О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
гр. Плевен, 04.05.2022г.
Административен
съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на четвърти
май 2022г. в състав -
Председател: съдия Елка Братоева
Като
разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 719/2021г. по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 46/04.02.2022г. по АД № 719/2021г. Административен съд – Плевен е отменил АУПДВ
№ 01-6500/3343#6 от 05.07.2021г. на Зам.Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ – София, с който на осн. чл. 27 ал.7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители и на осн. чл.18 ал.3 т.1 и ал.4 б. „б“ от Наредба
№11 от 06.04.2009г. е определено подлежащо на възстановяване от И.М.И. ***/
публично държавно вземане в размер на 7345,34 лв., представляващо изплатена
субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г. по направление „Възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ за кампания 2013г.,
2014г. и 2015г.
С оглед
изхода на спора съдът е присъдил в полза на жалбоподателката И.М.И. ***/
деловодни разноски в размер общо на 915 лв., от които 900 лв. адвокатско
възнаграждение и 15 лв. – д.т., платими от бюджета на ответника – ДФЗ – София.
Срещу
решението е подадена касационна жалба от Зам.Изпълнителния директор на ДФЗ –
София и едновременно с това решението се обжалва от ответника и в частта за
разноските под формата на молба за изменение на решението в тази част, която е
върната от ВАС за произнасяне по направеното искане.
Молбата за изменение на решението в частта за
разноските е подадена в срока за обжалване на решението, чрез юрк. П.. Сочи, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като е разгледано в
две открити съдебни заседания, а изплатеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно. Счита, че неправилно съдът е приел, че възнаграждението е било
заплатено, тъй като за доказване на плащания в такъв размер е необходимо
банково извлечение. Моли да бъде намален присъденият адвокатски хонорар.
Насрещната страна
- И.М.И., чрез адв. Й. *** не изразява становище по направеното искане.
Производството е по чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 АПК.
Молбата е депозирана в законния срок, от надлежно
представлявана страна – ответник по делото и е допустима, но неоснователна.
Ответник по делото е Зам.Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ – София, който е административния орган, издал отменения акт – АУПДВ,
но този орган няма отделен бюджет, а се финансира от бюджета на ДФЗ - София.
Ето защо съобразно разпоредбата на чл. 143 ал.1 АПК в този случай разноските на
жалбоподателката се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт
т.е. от бюджета на ДФЗ – София.
В мотивите на решението съдът се е произнесъл по
въпроса за присъждане на деловодни разноски, включително и по направеното
възражение от ответната страна за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар
като не намира основание за изменението му в тази част.
По делото е приложен Договор за правна защита и
съдействие от 15.08.2021г., ведно с пълномощно / л. 207/, според който е
уговорено възнаграждение в размер на 900 лв., платимо по банков път – 450 лв.
при подписване на договора и 450 лв. след образуване на делото. Плащането е извършено
по банков път, което се доказва с два броя платежни нареждания от 08.11.2021г.
за сумата 450 лв. и от 17.01.2022г. за сумата от 450 лв. / л. 229, 230/.
Изплатеното възнаграждение е съобразено с фактическата
и правна сложност на делото, което е разгледано на две съдебни заседания и предвид
обема от писмени материали и правната сложност на казуса е определено според
защитавания материален интерес като не надхвърля значително минималното
възнаграждение за този род дела.
Съгласно чл. 8 ал.1 т.3 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското
възнаграждение по дела с определен материален интерес от 5000 до 10 000 лв. е 580 лв. плюс 5% за горницата над 1000 лв.
или в случая при определено с оспорения акт публично държавно вземане в размер
на 7345,34 лв., минималното възнаграждение е 807 лв.
Платеният от жалбоподателката хонорар в размер на 900
лв. не надхвърля значително този размер и е съобразено, както с вида на делото,
така и с неговата конкретна фактическата и правна сложност.
Затова настоящият съд счита, че правилно е присъдил в
пълен размер направените и поискани от жалбоподателката разноски за адвокатско
възнаграждение, които са изплатени напълно по банков път съгласно договора за
правна защита и съдействие.
При това положение съдът не намира основание за
изменение на постановеното решение в частта за разноските, поради което
искането следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на осн. чл. 248 ал.3 ГПК вр. чл.
144 АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Зам.
Изпълнителния директор на ДФЗ, чрез юрисконсулт П. за изменение на Решение №
46/04.02.2022г. на Административен съд – Плевен
по АД № 719/2021г. по описа на
съда в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховен
Административен съд в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
С
Ъ Д И Я :/П/