РЕШЕНИЕ
№260008 27.08.2020г.
гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърски районен съд граждански
състав
на осми юни две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Нина
Моллова- Белчева
секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от
съдия Моллова- Белчева
гр.д. №
77 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „В.и к.” ЕАД- ***, против Г. Е., родена
на *** г., и Й.Х., роден на *** г., двамата с адрес в гр. Свети Влас, комплекс П.Д.,
бл.1, ет.6, ап. G-33. Твърди се, че ответниците, като собственици на обект,
били абонати на ищцовото дружество и в качеството си на потребители използвали
услугата, предоставяна от ищеца, а именно доставка, отвеждане и пречистване на
вода за обект- гр. Свети Влас, комплекс П.Д., бл.1, ет.6, ап. G-33. Тези
обстоятелства до настоящият момент не били оспорвани от ответниците, като ищеца
редовно, точно и добросъвестно осъществявал непрекъснато водоподаване до обекта
на абонатите. Съгласно публично известните общи условия на оператора, за
надлежно водене и остойностяване на потреблението, била открита партида с
абонатен номер 976149. Като абонати на дружеството ответниците следвало да
заплащат потребените услуги в 30-дневен срок от датата на издаването на
съответната фактура съгласно чл.33, ал.2 от общите условия на ВиК оператора
/ОУ/. По издадените фактури в периода от 25.10.2016 г.- 26.11.2018 г.
неплатените в срок задължения възлизали на сумата от 115,88 лв., за потребени
услуги през отчетния период 07.10.2015 г. до 30.10.2018 г. Върху тази сума
ответникът дължал обезщетение за забавено изпълнение в размер на 15,85 лв. за
периода от 25.10.2016 г. до 27.12.2018 г. Предвид неплащането на сочените суми
се моли да бъдат осъдени ответниците да ги заплатят, ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от датата на завеждане на делото до окончателното й
изплащане.
В
месечният срок по чл.131 от ГПК, чрез назначеният особен представител, постъпи
писмен отговор, с който претенциите се считат за неоснователни. Оспорва се
качеството потребители на ответниците; предоставянето на услугата от страна на
ищеца; потреблението от ответниците; начина на отчитане на общия и
индивидуалния водомери като се твърди неспазване на реда за отчитане на същите;
разпределението на разликата между общия и индивидуалния водомер. В този смисъл
се оспорва доказателствената сила на представените по делото фактури.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните, приложения доказателствен материал и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
е с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
От
приложената по делото справка от Службата по вписванията- Несебър, е видно, че
ответниците са собственици на ап. G33, находящ се на ет.6, комплекс М.Д., гр. Свети Влас. Видно
от приложените към исковата молба 3 броя фактури, за сочения имот била открита
партида с абонатен № 976149 към ищцовото дружество. От представената справка-
извлечение за соченият абонат, е видно, че на монтирания в имота водомер са
правени 4 отчитания в периода от 02.04.2015 г. до 17.10.2017 г.
В заключението на изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза, вещото лице е посочило, че оглед на посочения в
исковата молба имот не е извършило поради липса на достъп, вследствие на което
цялото заключение се базирало на „данните на водния оператор”.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК,
залегнало в определението по чл.140 от ГПК, по така предявените искове, в тежест
на ищеца е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и
ответниците, консумация от страна на последните, качеството потребител на
ответниците, извършване на отчитания на консумацията в съответствие с
нормативната уредба.
С разпоредбата на § 1, ал. 1,
т. 2, б. "а" от ДР, Законът за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/ определя кръга лица /юридически
и физически/, които могат да са потребители на ВиК услуги. Същите следва да са
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят тези услуги.
В настоящият случай по делото е спорно дали ответниците имат качеството
потребители. Както бе посочено по- горе, от приложената по делото справка от
Службата по вписванията- Несебър, е видно, че ответниците са собственици на ап.
G33, находящ се на ет.6, комплекс „М.Д.”, гр. Свети Влас. Същевременно в исковата молба се твърди, че
жилищният обект, за който се сочи за доставка на ВиК услуга, чиято парична
равностойност се претендира от Г. Е. и Й.Х.,***, комплекс „П.Д.”. Въпреки направеното оспорване от страна на назначения особен
представител на ответниците, ищецът не представи доказателства, от които да се
следва извода, че се касае за един и същи комплекс, който се отъждествява и с
двете имена. Видно от представената, макар и с писмената защита, справка от
приложение Google Maps, се касае за два
комплекса, които се намират на разстояние един от друг. Дори обаче да се
игнорира тази извадка /предвид времето на представянето й/, то различието в
имената сочи на извода, че се касае за различни обекти. Липсата на други
доказателства, обосноваващи обратния извод, води до недоказаност на твърдението
на ищеца, че ответниците са собственици на сочения в исковата молба имот,
респективно налага извода за липса на доказателства, че именно те са
потребители на предоставената от ищеца услуга. Следва да се посочи и че ангажираната
по искане на ищецът техническа експертиза също касае имот, находящ се в
комплекс „П.Д.”. Липсата на доказателства, че ответниците са собственици,
ползватели или наематели на сочения в исковата молба имот, води до извода и че
между страните в настоящото производство не е налице валидна облигационна
връзка, по силата на която ответниците да са се задължили да заплащат
доставената и потребена вода в обекта съобразно показанията на процесния
водомер.
Изложеното по- горе води до неоснователност на главната,
а оттам и на акцесорната претенции, като настоящата инстанция счита за
безпредметно да изследва останалите спорни въпроси.
За положеният труд от страна на особения представител,
на същият следва да бъде присъдено възнаграждение. Съдът счита, че с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, възнаграждение в размер на
150 лв., е достатъчно. Наличието на две експертизи не усложнява нито
фактически, нито правно производството.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „В.и к.” ЕАД, ЕИК ......., със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, против Г. Е.,
родена на *** г., и Й.Х., роден на *** г., двамата с адрес в гр. Свети Влас,
комплекс П.Д., бл.1, ет.6, ап. G-33, за осъждане на последните да заплатят на
ищеца сумата от 115,88 лв. по издадени
фактури в периода от 25.10.2016 г.- 26.11.2018 г., неплатени в срок, за потребени
услуги през отчетния период 07.10.2015 г. до 30.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата, начиная от подаване на исковата молба- 15.07.2019 г., до
окончателното изплащане, както и сумата от 15,85
лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от
25.10.2016 г. до 27.12.2018 г.
На адвокат К.Т. от
БАК да бъде изплатена сумата от 150 лв. възнаграждение за особен представител,
като постановява връщане на остатъка от внесения от ищеца депозит за разликата
до 300 лв..
Решението подлежи
на обжалване пред ОС- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: