ЕИК ********* е преобразувано чрез промяна на правната форма на дружеството
от СД на ООД и ищецът - ,ДРД-Д.И“ ООД с ЕИК *********, е негов правоприемник,
като поема правата и задълженията му.
Установява се още,че в периода от месец септември 2020 г. до 21.12.2020 г. „Д.И -
И СИЕ“ СД с ЕИК ********* е извършило почистване на стари лозови масиви, силно
обрасли с дървета и храсти, както и изкопни и подравнителни услуги във връзка с
почистването на лозовите масиви, находящи се в землището на с. Пейчиново -
северната му част в посока към землището на с. Босилковци. Извършването на тази
дейности е възложена на дружеството от Р. С. М. с ЕГН **********. След
приключването и за удостоверяване на обема на извършената работа е съставен
приемно-предавателен протокол между дружеството в качеството му на изпълнител и
Р. С. М. в качеството му на възложител, който протокол Р. М. е подписал.
В посочения период за изпълнение на поетите от дружеството задължения са
работили на терен между 2-ма и 4-ма работници в различните периоди, работата е
координирал управителя на ищцовото дружество. Почистени са стари лозови масиви,
обрасли с храсти и дървета, които са изкоренени. След това е извършено подравняване
на поземлените имоти. Работата е извършена с верижен булдозер DET 250 и верижен
булдозер Т 170, собственост на дружеството.
В съставения приемно-предавателен протокол между дружеството в качеството
му на изпълнител и Р. С. М. в качеството му на възложител, подписан от страните на
22.12.2020 г., е отразено, че „Д.И - И СИЕ“ СД с ЕИК ********* е извършило:
1. дейности по почистване на стари лозови масиви, силно обрасли в
землището на с. Пейчиново с Булдозер Т 170, в часове 92 мото часа х 70 лв. на час, на
стойност 6 440 лв. без ДДС, възложени му Р. С. М.. С този протокол ответникът е
приел и одобрил извършената работа.
2. изкопни и подравнителни услуги с Булдозер DET 250, в часове 51.2 мото
часа х 150 лв. на час, на стойност 7680 лв. без ДДС, възложени му Р. С. М.. С този
протокол ответникът е приел и одобрил извършената работа. Дружеството е издало
4
фактура № **********/22.12.2020 г. за извършената услуга на Р. С. М. на стойност 9
216.00 /девет хиляди двеста и шестнадесет/ лева с ДДС.
3. дейности по почистване на стари лозови масиви, силно обрасли в
землището на с. Пейчиново с Булдозер ДЕТ 250, в часове 98 мото часа х 150 лв. на час,
на стойност 14 700 лв. без ДДС, възложени му Р. С. М.. С този протокол ответникът е
приел и одобрил извършената работа.
По делото е допусната и назначена ССчЕ от заключението на която се
установява,че Фактура № **********/22.12.2020г. издадена от „СД „Д.И - И
СИЕ“/праводател на „ДРД - Д.И“ ООД/, на Р. С. М. е надлежно осчетоводена и
отразена в счетоводните регистри на дружеството в съответствие със ЗСч., като
приходите от извършената услуга, са отнесени по кредита на с/ка 703 „Приходи от
услуги“ в размер на 7680,00 лв„ а по кредита на с/ка 4532 „Начислен данък в/у
продажбите“ е начислен 1536,00 лв. ДДС, срещу дебитиране на сметка 411 „Клиенти“ с
контрагент Р. С. М. за сумата 9216,00 лв.
В отговор на въпроса: Включена ли е в дневниците за продажба по ЗДДС и в кой
месец е осчетоводена, съответно в кой месец е включена в дневниците за продажба по
ЗДДС?,експерта заключава, че фактура № **********/22.12.2020 г. е включена в
„Дневника на продажбите“ на „СД „Д.И - И СИЕ“/праводател на „ДРД - Д.И“ ООД/ за
данъчен период м. декември 2020 г./периода в който е издадена/, деклариран
в ТД на НАП със Справка декларация за ДДС с вх.№ 1500- 1770958/12.01.2020 г., с
което са изпълнени изискванията на чл.86, чл.124 и чл.125 от ЗДДС. Същата е
надлежно осчетоводена и отразена в счетоводните регистри на дружеството през м.
декември 2020 г. в съответствие със ЗСч.
По делото са допуснати и изслушани единична и тройна СГЕ от заключенията на
които се установява,че подписът положен за „Приел" в Приемо-предавателен протокол
от 22.12.2020г., е изпълнен от лицето Р. С. М..
Други доказателства, относими към предмета на спора не са представени.
При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства и така
формулирания петитум, настоящият съдебен състав счита, че е сезиран с
установителен иск по чл. 422 ГПК, в производството по който ищецът цели да
установи, че ответникът му дължи сумата, предмет на заповеди за изпълнение на
парично задължение ,описани подробно по-горе.
Същия се явява допустим, с оглед подаденото от ответника в законоустановения
срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовото
дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
5
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните по договор за изработка, изпълнение на задължението на ищеца, както и
настъпване на изискуемостта на вземането.
Ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
Исковата претенция се основава на твърдение за неизпълнени от ответника
договорни задължения за заплащане стойността на предоставени от ищеца услуги по
устен договор за изработка,свързан с изкопни и подравнителни услуги и почистване на
стари лозови масиви,находящи се в землището на с.Пейчиново-северната му част в
посока към землището на с.Босилковци , извършени в периода 09.2020г. до
21.12.2020г.,за който договор са издадени процесните фактура и приемо –
предавателен протокол от 22.12.2020г.
Предвид предмета на спорното материално право, в тежест на ищеца съобразно
чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже следните кумулативни предпоставки: 1) наличието на
сключен между страните договор за изработка, с който му е възложено предоставянето
на услуги срещу насрещна парична престация, 2) фактическото изпълнение на
същите услуги, и 3) приемане на изработеното от ответника.
Процесният договор има правните характеристики на договор за изработка,
уреден в чл. 258 и следв. от ЗЗД. Договорът за изработка е неформален и консенсуален
договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно
присъщите на съдържанието му съществени елементи – работата, която възложителят
възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят
ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма не е
условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.При
учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя-ищец са породени две
основни облигаторни задължения – да извърши съобразно поръчката в срок и без
отклонение от нея и недостатъци процесните услуги и да предаде работата на
възложителя, а за изпълнителя – да приеме /одобри/ извършената работа и да заплати
уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1
ЗЗД.
Относно поръчващия законът задължава да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1
ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1). фактическо получаване на
изработеното и 2). признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно,
приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от
изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата
съобразена с договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде
на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да
6
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение
– чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета,
т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД презумпция.
Следователно, едва при предаването на работата изпълнителят е изпълнил своите
основни правни задължения, породени от договора за изработка, като правното
задължение на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение става
изискуемо.Приемането на извършената работа, възложена с договор за изработка,
обхваща два момента: фактическо получаване на изработеното от поръчващия и
признание, че изработеното съответства на поръчаното, т.е. приемане е налице само
когато реалното получаване на изработеното е придружено с изрично или мълчаливо
изразено волеизявление на поръчващия, че счита работата за съответна на уговореното.
На поръчващият е вменено не правото, а задължението да приеме извършената
съгласно договора работа, като в случай на неправилно изпълнение той може да
направи възражения по см. на чл. 264, ал.2 ЗЗД, в противен случай работата се счита за
приета.
В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав приема, че от събраните по
делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност се установява по несъмнен
начин, че между страните по делото е възникнало правоотношение по договор за
изработка с посоченото в исковата молба съдържание на правата и задълженията по
него, както и че ищецът е изправна страна по договора – престирал е възложената му
от ответника работа през м.09.2020г. до 21.12.2020г., а последният е приел същата,
поради което дължи заплащане на уговореното възнаграждение за посочените месеци.
Този извод се основава и на представения и подписан от ответника приемо-
предавателен протокол,от съдържанието на който се установява,че ответника е приел
работата без забележки,положил е саморъчно подписа си под него и се е задължил да
заплати отразените в същия суми.
При така установените факти съдът приема, че ищцовото дружество установи по
реда на пълното и главно доказателства, че възложената му работа с процесния
договор е била изпълнена за периода м.09.2020г. – 21.12.2020г. в количествено,
качествено и темпорално отношение, поради което е възникнало задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение. Няма основание за
обвързването на заплащането на възнаграждението за извършената работа от
допълнителни факти, които не са елемент от фактическия състав на чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
който включва само извършване на договорената работа и предаване на изработеното,
но не и нейното приемане, доколкото приемането на работата е задължение на
възложителя - да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение (чл. 264, ал. 2 ЗЗД).
При отсъствието на доказателства по делото, ответникът при приемане на
7
изпълнените работи да е направил възражения за недостатъци и изрично изразено
несъгласие на възложителя с престираните работи при тяхното приемане (чл. 264, ал. 2
ЗЗД), работата се счита приета (чл. 264, ал. 3 ЗЗД) и възложителят дължи уговореното
възнаграждение (чл. 266, ал. 1 ЗЗД),което възлиза на 34 584.00 лв. с включено ДДС.
Относно исковете по чл.86 от ЗЗД:
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Уважаването на
иска предполага съществуващо парично задължение, което не е изпълнено на
падежа.Съдът намира, че ищецът е доказал осъществяването и на произтичащите от
фактическия състав на чл.86, ал.1 ЗЗД и обуславящи уважаване на иска
предпоставки.Установено е съществуващо в тежест на ответника парично
задължение.Съгласно чл.266 ЗЗД възложителят следва да заплати възнаграждение за
приетата работа, освен ако е уговорено друго.По делото не е доказано страните да се
договорили падеж на задължението, различен от посочения в чл.266 ЗЗД,следователно
ответникът е изпаднал в забава след датата на приемане на работата-22.12.2020г., която
съответства на датата на издадената фактура №885/22.12.2020г.От този момент той
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид посоченото и
доколкото исковете са установени по своето основание, то с оглед разпоредбата на чл.
162 от ГПК, съдът намира, че същите следва да бъдат уважени до претендираните с
исковата молба суми.
Относно направените разноски по заповедното и настоящо дело:
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК –
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед основателността на предявените искове в полза на ищеца-заявител
следва да бъдат присъдени разноски в заповедните производства в общ размер на
749.01 лв.,като и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищцовата страна и разноските за исковото производство включващи заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.По отношение на последното, в общ
размер на 2570 лв. адвокатът на ищеца е представил като доказателство за размера на
уговорения адвокатски хонорар з бр.договори за правна защита и съдействие с
№№7147,7148 и 7149 и трите от 16.03.2022г., в който изрично е посочено, че
договореното възнаграждение ще бъде заплатено една част в брой,а друга по
сметка,като съдът констатира,че до приключване на тази фаза от процеса не са
ангажирани годни доказателства от които да се установи,че уговореното по „сметка“
8
адвокатско възнаграждение е заплатено.
Съгласно посоченото в т. 1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков
път, задължително се представят доказателства за това,което в настоящия случай не е
сторено,респективно липсват данни в цитираните договори, както и представен
счетоводен или банков документ дали и кога тези суми реално са преведени по банкова
сметка.Това предполага на ищеца да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 700.00лв.,за които разноски са представени
доказателства,че са реално направени.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. С. М. с ЕГН **********, че
дължи на „ДРД-Д.И“ ООД с ЕИК *********:
1. сумата от 7 728.00 лева с включено ДДС,представляваща главница по устен
договор за изработка,сключен между ДРД-Д.И“ ООД и Р. С. М. в периода м.09.2020г.
до 21.12.2020г., изразяващ се в почистване на стари лозови масиви,силно обрасли в
землището на с.Пейчиново с Булдозер Т-170-92 моточаса по 70.00 лв. на час,
възложени му Р. С. М., за което е съставен приемо-предавателен протокол от
22.12.2020г.между дружеството в качеството му на изпълнител и Р. С. М. в качеството
му на възложител;сумата в размер на 640,47 лева - законна лихва за забава за период от
22.12.2020 г. до 14.12.2021 г. , за което вземане е издадена Заповед № 10/07.01.2022 г.
по ч. гр. д. № 1156/2021 г. на PC - Бяла, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда -15.12.2021г. до окончателното
изплащане на сумата;
2. сумата от 9 216.00 лева с включено ДДС,представляваща главница по устен
договор за изработка,сключен между ДРД-Д.И“ ООД и Р. С. М. в периода м.09.2020г.
до 21.12.2020г., изразяващ се в изкопни и подравнителни услуги с Булдозер DET250 в
часове 51.2ч. по 150 лв, възложени му Р. С. М., за което е съставен приемо-
предавателен протокол от 22.12.2020г.между дружеството в качеството му на
изпълнител и Р. С. М. в качеството му на възложител; сумата в размер на 763.79
лева,представляваща законна лихва за забава за период от 22.12.2020 г. до 14.12.2021 г.
, за което вземане е издадена Заповед № 11/10.01.2022 г. по ч. гр. д. № 1157/2021 г. на
PC - Бяла, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
9
на заявлението в съда -15.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата;
3. сумата от 17 640.00 лева с включено ДДС,представляваща главница по устен
договор за изработка,сключен между ДРД-Д.И“ ООД и Р. С. М. в периода м.09.2020г.
до 21.12.2020г. , изразяващ се в почистване на стари лозови масиви,силно обрасли в
землището на с.Пейчиново с Булдозер DET250- 98 моточаса по 150.00 лв. на час,
възложени му Р. С. М., за което е съставен приемо-предавателен протокол от
22.12.2020г. между дружеството в качеството му на изпълнител и Р. С. М. в качеството
му на възложител ; сумата в размер на 1461.95 лева - законна лихва за забава за период
от 22.12.2020 г. до 14.12.2021 г., за което вземане е издадена Заповед № 9/07.01.2022 г.
по ч. гр. д. № 1158/2021 г. на PC - Бяла, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда -15.12.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р. С. М. с ЕГН ********** да заплати на „ДРД-Д.И“ ООД с ЕИК
********* сумата в размер на 749.01 лв. /седемстотин четиридесет и девет лева и 01
стотинки/, разноски по Ч.гр.д№№1156,1157 и 1158 и трите по описа на БРС за 2021г.,
както и сумата в размер на 1468.45лв.(хиляда четиристотин шестдесет и осем лева и
45 стотинки) разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Русе в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
10